Снимка: Личен архив на Валентина Александрова-Кирова
Валентина Александрова-Кирова е новият директор на училище “Иван Станчов“ към посолството на България в Лондон. Тя пое поста от 1 септември тази година от дългогодишния директор и основател на училището Снежина Мечева.
Д-р Валентина Александрова-Кирова е съосновател и дългогодишен директор на училище „Слово“ в Оксфорд. Завършила е специалност „История” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има много специализации, включително в Румъния и Германия.
През 2000 г. печели конкурс за млади дипломати в българското Министерство на външните работи и работи в редица дирекции, сред които „Анализи и прогнози“, „Координация и планиране“ и „Политически въпроси“. От 2009 до 2012 г. е дипломат с ранг трети секретар в Посолството на България в Лондон. Като културен и пресаташе в края на мандата си отговаря за всички български училища във Великобритания.
Валентина Александрова-Кирова се установява за постоянно във Великобритания в края на 2012 г. Била е преподавател по история и административен секретар в Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. Автор е на научни статии в български и германски периодични научни списания. Издава методика на обучението по история в чужбина, сборници и помагала. Съавтор е на учебника на издателство „Просвета“ по история за българските училища в чужбина за деца от V до VII клас.
Член е на Асоциацията на българските училища в чужбина и се включва в ежегодните им семинари с разработки. Носител е на Почетната грамота „Неофит Рилски” на Министерство на образованието и науката – 2016 г., за приноса си за развитието на българските училища в чужбина.
Валентина Александрова-Кирова даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН дни преди да посрещнем на най-българския празник – Деня на народните будители.
– Госпожо Александрова, Вие сте основател и дългогодишен ръководител на българско училище „Слово“ в Оксфорд, а сега поехте ръководството и на Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. Приемате ли го като признание, оценка за Вашата работа зад граница, насочена към популяризиране на родното образование във Великобритания?
– Назначението ми за директор на най-старото и бих казала също, едно от най-престижните български съботно-неделни училища във Великобритания за мен, разбира се, е голямо признание, но и предизвикателство. Приемам го като признание за упоритата работа, за постоянството, за непрестанното развитие и защита на образователното дело в чужбина. Ангажирана съм с темата за българско образование зад граница от около 11 години, като през тези години отделих немалко време за изследване на проблемите му. Опитът ми като ръководител на БУ „Слово“ в Оксфорд ще ми помага, но на първо място аз започнах работа в БУ „Иван Станчов“ като административен секретар, така че познавам „кухнята“ на административната и ръководната работа много добре.
– Какви ще бъдат Вашите приоритети като директор на БУ „Иван Станчов“?
– За мен е важно обучението да продължи да бъде на много високо ниво и заедно с колегите да запазим и доизградим позитивната атмосфера в училището. Много важно е колективът ни да бъде мотивиран и да работи в унисон и с желание. Всичките ми колеги в училището са много добри професионалисти и обичат работата си. За подкрепа в управлението и администрацията ще разчитам на г-жа Здравка Момчева, която ще бъде заместник-директор на училището.
От друга страна, бих искала в близко бъдеще да можем да подобрим учебната среда и да закупим нова техника. Желанието ми също е да насърчим повече наши ученици да се включат в културни мероприятия, да участват в проекти, да ги доближим повече до българската култура. Организирането на едно такова мероприятие е вече в ход, а именно творческа работилничка с известна детска писателка от България, което цели и насърчаването на четенето на български книги.
– Наследявате работата на дългогодишния директор на училището госпожа Снежина Мечева, която беше стожер на образованието в чужбина. Ще продължите ли да развивате нейната мисия и как?
– Развитието и утвърждаването на българското образование в чужбина сред младото поколение и утвърждаването на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) бяха най-важните мисии на г-жа Мечева, която беше не само дългогодишен директор на училището, но и говорител на АБУЧ от основаването на организацията и тя работеше неуморно за реализирането им. Тя продължава и сега, след като се оттегли в заслужена почивка, да ни подкрепя и да се вълнува от всичко, което става не само в нашето училище, но и в АБУЧ, и в училищата по света. Като неин заместник в БУ „Иван Станчов“ е важно училището да продължи успешно да се развива, а по отношение на АБУЧ бих подкрепила всяка полезна инициатива. За мен е изключително важна създадената мрежа от български училища в чужбина. Сред тях намерих много приятели и съмишленици, с които гледаме в една посока и се вълнуваме от еднакви проблеми. Винаги е стимулиращо, когато общуваме с колегите от другите български училища в чужбина и се надявам да имаме много срещи в бъдеще.
