Снимка: Личен архив
Вестник БГ БЕН стартира нова рубрика – „Училище по психология”, която ще реализираме съвместно с доктора по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева. Тя живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. Притежава професионална квалификация “Умения за водене на кризисна интервенция”.
Работи в когнитивно-поведенческа психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Член е на Британската Асоциация на психолозите BPS и спазва етичния кодекс на британското психологическо общество. Има 18 години професионален опит в психологическата област. Възпитаник е на ВСУ „Черноризец Храбър”, град Варна, и има дисертационен труд на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст”. Защитила е придобитата научна докторска титла с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките. С професионален изследователски и практически опит, главен асистент, доктор в Бургаския свободен университет, град Бургас, по експериментална и педагогическа психология.
В първата статия от „Училище по психология“ доктор Мирена Василева разглежда сложните отношения между родители и юноши, които често пъти могат да „взривят“ семейния мир. С правилен подход обаче те са напълно преодолими.
Здравият разум подсказва, че психологията е от огромна полза за обществото като цяло, а функционирането на обществото зависи от начина, по който хората се държат и взаимодействат.
По самата си природа ние сме “социални животни”, но някои човешки отношения са твърде озадачаващи. Например хората не осъзнават, че в брака неизбежно възникват конфликти или че родителите и децата са обикновено свързани помежду си за цял живот. Друга причина за разкъсването на взаимовръзките е липсата на социални умения, необходими за поддържането и управлението на всяка от тях.
Връзката на общуването e “тъканта” на човешкото всекидневие, с проблемите, които всеки човек е принуден да решава в многообразните житейски ситуации. Всичко, с което човек се сблъсква в своя житейски път, е свързано с общуването и се проектира с него. Първо, защото в общуването възникват много от въпросите, които животът поставя за решаване пред личността. Създаването на семейство, влошаването на колегиалните отношения или семейни конфликти – всички тези проблемни ситуации изискват специални условия, въпреки че с течение на времето се формират “автоматизирани” образци на поведение.
Второ, защото именно в общуването човек намира източник на социалната подкрепа, без която едва ли е способен да се справи с всички тези перипетии на всекидневието. Именно социалната подкрепа, която осигурява на личността – била тя във вид на съчувствие, съвет или практическа помощ, е дълбоката причина за високия ценностен статус на междуличностните отношения.
Въпросите се въртят около това как трябва да се отнасяме към човека, как може и как трябва да бъде правено това, какво може да се очаква като възможност в развитието и какво не би трябвало въобще да очакваме от него.
Юношеството е период на критично преосмисляне на всички кризи
Един от проблемите, вълнуващ родителите на младите хора, е този за тревогите, свързани с поведението на юношите. Имайки предвид, че юношеството е период на големи семейни конфликти, знаейки, че това е възрастта на крайностите, най-лабилната и най-нещастната възраст в живота на човека. А тази тъй уязвима възраст се сблъсква с най-дебелите стени, които някога са съществували.
Юношеството има и своите болести, както всеки период от живота на човека. Това е и периодът на критичното преосмисляне на всички кризи, разрешени или не в предишни стадии.
В тази възраст юношата постепенно се откъсва от родителското влияние и приема за модел на подражание ценностите на своето социално обкръжение. Но тук е и големият риск от объркване на ролите, от разминаване на критериите и от възпрепятстване на усещането за собствена идентичност. Понякога моделите на обкръжението са толкова неясни и същевременно толкова силни, че юношата ,,се губи“ в тях и се отчуждава от себе си, затваря се в своята неоформена, неизградена личностна черупка. Това, от своя страна, довежда до усещане за тревожност и несигурност, а оттам и до ,,криза на идентичността”.
Формирането на Аз-а в ранно детство изгражда душевния живот на моралната личност
Съществена психофизиологична особеност през този период е бурното физическо и полово развитие, като процес невинаги се осъзнава и преживява. При всяко дете тези промени протичат по строго индивидуален начин. Под влияние на усиленото функциониране на жлезите с вътрешна секреция се повишава възбудимостта на нервната система. Затова често се наблюдава повишена реактивност и раздразнителност, висока степен на обида и резки и неочаквани поведенчески реакции. Тази особеност следва да се познава и разбира от възрастните, за да проявяват повишена толерантност спрямо необичайното поведение на юношата.
