Снимка: Личен архив
Мирена Колева Василева e доктор по педагогическа и възрастова психология. От 2016 година живее в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти.
Доктор Мирена Василева е член на Асоциация на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Тя е главен асистент и доктор по експериментална и педагогическа психология на Бургаския свободен университет. Професионалната й квалификация е на тема „Умения за водене на кризисни интервенции“.
Доктор Мирена Василева даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН.
– Все още не сме забравили пандемията от коронавирус, а пред света вече има нови предизвикателства – война и икономическа криза. Великобритания не прави изключение от негативите около една рецесия. Това как се отразява на психиката на хората?
– Стресът в съвременния живот е неизбежен. Факторите, които предизвикват стрес и кризисни състояния на личността, стават все по-многобройни и разнообразни по характер. Постепенно става все по-ясно, че не гладът, земетресенията, микробите и ракът, а човекът е най-голямата опасност за човека… Ето защо в най-висока степен е желателно познанието да се разшири до такава степен, че хората да могат да разбират откъде ги застрашават най-големите катастрофи. Твърде много първостепенни неща са деформирани: сексуалност, възпитание, обществен климат, човешки стойности, неумението ни да общуваме. Човешките контакти се разпадат. Тълпата и Масата заместват съзнателния Индивид. Традиционният модел на човешките отношения проявява признаци на промяна в редица насоки. Най-големите изменения настъпват в най-здравно и най-силно отношение – в семейството и психичното здраве.
Последиците от стреса за психичното здраве от началото на пандемията до момента на новите предизвикателства – наблюдавам силно заразителния ефект на стреса в семейната среда. Когато единият член на семейството преживява труден момент, това обикновено се отразява на всички останали – брачния му партньор, децата и приятелите. От нас зависи дали ще излезем от тази битка заедно, за да съхраним живота на нашите деца и човечността си. Първоначалният фактор, не по-малко тревожен, е състоянието на страх, което през последните години се разпространи в индивидуалното съзнание и което се превръща в реална нужда от състояние на колективна паника, за което пандемията даде идеалния предлог.
Наблюдавах по времето на пандемията от коронавирус, че силната тревожност в целия свят имаше силен заразителен ефект в общността и се наблюдаваше колективен панически заразителен ефект в тълпата.
В моята практика след пандемията на коронавируса най-голям процент от пациентите са с психични разстройства, характеризиращи се с прекомерна тревожност и страхове в емоциите и поведението. Някои от най-често срещаните неврози са: паническо разстройство, обсесивно компулсивно разстройство, фобии, хипохондрия и тревожно-депресивни състояния.
– Много хора във Великобритания вече изпитват сериозен стрес от нарастващата издръжка на живот и продължаващото увеличение на инфлацията. Това до какви рецидиви може да доведе и какво ще посъветвате хората, как да издържат психически?
– Най-често посочваните симптоми при преживяване на стрес се разграничават на три нива: емоционални, поведенчески промени и физически симптоми. Физическото и психическото здраве на стресирания човек е подложено на риск по много различни начини. Например, преживяването на проблеми в неговите домашни, социални и работни взаимоотношения. Вредните ефекти на стреса се разпростират във всички области на живота. Стресът въздейства не само на личностно ниво, той има ефекти върху функционирането на институциите.
Факторите, влияещи върху процеса на справяне със стреса, могат да се групират като: свързани с чувството за личен контрол; достатъчна информация и социална подкрепа.
Един от основните фактори, влияещи върху справянето със стреса, е социалната подкрепа. Хората с добре изразена система от социални връзки се справят по-добре. И обратно – тези, които живеят сами, са по-уязвими към него и при тях се наблюдава по-голяма заболеваемост от психосоматични болести. В много случаи по-важен е не броят, а качеството на социалните контакти, като особено важно е хората да се чувстват обичани и значими.
Най-добрият начин за избягване на вътрешния стрес е да се избере такава среда, която да съответства на вътрешните му предпочитания – да се посвети на такава дейност, която обича и уважава. За преодоляване на емоционалния стрес препоръчвам хигиена на всекидневното общуване. Като най-полезният извод е човек да владее умението да бъде мениджър на собствените си емоции и чувства.
