Снимка: Личен архив
На 2 април в България отново ще има извънредни парламентарни избори. Какво ще изберат българите? И ще дойде ли стабилно управление след вота? Отговор на този въпрос ще получим след по-малко от месец.
Подготовката за изборите за Народно събрание вече е в ход. До 7 март се приемат по електронен път заявления за гласуване в чужбина. И на тези избори обаче няма да е валиден район „Чужбина“. За промените в Изборния кодекс, които депутатите от вече разпуснатия 48-и парламент успяха да сътворят, разговаряме със Стефан Манов, изборен експерт и член на Обществения съвет на ЦИК.
Стефан Манов от години живее във Франция и работи към френската изборна администрация. Той даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН.
– Господин Манов, на 2 април в България ще се проведат поредните извънредни парламентарни избори. Депутатите от 48-ото Народно събрание успяха да променят Изборния кодекс. Какви ще бъдат предизвикателствата в този ред на мисли? И има ли вероятност изборите да бъдат компрометирани?
– Промените в Изборния кодекс бяха изключително всеобхватни, дълбочинни, променящи изцяло философията на провеждане на изборния ден по отношение на начина на гласуване. Защото беше върната възможността избирателите да избират дали да гласуват с хартиена бюлетина, или с бюлетина от машинно гласуване – тоест, тези разписки, които машините издаваха. На пръв поглед става въпрос само за възможност за избор, но промените окончателно ликвидираха изцяло възможността машинният вот да бъде правилно и точно отчетен чрез използване на данните от записващите устройства, така наречените флашки. Защото сега комисиите трябва да преброят и установят изборния резултат не от флашките от машината или от дългия протокол, който тя разпечатваше на последните три избора, а чрез ръчно преброяване на отпечатаните разписки от всеки един избирател. Това води отново до възможности за много грешки, за злоупотреби и фалшификации, за предумишлени действия в посока на унищожаване на вота.
Няма и предвидена възможност за сваляне на информацията от флашките в районните избирателни комисии и нейното публикуване на сайтовете на ЦИК, така че веднага всеки избирател и заинтересована политическа партия да може да я свали и да сравни с преброяването, което комисиите ще извършват постарому. Тоест, виждаме, че беше направен успешен опит да бъде заличено основното достижение в изборния процес през последните две години и половина, а именно – изчистването на субективния фактор при преброяването на изборните резултати и тяхното отчитане. Предполагам знаят вашите читатели, че именно този фактор водеше до колосални числа на недействителни бюлетини.
– Сега ще станем ли свидетели пак на такъв колосален брой недействителни бюлетини?
– Аз съм напълно убеден, че отново ще имаме огромно количество недействителни бюлетини, ако избирателите, естествено, предпочетат да гласуват с хартиена бюлетина. Парадоксално е това, което се смяташе и казваше, че машината затруднява възрастните и хората със зрителни проблеми. Точно обратното е. Машината позволи най-накрая тези хора да подадат валиден глас. Защото, съгласете се, че чисто механично, когато на един човек му трепери химикалката в тъмната стаичка и недовижда на малката масичка с хартиената бюлетина, нали си давате сметка, че източникът на неволно недействителна бюлетина е факт. Доказателството е, че на местните избори през 2019 г. имаме 450 000 недействителни бюлетини, подадени за общински съвети. Това е едно колосално число. По простата причина, че хората тогава в по-малките общини и населени места не са знаели как да гласуват за местни парламенти. Възпроизвеждали са практически празни бюлетини. На машината не е възможно това да се случи. Ако не желаете да подкрепите никой, трябва да изберете опцията „Не подкрепям никого“. Но празна, недействителна бюлетина не може да генерирате.
Имаше такъв случай в една община, където броят на недействителните бюлетини беше равен на броя на гласовете за първата политическа сила там! Та такива случаи ние ще имаме на изборите за 49-о Народно събрание. Вероятно ще нарасне броят на недействителните бюлетини. Но ще видите катастрофална ситуация на местните избори през есента.