– Какво според Вас може още да се направи, за да се засили интересът на българските ученици в Англия към българското образование?
– Няма еднозначен отговор на този въпрос. Семействата трябва да пожелаят да запишат децата си на българско училище и това се случва, когато те са малки. Нашите училища са най-масово посещавани от ученици в предучилищните групи докъм III-IV клас. След това самите пораснали деца трябва да осъзнаят, че българското училище им дава нещо повече, че те получават нови знания и изграждат допълнителни умения. Затова е важно образованието, което предлагаме, да е модерно и да отговаря на очакванията на младежите.
Колкото до семействата, те са много различни – някои родители са отдадени изцяло на идеята да подкрепят българските училища и да отделят от времето си всяка събота, неделя или вечер, за да посещават техните деца нашите училища, други са недоверчиви или просто нямат време и не полагат усилия.
Много е мислено по проблема какво би засилило интереса или задържало учениците в българското училище. Нашите деца нямат възможност да се явяват на GCSE или A-Level по български език, което би било добре за по-нататъшното им образование в страната. Затова остава идеята да се открият много български училища, за да бъдат те достъпни за много хора. Това вече е факт – техният брой е нараснал значително не само в Лондон, но и в цялата страна. Българските училища във Великобритания са вече над 70 с филиалите и продължават да се откриват нови. Но аз съм свидетел и на още един феномен – децата не се отказват от българското училище, ако се почувстват свързани с преподавателите си, ако намерят добра приятелска среда, ако се почувстват добре в този своеобразен български дом.
– Образователната система е консервативна, но сега, предвид новата реалност, има ли нужда от модернизация и в каква посока трябва да се осъществява тя?
– Аз съм голям привърженик на иновациите в образованието. Този въпрос ме е вълнувал през цялата ми кариера и съм търсела какво да променя в преподаването си. Смятам, че и в нашите български съботно-неделни училища в чужбина трябва да се стремим да бъдем прогресивни, да използваме различни методи на преподаване, да се интересуваме от добрите практики и търсения на нови решения и модернизация в образованието не само в България, но и в световен мащаб. Електронните ресурси и интерактивното обучение са много привлекателни за съвременните деца. Самата аз съм създател на ресурси и е голяма радост, когато получиш похвали от учениците за изработен от теб електронен ресурс. Разбира се, това изисква много време и усилия, но мога да кажа, че например издателство „Просвета“, чиито учебни помагала използваме в училището към посолството и в това в Оксфорд, са разработили вече много добри и модерни електронни ресурси, които спомагат да се разчупи преподаването. Предполагам и другите издателства полагат немалко усилия в тази посока. Важното е да се постави ученикът в центъра на образователния процес.
– От колко години живеете в Англия и какво наклони везните да се установите тук?
– Това е съвсем различна тема и дълга за разказване. Но накратко, със съпруга ми, който е учен физик, и с най-големия ми син се преместихме от Германия в Англия (Оксфорд) през далечната 2003 г. Тук се родиха другите ни две деца – отново момчета. В един момент аз се върнах в България, защото почувствах нужда от професионална реализация. Вече имах зад гърба си защитен докторат, спечелена най-добрата стипендия за млад чуждестранен учен в Германия на фондация „Александър фон Хумболд“ и спечелен конкурс за млади дипломати в МВнР. Работих три прекрасни и много ползотворни години в Министерството на външните работи. От 2009 до 2012 г. бях дипломат в Посолството на България в Лондон. Много обичах работата си, но за семейството ми бе важна и кариерата на съпруга ми като учен и изследовател на ядрения синтез. Освен това след края на мандата си прецених, че децата ми трябва да се установят в една държава, за да получат стабилно образование. Така че отново образованието и неговата ценност е това, което ме накара да оставя своята предишна кариера и да се установя във Великобритания. Моите синове са вече големи – имам двама студенти и един ученик в последния етап на средното си образование – A-level, с които се гордея.
– Като активен професионалист как мислите – какво още трябва да се направи за популяризиране на българското образование и култура зад граница?
