Снимка: Личен архив
Българският актьор и режисьор Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала, съвсем скоро ще гостува отново на българите в Англия с моноспектакъла си „Мемоарите на един Въргал“. Организатор на турнетата на Острова е БГ АРТ Портал – фирмата, която прави културни събития за всички българи там.
Постановката вече е играна близо 60 пъти както в България, така и по света, включително и пред българите във Великобритания. Тя е изключително забавна и разказва за житейската участ да си беднякът-милионер, неосъждан няколко пъти, мързелив работохолик, семеен ерген, крал – без да е откраднал, злоупотребяващ въздържател, популярен анонимник и анонимен популярник…
Известният актьор с вълнение говори за всяка среща със сънародниците ни зад граница.
Той е роден на 11 август 1967 г. в София. Завършва специалност „Актьорско майсторство“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов. Освен че е актьор, Влади Въргала е известен сред българската публика и с това, че е режисьор. Участва в много телевизионни предавания. През 2011 г. се състоя премиерата на филма му „Операция „Шменти капели“.
Влади Въргала даде специално и напълно откровено интервю само за читателите на вестник БГ БЕН.
– Какви са впечатленията Ви от българите в Англия? Каква емоция беше за Вас да играете моноспектакъла пред тях в шестте града, които посетихте досега?
– Впечатленията са ми, че хората идваха на постановките с костюми, което означава две неща – уважение и култура от тяхна страна. Срещата с публика зад граница се равнява на сбирка на възрожденци в емиграция.
Винаги има един дух на солидарност, има едно приповдигнато настроение и цари атмосфера на обич и признателност – от тяхна страна за това, че съм дошъл да играя, и от моя страна – че ми дават възможност да го направя. И се получава така, че не ни се разделя накрая. Тези срещи винаги са началото на едно приятелство. До ден-днешен кореспонденциите продължават с хората навсякъде, където съм бил в чужбина.
– Коя случка няма да забравите от срещите си с българите в Англия?
– Няма да забравя как една майка и детето й, които бяха дошли на спектакъла, ми подариха плюшена играчка. Беше много мило.
– А по-патриотично ли са настроени българите зад граница в сравнение с тези, които живеят в България? Какво Ви е впечатлението?
– Да, определено са по-патриотично настроени, защото, отивайки зад граница, те виждат, че там е същото. И тогава вече почваш да оценяваш родината. Всяко място си има своите положителни и отрицателни неща. Но все пак родината е една. Да, по-патриотично са настроени. Със сигурност живеят с мисълта, че един ден ще се върнат в България. Те обаче са тръгнали по един много, много дълъг път и повечето не могат да слязат от него. И въпреки всичко там хората са по-усмихнати от тези в България.
– А как възникна идеята за създаването на моноспектакъла „Мемоарите на един Въргал“?
– Това беше моята благодарност към хората, които на моя 50-годишен юбилей ми направиха изненада. Събраха се от цяла България и от няколко други държави, без аз да знам. И ме изненадаха в един доста тежък за мен етап от живота. Тогава, когато изведнъж в теб се поражда съмнение, че всъщност всичко е било илюзия в твоя живот, че е нямало никакъв смисъл. В такъв момент пропускаш това, че има хора, които те обичат. И точно това те ми го показаха.
Снимка: Личен архив
Аз нямах възможност тогава да събера приятелите ми, а в един момент приятелите ми се събраха, за да са сигурни, че не съм сам. Това е една от най-силните емоции, които са ме връхлитали в моя живот. И аз реших, че ще им върна този жест, като направя един спектакъл, в който всеки един от тях е участник. Тоест разказвам си живота със снимки и видеа, защото с всеки един от тях имаме случки, а когато се разказват, звучат изключително забавно. Буквално аз ги събрах, за да им подаря този спектакъл. Но залата се оказа малка да събера всички. Затова се направи втори път и тогава имаше и случайна публика. Така този спектакъл заживя. С всяко едно представление идваха още и още хора. Аз имам наистина много и истински приятели. Не са на пръстите на ръката, а са доста… Хора, с които във времето е проверено приятелството.
Снимка: Личен архив
Освен всичко друго години наред на мен не ми се работеше това, което работя. Не исках да го работя, не виждах смисъл.
– Защо?
– Защото нямаше какво, нямаше с какво, а и нямаше за кого. Има такива моменти, когато след битките, които водиш, изведнъж спираш и се питаш: кому беше нужно всичко това? Защото от всяка една битка излизаш наранен, изморен и изчерпан.
– И точно в този момент Вашите приятели Ви помогнаха…
– Да, да.
– Играете „Мемоарите на един Въргал“ предимно в чужбина, нали?
– Да, и в чужбина. Но го играя и един път в месеца в София, в театър „Сълза и смях“. И обикалям България с него. Има и благотворителен спектакъл за фондация „Александър Русев“, с който ще започне кампанията за набиране на средства за изграждане на водно-рехабилитационния комплекс за деца с увреждания в Русе.
– По различен начин ли се възприема този спектакъл в България и в чужбина?