И да се вслушваме в грижите за тялото си! Представете си, че вашето тяло е прекрасна къща. Но не пожелавайте само красива къща, а си пожелайте и уют във вашия душевен храм.
– Предстоят Коледа и Нова година, те също са свързани с немалка доза стрес, особено в тези трудни от икономическа гледна точка времена. Как да го избегнем и по-опасен ли е той?
– Празниците ухаят на наситена емоционално превъзбудена среда с високи очаквания. Именно тези високи очаквания водят до висока доза празничен стрес. Често празниците са период на равносметка на изминалата година, но много често празникът е период на неразрешени междуличностни или личностни проблеми, които ни водят до „затворена улица” – личностен съботаж „Аз срещу Аз”! Поради факта, че има празнична атмосфера, нашият ум е предвестник само на хубави очаквания и поставя в рамка схемата на мисли „забранено е да се случват препятстващи или кризисни ситуации!”. Именно този модел на мислене поражда трудно овладяване на житейски кризисни ситуации. Настъпват необратими кризисни конфликти от неумението ни да разрешаваме конфликти. Конфликтът е да съхраним нашите взаимоотношения, а не да ги разрушим. В един конфликт има Аз-истината и Ти-истината. Реалната истина е межу Аз и Ти.
Желателно е да виждаме истината със сърцето, не с ума. Защото нашият ум винаги прави пазар с нашите неподредени, изкривени и нереални схеми на мислене в емоционални състояния, които променят нашето празнично настроение и поведение. Да сложим реалността преди очакванията ни.
За едни хора празникът е доза стрес, но за други е празник в душата. Както при висока доза тревожност се произвеждат много стресогенни ефекти, така е с високата доза емоционален празничен стрес. Всичко в повече не е полезно и възпитателно. Много пари – проблем, малко пари – проблем, малко любов – неудовлетвореност, много любов – не е възпитателно, без партньор или без деца – неудовлетвореност, или с деца и партньор – отново неудовлетворени тревоги. Всичко в много повече или в много по-малко няма баланс.
– Кои хора са по-уязвими на празничния стрес?
– Най-голям процент уязвими са самотните хора, които нямат с кого да прекарат празника. Самотата не означава просто да си сам, защото да бъдеш сам и да бъдеш самотен са две различни неща. Ако някой е сам, не значи, че е самотен, също както ако някой е сред тълпата, пак не значи, че е самотен. Самотата всъщност е състояние на ума.
Първата група уязвими хора от самотата са тези, които са далече от своите любими хора и от семейството. Българите, живеещи във Великобритания, живеят далече от своите семейства (възрастни родители, деца, роднини). Трудно е да се живее между два свята. Не трябва да пренебрегваме тъгата по родните корени в това празнично навечерие – липсата на празничната атмосфера с любимите хора и нашите празнични български традиции и обичаи.
Втората група е на хора, при които причини за самотата, носеща страдание и превърнала се в начин на живот, са най-общо следните: изкривени модели на мислене; ниска самооценка и негативни убеждения за себе си (или хората като цяло); и страх от отхвърляне.
Празничният стрес включва висока доза уязвимост при всички нездравословни междуличностни взаимоотношения – „родител-дете”, „мъж-жена” и други.
– Смятате ли, че финансовата криза и фактът, че тази година много семейства ще предпочетат по-скромни тържества ще даде повод на хората да осмислят истинските ценности на Рождество?
– Коледните и новогодишните празници са преди всичко за радостта от споделянето на красиви моменти с любимите хора. Дългоочакван подходящ момент да си направим равносметка за изминалата година. Равносметката е начин да оцениш сам себе си, да се видиш отстрани, малко променен от времето и от препятствията, които си прескочил. Какъв по-подходящ момент за това от декември – в края на старата и на прага на новата година. Погледни на равносметката като на грижа за себе си. Припомни си отново най-хубавите и силни моменти, както и тези, които са те затруднили, и се обърни към всички тях с благодарност и усмивка. Не носи тежестта на неуспехите, а полети с уроците, които си научил от тях. Ако сме загубили битка, не означава, че сме спечелили войната; победител в една битка е този, който си е научил урока. Човек се учи на принципа „опит-грешка”, което е равно на успех.