– Може би трябва да се създадат по-успешни информационни кампании в днешно време – за да се популяризира даден въпрос, е нужна информация и реклама. Важно е също да се търси сътрудничеството с местни училища, университети, общности. В годините преди пандемията имаше доста на брой организирани големи събития за популяризиране на българската култура в Лондон. Например по времето, когато още работих в посолството, по случай Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. организирахме мащабно културно събитие с участието на много български творци и българските училища в Лондон. След Брекзит нещата се промениха, но се надявам в близките години този ентусиазъм да се върне сред нашата общност.
– Завършила сте история в СУ „Св. Климент Охридски“. В този ред на мисли как днес българските ученици зад граница приемат българската история, трябва ли да се промени нещо, което да подсили тяхното българско самосъзнание?
– Това е една от темите, която ме вълнува от първата ми година в сферата на образованието и на която съм посветила многобройни статии и изследвания. Едно от изданията ми включва „Методика на обучението по история в българските училища в чужбина“, където с нагледни примери съм се опитала да обоснова какво е нужно да се промени в преподаването по история. А именно – да има повече практически занимания, участия в проекти, използване на интерактивни занимания и много други, за да може историята да оживее. Нашата мисия е да съхраним българската идентичност сред младото поколение в страната, което е изложено във всекидневието си на доминиращата английска култура и образование. Това може да се постигне, като им предложим едно увлекателно и интересно пътешествие в нашата история, за да знаят кои сме и защо сме такива.
– Българското Министерство на образованието може ли да подпомогне с още нещо работата на българските училища на Острова?
– Подкрепата от страна на МОН е важна и голяма и това се доказва от продължаващото отваряне на нови училища и нови филиали, което не би било възможно без тази подкрепа. Предлагат се и нови инициативи, като много привлекателна и нова за тази учебна година е инициативата за събиране на българските следи по света (първоначалната идея е на нашата колежка от БУ „Асен и Илия Пейкови” в Рим – г-жа Венета Ненкова). Това дава възможност за творческа изява на учениците и учителите. Имам, разбира се, и забележки по отношение на учебните програми, но и защото стойността на съфинансирането на нашите училища не е променяна от години и не се отчита инфлацията. Това принуди много български училища в Англия, на които се вдигнаха разходите за наем, да увеличат двойно и тройно таксите на родителите. Вече научавам, че има родители, отказали децата си от посещение в българско училище заради таксите. Струва ми се, че едно индексиране на финансовата помощ спрямо инфлацията ще подпомогне българската общност.
– След броени дни ще отбележим българския празник Деня на будителите. Кои са днес българските будители?
– Опитвам се да чета, да следя, да се интересувам от новоиздадените български книги, да гледам съвременните български филми, харесвам и се възхищавам на много от сегашните български писатели и актьори. Смятам, че сред тях има невероятни творци и че те са днес българските будители. Иска ми се повече хора да знаят за тях и да са горди със съвременната ни култура.
Безспорно в числото на пробуждащите са и българските учители. Неслучайно именно тази година МОН учреди специална награда „Пробуда” за значителен принос в областта на образованието зад граница. Първи неин носител стана г-жа Снежина Мечева. Убедена съм, че тепърва мнозина колеги ще бъдат отличени именно заради ролята си на будители.
– Предвиждате ли във Вашето училище да отбележите този празник?
– Ще го отбележим, защото ние, българските училища в чужбина, го чувстваме като наш важен празник. Тази година искам да представим пред учениците темата за „Възрожденските училища“. Това е любима моя историческа тема. Вече съм закупила сандъчета с пясък, дъсчици за писане с тебешир, мастилници и пера, за да покажем нагледно как е функционирало взаимоспомагателното училище през Възраждането. Учениците тогава са учили с помощта на таблици. Някои от тях са много поучителни. Ще прочетем цитати – например от таблица 31 „Към децата“, където се говори защо децата трябва да се стремят към наука, и таблицата „Учениците да имат должност“.
– Коя е най-голямата награда за Вас?
– Спечеленото доверие и усмивките на децата.
– Какво ще пожелаете на българите във Великобритания?
– Да бъдат единни и да предадат на децата си знанието за своите корени и обичта към България. Най-добрият начин е да ги доведат в българските съботно-неделни училища!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
