Снимки: Личен архив на Филип Аврамов
В средата на месец септември известният български актьор Филип Аврамов отново ще гостува в Лондон, но този път не на театралната сцена, а за снимки в английска продукция.
Филип Аврамов е роден в София. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Енчо Халачев. Дебютира в ролята на Фифи в спектакъла „Шапката на клоуна“ в Театър „Сълза и смях“ (1997).
Моноспектакълът му „Защото съм известен“, който той играе от няколко години, включително и в Англия, печели интереса на публиката. След турнето си във Великобритания и Германия той прави и промени в него, а българската публика в английската столица го очаква отново с нетърпение.
Филип Аврамов даде специално интервю за читателите на вестни БГ БЕН, в което назовава нещата с истинските им имена.
– Здравейте, г-н Аврамов! Вие сте сред най-предпочитаните ни актьори, имали сте безброй невероятни роли, свирите на китара, пеете… Кога се роди любовта Ви към изкуството и музиката?
Филип Аврамов: Здравейте, поздрави на уважаемите читатели! Любовта ми към музиката се роди още когато бях малко дете, дори имам спомени в детската градина как хората пееха фалшиво и за мен това беше ужасно. И поради тази причина след това всеки фалшив звук в музика или в реч винаги ми прави впечатление. Нашата професия е свързана с усещане за език, а всеки език си има мелодия и когато бъде нарушена, хората не го приемат, дори да не го осъзнават. Наскоро видях плакат, който ми направи впечатление: „Да върнем музиката във музиката“. И аз това казвам: Да върнем обикновената реч в момент, в който всички да могат да я разбират! Една от най-добрите и незабравими срещи за мен беше с великия Робърт де Ниро. Изключително скромен и непретенциозен човек, който в голяма степен влияе в цялото световно кино.
– „Защото съм известен” е авторският Ви комедиен спектакъл, в който разказвате истински истории. Как се роди идеята и какъв е процесът на създаване на нещо така грандиозно?
Филип Аврамов: Всъщност в основата на спектакъла “Защото съм известен” до голяма степен седят мои частни истории, които са ми се случили. Също така боравя и с имена на колеги, които много добре познавам. А до този грандиозен спектакъл се стигна в момент, когато, докато чаках възможност за изява, реших, че е по-добре да си напиша сам текста, защото малко или много при моноспектакъла трябва да имаш някаква ангажираност. А това е единственият спектакъл, в който, докато играя, не ми се налага да играя нищо – няма персонажи, зад които да застанеш, а излизаш със собствените си истории, колкото и нелепи да са те на моменти. Затова беше истинско приключение да се впуснем с Христина Димитрова в това зашеметяващо пътуване, защото по един или друг начин ние, освен че се допълваме, сме и спътници в живота, така че всичко е много по-лесно.
– Шоуто имаше успешно европейско турне в Германия и Англия. Разкажете ни за премиерата и за срещите Ви с българите там!
Филип Аврамов: Специално за тази част от турнето в Англия имахме представления в Лондон, Ливърпул и Нотингам и това бяха премиерните дати на спектакъла. Той видя за първи път българска публика в едно читалище, на една сцена и това беше интересна среща, защото имаше една много весела компания. Аз винаги във всяко представление виждам хората, които искат да участват, и ги включвам дейно в спектакъла. За мен и трите представления в Англия бяха страхотно усещане и да си сверя часовника най-вече дали съм на прав път. Защото тогава, а и след турнето ми в Германия в четири града там се внесоха доста промени в „Защото съм известен” и то продължава да се променя като представление с различни истории и актуални неща, които се случват ежедневно. Важните неща се казват накрая. Когато един спектакъл тече така, че да забавляваш хората от началото и ако към края леко се замислят, това е може би най-добрата формула за театър.
– Всяка творба е като красиво дихание, което докосва и провокира по различен начин. Какво усещане оставиха у Вас образите, които изиграхте през годините, и успяха ли да Ви променят с нещо?
Филип Аврамов: Всяка роля ме променя по един или друг начин, не мога точно да го определя, но самото усещане за това, което трябва да направиш, както и това, с което трябва да се справиш, е гъделът, който те кара да искаш да се занимаваш с тази професия! Когато тръгнеш с нова роля, ти не знаеш нищо за нея, нито тя знае нещо за теб. Тази професия е доста благодарна по отношение на това, ако можеш да я практикуваш правилно, да получиш признание. Аз често получавам такива във формата на усмивки и на доста радост, която виждам в очите на хората. Да, работата е трудна, но рано или късно се отблагодарява само ако продължаваш да се занимаваш с нея истински!