Рождество Христово! Какво всъщност символизира този свят и благословен празник? Христос дарява със своя пример „Как да живее човек!”. Умението човек да обича ближния си, тъй както обичаме себе си; да живее смирено, да не критикува, а да умее да разбира, да обича Бога и да живее с мир в душата! Да живеем по примера на Христос! Нека този празник на смирение да живее всеки ден в душите ни. Да бъдем по-добри, по-уважителни, по-разбиращи, за да се чувстваме обичани и здрави!
– Какви са Вашите наблюдения върху отражението, което оказа ковид пандемията, както и всички рестрикции, които хората изживяха? Наблюдават ли се някакви съществени промени в психиката?
– Светът е променен и средата е променена. Следователно потребностите на хората са променени спрямо глобалните тревожни промени, причинени от многопластови фактори, които нарушават междуличностните отношения във връзката „човек-човек”. Битието им променя съзнанието в редица насоки: личностни, социално-икономически, професионални и възрастови.
– Чисто човешките взаимоотношения, чувства, усещания, засегнати ли са от този дълъг период на несигурност и страх?
Разбира се, нашият вътрешен свят! Твърде много първостепенни неща са деформирани – обществен климат, човешки стойности, неумението ни за общуване, сексуалност, възпитание. Човешките контакти се разпадат. Традиционният модел на човешките отношения проявява признаци на промяна в редица насоки. Човешките взаимоотношения, отразяващи връзката „човек-човек”, са както източник на най-големите радости и усещане за пълноценно щастие, така и често на най-големите болки, недоразумения и конфликти. Една част от динамиката в човешките отношения е плод на начина, по който успяваме или не успяваме да изразим себе си и да чуем другия. Общуването, Комуникацията, Диалогът, Разговорът са Пътят към сърцето на всеки човек.
Всеки човек иска да бъде обичан, одобрен, изслушан, разбран и оценен от другия/те, а той самият задавал ли си е въпросите: Как аз изслушвам?; Как аз разбирам?; Как аз одобрявам?; Как оценявам?; Как аз желая? Как аз обичам?
Разговорът е опит да бъде решена една загадка, игра, в която всеки от нас се старае да разчете мислите на събеседниците си. Ние сме принудени постоянно да правим предположения какво те имат предвид с думите си. Никога не можем да бъдем сигурни кога словото ще се впусне в танц, кога различните мнения ще се приласкаят взаимно, а завесата на въображението ще се повдигне, разкривайки нови теми на разговор. Винаги можем да станем по-умели в изкуството на разговор, при условие, че искаме да постигнем това. От друга страна, ще се радвам заедно с Вас да зърнем поне част от загадъчната пиеса, която се случва в главите ни. Ако сравним човешката личност с голяма къща, ще установим, че повечето хора не познават дори и хола на собственото си Аз.
– Изолацията, която на всички ни се наложи да изтърпим по време на тези две години ковид пандемия, как ни промени?
– Социалната изолация постави всички ни в ситуация на стрес! Като птица в клетка, която маха с крила и се удря в решетката, пада и после отново – и безкрайно – повтаря своя опит да избяга. Липсваше действителен човешки контакт – физически и психически! Отдалечи хората едни от други, наруши общуването и неутрализира най-мощния инструмент „социалната подкрепа”.
Съзнателният индивид беше повлиян от всеобщата световна заразителна паника и се затвори в своята орехова черупка с безброй страхове за нашите деца, за себе си, за близките и за целия свят. Твърдя, че действителната заплахата от коронавирус наложи спешни мерки към хората в целия свят. Но не се основават единствено до нашата лична физиологична хигиена, а се наруши хигиената в нашето общуване, което е от изключително важно значение.
