Снимка: Личен архив на Диана Ванстон
Едно от нещата, които ни карат да се чувстваме горди българи, са успехите на сънародниците извън пределите на родината ни. И като изключително талантлив народ сме постигнали своя културен модел така, че където и да отидем, на България се гледа с респект за постиженията ни, а като нация винаги ще бъдем свързани духовно, оставайки следа от себе си в това, което постигаме. Днешната ни среща е с една българка, за която талантът няма граници, а рисуването е усещане и начин на живот. Художничката Диана Ванстон – креативна, интелигентна и много харизматична дама, чиито картини докосват по един магичен начин и различни емоции. В края на март е откриването на нейната първа самостоятелна изложба „Цветове”, която ще се състои в галерия “София” в посолството ни в Лондон. Представяме ви интервюто ни с г-жа Диана Ванстон, направено специално за читателите на БГ БЕН.
Интервю на Антоанета Петрова
– Здравейте Диана, разкажете ни малко повече за себе си! С какво друго се занимавате освен с рисуването?
ДИАНА: Завършила съм Медицински колеж, а след това „Социални дейности“ и „Педагогика“ в Шуменския университет. В Лондон работих като полисомнографист, докато един ден не открих, че изкуството е моят начин да изразявам себе си. Дълго време съм носила картини в душата си, но едва през лятото на 2019 година се роди първото цветно платно, а съвсем скоро предстои и първата ми самостоятелна изложба – „Цветове“.
– Кои големи имена ви вдъхновяват и ако имате възможност да се срещнете с някои от тях (дори и в друго време), какво бихте ги попитали?
ДИАНА: Малко жени са успели като художнички, но една от тях е Фрида Кало. Изключителна жена със свободен дух, която успява да повлияе на милиони хора, както и на мен. Възхищавам й се! Ще спомена и творчеството на Владимир Куш, наш съвременник, руски художник – сюрреалист, живеещ в Америка. Попаднах в галерията му случайно и беше просто любов от пръв поглед. Той е уникален – гений! А по въпроса за среща… Без съмнение – Фрида Кало. Най-вече заради житейския й път през изкуството. Бих искала да й задам някои от въпросите, които на мен ми задават и ме затрудняват. Например: „Как филтрирате различните влияния? Кои да следвате и кои да игнорирате?“. Това не се отнася стриктно до отзивите за нечия работа, а до идеите, които проникват в творческия процес и като допълнение насочват четката. В наши дни сме бомбардирани с влияния от всички страни и едно от предизвикателствата е да успокоим ума си в тези моменти на създаване и да се съсредоточим върху това, което е важно, а не да го „пренасищаме“. Бих искала да попитам Фрида Кало как тя се е справяла с това.
– Възможно ли е изобщо да се опише как се ражда идеята за една картина?
ДИАНА: Идеите са навсякъде около мен, раждат се от моето настроение, повлияно от действителността, пречупена през призмата на моя поглед. Мечтая и дано да успея да запомня и нарисувам сънищата си, защото вярвам, че когато спя, мога да видя какво се крие зад завесата на реалността, но уви, те са все още мистерия не само за мен.
– Живеете на Острова от доста години. Как решихте да заминете и какви бяха първите ви впечатленията тук?
ДИАНА: Заминах за Англия преди 20 години без идея какво бъдеще ме очаква там. Решението да напусна България и да стана емигрант не беше лесно, но в онзи период беше единствено за мен. Трудно се стяга куфар за чужбина, оставяш всичко, за което милееш, и заминаваш… Безработицата ме беше довела до отчаяние. Съпругът ми не се интересуваше, той от години си имаше свой собствен живот, а за детето трябваха средства. Бях всеотдайна и отговорна, с много труд и желание успявах във всичко. Трябваше да намеря начин за оцеляване и по-добър живот. Исках да дам възможност на детето си да се развива. Заминах и започнах от абсолютна нула, но с амбицията да докажа на себе си, че мога и зная. Трябваше да се адаптирам към всичко ново, което ми се случваше и ме заобикаляше. Във всяка среда има особености и специфични неща, не е лесно.
– Често се казва, че за всяко начало освен талант са нужни още добри контакти и шанс. Трудно ли ви беше да създадете контакти в Англия?
ДИАНА: Когато започнах като артист, нямах амбиция или интерес да търся признание за работата си. Рисувах за себе си и за мое удоволствие. Публикувах сполучливите картини за да ги видят приятелите ми в социалните медии. Получих обратна връзка, хората ме насърчаваха, което беше много добре, и една година по-късно реших да създам специални страници в социалните медии, където публикувах материали за артистичната ми работа. По това време беше създаден и моят уебсайт: www.dianavanstone.art. След това нещата започнаха да се случват по-трудно и търсенето на помощ и контакти определено ставаха необходимост.