– Участвали сте в множество музикални проекти, сред които „Маскираният певец”. Трудно ли се прави едно такова риалити и какво е да се пее под маска?
Филип Аврамов: В „Маскираният певец” се пее доста трудно с маска. Това е все едно да си сложиш кофа на главата и да се опиташ да бъдеш артистичен. В същото време, когато зрителното ти поле е леко нарушено, става по-трудно, буквално нямаш много опции за мърдане. Особено опасно е, ако тя падне, защото моята маска се клатеше и аз я придържах отвътре. Всички тези риалита са много сложни като начин на снимане, като време, което отделяш и като подготовка за всеки лайф, понеже имаш много работа покрай всичко това. Що се отнася до музикалните ми проекти, имам концерт с група „Акага“ – трибют на г-н Тодор Колев, песни, обичани от всички българи. Другият ми проект е концерт спектакъла “Бог Рок” с Калин Вельов, Цветан Андреев, Мишо Шишков-син и Марияна Добрева-Велева. С Милица Гладнишка също имаме представление – „Оскарите в музиката“, което е съвместно с оркестъра на Държавна опера-Бургас. Въобще музиката доста ме съпътства и аз съм много щастлив, че има такива проекти, които да ме изкарват от театъра.
– Смятате ли, че хората на изкуството трябва да възпитават вкуса у публиката и на коя сцена (театър, кино, тв) се чувствате най-добре?
Филип Аврамов: Определено най-добре се чувствам в киното, защото то остава. Смятам, че нашата професия не може да се занимава с „размахване на пръст“. Ако един филм е добър, това означава, че има добър сценарий, което дава възможност на актьора да развие доста своя образ.
Но трябва да има някаква основа, на която да стъпи целият този филм, за да внуши и други идеи.
Защото за мен изкуството не е назидателно отношение. При комедиите се изисква много повече, отколкото при трагедиите. И независимо от това, че предпочитам кино, аз мога да се чувствам добре и в телевизията, и в театъра, поради един-единствен факт – че знам какво мога и знам как да го направя. А ако не знам, няма поне да си призная за това.
– Миналата година вълна от подигравки заля бившия министър на културата Атанас Атанасов, който пусна нелеп видеоклип от кабинета си. Тогава Вие направихте брилянтна имитация на този господин. Кое Ви провокира да влезете в образа на Просто Фильо и ако Вие сте министър на културата, какво бихте променили в системата?
Филип Аврамов: Да, Просто Фильо е едно добро определение, но за 30 години демокрация нито веднъж политик не си е позволил да направи това, което направи този младеж. И нямаше как да бъде подминато, защото на фона на всички проблеми в културата и мизерното заплащане, нещата не вървят към по-добро и вероятно ще се стигне до справедлив бунт според мен. От политиците зависят много неща, но те не трябва да забравят кой ги избира. Надявам се колегите да осъзнават важността на тяхната мисия и да застанат зад своите искания, защото аз отдавна имам такива. Те са скромни, но досега не са изпълнени. И ако някой има интерес, може да види в Инстаграм сред първите ми публикации какви са моите пет точки, а това е стратегия за култура. Защото напоследък в България има страшно много проблеми именно заради това, че хората не се образоват и не са вързани с абсолютно никаква култура, освен тъй наречената чалгаджийска, която предлага лесен начин на живеене, но в реалният живот не е точно така.
– И при най-добрата организация и професионалисти могат да станат грешки. Разкажете ни за някоя интересна случка или гаф по време на театрална постановка или на снимки!
Филип Аврамов: Е, да, ние сме живи хора, и при нас също стават грешки, които понякога водят до напускане на сцената, и това е част от професията. Особено с лапсуси, които могат да доведат до страхотни проблеми в естеството на пиесата. Сега като се сещам за някоя подобна случка, забравял съм си реплика, и то във Военния театър, с една от големите сцени с покойния вече професор Крикор Азарян, където правеше „Война и Блудство, Блудство и Война“ по Шекспир. Там аз играех Хектор и в един момент посрещам Ахил и трябваше да кажа една реплика, която просто забравих, а от другата страна имаше 25 ахилци, а от нашата страна – 25 троянци, с целия състав на Военния театър. И аз си вадя меча достолепно, и забравям тази реплика, и няма припомняне. Започват всички воини да се смеят, защото знаят какво става. И в крайна сметка, в момента, в който се сетих за репликата, така я изстрелях, че те се разсмяха двойно по-силно и всички се обърнаха с гръб към публиката да не им виждат срама.
– По отношение на българските държавници и системата – с какво не можете да се примирите? Упреквате ли българите, които напускат страната ни?