– Да кажем директно – за кой играят тези недействителни бюлетини?
– Недействителните бюлетини играят за тези, които владеят обществените поръчки по места и получават срещу това комисиони. Знаем, че това са окопалите се партии на статуквото в редица малки, а и големи градове. Да добавим, че имаше много интересни проучвания на така наречените секции в риск. Това са тези, които имат спецификата да променят внезапно и необяснимо вота си от една партия към друга. И вотът им е силно различен от този на съседните секции в съответната община или област. Проучванията обаче доказаха, че въвеждането на машините драматично е намаляло участието на избирателите точно в тези секции в риск. Много странно, нали? С хартиените бюлетини участват в гласуването и избирателната активност стига до 70%, а при машинния вот тя пада на 10-15%.
– Да поговорим сега и за измененията в Изборния кодекс от гледна точка на гласуващите българи зад граница! Отново депутатите замразиха район „Чужбина“. Имам предвид факта, че той беше запазен, но народните представители от 48-ото НС решиха да се прилага от 1 януари 2025 г. Това какво означава на практика?
– Това за пореден път е лицемерието на българската политическа гарнитура, която остава в дълг към българските избиратели извън страната. Те в крайна сметка са третирани като втора ръка избиратели, които нямат същите политически и чисто изборни права. Гласът на българските граждани извън страната не тежи еднакво с тези, които живеят и гласуват в България. Защото сънародниците ни извън граница не могат да гласуват за кандидатски листи, а само за партии. Не могат да посочат евентуален преференциален вот и, в крайна сметка, не излъчват, не избират депутати, които да ги представляват. Този текст, който беше вкаран в Изборния кодекс през 2021 г. (за район „Чужбина“) трябваше да влезе в сила след публикуване на преброяването, което стана един ден след предсрочните избори на 2 октомври миналата година. Иначе трябваше район „Чужбина“ да бъде задействан тогава. В последния момент сега той беше отложен. Нека избирателите, които ще гласуват след месец, да си припомнят кой е защитавал избирателните права на българите в чужбина и кой ги е спъвал.
Друга неприятна промяна, която беше извършена, е пряко влияеща върху избирателните секции в държави като Великобритания, където има голям брой такива. Това е възможността членът на СИК от така наречената „квота на министъра на външните работи” да бъде предложен от българските местни общности по места, което гарантираше гъвкава организация и възможност да бъдат създадени голям брой избирателни секции, без да се командироват скъпо държавни служители от България. Тази възможност беше премахната. И сега трябва страната ни да командирова над 1000 държавни служители по света. Ако няма такъв командирован държавен служител, секция не може да бъде открита. Значи представете си случаи, както имахме например ковид пандемия и затворени граници, и не може да се изпрати човек от България! И какво? Там хората няма да гласуват ли? Или примерно по финансови причини не могат да се изпратят 150 служители във Великобритания. Значи няма да има 150 секции, колкото обичайно има там!?
А за съседна Турция не е никаква пречка, защото там два-три автобуса не изискват толкова много средства за командироване на държавни служители. Тоест, това препречване не е свързано с вота в Турция, а с вота на българските граждани, пръснати в големия далечен свят.
– Започна подаването на електронни заявления за гласуване в чужбина, а крайният срок изтича на 7 март. Какво трябва да знаят хората, и най-вече тези, които се намират във Великобритания? –
– Благодарение на автоматичните секции, които бяха върнати през 2021 г., не е необходимо да се подават предварително заявления за откриване на изборни секции в местата, където са гласували над 100 души на предходните избори. Но хубаво е да се подадат електронни заявления, защото така съответният избирател влиза в избирателните списъци на съответната избирателна секция. Което гарантира по-бърза обработка на потока от гласуващи в изборния ден. Защото няма да се налага преписване на всички данни от личните документи в самия изборен ден. Тоест, това е улеснение не само за самите изборни комисии в секциите, но и за избирателите, за да не чакат на дълги опашки. В този смисъл аз призовавам хората да подават електронни заявления.