– Учени от Oxford Health Biomedical Research Centre установиха, че Ковид-19 може да предизвика психически проблеми сред всеки пети от заболелите. Изследването показва, че сред 18,1% от пациентите, прекарали вируса, е диагностицирано психично заболяване. При 5,8% от изследваните такова е било установено за първи път. На какво се дължи тази връзка между коронавирусната инфекция и психичните заболявания, според Вас?
– Световната пандемия беше стресиращо преживяване – психологическа война с човека. Наблюдавах как стресът произвежда стрес. Страхът произвежда страх както обичта произвежда обич; доброто ражда добро и злото ражда зло. Каквото посеем, това ще поникне и това ще пожънем.
Да размислим над нашата съвършена човешка машина/човешка природа. Човек има пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие. Сетивните системи представляват сензорния дял на нервната система и дават информация за състоянието на околната среда (светът, който ни заобикаля) и вътрешната среда на организма. Всяка една сетивна система се състои от определен вид рецептори и множество сетивни неврони. Сетивните неврони провеждат и обработват информацията, която идва от рецепторите. Рецепторите предават информацията на аферетните пътища (това са невронните връзки), а след това невронната клетка предава информацията на централното представителство – хипоталамуса. На ниво хипоталамус се обработва сетивната информация и се насочва към кората на главния мозък. Това е пясъчникът от процесите в човешкия мозък. Умът ни е съвършена невронна машина, която е неуморна работилница, предавайки информацията по невронен път чрез клетката!
В заключение, умът, мислите, емоциите и чувствата променят биохимията на нашия организъм.
Елементите на човешкото тяло са система от органи, които непрекъснато си взаимодействат и зависят една от друга и така изграждат един цялостен организъм. Това са нервната, ендокринната, храносмилателната, дихателната, сърдечносъдовата, опорно-двигателната и пикочно-половата система.
Умът и нашето тяло – това е един съвършен ОРКЕСТЪР. Един орган да наруши своя процес и музиката се променя. Ние, човеците, много търпим и слушаме фалшивата музика, но когато стане непоносима и неразбираема за ушите ни – плашим се.
Много важен детайл е клетката в нашия организъм. Тя е проводник и медиатор на всички наши органи. Нашата клетка има течна субстанция. Тази течна субстанция има нужда от движение, за да се размножава, храни другите клетки и после умира; нужно е на клетката добро кръвообращение в кръвната плазма; метаболизъм.
С какво се храни нашата клетка?
Първо, клетката се храни от нашата мисъл (всяка клетка има ДНК), да не забравяме, че клетката има памет. Помислете каква информация вкарвате в главата си и какво правите с тази информация. Освен това клетката се храни от кислорода, който поемаме и обработваме в процеса на дишане; храна и вода; всички форми на обич. Във всички междуличностни взаимоотношения човек има нужда да бъде уважаван, разбран, обичан с топла дума и топла прегръдка, за да бъде здрав.
Спорт – бързо ходене, бягане, йога, танци, плуване, кратка гимнастика за всички части на тялото.
Да размислим! Какво са чувствата? Инсталирани от ума ни програми (подобно на компютърна програма). Къде се намират нашите чувства? Намират се в мозъка, но се проявяват в тялото под формата на енергийни усещания. Тялото е като компютърна разпечатка на ума. Каквито семена посеем в нашия ум – това ще поникне в нашето тяло.
Ние сами си носим болестите. Винаги има една недоразвита емоция. Има една магия между видимото и невидимото. Нашите емоции и чувства ни разболяват. Когато хората не могат да разрешат проблем на емоционално и поведенческо ниво, то проблемът се развива на телесно ниво, защото нашето тяло е много добър гостоприемник на нашите емоции. Често споделям в терапевтичната си работа с пациенти: „ Внимавай какви емоции избираш да сложиш в ума и с какво гориво – храна, зареждаш тялото. Слушай своето тяло. Твоят най-голям приятел. Вслушай се във физиологичната болка и разпознай твоята душевна болка”.
