Снимка: Личен архив на д-р Стефка Кънчева
Доктор Стефка Кънчева е преподавател по старозаветна библеистика в катедра “Библейско и систематическо богословие” към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Тя завършва специалност „Теология” във Великотърновския университет през 2000 г., а през 2009 г. защитава дисертационен труд на тема „Четвъртата песен за Раба Господен (Ис. 52:13-53:12) – пророческо прозрение за Христа”. Има специализация в Гръцкия православен институт „Св. Кръст” (Бостън, САЩ) като Фулбрайтов стипендиант.
Участвала е в редица международни срещи, лагери и семинари.
На 19 ноември главен асистент доктор Стефка Кънчева ще гостува на българите в Англия. Срещата беседа с нея ще бъде в Български културен институт Лондон от 13.30 часа.
Доктор Стефка Кънчева даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН, в което говорим за предстоящия Коледен пост – време за смирение и за поглед към себе си.
– Госпожо Кънчева, на 15 ноември за православните християни започва Коледният пост. Той продължава до Рождество. Много хора го приемат обаче само като пречистване на телата, а всъщност има много по-дълбок смисъл, нали?
– Постът е нашето събиране в себе си, а не диета или детокс. Това е времето, в което трябва да се очистим най-вече от шума на ежедневието, да ограничим всичко, което ни разсейва, да почистим душата си, за да се срещне с Младенеца от Витлеем.
– Кое е най-важното, което трябва да знаем за Коледния пост, път към какво е той?
– Път към празника, път за срещата ни с въплътилия се Бог. Във всеки от определените периоди на пост, не само на Рождественския пост, Църквата ни дава тази възможност за едно завръщане и към Бога, и към себе си.
– Можем ли да приемем постите като време на изпитание и до каква степен той ще ни помогне да станем една идея по-добри в този сложен и несигурен свят?
– Може би изпитване на дисциплината ни, не толкова изпитание. Най-повърхностното ниво е дисциплината относно храната, а след това самоконтролът да не влизаш в разпри, да не нараняваш хората около теб, да отделяш повече време за молитва, да правиш добро. Но това не бива да е само във времето на пост или поне да се опитаме да го продължим и след края на поста. И може би така, стъпка по стъпка, ставаме по-добри. Добротворството е естествено следствие на вярата ни, доброто не е кампанийно, както често казвам. Ако вярата е правилна, осъзната, естественото следствие е и осъзнатата грижа за другия – за болния, за слабия, за самотния, за възрастния. „Вяра без дела е мъртва“, казва апостол Яков в своето послание… Постът може да ни помогне да се замислим, да осъзнаем тази връзка.
– Коледният пост продължава 40 дни, твърде дълго време за някои хора. Какво ще кажете на тези, които не са готови да го изкарат в пълния му вариант?
– Това е въпрос, който е редно да се обсъди със свещеник. Но дори и по някаква причина телесният пост да не може да бъде твърде дълъг или въобще не може да бъде спазен, то духовната страна, въздържанието от лоши постъпки и мисли и съответно упражняването в добротворството, очистването на душата, за тези неща няма пречка. Както казва св. Йоан Златоуст: „Каква ни е ползата, ако се въздържаме от ядене на кокошки и риба, а хапем и ядем братята си?“.
– Днес, във времена на военни конфликти и войни, имаме ли повече нужда от вяра.
– Точно във времена на изпитания имаме най-голяма нужда от вяра. Съвсем наскоро преминахме изпитание на пандемия, на абсолютно обръщане на живота ни, точно в този момент много хора намериха вярата и стигнаха до вярата. Конфликтите в момента са далеч от нас, но последствията стигат и до нас. Не сме пряко засегнати, не изпращаме нашите съпрузи и братя на война, но това не означава, че не трябва да ни боли за всички, които страдат. Натам трябва да е насочена молитвата ни… това е любовта на християнина, тази любов не е егоистична.