От друга страна, това е знак, че вие се чувствате свързани с вота в страната и с това, че държите вашето име да бъде заличено в списъците в България. Защото, ако вие не подадете заявление, вашето име остава в списъка в България и хипотетично някой може да ви „изгласува“, ако знае, че не живеете в страната, и да реши да злоупотреби в края на изборния ден, по тъмни доби. Тоест, това е една гражданска позиция, която ми се струва, че ние трябва да изпълним като избиратели извън страната.
– Очаквате ли на тези избори по-голям брой на гласуващи българи извън граница?
– Тези прогнози са много трудни. Видяхме при последните четири избора доста голямо вариране на броя на избирателите. Като същевременно отбелязахме спад на гласуващите в някои държави като Германия, Великобритания. Интересът за момента не изглежда много голям. И аз не очаквам да надхвърли избирателната активност на предходните избори. Не споделям и твърдението, че в България избирателната активност на предния вот е спаднала заради машините. Просто хората се измориха от избори, на които няма достатъчно активна и алтернативна политическа оферта. В тази връзка истинско нарастване на избирателната активност извън страната ще има тогава, когато българите, живеещи извън страната, ще могат да излъчват народни представители от избирателен район „Чужбина“, когато той е пълноценен. Тогава ще има и заявен политически интерес от партиите, които да изпращат послания към българските граждани там.
През годините се наблюдава, от гледна точка на изборната математика, така нареченият диференциран вот. Вотът на българските граждани в Западна Европа и САЩ се различава съществено от вота на българските граждани в България. Тогава при такива силни различия е възможно с малки числа общ брой гласували да се променя равновесието в парламента. Защото при един многоброен от гледна точка на политически сили парламент мнозинствата могат да се сформират вероятно с няколко депутати повече. И тогава вотът на българските граждани извън страната може да има решаващо значение, макар и да не е 300-хиляден или 400-хиляден, той ще може да променя съотношението.
Нека дам един конкретен пример. Представете си, че имате 100 топчета. От тях 52 са бели, 48 са черни. Белите печелят с 52% спрямо черните, които имат 48%. Добавете към тези 100 топчета още 10. И в тези 10 топчета белите са 2, а черните са 8. Тогава резултатът накрая се обръща. Става 56 за черните и 54 за белите. Тоест, диференцираният вот, обръща крайния резултат с малко добавени гласове. В този смисъл няма излишни гласове в един вот. А всеки глас тежи, защото накрая той може да обърне пропорцията в крайното разпределение на политическите сили в парламента, което не е без значение при такива трудни мнозинства, които виждаме, че не могат да се сформират през последните години.
– Може би тук е мястото да припомним, че хората извън страната, които не успеят да подадат заявления за гласуване до 7 март, също могат да упражнят правото си на глас в изборния ден.
– Разбира се. Тези, които не са подали заявления, могат да гласуват в изборния ден, като бъдат записани в съответната избирателна комисия на място, но трябва да представят валиден документ за самоличност. Друго нещо, което бих посочил, е, че тези, които имат желание да участват в секционните избирателни комисии, трябва да се активират своевременно и да заявят желанието си, включително и пред политическите сили. Не трябва българските граждани да се срамуват да бъдат членове на секционни избирателни комисии от квотата на политическите сили. Защото, в крайна сметка, партийната система е тази, която осигурява паритетното взаимно контролиращо се участие в изборните комисии, и оттам честността на изборния процес. ЦИК определи много високи заплащания на секциите в чужбина – 200 евро, което не е малка сума. И би било мотивиращо и за хората, за да се включат с желание и отдаденост, така че изборният процес в чужбина да протече образцово.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