Двата капана на човека са храна и любов! Базовата храна е Любовта: бащина, майчина, сестринска, братска, приятелскаи други. Нашите емоции живеят в стомашно-чревния тракт – втория мозък на човека. Това е един орган с чар, който е пренебрегнат.
– Успяха ли хората да се върнат към нормалността, толкова мечтана повече от две години?
– Хората успяха да направят бърз преход към наложените промени в света на принципа на удоволствието. Отново цари оживление в социалната среда. Адаптацията е приспособяването на един организъм към обстоятелствата и условията на света. Адаптацията на човек се осъществява чрез неговите генетични, физиологични, поведенчески и личностни характеристики. С адаптацията поведението на човека се регулира съответно на параметрите на външната среда.
Наблюдава се феномен на адаптацията на хората, който е невидим за успешното им приспособяване във външния социален свят. Тоест хората се балансираха с условията на околната среда, но „изолираното състояние” наруши „вътрешния свят” на човека, за да постигне хармония във взаимоотношенията човек-среда. Човекът е „социално животно”, тъй както той е биосоциална система в три нива: физиологично, психологическо и социално. И трите нива са взаимносвързани, влияят едно на друго, установяват неразделна характеристика на цялостното функциониране на човешката личност. Наблюдава се нарушение на взаимодействието между човека и околната среда, което е придружено от междуличностни конфликти и най-вече вътре в самата личност. Установени са последици от стреса в структурата на преживяване на емоциите, които имат разрушителни психични и физиологични въздействия върху индивида.
– Да поговорим и за Вашата практика в Обединеното кралство. Какви са притесненията на хората?
– Забързаното ежедневие, неумението да поддържаме нашето здраве, включващо емоционален и физически баланс; липсата на време за себе си води до умората като предвестник и предразполагащ фактор за отключване на физически и психически болести. Умората е умствено или физическо изтощение, което пречи на пълноценното съществуване на човека. Безвремие за себе си и другите, недостатъчен сън, нездравословен начин на живот, работейки изтощени „без заредени батерии” на ума и тялото.
Наблюдавам, че прекомерната умора е един от най-честите фактори, които предразполагат отключването на много здравословни проблеми. Умора, отпадналост, психически оплаквания… Най-голям процент са пациентите със силно изразена психосоматика или така наречените тревожно панически състояния. Стресът от работата има заразителен ефект върху родителите и родителската изнемога. Почти всяко семейство има трудности във връзката „дете-родител”, която се изразява в поведенчески проблеми в развитието на детството и юношеството. Умението детето да разбира родителите си, но и неговите родители да разбират неговите потребности в етапа на неговото развитие и обучителен тренинг на родителите. Целта е децата в етапите на тяхното развитие да отговорят на въпроса „Кой съм Аз?”, за да придобият умението да разбират себе си, за да разбират другите хора, включващо самооценката/увереността на детето.
Основен компонент в отношението на родителя към детето е способността на родителя да се постави на мястото на детето и да погледне ситуацията през неговите очи. Това, от което се нуждае всяко дете, са майка и баща, които са открили как да вярват в себе си. Има много общи психотерапевтични принципи и подходи, но при всеки проблем се изисква индивидуален подход.
– Как пандемията от коронавирус се отрази на децата, те по-приспособими ли се оказаха от възрастните?
– По време на пандемията имах много деца с тревожни състояния. Децата се оказаха по-приспособими от възрастните, защото нямат предишен опит и реагират базирано на това как се чувстват. От друга страна, поради липсата на предишен опит, бяха много тревожни поради неумението да разберат ограничението на социалната изолация в среда.
Децата са зависими от отношението и моделите на родителско поведение в стресиращи ситуации. Те бяха много адаптивни в терапевтичната работа, но в дългосрочен ефект остава „изолацията”. Това е ключов проблем при българските деца във Великобритания. Те нямат споделено детство на улицата и именно „липсващата социална среда” налага децата да живеят в света на възрастните. Това е един от проблемите, които отключват невъзможност да саморегулират поведението си и много тревожни състояния.