– В края на март е откриването на първата ви самостоятелна изложба, която ще се състои в галерия “София” в българското посолство в Лондон. Разкажете ни повече за това събитие!
ДИАНА: Да, тече усилена подготовка и съм почти готова с моята първа самостоятелна изложба, която нарекох „Цветове“. Организира се от Българския културен институт в Лондон със съдействието на г-жа Светла Дионисиева. Откриването ще е на 30 март 2023-та от 19:00 ч. с чаша вино, томбола и много приятни изненади под звуците на пиано музика. Събитието ще продължи две седмици, до 13 април. Искам да се възползвам и да поканя всички фенове на модерния сюрреализъм.
– Светла Дионисиева е създател и директор на Българския културен институт в Лондон. Как се срещнахте и чия беше идеята за това чудесно предстоящо събитие?
ДИАНА: През годините съм присъствала на редица страхотни събития в посолството, повечето от които организирани от Светла Дионисиева, но шансът там дa се запозная с нея лично някак не се появяваше. Затова, разбирайки целите и работата на института, подготвих предложение с представяне за изложба и го представих за разглеждане. След време г-жа Дионисиева се свърза с мен и събитието беше организирано. Изключително благодарна съм както на нея, така и на служителите в Българския културен институт за това, че ми предоставиха тази невероятна възможност да покажа работата си именно в тяхната галерия.
– Изложбата ви се казва „Цветове”. Какво послание се крие зад това име, защо се спряхте именно на него?
ДИАНА: Аз съм дете на социализма. Израснала съм в петдесет нюанса в сиво. Та от тогава до сега душата ми пищи „цветове“ и я прави ателие за цветни вдъхновения. За мен цветовете правят лятото в душата. Те са взривяващи чувства, които избухват на воля и предизвикват неизбежно политане на свобода, бягство от задушаващия делник. Цветното изкуство е всичко онова, което не носи рамки и условности. То е нарисувани мечти от несвършена цветна палитра. Не приглушавайте сетивата си! Позволете на цветовете да проникнат във вас и оцветявайте всеки миг от живота си!
– Как определяте стила си на рисуване и коя от картините ви е по-специална за вас?
ДИАНА: Стилът ми е вид сюрреализъм, иронизиращ реалността. Картините ми са отворена книга, в която може да прочетете моментното ми настроение и ще откриете заобикалящия ме свят. Те всички носят послание, провокиращо съзнанието, но както знаете, изкуството е субективно и всеки го тълкува по различен начин. Обичам всичките си картини, но мога да кажа, че имам по-специални чувства към „Lady Monkey”. Тя е моята приказна героиня, простираща се отвъд моя шарен свят, там, където е пълно с противоречия, болка, страст и чувства. Тя е символ на свободния ми дух и на смелостта ми да бъда себе си. Тя е моето начало, една от първите ми произведения.
– На какво ви научи Англия и какъв би бил животът ви, ако не бяхте заминали?
Снимка: Личен архив на Диана Ванстон
ДИАНА: В Англия се научих да влизам в промяната с хъс. Без да се дърпам, защото, колкото повече се дърпаме, толкова по-болезнено усещаме промените, а те са неизбежни. Единственото сигурно нещо в живота. Като емигрант се доусъвършенствах. Започнах да търся най-малкото съпротивление, а не агресивно да променям света, да правя революции или да разрушавам. Не мога да отрека, че съм се сблъсквала с дискриминация в процеса ми на оцеляване, но съм успявала да я преглътна. Дискриминация има навсякъде, защото всички хора са различни, а всяко различие на раса, цвят, потекло, национален или етнически произход води до желание за потискане или унищожаване на правата на човека в различни сфери на обществения живот. Това, че хората просто се страхуват да говорят открито за нея, не означава, че я няма. Разбира се, идеален свят, равенство и любов за всички може да съществуват само ако я няма алчността в глобален план. След всичките премеждия, с които трябваше да се справя през годините, днес мисля, че те бяха полезно преживяване лично за мен. Не ми позволиха да спра да се развивам.
– Според вас каква е разликата между времето от 90-те и сега? Какво се промени през вашия поглед?
