Снимка: Личен архив
Професор Марин Русев е сред основателите на Българското геополитическо дружество, член на редакционния съвет на списание “Геополитика” още от създаването му през 2004-та насам. Университетски преподавател и изследовател в научни области и интердисциплинарни направления, като социално-икономическа, политическа и електорална география, геополитика, геоглобалистика и устойчиво развитие, странознание и национална сигурност.
Изнася лекции по странознание, световно стопанство, устойчиво развитие, политическа, електорална география и геополитика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е и професор.
През своята дългогодишна преподавателска кариера проф. Русев изнася лекции в Дипломатическия институт на МВнР, ВА „Георги С. Раковски“, НВУ „Васил Левски“ и десетки военни поделения в страната. Участвал е в подготовката на шест български военни контингента с мироопазващи мисии в Ирак и Афганистан.
Професор Русев ръководи и участва в редица международни и национални проекти. За вестник БГ БЕН професор Марин Русев даде специално интервю.
– България вече има редовен кабинет, който обаче беше създаден след дълги и сложни преговори между коалициите ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Смятате ли, че това правителство е стабилно, или то е палиативен вариант до местните избори тази есен?
– Съставянето на кабинет трябва да се разглежда като разумна алтернатива на неприемливия вариант за продължаваща патова вътрешнополитическа ситуация. Всъщност много по-добра ключова договорка за разумни компромиси щеше да се гарантира чрез вътрешна обществена стабилност до местните избори. Това би дало възможност за доста по-кратък преговорен и по-дълъг оперативен период веднага след обявяването на официалните изборни резултати. Така правителството на компромиса и евроатлантическото парламентарно мнозинство щяха да разполагат не с 3, 5, а с около 6 ценни месеца безконфликтно време за ползотворна активност и добри първични резултати по най-належащите проблеми – бюджет, начални стъпки за ефективни законодателни инициативи, конюнктурни приоритети, наложени от конкретни икономически, социални, външнополитически предизвикателства. Пречка се оказа инерцията, породена от остри форми на многополюсно междупартийно и личностно противостоене. Особено вредно е желанието за налагане на ротационен управленски принцип – една неосъществима за българската действителност мечта в декларирания средносрочен (1-2 години) период и абсолютно немислима в краткосрочен. Има достатъчно много индикации за това, че именно предстоящите местни избори ще тушират желанието за поставяне на общи средно- и дългосрочни цели. Вече ясно се забелязват и първите осезаеми пукнатини в преобладаващо розово оцветената „спойка“ ПП-ДБ/ГЕРБ-СДС.
– Как разчитате поведението на българския президент Румен Радев, който е силно критичен към кабинета „Денков“. Доколко тази реакция е провокирана от „изпуснатата“ власт?
– Румен Радев е президент на Република България и това трябва да се отчита разумно, ако искаме да се чувстваме граждани на демократична държава. Ако не ни харесват механизмите, които той използва, за да влияе върху нашата вътрешна и външна политика, трябва да насочим усилия към усъвършенстване на механизмите чрез конституционни и законодателни корекции. Румен Радев посрещна и изпрати доста правителства и лично аз не виждам защо трябва да се фокусираме само към критиката му към кабинета „Денков“. Да, това трябва да ни вълнува като политическа конюнктура, защото ситуацията, в която се намираме, е специфична. Но според мен кабинетът „Денков-Габриел” няма потенциал да играе ролята на значим тектонски разлом в българската политическа действителност. Много по-важно е това кой от политическите центрове ще извлече дивиденти от компромисното съвместно управление. А това би трябвало да стане ясно още през октомври. Надявам се до края на годината българското политическо пространство у нас така да се дефрагментира, че отново да се върнем към поляритет, който периодично (на всеки 3-5 години) да води до разумно полезна ротационна замяна на конкуриращи се идеи и лидери в обществена полза – така, както е във Великобритания през последните над 150 години. Ако няма да коригираме конституцията през следващите месеци/години, мястото на президента е в полагащото му се съответно политическо ъгълче по сега действащите в България правни норми.
– Освобождаването на Иван Гешев като главен прокурор е едно от знаковите събития за България. Той обаче беше махнат години след като българите по площади и улици скандираха за неговата оставка. Какво стои зад всичко това според Вас?