Няма трудни деца. Трудно е да си дете в свят на уморени хора, заети, вечно бързащи и без капка търпение. Често наблюдавам, че нашите деца в чужда държава са жертва на нашия преход.
Въпреки гъвкавия график, който в днешно време ни позволява да смесваме домашните и служебните задължения, много от родителите играят по-скоро „поддържаща роля” при отглеждането на децата. Много от тях се разкъсват между службата и дома и в крайна сметка не успяват да се справят адекватно и с двете задължения. В съвременния живот, свързан с динамични темпове на развитие на обществото, емоционалното стресово състояние все повече нараства и обхваща всички възрастови групи.
Формирането на Аз-а в ранно детство изгражда душевния живот на моралната личност. В тази връзка оптимистичното отношение на детето в бъдеще до голяма степен зависи от атмосферата в семейството, от нашата гледна точка към света. С други думи – семейната среда, характеризираща се със сплотеност и висока степен на съпричастност, намалява в значителна степен вероятността едно потенциално стресово събитие да бъде оценено като такова.
– Отношенията вътре в семейството промениха ли се и в каква посока?
– Промените са с „много невидими лица”, при всеки е индивидуално. Имаше отношения, които се заздравиха, но по-голям процент беше влошаването на климата в семейството. Със забързаното ежедневие се оказа, че много родители не познават добре своите деца.
Наблюдавам стреса в семейната среда и заразителния ефект на стреса в семейния климат. Проучването на тези проблеми спомага да се открият някои от причините, водещи до стрес и родителска изнемога. Също така тези теоретични данни предполагат, че съществува обратна връзка изтощение от работната среда в работата, която води до преумора. Следователно се прибавят емоционални елементи от родителството в семейния климат, които засилват изтощението. Тази обратна връзка води до извода, че стресът има заразителен ефект в семейния климат. Когато единият член на семейството преживява труден момент, това обикновено се отразява на всички останали – брачния му партньор, децата, приятелите и колегите.
– В какво се изразява заразителният ефект на стреса?
– Представете си класическия сценарий – бащата е в стрес и започва да се кара с майката за нещо съвсем незначително. Тя също се разстройва и започва да крещи на дъщеря си без причина. Момичето пък си го изкарва на малкото си братче, което си е играело в стаята й. Всъщност такива сцени се разиграват всеки ден в семействата по цял свят. Доста печална статистика: всички минават през фазите на гнева и раздразнението, без въобще да си спомнят причината, която ги е довела до това състояние. Браковете често преживяват труден период, ако единият партньор е под силен стрес. Понякога нещата се решават между двамата, като единият оценява загрижеността и подкрепата на другия и започва да се бори с проблемите си. Рядко обаче стресът засяга само единия. Не само родителите страдат в подобни ситуации Децата в семейството също са засегнати от стреса. Когато родителите са постоянно скарани и враждебни един към друг, детето започва да чувства вина. То се затваря в себе си или също става враждебно и раздразнително. Стресът може да произведе стрес. Ето защо може да се подчертае, че борбата срещу стресогенните фактори в детството трябва да започва от семейството. Всичко зависи от това дали едно дете се чувства сигурно, закриляно, изслушано, подкрепено, прието не от единия от родителите, а от двамата, от родителската двойка, тъй като без хармония в нея не може да се постигне нищо. И вместо да казва „Какво да правим?”, всяка родителска двойка би трябвало да се запита: „Кои сме ние?”. Защото и детето представлява също така симптом (болен или здрав) на двойката, която са изградили или не родителите му, и оттук – надеждно защитено или не.
– Страхът е много опасно чувство, което може да доведе до много болести. Как да го контролираме в днешната реалност?
– Страхът е най-големият проблем на планетата днес.Той съществува отдавна, но сега е особено голям проблем. Става все по-голям от ден на ден и представлява проблем, защото засяга всичко. Всичко, което мислим, казваме, правим. Всички решения, които взимаме. Всичките ни реакции, всичко, което преживяваме, идва от два основни източника – любов и страх.