Бурното физическо и полово развитие поражда интереса на юношата към другия пол, към половите взаимоотношения. В същото време се засилва и интерес към собствената външност. Но на тази възраст детето не е готово нито интелектуално, нито социално да разрешава зараждащите се полови потребности. Тук е необходимо възрастните да помогнат на подрастващите да осмислят и разберат същността на половите и брачните взаимоотношения между мъжа и жената.
Груповото въздействие върху отделната личност в този период също оказва влияние за психичното й развитие. Като правило юношата е лесно податлив на групов натиск както в официалните групи, така и в неофициалните (неформални).
Започва формирането на фундаменталните личностни потребности от общуване с връстниците и самоутвърждаване. В процеса на удовлетворяването им юношата формира нормите и идеалите на социалната среда, преструктурира йерархията на своите ценности, осмисля целите, към които се стреми. При социалната идентификация и реализация той среща редица вътрешни (психични) противоречия, които сам не е в състояние да осъзнае и съответно да разреши.
Доминиращ мотив в поведението в тази възраст заема потребността от самоутвърждаване
Понякога тя е толкова силна, че се реализира чрез аморални и асоциални постъпки, което е характерно най-вече за трудните деца. Липса на авторитет сред връстниците, накърнената чест и достойнство са най-голямото унижение за юноша. Ето защо детето рязко и злобно реагира на всички забележки, които му се правят в присъствието на другите ученици. Аналогично е положението и в отношенията с родителите. Налице е социално-психологическа ситуация за възникване на конфликти с възрастните. Подкрепленията (наградите и наказанията), които се правят в този възрастов период, изискват голямо майсторство. То се основава на детайлно познаване и зачитане особеностите на тази възраст, толерантност, търпение и тактичност в общуването.
При юношата е силна и потребността от одобрение. Затова учениците се стремят да попаднат в такива контактни групи, където биха получили най-висока оценка (референтни групи). За съжаление, не са редки случаите, при които личностно значимите оценки се получават в групи с асоциално поведение.
Юношата упорито и активно търси подходящи и верни приятели, но невинаги намира такива, които оценява като достойни. В това се състои и следващата трудност на тази възраст.
Формирането на юношески групи, както и груповите взаимоотношения се характеризират с изключителна динамичност.
Мястото, което юношата заема в групата, има за него особено психологическо значение. Изследванията показват, че трудните деца не се ползват със симпатия на връстниците си, с тях не се контактува често и те винаги са аутсайдери (по периферията на груповите отношения). От своя страна, изолираните деца се обособяват в група със свои лидери и свои интереси. Наличието на подобни групи в класа създават големи психолого-педагогически проблеми.
Съществен резултат в психичното развитие е оформянето на самосъзнанието. Самосъзнанието на юношата, както и свързаните с него Аз-концепция и Аз-образ са в центъра на личностната структура. На тяхна основа възниква и ориентацията към самооценката. Ясната и устойчива самооценка и основаното на нея ниво на претенции пораждат една нова специфична личностна потребност – да се поставят цели и задачи, които не са свързани с изискванията на другите, а със самооценката на собствените възможности.
Социалната ситуация, от която зависи психичното развитие на юношата, в голяма степен се определя и от семейството. Необходимо е родителите и по-възрастните членове на семейството да познават особеностите на юношеската възраст и да се стремят да съдействат на детето да преодолее трудностите й, като се отнасят с любов, уважение и доверие към бъдещия пълноправен гражданин. Родителите трябва да подпомагат на децата при преодоляване на трудности, свързани с учението и общуването, да дават честен и искрен отговор на многочислените въпроси в областта на интимните, моралните и социалните взаимоотношения.
Какви са основните „инструменти“, с които родителите могат да помогнат на децата си в юношеската възраст, можете да прочетете в специалната ни рубрика в следващия брой на вестник БГ БЕН.
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
