Войната се превърна в изтощително усилие и за двете страни

Професор Марин Русев е геополитически анализатор и преподавател в катедра “Регионална и политическа география” към Геолого-географски факултет на Софийския университет ”Св. Климент Охридски”. Председател на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти.

Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Защитил е редовна докторантура в Санктпетербургския държавен университет.

Професор Марин Русев даде специално интервю за вестник БГ БЕН по повод войната на Русия в Украйна, която продължава повече от 100 дни.

– Професор Русев, малко повече от сто дни минаха от започването на войната в Украйна. Ръководителят на НАТО Йенс Столтенберг каза, че западните държави трябва да се подготвят за дълга „изтощителна война” в Украйна. Как да тълкуваме тези думи?

– Преди всичко става въпрос за това, че светът, НАТО, Европейският съюз и страните от Източна Европа останаха изумени от двуличието, вероломството и потенциала, който използва Путин с неговата послушна клика при инвазията на руската армия в Украйна. Ярки доказателства са: опитът за мълниеносно превземане на Киев, използването на току-що започнали своята служба около 20-годишни руски войничета, излъгани, че са на учение за дрънкане на оръжие; тоталното сриване на сгради и изтребление на цивилно население; използването на брутални наемници с различна спрямо местното население религия и култура; сигналите за мародерство и геноцид още в първите дни на нахлуването. Изумление предизвикаха и неадекватните на времето, в което живеем, мотивационни доводи и лозунги за оправдание на вандализма – демилитаризация, денацификация и други мъртви в съзнанието на нормалните хора шовинистични термини. Всичко това изненада Запада като очакване за дълбочината на активирания от Русия тежък военен конфликт. Очевидно е, че такъв тип руска „инициатива“ не може да има краткотраен характер.

Още по-голяма изненада, дори за разузнавателните служби в някои европейски страни (включително във Франция, България и др.), беше бързата обществена консолидация на доскоро политически разполовената по диагонал млада украинска държавност – диагонал, който много ясно се очертаваше по време на състоялите се след 1991 г. 15 президентски и парламентарни избори – между проевропейския Запад–Северозапад и проруския Юг–Югоизток. Още с първите димящи руски дула след 24 февруари станахме свидетели на единение, основано на общо огорчение, болка и ненавист. Срещу излъганите и изтъргувани 20-годишни руснаци застанаха 20-годишни защитници на родния дом, срещу чеченците – доброволци, срещу танковете – засади.
Всичко това обърка първоначалните планове на Путин, който смени стратегията, като заяви, че целите били други, прегрупира и увеличи ударните военни групи и се съсредоточи върху на пръв поглед доста по-скромна цел в югоизточната част на страната. Получаваната в спешен порядък военна, хуманитарна и морална подкрепа обаче обнадежди украинските защитници и те в движение започнаха да се учат на ефективни способи за удържане на противника и дори започнаха да правят успешни контраатаки.
Всичко това накара много аналитици да повярват в успеха на Украйна, но не и в краткосрочен план. Войната се превърна в изтощително усилие и за двете страни. Въпреки на пръв поглед неравностойния им военен и икономически потенциал обаче става все по-ясно, че основен фактор за крайния резултат е различната мотивация на сражаващите се. Ако към това добавим и решимостта на по-силния в икономическо и военно-техническо отношение Запад, съсипващите Русия санкции и надигащото се в нея вътрешно социално-идеологическо недоволство, не е трудно да се прогнозира логичния, макар и мъчително бавен изход на битката. Битка, която ще струва скъпо най-вече за Украйна, в значителна степен и за Русия, и все още непонятно точно как и колко за света.

– Колко дълга ще е войната в Украйна, според Вас?

– Зависи от много фактори, някои от които са твърде динамични и трудно предсказуеми, поради което всяка подобна оценка е условна. Според мен, през следващите 5-6 месеца общественото съзнание в Русия вероятно ще е успяло да внуши на носещите отговорност в Кремъл, че дори и някаква минимална форма на военна победа над външно по-слабата Украйна не би могла да оправдае дългосрочните международни негативи и поредните вътрешни ограничения за обикновените руски граждани. И сега потенциални противници на режима в Москва са всички майки в страната, младите им синове, израсналата през последните десетилетия средна класа, та дори и приближените до властта олигарси. Очакваните поражения за имиджа на руската армия едва ли ще се понравят на националистическите кръгове и огромния контингент професионални военни. Всичко това вероятно ще предизвика тътен, който силно ще разлюлее тоталитарно устроения държавен механизъм. Това означава неизбежни промени, но този път едва ли те ще могат да бъдат централно контролирани както през последните 3-4 десетилетия. Възможно е да се стигне и до революционна ситуация, подобна на тази от пуча през 1991 г. Тук е необходимо дебело да се подчертае, че такъв развой на събитията създава доста опасни предизвикателства не само за Русия и съседните ѝ държави, но и за световната политическа стабилност като цяло.
В средносрочен план постепенното потушаване на преките негативи от войната на Русия срещу Украйна, неизбежните мирни преговори и връщането на политическото статукво в рамките на международно признатите след разпадането на СССР граници вероятно ще изискват поне 2-3 години. Вътрешният политически преход в Русия и изграждането на нов обществен договор ще отнеме минимум 5-10 години, като успоредно с това ще се пренастройват и икономическите механизми при функционирането й.