Ние трябва да изследваме страха си и да разберем какво има зад тази емоция страх; какво се крие зад тази емоция – вина, обида, гняв, любов… От какво се страхуваме и какво влияние оказва това върху нашите мисли, поведение и решения, за които носим отговорност. Да променим отношението ни към страха и разбием порочният кръг „страх от страха”. Целта е да трансформираме страха.
Нека разгледаме от какво всъщност се страхуваме. Всеки страх се основава на това, че се нуждаем от нещо. Знаете ли какво е определението за страх? Мисълта, че няма да можем да имаме нещо, от което се нуждаем. Който не се нуждае от нищо, не се страхува от нищо.
Защото страхът е просто една изявена потребност. И си задавам въпроса: „От какво се нуждая?”. Възможно ли е това нещо да не ми е нужно? Какво ще се случи, ако го нямам, ако не го получа? Ако не преживея това, от което мисля, че се нуждая?
Страхът се проявява по два начина. Идеята, че няма да получа това, от което се нуждая, че ще загубя нещо нужно, което притежавам. Това се проявява най-често в човешките взаимоотношения. Също така и по друг повод – страховете, свързани с пари, страх, свързан с властта, със здравето. Но по мои наблюдения най-често страхът е свързан с взаимоотношенията между хората. Първо се страхуват хората, че някой няма да ги обича или одобри. Смело застанете Лице в Лице срещу Себе си, за да отговорите на въпроса „Кой съм Аз?”. Назовете страховете си! Приемете страховете си, за да ги преживеете като приключение. Защото животът е процес, който информира живота за живота чрез самия процес на живота.
Страхът има много невидими лица. Понякога пейзажната картина изглежда прекрасна, но има много невидими детайли. Първоначално е много важно да се проследи историята на пациента и да се открие първопричината за това тревожно състояние. Следващата стъпка е да научи значението на страха и да промени отношението към порочния кръг „Страх от Страха”. Да открием кое провокира тази емоция страх: кога, къде, как и защо се проявява. Наша отговорност е да наблюдаваме дали се съмосъжаляваме, тревожим, гневим, страхуваме или осъждаме – всичко, което отслабва енергията ни, и да усещаме кога се поддаваме. Смелост е да излезем от омагьосания кръг Страх от Страха!
Страхът е много добър учител, който ни дава мярата кое е добро и кое е зло; кое е правилно и неправилно. Той е инстинкт на самосъхранение и полезен защитен механизъм. Страхът е полезен, за да съществуваме безопасно в този свят. При малките деца няма осъзнат страх.
Как се разболяваме от емоцията страх? Дълго отглежданият страх заживява уютно в човешката душа и вие се грижите много добре за вашия страх – ежедневно го храните. Придобили сте майсторлък да отглеждате вашия страх. Често използваме в ежедневието си израза „Боли ме душата!”. Душевната болка се лекува с Любов!
От дългогодишния си професионален опит в трите професионални пътеки като психотерапевт, лектор и изследовател, смея да твърдя, че постепенно става все по-ясно, че въпросите се въртят около това как трябва да се отнасяме към човека. Така въпросът “човек- човек” има огромен брой последствия за света, в който живеем, за възпитанието на децата, за партньорските взаимоотношения, за отношението към човека въобще. Човешките емоции идват от миналото и оказват влияние върху бъдещето. Основен фактор в борбата срещу стреса е личността и степента на нейната антистресова резистентност. Човек е длъжен да познава себе си и да прави реална оценка на условията в околната среда, като адаптира съответно поведението си, преценява възможностите си, ограничава ненужните амбиции, регулира изискванията на околните и избягва неадекватни ситуации.
Все повече хора несъзнавано изпитват ужас от себе си, без да са наясно, че оттук започва величието, стига да преодолеят това чувство. Равновесието е инструмент на човешкото самоусъвършенстване. Хората искат мир, щастие, равновесие и красота. Чудесна програма, ако много често не се правеше тъкмо обратното. За да ги открием, достатъчно е да тръгнем от самото начало и да се научим да разбираме себе си.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
