Снимка: Личен архив
Директорът на Националния исторически музей в България доцент доктор Бони Петрунова гостува на Британския музей в Лондон. В рамките на организираната вечер на българската култура в лондонския музей доц. Петрунова изнесе лекция за Панагюрското златно съкровище. То е част от изложбата „Лукс и власт: от Персия до Гърция“, която е експонирана в Британския музей до 13 август.
Доцент доктор Бони Петрунова е бивш зам.-министър на културата, а също и бивш зам.-директор на Националния археологически институт с музей към БАН. Преподава в едни от най-престижните български университети. Ръководи повече от 60 археологически експедиции, а също и проекти, свързани с археологически проучвания, туризъм, популяризиране и опазване на българското културно-историческо наследство. Тя е автор на над 200 книги, статии, монографии, научнопопулярни публикации.
Директорът на Националния исторически музей в България даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН.
– Доцент Петрунова, на 23 юни в Британския музей се проведе вечер на българската култура. Вие участвахте в нея с лекция за Панагюрското златно съкровище, което гостува в Лондон до 13 август като част от изложбата “Лукс и власт: от Персия до Гърция”. Кое е най-важното, което трябва да знаем за тази българска ценност?
– Прочутото съкровище се състои от 9 златни съда – четири ритона с животински (зооморфни) изображения, три антропоморфни кани, една широка фиала и една амфора с дръжки във формата на кентаври – с общо тегло 6,162,42 кг. Съдовете са богато украсени с релефни сцени от гръцката митология. Трите кани са във формата на женски глави, а дръжките им завършват с фигура на митологично животно. Два от ритоните представляват глави на елен лопатар, а третият е моделиран като протоме – предната част на козел с дълги извити рога, а четвъртият е с глава на овен с малки рога. Горната част и на четирите съда е украсена със сцени от древногръцката митология. Великолепната фиала е покрита отвън с релефни концентрични пояси от жълъди, негърски глави и растителни орнаменти.
Открито е през 1949 г. край град Панагюрище в керамичната фабрика „Мерул”, където трима братя копаят глина за тухли и внезапно попадат на златните съдове.
– Навсякъде по света Панагюрското златно съкровище буди възхищение. Защо според Вас?
– Това е едно от най-харесваните съкровища, открити в българските земи, което го прави и най-популярно. Наистина, от известните предмети, сътворени в края на ІV и началото на ІІІ в. пр.Хр. в Тракия, първо място по своята богата декорация и изкусна художествена изработка заемат съдовете от прочутото Панагюрско златно съкровище.
– Това е второто гостуване на Панагюрското златно съкровище във Великобритания. Как се стигна до включването му в експозицията „Лукс и власт: от Персия до Гърция“?
– Да, така е. За първи път съкровището е показано в Лондон през 1976 г. То участва и в много други изложби по света, като последните са в Лувър, Париж, през 2015 г. и в Берген, Норвегия, през 2017 г. Включването му в изложбата „Лукс и власт: от Персия до Гърция“ е напълно логично, защото при така разработената концепция няма как да се пренебрегне приносът на Древна Тракия в културата на Античния свят. Съдовете са изработени с изключително майсторство и според всички изследователи представляват връх в елинистичното златарство. Много археолози, историци и изкуствоведи смятат, че сервизът е произведен в древния град Лампаск – на западния бряг на Черно море, и в тях се усеща влиянието на персийското златарство от онова време. Според друг изследовател художественото ателие, в което е било изпълнено Панагюрското съкровище, се е намирало във вътрешността на Тракия.
– Как се стигна до идеята за българската вечер в Британския музей и как тя ще промени визията за България?
– Предполагам, че това е в резултат на засилените в последно време контакти между Националния исторически музей на България и Бритиш музеум, както и на напълно оправдания интерес към българското културно наследство, което далеч не се изчерпва с тракийските съкровища. Така например само в НИМ има двадесет съкровища от различни епохи, които са открити на днешната територия на България. Разбира се, като археолог и изследовател с термина „съкровища“ не обозначавам само предмети от благородни метали, а и такива, които носят в себе си разказ за историята на Балканите и България.
– Изиграва ли според Вас гостуването на Панагюрското златно съкровище дипломатическа мисия за представянето на България в Обединеното кралство? Какво научават посетителите за страната ни?
– Надявам се. Тук е мястото да благодаря на Негово Превъзходителство българския посланик в Лондон Марин Райков, който е неуморен радетел за популяризирането на българската култура. Именно той е медиаторът за осъществяването на контактите, за които споменах. Едно от нещата, с които България и българите могат с основание да се гордеят, е богатото културно наследство и това трябва да се показва и подчертава. Убедена съм, че тези символи на духа ще допринесат и за положителния имидж на страната ни.
– Можем ли да кажем, че Панагюрското златно съкровище е „черешката“ на изложбата в Британския музей?
– Когато се запознах с отзивите при откриването на изложбата, останах с впечатление, че нашето съкровище се възприема като акцент в експозицията. Това е обяснимо, защото предметите са изработени с изключително майсторство и са символ за една приемственост в елитарното ювелирство, която се отразява и на създадените произведения през Средновековието и Възраждането. Освен всичко украсите пресъздават антични разкази и са наситени със символика. Неслучайно всяка власт подчертава своето преимущество чрез предмети на лукса. И когато тези предмети са на високо естетично ниво, съответното общество приема да бъде управлявано от този елит.
– Как ще продължи сътрудничеството между Националния исторически музей в България и Британския музей? Ще участвате ли и в други експозиции в Лондон?
– Очакваме през месец юли в България да гостува директорът на Бритиш музеум – г-н Фишер. Надяваме се тази визита да завърши с подписване на договор за сътрудничество между двата музея. Ръководството на НИМ има амбицията да предложи на Британския музей една богата изложба, която да представи богатствата на българските царства от XIII-XIV век. Сигурна съм, че това ще предизвика не по-малък интерес от Панагюрското съкровище, както и ще даде основание на нашите сънародници в Обединеното кралство да се гордеят с миналото на тази малка, но толкова богата България.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