Вероятни дълбоки промени, свързани с демократизацията на етно-политическите отношения и интегрирането на Украйна в Европейския съюз, също ще протичат в подобен времеви отрязък. А инфраструктурното ѝ възстановяване едва ли ще е възможно за по-малко от 2 десетилетия.

– Кое натежа за започването на тази военна инвазия?

– Тя е резултат от дълго време трупана енергия в няколко основни направления. Първо, това е поредното, но и най-тежко, съвременно ехо от продължаващия под различни идеологически, политически, икономически и пространствени форми на разпад на Руската империя/СССР след 1866/1917/1992 г. От геополитическа гледна точка това е пространството на „Хартланда“, което известният британски географ Макиндер нарича „Географска ос на историята“. Той смята, че който успее да го контролира, ще владее света. От тази гледна точка 1992 г. може да се приеме като успех на Запада, допринесъл за неговото частично разрушаване и подобряване на възможностите за контрол.

От пространствено-историческа гледна точка Украйна, както често се изразяват известни анализатори, се оказа на неподходящото място в неподходящото време – в битката между ценностните системи на Запада (Европа) и Изтока (Азия). В този смисъл широкото тълкувание на случващото се трябва да се разбира не толкова като перчене на два братски, но и съседни народа. Това е битка за пространствено влияние на две противоположни обществени системи. От едната страна са либерално/социално-либерално стопанство, в съчетание с демократични гаранции за приоритетните права на личността. От другата – висока степен на стопанска централизация, включваща елементи на контролируема частна инициатива в съчетание с тоталитарни приоритети за права на нацията, религията, партията, вожда и др.

За самия военен конфликт конкретната причина има второстепенно значение в сравнение със скритите му мотиви и движещи сили. Вероятно това стои в основата на недоумението и дори първоначалното вцепенение на нищо неподозиращите жертви на инвазията сред мирното украинско население.

– Какъв изход можем да очакваме от тази война, кой ще е победител?

– Преди всичко трябва да се подчертае, че отговорите за губещи и победители изискват многопластов анализ, включително и в дългосрочен план. Във всеки подобен конфликт има видимо и невидимо губещи или печелещи, като не е задължително те да са на ниво държави/страни. Като пример може да се посочи ситуацията след Втората световна война, когато Германия, Япония и Италия се оказаха губещи като държави във военно-политически смисъл. Около 10-15 години по-късно те се оказаха с напълно обновена в технологичен план икономика с по-висока конкурентна способност в много стопански отрасли в сравнение с победителката Великобритания, например.
Едно е ясно: няма да има ситуация, при която Русия като страна, народ, култура, стопанска и военна мощ да излезе от тази война с по-голям потенциал и по-добри международни и вътрешни перспективи за развитие. Показателен в това отношение е фактът, че съвременният абсолютен лидер в световното стопанско пространство е страна, за която никой няма спомен да е провеждала военна инвазия освен при спорния като причинно-следствена връзка относително краткотраен конфликт със съседен Виетнам.

Да, големият печеливш в икономически смисъл от изтощителната за Русия война, при която огромни средства за подпомагане на Украйна харчат и дълго време ще харчат Европа и САЩ, е Китай.

Има основания да се твърди, че ако Украйна устои на натиска и бъде подпомагана през следващите десетилетия от световната общност за инфраструктурно и социално-икономическо възстановяване може би ще изпита положителни ефекти, подобни на тези при технологичното възстановяване на германската, японската и италианската икономика през 50-те години на миналия век.

Големите губещи от войната, независимо от това кой ще си въобрази, че я е спечелил, ще са тези, които ще загубят живота си в нея, техните близки, съграденото и мечтите на останалите без домове, бежанците, които може би ще заживеят далеч от родината си. Или тези, които ще трябва да се примирят, че продължават да са залог на тираничните си господари.