Филип Аврамов: Не мога да се примиря с всички несправедливости, които виждам, а именно – пълно безхаберие, и то основно в съдебната власт, което бездействие години наред дава сегашните резултати. Не може да няма регистър на педофили, на насилници и на хора, които пречат на обществото по един или друг начин! Всички знаем, че наскоро смъртните случаи зачестиха в България -най-вече от съседи или от войната вкъщи. Но когато говорим за домашно насилие, това не е само български проблем. Не приемам всичко това за нормално и затова ходя на протести! А относно българите, които напускат страната, по никакъв начин не мога да ги съдя. Това е личен избор, който определя живота им. Доста мои приятели и колеги заминаха да живеят в чужбина, но и техният живот не е лесен. Навремето, през 90-те, имаше една увереност, че като отидеш на Запад, и всичко ще ти се нареди. Не е така, защото, ако си боклук и глупак – няма да се нареди.
– Ако имате възможност само за 24 часа да преминете в едно друго измерение, в друг век, кое време бихте избрали и защо?
Филип Аврамов: Определено бих си избрал да отида в Бъдещето. Но в това Бъдеще, в което хората ще се обезсмислят от воюване и биха използвали своя умствен капацитет на 100 процента – Бъдеще без страх, без ужас и без всички тези трудности, измислени от самите хора! Бих искал да видя едно друго Време, което да докаже хипотезата, че човек може да се промени към по-добро. Защото ние винаги говорим за технологичен напредък, а колко от нас се замислят за това, че сме създадени да мислим и сме способни да мислим. Надявам се на Бъдеще, което да даде по-ведри мисли на човечеството за самото човечество, това, че е възможно да живеем един с друг и че ни има поради някаква причина. Всички тези неща зависят от нас и от това какви искаме да бъдем.
– Какъв стил музика харесвате и кой е последният концерт, на който сте били?
Филип Аврамов: Последният концерт беше на Depeche Mode в Дъблин. Аз по принцип харесвам AC/DC, Deep Purple, старите песни на Led Zeppelin. За мен музиката е хоби и удоволствие, което си позволявам винаги когато мога – да правя концерти, та дори да имам и авторски парчета. Музиката е като един храм за мен, който ми дава други сили да продължа и с театъра, киното, и всичко останало, което е наречено изкуство.
– Имате две прекрасни дечица. Като родител кое е най-важното за Вас, на което искате да ги научите?
Филип Аврамов: Да, имам две прекрасни дъщери и нещото, на което искам да ги науча, е да правят разлика между хората, да познават лошите и да познават добрите. И ако мога да ги науча да бъдат щастливи и да усещат живота в пълната му сила, и аз бих бил щастлив също така. А оттук нататък какви ще станат или с какво искат да се занимават – нека сами да си изберат. Мога само да ги подкрепям и да ги обичам!
– Вероятно за много от феновете Ви е любопитно с какво друго бихте се занимавали, ако не бяхте актьор?
Филип Аврамов: Не знам с какво точно бих се занимавал, ако не бях актьор, но знам какъв исках да стана, но не станах – лекар. Практикувал съм различни професии – от общ работник до барман, така че човек тъкмо се научи на нещо, и вземе, че се откаже от тази работа. Та, общо взето, бих могъл да бъда това, което съм.
– По какви други проекти работите, какво още да очакваме и къде можем да гледаме спектакъла „Защото съм известен”?
Филип Аврамов: Много искам да направя едно представление с Мая Бежанска, по което все още обмислям разни идеи и всички събития, които ни се случват, но това е един от проектите, по които работя. Ето и две от датите за спектакъла „Защото съм известен” през този месец: на 8 септември във Варна, в SENSO LOUNGE & CLUB, и на 28 септември в „Théatro отсам канала” в София.
Отделно от това в средата на септември ще бъда в Лондон, понеже на 17-и и 18-и ще имам снимки с английски екип там, за английска продукция. Нека да видим как работят английските труженици на киното, ще ми е интересно! Предполагам, че няма да има разлика, защото професионализмът навсякъде дава заявки и няма как да го сбъркаш.
– Благодаря за отделеното време, г-н Аврамов! Вашите пожелания към читателите на вестник БГ БЕН и българите на Острова?
Филип Аврамов: Каквото и да си говорим – аз обичам българите! Бих пожелал на всички хора да бъдат малко по-щастливи и искащи по отношение на живота, защото, ако ти не искаш нещо добро да се случи, то няма как да стане. Затова малко повече усмивки и вяра в себе си! А това, че сме българи, никой друг не може да ни го вземе! Не сме само лоши, и добри сме, и чувствителни! Все пак да не забравяме, че и ние сме дали нещо на света!
Интервю на Антоанета Петрова
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