– Много българи ще посрещнат Бъдни вечер и Коледа извън родината си. Тук е мястото да кажем каква роля имат християнските традиции за тези празници, за да съхранят вярата сред българите в чужбина.
– Традициите за празника са това, което ни дава топлината, уютът, спомен от детството… Със сигурност те са и една много важна връзка с Родината за всички, които са далеч от България, където и да се намират. Но не традицията за празника е най-важната. Улисани в подготовка, в това да поставим определен брой ястия на трапезата на Бъдни вечер, нека не забравяме все пак повода за празника, нека не забравяме Рожденика.
– За Вас какво е Коледа – символ на доброто или начин да преодолеем негативите и да погледнем с надежда към бъднините?
– За мен е надежда. Напомняне за милостта на Бога към хората, напомняне за Божията любов и прегръдка към всеки от нас, и оттам надежда… А негативите… те трудно се преодоляват, може би пътят за преодоляването е, ако доброто е реалност, практика, част от ежедневието ни, а не просто нещо, за което се сещаме само около Рождество Христово. Вярата, надеждата и любовта са взаимосвързани, както казва свети апостол Павел в Първо послание до коринтяни, в края на т.н. химн на любовта: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“.
– На 19 ноември ще гостувате на българите в Англия. Мястото на срещата беше променено и тя ще се състои от 13 часа в залата на St Michael and Angels, Rochester Road, Cuxton, Kent, ME2 1AF. На каква тема ще бъде тя?
– Беседата ще е посветена на празника, който ще посрещнем няколко дни по-късно – Въведение Богородично, а това е и Денят на християнското семейство. Акцентът ще е върху Стария завет и очакването, подготовката за идването на Спасителя, а всъщност Рождественският пост е подготовката на душата ни за идването на Спасителя. Ударението ще е повече върху старозаветните четива, които се четат в навечерието на празника, т.нар. паримии. Избрах това, защото участието на Стария завет в богослужението на Църквата остава някак встрани, някак неразбрано, недостатъчно осмислено. А това е начинът, по който Църквата чрез богослужението ни преподава уроци и ни запознава с вярата и смисъла на празника.
– Какво трябва да знаят хората за Въведение Богородично – празник, който в България е известен като Ден на християнското семейство? Днес как можем да запазим устоите на семейството?
– Въведение Богородично се чества като Ден на християнското семейство и християнската учаща се младеж с решение на Светия синод от 1929 г. Ден за въвеждане в Църквата, за запознаване с вярата. Някога на този ден, който се пада в периода на Рождественския пост, учениците са били водени на света Литургия и са приемали светото причастие. За съжаление, сякаш напоследък се набляга много на това, че е ден на християнското семейство, но се губи връзката с Църквата и причината за установяването на този празник. Идеята е както малката Мариам е въведена в храма, да въведем децата в храма. Но празникът има и много по-дълбок смисъл – за това ще стане дума и по време на беседата, която предстои на 19 ноември. Акцентът не е в това защо малкото тригодишно момиченце се въвежда в храма, а в причината за това! Така започва подготовката за служение, подготовката за това, което по Божи промисъл е отредено за Мария – да стане майка на Бога, стълбата, по която Бог слиза в плът при нас, човеците.
– Какво искате да кажете на българите във Великобритания, а също и на всички извън пределите на родината?
– На всички, които са далеч от своите близки, от хората, които обичат, искам да кажа, че молитвата е мостът, който ни свързва с Бога, но и с обичаните от нас хора, независимо къде се намираме и колко далеч сме от тях. Това е най-добрата връзка с любимите ни хора, а за молитвата няма разстояния, както и за Божията любов.
А Рождественският пост, който започва, е подготовката за Рождения ден на Младенеца, който дойде сред нас, за да ни научи да обичаме. В нощта на Рождество Христово Той ще похлопа на всяко сърце. Пуснете Го да влезе. Той превръща отчаянието във вяра, тревогите – в надежда, ненавистта – в любов! Какво ще поднесем на Рожденика…
Може би най-добрият дар е нашето сърце.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
