Снимка: Личен архив на Васил Василев-Зуека
Известният български актьор Васил Василев, известен със своя прякор Зуека, е роден през 1965 година в Сливен. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Илков през 1992 г.
Кариерата му преминава през един невероятен възход – от създаването на театър “КРЕДО” (1992), през предаването “Ку-ку” и неговия “наследник” – “Каналето”, както и участието му във филми и театрални постановки. Той също така е един от най-успешните водещи на “Господари на ефира” и на още няколко от най-гледаните телевизионни формати.
Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България – Специална награда ИКАР за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света (2008). На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
От 2021 г. Васил Василев – Зуека е част от българската общност зад граница. Премества се в Испания, защото иска да живее в нормална държава. Обичаният български актьор отдели от своето време и даде специално интервю за вестник БГ БЕН, което ще публикуваме в два поредни броя, тъй като не искаме да съкращаваме нито ред от него.
– Здравейте, г-н Василев! За нас е особена чест да сте наш гост! Как сте, как минава един ваш ден в Испания?
– Здравейте и благодаря! През уикендите времето ми преминава малко по-лежерно, но разбира се, един работен ден няма нищо общо с това. Тогава се става в 6.30 сутринта, правят се закуски, подготвяме сина ни за училище и си пием кафето едновременно. След като закарам детето, отивам на брега да походя малко на чист въздух като един вид спорт, след което се прибирам и започвам да рисувам докъм 2 следобед. После отивам да прибера малкия от училище. Идва ред на задължителната следобедна дрямка, след което продължавам с рисуването до полунощ… Така обикновено тук преминават дните ми.
– Вие сте един от най-талантливите ни и обичани комедийни актьори, както и любим водещ в българския ефир. Как се роди любовта Ви към изкуството и помните ли първата Ви изява пред публика?
– Разбира се, че помня. Още от най-ранна детска възраст винаги съм бил убеден, че ще се занимавам с актьорство. Дори нямах 10, когато реших да ходя на разни кръжоци и школи, но точно тогава Николай Априлов дойде в Сливен и основа детска юношеска театрална студия към Драматичен театър „Стефан Киров“. Тогава се явих на изпит, той ме прие и така започна всичко някак малко по-професионално за мен. И след това не съм спирал да играя. А първата ми изява в театъра пред публика беше в постановката “Зайко Всезнайко“, където бях в ролята на вълка.
– Кои големи имена са били добър пример и вдъхновение за Вас и ако днес имате възможност да се срещнете с някои от тях (дори и в друго време), какво бихте ги попитали?
– Покрай Ники Априлов и школата се срещнах с доста актьори и добри имена от онова време в началото на 80-те. Играехме заедно с Венко Колев от Сливенския театър, както и с Ивайло Христов, който всички вече знаем кой е, и с още много други актьори. Изключително съм благодарен на тогавашния директор Емил Кьостебеков на театъра, който ни правеше малки турнета из цяла България и така успявахме да играем и пред друга публика.
От времето, когато Ники Априлов ме взе в театралната школа, нещата при мен някак започнаха да вървят целенасочено напред. Скоро, преди да заминем за Испания, се видяхме с него и му казах, че изключително много го обичам и съм му благодарен за това, че успя да ми даде първите букви от азбуката на театъра и на изкуството въобще.
На много хора бих искал да кажа доста неща, особено на тези, които вече не са сред нас, и при възможност (дори и в друго време) просто бих си поговорил сладко с тях. Не бих им задал някакви въпроси, понеже с играта и изкуството си през годините те са дали отговори на всички въпроси, които съм имал. Сред тези прекрасни хора са Татяна Лолова, Константин Коцев, Георги Русев – Гочето, Тодор Колев, Крикор Азарян, както и моя професор Илков, и не на последно място, на този етап, на който съм 59-годишен, бих искал да срещна Юлия Огнянова и да си поговоря с нея също… Липсват ми!
– Какви бяха първите Ви впечатления от живота в Испания и как рисуването успя да промени живота Ви?
– Основното, което мога да кажа, е, че тук, в Испания, е много спокойно. Силно впечатление прави и спазването на законите. Разбира се, в началото имахме известни притеснения и въпроси дали ще се справим с новата работа, която имаме и на която разчитаме, дали да започваме нов бизнес, или не, изобщо минахме през доста неща. Но като гледахме как синът ни по-смело и по-бързо от нас се интегрира в училище, това някак си ни даваше сила.
А иначе рисуването доста промени начина ми на живот. Преди, когато излизах от нас за работни ангажименти и се прибирах по нощите, понеже репетирахме или снимахме до късно, докато сега постоянно съм си вкъщи. Ани пък по цял ден е на компютъра, понеже ние работим заедно, така че ежедневието ни доста се промени и сме си предимно у нас.
Но начинът да изразявам себе си чрез изкуството си остана същият. Не съм променял нищо. Това, което съм го правил като анализ последно в телевизията, а преди това в театъра и в киното, сега правя абсолютно същия анализ с всяко едно платно, преди да започна да го рисувам или по време на рисуването. Разсъждавам на определена тема и намирам конфликт вътре в нея и персонажите, чрез които да изразя тази идея. При мен процесът си протича по абсолютно същия начин и особеността идва от това, което съм учил, и от това, което мога да използвам от наученото през живота.
– Как определяте стила си на рисуване и коя от картините Ви е по-специална за Вас?
– Всяка една от картините ми е специална за мен, обичам си ги всичките. Разбира се, има и такива, които просто замазвам, защото преценявам, че няма нужда да стоят вкъщи, след като не се продават, и после директно рисувам нови картини върху тях. Относно стила ми на рисуване – не бих могъл сам да дам някакво определение за това, но един мой приятел колега ми каза, че според него това е нов стил в изкуството и го определи като „Зуекизъм“. (Смее се.)