– „Случаят Гешев“ е абсолютна еманация на жалката съвременна българска обществено-политическа действителност. За мен предсрочното освобождаване на този самотно рекламиращ се „човек от народа“ е в пряка връзка със „странния“ начин, по който същият събра подкрепа (вкл. и от страна на „организираната улица“) и беше наложен като „избраник“ през 2019 г. Нечистотиите се мултиплицират и при образа на набързо (за около 24 часа) избрания му преди седмица заместник, както и при тези, които са участвали в редица гласувания – за Гешев/Сарафов, за дирижирано посочени други субекти от всякакъв ранг: магистрати, съдии, областни управители, шефове на агенции, публични институции и много, много други ключови за общественото ни развитие персони.
Що се отнася до скандиращите, голяма част от техните лидери, изглежда, също са от „посочените“, а общият брой на осъзнато или не недоволните няма как да се приеме за представителен – дори когато успяват да направят впечатляващ преход от фонтана пред Президентството до Народното събрание. Лично аз помня тътена по улиците на българските градове през 1996-1997 г. Разликата със сегашните опити да се „овика“ една правителствена сграда с помощта на мегафон, павета и червена боя е огромна.
– Напът ли е българската политическа класа да се изчисти от старите и закостенели порочни практики, често пъти граничещи с откровена корупция?
– Корупцията не е български феномен и не е валидна само за т. нар. „политическа класа“. У нас тя владее значителен брой българи от всички социални и административни нива. По-важно е, че корупцията е двустранен процес. Той засяга и много от струпалите се около „фонтана“. В този смисъл изчистването в кратко- и средносрочен план е свръх амбициозна задача за много общества. Особено за такива като българското, преживяло столетия на авторитарно развитие и преди, и след Освобождението.
– Изходът на войната в Украйна ще повлияе ли на световния ред и в частност на политическите процеси в България?
– Съвременният военен сблъсък на североизток от България не е само сблъсък между две различни като потенциал държави. Това е сблъсъкът във всички кътчета на нашата планета между Каин и Авел, Голиат и Давид, Злото и Доброто. Съзнавам колко условни са тези сравнения. Но няма как да не забележим разлики поне между едното и другото „добро“ или едното и другото „зло“. Всички варианти имат световен резонанс и влияят върху установения глобален ред. Този ред е очевидно несправедлив, но дава основания на всеки човек, общество или държава да се надява на определена сигурност – едва ли ще е справедлива, но ще е определена сигурност. Историята ни показва, че алтернативата е отделни индивиди, общества или държави да търсят и налагат над другите „своя справедливост“ чрез механизми, които могат да породят остри форми на несигурност и безпорядък. Мисля, че местата и на Русия, и на Украйна в така дефинираните съотношения са доста ясно разграничими.
Русия днес води безсмислена битка, като изтощава своя природен, човешки, икономически и военен потенциал. Воюва пряко или косвено с по-голямата част от останалия свят и вероятно скоро ще постигне не заявената украинска денацификация, а своята. И ще разтърси основите на своята държавност, ще предизвика собствената демилитаризация, а вероятно и силни форми на сепаратистка центробежност.
Твърде вероятно е в обозримо бъдеще да наблюдаваме нов своеобразен „парад“ на постсъветските суверенитети – в Чечения и още десетина потенциални кавказки държавности, в Татарстан, Далечния изток… Не е достатъчно ясно и дали населението на някои от най-близко разположените до Европа руски териториални единици (Калининград, Мурманск, Карелия, Псков, Брянск, Курск, Белгород, Воронеж) вече не са получили достатъчно привлекателни дифузни импулси, които също да създават центробежно настроение и желание за присъединяване към ритъма на живот в демократично устроените държави. Все по-силно става облъчването на Сибир от страна на Китай. От тази гледна точка провеждането на „специална военна операция“ може да се окаже една от най-големите исторически грешки на Кремъл.
За съжаление, във водовъртежа на тази путиноидна прищявка попадат много европейски страни, особено в източната част на континента. Особено тежко се отразява това върху традиционното емоционално разделение на нашето общество по линията „фили-фоби“. Стига се и до аномалии от рода на това българи, които никога не биха емигрирали в Русия – такива, които от десетилетия живеят в предпочитаното „по-малко зло“, наречено Запад, да прокламират позицията на антизападна Русия. Тук трябва да отдадем дължимото и на откровения политически цинизъм на тези, които имат значим личен интерес да стават проводници на източния тип авторитаризъм като представител на очевидно по-голямото „зло“.