– Не, това е една изповед. Той е изключително забавен, човешки спектакъл, който представлява пътуване във времето. В онези години, в които тези, които са живели, виждат себе си и се връщат в своите спомени. Чувайки моя разказ, човек плува през своето време, през своя живот. А тези, които не са били родени тогава, придобиват представа какво всъщност е представлявала България, когато техните майки и бащи са били млади. Спектакълът се възприема различно от хората с различна чувствителност. Времетраенето му не е ограничено, много пъти той надхвърля три часа. Във Виена беше четири часа.
Още от самото начало се разбираме с публиката, че като минат два часа и решаваме всички – слагаме ли финал, правим антракт или продължаваме. Досега, за вече почти 60 представления, три пъти имаше антракт, а в останалите случаи винаги продължавахме.
– Което е оценка за самия спектакъл.
– На мен, ако ми кажеш, че три часа ще стоя в театър да гледам нещо, ти казвам, че няма да отида. А аз го причинявам на хората. Истината е, че времето не се усеща. Различна обаче е срещата след спектакъл с хората в България и хората в чужбина.
– По какво се различават тези срещи?
– В България, когато свърши спектакълът, хората те чакат да се снимат с теб, а други да ти благодарят. В чужбина хората те чакат, за да те прегърнат, да те чуят, да си кажете нещо. Като че ли това е възможност за тях да се докоснат до България и те не те изпускат. Ние имаме една от най-благодарните професии. Професия, в която в края на работния ден ти ръкопляскат. Дори те прегръщат и ти подаряват цветя. Истината е, че в чужбина за тях е повече от забавление, актьорство, драматургията, то е нещо свързано с изконните кътчета на душата.
– Какво усмихва днес Влади Въргала?-
– Аз съм усмихнат винаги. Събуждам се с усмивка в дните, когато знам, че ще бъда с мотора, а аз почти всеки ден съм с него.
– От кога е тази страст към моторите?
– Тази страст е от дете. Моят баща беше моторист. В шести клас ме „изстреляха” в Детска педагогическа стая за кражба на едно балканче. Но аз не знаех, че го крадем. Адашът дойде и каза, че има едно безстопанствено балканче срещу тях и така се оказах контингент на Детска педагогическа стая…
В годините след като станах студент, аз нямах мой живот, а моторът изисква свободно време. Не съм имал обаче такова време, нямах време дори да почивам със семейството ми, а камо ли да имам време за мотор. Не говоря да се качиш на мотора, за да отидеш до работата и да се върнеш, а да изминеш 500 километра, да се прибереш и да кажеш: „Ей, още малко исках да покарам“.
– 500 километра на мотор как се издържат?
– Е, и 1000 километра се издържат за ден, не е толкова страшно. Съвременните машини вече са направени така, че не те изморяват. Освен това с мотора е много по-лесно, много по-бързо, защото той минава отвсякъде. А и философията за управление на мотор отговаря на философията за житейската реализация.
– Работиш и с разградския театър, там играеш в постановката „Обир“. Други творчески планове имате ли?
– Да, догодина готвим спектакъл с Август Попов. Пиша го, пиша в момента, почти съм го завършил. Ще представлява забавление в бунта.
В разградския театър ме покани новият директор. Играя в постановката „Обир“, която е английска, с много социален, абсурден хумор за неща, касаещи обществените теми в Англия през 60-те години. Автор е Джо Ортън – доста скандална фигура за времето си, има много кратко творчество, загива при деликатни обстоятелства в една секс оргия.
– Искам да Ви попитам и нещо странично от театъра. Какво мислите за войната в Украйна, защото знам, че имате лична история?
– Това е едно безумие. Всяка война е безумие. Хората знаят, че това е бизнес и продължават да се връзват, продължават да анализират кой е крив и кой е прав. А истината е, че когато вземеш която и да е от двете страни ти ставаш част от конфликта. Войната трябва да спре, това трябва да е мотото на всеки. Трябва да бъдат принудени тези, от които зависи, да намерят консенсус. Явно е, че едните не отстъпват, другите също казват, че няма да отстъпят. Е, добре, но знаете ли къде отиваме? Отиваме в гибелта.
– Какво си помислихте, когато разбрахте, че е започнала войната в Украйна? Имате ли Ваши близки там, за които се притеснявате?
– Имам. Брат ми е в Украйна. Съпругата и децата му са при мен. Имаше опция и той да бъде тук, но той остана. Каза, че в Украйна има дух на обединение на неговия народ, и остана там. Аз го разбирам. Това, което му казах, е, че да умреш за родината, е дълг на всеки. Но родината идва от род, а тук воюват държавите, твоята гибел ще е глупост.
– Да завършим това интервю с пожелание към читателите на вестник БГ БЕН.
– Въргалът би им казал: да се замогнете толкова, че сутрин, като се протегнете, да хвърляте по 100 паунда през прозореца, ей така, за добро утро.
А Владо би им казал: вярвайте в това, че Онзи горе мисли за вас и ви обича. Един ден ще разберете, че съм прав.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