– На пръв поглед санкциите сериозно удрят руската икономика. Но толкова „чисти“ ли са страните от ЕС, а също и Великобритания и САЩ при тяхното спазване?

– Санкциите са твърде условен механизъм от гледна точка на това кой ще плати по-висока цена между санкциониращите, както и в сравнение със санкционирания. Те могат да дадат много голям ефект, ако между санкциониращите има разбирателство за компромиси в името на крайния резултат. Според мен Европа (в много добър синхрон със САЩ и другите високоразвити страни в света) засега успява да намери необходимия баланс в това отношение. Според мен, ако залогът е да има по-добра увереност в утрешния ден (т. е. сигурност), си струва всеки да направи усилия и временно да се ограничи при консумацията на газ, бензин, електроенергия, някои битови навици и традиционни потребности. Те ще са ни не по-малко ценни и след преодоляване на кризата. Освен това съхраненото достойнство е в състояние за много от нас да компенсира някои наистина временни материални затруднения.

– Икономическата криза се разраства, виждаме какво се случва в големите европейски страни, в частност и във Великобритания. Ще се задълбочават ли тези процеси?

– Вечни кризи, както и вечно благоденствие не съществуват. Както се казва, „най-хубавото на лошото е, че рано или късно ще свърши“. В икономиката последователното редуване на определени цикли е безспорен факт: рецесия, депресия, оживление, подем… и пак – рецесия…. Няма как да забележим оживление, ако преди това не е имало депресия.
Тоест отговорът е ясен – ще се задълбочи при евентуално влошаване на макроикономическите показатели до времената, когато отнякъде ще се появят стимулиращи фактори, които да доведат до оживление и т.н. Колко продължават отделните фази на тези процеси винаги е трудно да се предвижда в краткосрочен план. За мен по-важно е обстоятелството, че различните социални групи усещат по различен начин и дори в различно време забавящи или ускоряващи развитието икономически процеси. Както и разликата в това отношение между различни като стопански, демографски потенциал и степен на социално-икономическо развитие страни. Според мен, силата на интеграцията между отделните страни е именно в това – да се създават общи буфери и да се използват ефективни механизми за маневриране между страните, тяхната степен на засегнатост, както и да се използват някои разминавания във времето, за да могат оптимално да се концентрират ресурси за определена конкретна подкрепа.

– Великобритания официално декларира сериозни санкции за Русия и твърда подкрепа за Украйна. На този фон се заговори, че Великобритания иска да прави нов ЕС, в който да покани Украйна, Полша, Естония, Латвия и Литва, а на по-късен етап евентуално и Турция. Възможно ли е това практически да се случи?

– Според мен, никой не гледа и не е редно да гледа вече сериозно на британски инициативи за такъв тип интегриране. Историята ни учи, че Великобритания вече веднъж е изоставяла (1973 г.) създадена от нея такава организация – EFTA/ЕАСТ, и то за да се премести при конкурента ЕИО/ЕС. След което неотдавна напусна и тази интеграционна общност…
Освен това горепосочените потенциални формати са неясни и до голяма степен нереалистични. Не мисля, че интеграционното доверие на сегашните страни, членуващи в ЕС, се е изчерпало до такава степен, че да правят подобни, граничещи със самоубийство, крачки. Дори могъщата икономика на Великобритания изключително трудно преодоля подобна трансформация. Звучи като подривна дейност на Лондон против ЕС.

Важно е също да попитаме и Турция дали е есъгласна отново да бъде оценявана като второразрядна страна и да се присъединява  „на по-късен етап“.  Звучи несериозно и нездравословно както за ЕС, така и за Великобритания.
Несериозно е също да се смята, че идеята е на Борис Джонсън с цел да отклонява общественото внимание от остри проблеми в самата Великобритания, за които той носи политическа отговорност.

– Икономическата криза може ли да ескалира политически процеси във Великобритания?

– Великобритания е един от най-типичните примери през последните над 150 години за тясна връзка между измененията на съотношенията либерални-социални икономически политики на държавата и цикличните редувания във властта на консерватори и лейбъристи. Винаги когато механизмите на либерално ориентираната пазарна икономика се изчерпят и дори започват да предизвикват първи по-мащабни обществени недоволства, консерваторите губят властта и на тяхно място идват лейбъристите. Когато ефектите на новата социално изповядвана пазарна икономика започват да индикират приближаваща стагнация, властта отново печелят консерваторите. И така безкрайна ротация и умело балансиране между две еднакво нежелани крайности.

Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални  финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!

Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697

Благодарим за доверието!