Русия най-вероятно ще загуби битката, рискувайки да претърпи дълбок обществен катарзис с всички възможни попътни морални, политически, социални и икономически сътресения – криза на ценностната система, институционален колапс, технологичен срив, производствена депресия, външнополитическа изолация, вътрешно териториално разпадане. Възможно е дори войната, която Кремъл инициира, и тежките цивилизационни последици от нея да катализират преустройство на ООН и утвърждаване на нови принципи за световен ред. 24 февруари 2022 г. може да се окаже дата със световна значимост, подобна на 1 септември 1939 г. или 7 декември 1941 г.
Що се отнася до Украйна – вероятно резултатите от руската експанзия ще усилят нейната международна тежест. Едновременно с това ще наблюдаваме засилване позициите на западния тип мондиализъм и нови източни вектори в развитието на евро-атлантизма като идеология и практика.
– Какво е бъдещето на Консервативната партия във Великобритания на фона на последиците от години в управлението на страната, а и всички скандали, които видяхме през годините?
– Това, за което ме питате, е нещо като опит да се прави „синоптичен анализ“ с краткосрочни измерения. Ако приемате такъв тип сравнения, аз ще си позволя да насоча вашето внимание върху разсъждения в по-общ дългосрочен план, т. е. по-скоро „климатичен“ анализ.
Като политически фундамент Великобритания е сред относително стабилните страни в света. Нееднократно е доказвала своите възможности да адаптира типичния традиционализъм към промените на все по-глобализиращия се свят. В този смисъл за устойчивото обществено развитие на Великобритания не е толкова важно дали, кога и как консерватори ще заменят лейбъристи и дали последните съответно отново ще им предоставят властта на следващи, демократично проведени избори. Така замяната на Калахан от Тачър, на Браун от Камерън или на Тръс от Сунак има значение за определен конюнктурен дневен ред, но съществените за Великобритания процеси могат да се разглеждат и под друг ъгъл.
Според мен за глобалните позиции и вътрешната обществена устойчивост на Британските острови най-голяма значимост имат две основни тенденции с по-дългосрочен характер.
Първата е свързана с възвратните следвоенни движения от продължително провеждана насърчителна политика на сближаване, интеграция и консолидация в рамките на стремежа за „Общ европейски дом“ към своеобразен антиконтинентален изолационизъм, най-ясно индикиран чрез дебата и резултатите от твърде компромисно наложения през 2020 г. Брекзит.
Втората е белязана от широко имиграционно отваряне както към пространствата на британското колониално минало, така и към тези от Европа. При това се афишира определен афинитет спрямо по-отдалечените континенти (според официалната британска статистика съотношението между европейските и неевропейските имигранти във Великобритания е приблизително 1:3). Мисля, че това е опасен за традиционната британска устойчивост дисбаланс.
На този фон трябва да се анализират и други важни аналитични разрези в британското общество, като например потенциалните центробежни тенденции в Северна Ирландия и Шотландия, тъй като те до голяма степен се пречупват през призмата на евроинтеграцията и динамичните вътрешни етнокултурни трансформации.
Очевидно е, че типичният ротационен британски двупартиен модел успява да се приспособи и да адаптира към себе си дори горепосочените динамични обществени изменения, част от които имат потенциал и за сътресения. В още по-голяма степен това важи за уникалната монархическа институция, която може да се оцени и като стабилен общ знаменател, успяващ дори да тушира и интегрира значими разнопосочни интереси под формулата за единство в многообразието.
– Великобритания е една от страните, които твърдо подкрепя Украйна. Можем ли да търсим скрит смисъл зад тази категоричност?
– Всъщност именно спецификата на британския политически модел, гарантиращ приемственост, независимо от конюнктурно проявяващи се разнопосочни процеси, може до голяма степен да обясни безкомпромисната категоричност в подкрепата на Лондон за Украйна – нещо, което е трудно да се каже за много от другите лидери в европейската и световната политика.
– Светът преживя ковид пандемия, а сега и войната в Украйна. Оптимист ли сте, че вече идват по-добри времена в глобален аспект?
– Световното историческо развитие винаги е протичало с циклична променливост, различен интензитет и продължителност – от дълги периоди на съзидание и обществен прогрес към резки обрати, свързани с разруха и регрес. Лична, национална, регионална и глобална сигурност винаги са в зависимост от неизвестните предизвикателства на утрешния ден. Можем да противодействаме относително ефективно на това само ако се стараем да се интегрираме чрез общи политики, с които да тушираме вероятността цивилизацията ни да търпи поражения, породени от индивидуализъм, в чиято основа са заложени егоистични нехуманни мотиви.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