– Всички ние усещаме света и хората по различен начин. Получавали ли сте странни поръчки за картини?
– О, да. Една от последните ми поръчки беше от Ню Йорк. Много специален случай – за една дама, която е загубила дъщеря си, станала жертва при стрелба в училище, и тя просто ме помоли да нарисувам нещо изключително трудно… И това е може би една от картините, които съм рисувал най-трудно, и естествено, никога няма да забравя. В общи линии, поръчката е нещо много особено, защото този, който я поръчва, си представя едни неща, а художникът, естествено, си представя съвсем други неща, слава Богу. Аз, когато приемам поръчка, провеждам един много дълъг разговор, а не оставям нещата просто на писане. Искам да чуя човека, да обсъдим, да го усетя и да разбера нюансите на самата идея, която има, защото това са най-важните неща. Именно всичко това ме провокира след това да направя картината.
– Спектакълът “Ние Българите”, който направихте с Влади Априлов, имаше успешни турнета в Европа, Канада и Америка. Какво си спомняте от срещите Ви с българите там?
– С “Ние Българите” имахме безумния късмет да сме първите, които след ковида тръгнахме да пътуваме по турнета. И всъщност Великобритания беше мястото, на което направихме най-много представления – над 50. И благодарение на разговорите ми с българите преди и след спектаклите ми помогна някак да си наместя впечатленията от това какви хора живеят навън и въобще каква е връзката между българите в България и извън нея. Направих си съответния извод, така наречената от мен представителна извадка, че има всичко… Така е навсякъде в Европа.
В Америка е малко по-различно, поради различния начин на живот, най-вече хората, които са повече от 20 години там. Но топлина е думата, която свързва всички българи… Понеже с театъра съм имал възможността да обиколя почти цял свят, това ми даде познания върху хората, които живеят навсякъде, и не само българи, но от всички националности. Тези наблюдения ме накараха да стигна до извода, че хората навсякъде сме едни и същи. Да, има разлика в манталитета, във възпитанието и в начина на живот, но като целеустременост и желания всички хора сме едни и същи навсякъде по света. Който е разбрал това, общува много лесно с всички, но който не го е разбрал, ще има големи проблеми, независимо къде живее.
– Какво е за Вас 24 май? Осъзнаваме ли днес значението на този празник и на културата ни въобще?
– Този празник е много важен. Един от най-важните национални празници на България! За мен проблемът е с руската пропаганда, която толкова много години ни е мачкала и продължава да ни мачка, чиято цел е една-единствена – да ни изличи, да ни смали, ако е възможно, още повече… Руснаците просто са си такива.
Но този празник е повод да сме горди българи, защото не всички народи имат писменост. И дори само заради това ние трябва да се чувстваме горди, защото имаме много голяма история. Да, били сме много години поробени, били сме два века под византийско робство, пет века под османско, но въпреки всичко ние сме съхранили по някакъв начин българщината. А празникът на буквите е именно този, който е пряко свързан с българщината и с това тази нация да не изчезне, защото не е тайна, че българите сме на изчезване. Има много точна статистика, която показва, че има пет милиона българи в родината и още други 3 милиона българи по цял свят – общо осем милиона, и раждаемостта е отрицателна, което показва, че нещата не вървят в добра посока.
Разбира се, има държави, които са с по-малко население от България, но въпросът е, че ние не сме като тях и това ме притеснява. Тези, които след Втората световна война са превзели властта под давлението на Русия, те просто съсипват всичко, изпиват интелигенцията, а в момента да се създава интелигенция във време, когато самата власт не желае това, защото не й е изгодно, е някак наистина много сложно и трудно.
– Като родител кое е най-важното за Вас, на което искате да научите малкия си син?
– О, на много неща. На всичко искам да го науча. Най-вече да обича хората. Защото, ако го науча на това, оттам нататък всичко е по-лесно. На мен ми е било много лесно в този живот, защото дори с най-големите си врагове, които съм имал, не съм се отнасял с любов към тях, но винаги съм се отнасял с разбиране, което е част от любовта. Именно това отваря врати, отваря сърца и ти прави живота по-смислен.
– С кои галерии работите и ще имат ли възможност българите на Острова да видят Ваша изложба или спектакъл скоро и там?
– В България работя основно с галерия U PARK в Пловдив, както и с Арт Галерия Le Papillon във Варна, и с още няколко други галерии в България. Поддържам връзка и с галерия в Албир, едно съседно градче до това, в което живея, но имам контакти също така във Валенсия и Мадрид.
Относно Острова, имахме разговор с няколко души, които ми предложиха да направя изложба и там, но както знаем, Великобритания вече не е част от Европейския съюз и нещата с пътуването и доставянето на картините са малко по-сложни, но въпреки това обмисляме идеята. Светла Дионисиева ме покани, тя искаше да направим през март тази година изложба в Българския културен институт в Лондон, но просто няма как да го направя преди началото на другата година, защото засега съм доста ангажиран и усилено рисувам за предстоящата ми изложба в Мадрид, след което цяло лято ще рисувам за Виена, а през ноември месец ще направя изложба и в Майорка. Доста е сложно със самото пътуване, както и за товарене и разтоварване на картините, а самото пакетиране на платната отнема седмици, но няма невъзможни неща. Така че догодина ни очаквайте и в Лондон.
В следващия брой на вестник БГ БЕН ще можете да прочетете и втората част на интервюто с Васил Василев-Зуека.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