ДИАНА: През 90-те години толкова много неща се промениха както за мен лично, така и в света около нас. Нещо, което смятахме, че има постоянство в живота ни, изчезна пред очите ни. До 20-ата си годишнина живях в социалистически строй и един ден се събудих, откривайки, че той сякаш се бе изпарил за една нощ. Родих сина си и се съсредоточих върху това да бъда най-добрата майка за него, като в същото време работех усилено в областта на медицината, нещото, за което бях учила. Моето вътрешно желание за цвят и изкуство беше твърдо ограничено от убеждението, че образованието е предопределило съдбата ми и няма място за такива „глезотии“. За разлика от днес, огромното количество информация, с която сме затрупани, ме кара да копнея за онези „по-тихи“ времена, в които имаше два телевизионни канала, а не 2000 като сега… И въпреки чудесата, които интернет предоставя на света, имам чувството, че понякога ние обслужваме него, вместо той да обслужва нас, заради което всъщност беше и голямата му продажност в първите дни. През 90-те години въпреки промените все още можехме някак да открием покой за душата си, докато днес са необходими все повече усилия, за да се преборим с натиска на толкова много източници.
– Март месец е изпълнен с бележити дати. Една от тях е националният празник на България 3 март. Какво е вашето послание?
ДИАНА: Честитим си Деня на Освобождението, но мнозина са патриоти само по дата. Не упреквам никого. Няма да се наведа и да хвърля камък. Ако има повод за размисъл, нека да е на 3 март. За паметта ни като българи и за съвестта ни като народ. Нека никой никога не забравя:
„Възпоминания от Батак“ от Иван Вазов
(„Разказ на едно дете“)
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите… много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
– Този месец е известен като месец на жената, защото отбелязваме 8 март. Какви са вашите послания?
ДИАНА: Относно 8 март, исторически за пръв път се отбелязва със социално-политически акцент. През 1857 г. текстилните работнички от Ню Йорк излизат на митинг с настояване за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд. С времето соцът прибави червени краски към идеята и така се заформя Международният женски ден.
Скъпи дами, не че няма какво да празнуваме, но някак е рано за празнуване! Докато все още има дори една от нас обиждана, бита, психически тормозена, малтретирана, обект на подсвирквания и дебелашки подмятания – НЕ! Докато все още има и един мъж, който се смее на просташки вицове, в които жената е парче месо – НЕ! Докато ни се отказват работни места, премии и признание – само по пол или сексуална принадлежност – НЕ! Докато за същата работа получаваме 14, 21, 23 процента по-ниска заплата – НЕ! Докато директорските, президентските и управленческите постове бъдат резервирани изключително за мъжете – НЕ! Все още имаме МНОГО работа за вършене и доста битки ЗАЕДНО – жени и мъже! И докато не променим този несправедлив мъжки и по мъжка мярка направен свят, все още е рано за празнуване! На работа, момичета и момчета! Светът трябва да е еднакъв за всички, независимо от пола!
– България е богата с невероятно талантливи личности във всяка сфера. Според вас какво не ни достига, за да сме и на световната сцена?
ДИАНА: Аз мисля, че за седеммилионна държава даваме достатъчно талант на света, но за съжаление, страдаме от синдрома на комплекс за малоценност. Това си има своите дълбоки исторически и политически корени. Липсата на национална гордост може да се обясни с психологическото пречупване вследствие на комунистическата диктатура, неуспешния преход към пазарна икономика и неоправданите надежди за по-добър живот. Все пак България е родината на много наши сънародници, които ни карат да се чувстваме достойни и да се гордеем, че сме българи. В момента се сещам за Джон Атанасов, Стефка Костадинова, Христо Стоичков, Георги Иванов, Райна Кабаиванска, Мария Бакалова.
– Благодаря за отделеното време, Диана! Няколко думи към посетителите на вашата изложба, както и към българите на Острова…
Снимка: Личен архив на Диана Ванстон
ДИАНА: На тези от вас, които ще посетят моята изложба, ще кажа: Огромно благодаря за вашата подкрепа, за времето, което отделяте, за да дойдете и да се докоснете до моето творчество! Това е първата ми изложба и е напълно ново преживяване за мен. А мотото за събитието гласи: „Моето изкуство е моят разум“, и това не е просто причудлив лозунг. Защото всяка картина започва с мисъл в съзнанието ми и след това се слива с часовете и дните, които влагам в нея. За някой посетител може да е интересно да разгледа не само значението на дадена творба, но и настроението, в което е създадена. За вашите читатели, които може да не успеят да посетят изложбата ми, бих посочила моята онлайн галерия на www.dianavanstone.art. Голяма част от работата ми е представена там, включително и някои произведения, които няма да бъдат на изложбата, тъй като са в частни колекции извън страната. Към всички сънародници на Острова: Вървете с гордо вдигнати глави на свободни и успели хора! Радвайте се на малките неща, а свободата е едно от тях, и бъдете цветни!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
