Снимка: www.veliko-tarnovo.bg
“И като гледам този невероятен, невъзможен град, аз мисля, че пред мене стои видение, измама за очите!”
Иван Вазов
Велико Търново – градът, в който е обявена независимостта на България, запленява със своето архитектурно и историческо наследство. Трудно можем да опишем цялата красота на старопрестолния град, запечатал уникални съкровища от историческата българска памет, но можем да гарантираме, че това е едно от десетките български кътчета, които си заслужава да бъдат посетени.
Празникът на града се отбелязва на 22 март, тъй като на тази дата през 1230 г. българите побеждават епирския деспот кир Теодор Комнин при Клокотница. В чест на успешната битка по поръчение на Иван Асен II е построена църквата “Св. Четиридесет мъченици”.
Символ на възхода на Средновековна България са паметникът „Асеневци” (издигнат през 1985 г. по случай 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър) и спектакълът “Звук и светлина”. Аудио-визуалният спектакъл на хълма Царевец е един от малкото в Европа, който чрез красиви цветови гами и подходящо подбрани музикални пиеси пресъздава части от историята на България. Невероятна гледка се откроява от площада „Цар Иван Асен II”, точно пред крепостта.
Сред забележителностите на старопрестолната българска столица са още хълм Трапезица, средновековните църкви в Асенова махала – „Св. Четиридесет мъченици”, „Св. Георги”, „Св. Петьр и Павел” и „Св. Димитър”, старият град с архитектурните ансамбли и възрожденските храмове „Св. св. Константин и Елена”, „Св. Николай”, „Св. св. Кирил и Методий”.
Творенията на майстор Кольо Фичето са също част от забележителностите на столицата на Второто българско царство, като най-известните от тях е Къщата с маймунките. Тя е изградена през 1849 г. и е разположена на две улици между старите хали и Самоводската чаршия.
Посетителите, които минават по калдъръмената улица „Гурко“, няма как да не усетят възрожденския дух, който витае между реставрираните къщи. Сред тях е и Сарафкината къща, която е обявена за паметник на културата с национално значение през 1965 г.
Дори и тези, които не са посещавали досега Велико Търново, няма как да не са чували за изградената през 60-те и 70-те години на XIX век Самоводска чаршия.
Любителите на българската литература могат да прекрачат прага на къщите музеи „Петко Р. Славейков“ и „Емилиян Станев“, а тези на изобразителното изкуство да се потопят в света на българското изкуство в Държавната художествена галерия, която пази ценни произведения от различни периоди.
Доста интересни места има и за пътешествениците в района на Велико Търново, като само на 4 км почитателите на религиозния туризъм могат да се поклонят пред чудотворната икона на Богородица в храм „Света Богородица“, която се намира в архитектурно-музейния резерват Арбанаси.
На 6 км от града пък е разположен Патриаршеският манастир, известен с книжовната дейност на Евтимий Търновски. Особено внимание заслужава археологическият резерват Никополис ад Иструм – римски и ранновизантийски град, разположен върху левия бряг на р. Росица, създаден по подобие на малоазийските градове.
В църквата “Св. Четиридесет мъченици” за първи път е прочетен манифестът на независимостта
Най-известният средновековен български паметник във Велико Търново е церквата „Свети Четиридесет мъченици“, в която на 22 септември 1908 година за първи път княз Фердинанд прочита манифеста за независимостта на България.
Храмът е построен от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е била главна църква на манастира „Великата лавра“, който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Храмът е бил и царска църква по време на Иван Асен II. Състои се от две части – продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.
В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора.
Най-голям интерес от тях представлява „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ (над входа) и „Св. Анна Млекопитателница“ (над входа от притвора в църквата). Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции – картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.
В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се намират едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „Калоянов пръстен“. Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.
Разходката до хълма Царевец е неповторимо преживяване
За всеки посетител на дворцовия и патриаршеския комплекс изживяването е уникално. Именно в църквата на двореца са били положени мощите на известната светица Петка Търновска.
Най-ранните следи от живот на хълма Царевец датират от късния халколит (4200 г. пр. Хр.). Той е обитаван и през бронзовата и желязната епоха.
В края на V в., по времето на император Анастасий I (491-518 г.), на хълма Царевец е построена ранновизантийска крепост, напоследък отъждествявана с известната от изворите Зикидева. Тя била една от опорните точки на Източната римска империя в северната част на Балканския полуостров. Предполага се, че населението на римския град Никополис ад Иструм, който тогава бил в упадък, се е преселило на хълма Царевец поради по-добрата му защитеност от варварските нападения. От този период датира една базилика и прилежащите сгради.
Това укрепление оцелява до началото на VII век, когато е унищожено по време на аваро-славянските нашествия. През VIII век върху развалините на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се разраства и заема целия хълм. Следи от феодален замък от този период не са открити.
Към средата на XII век започва изграждането на крепостта и феодалния замък. Най-голямото развитие градът получава по времето на Втората българска държава, когато става нейна столица.
Източник: www.veliko-tarnovo.bg
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
