Снимка: Личен архив на Биляна Сакалиева
Българската дизайнерка Биляна Сакалиева смело покорява модните върхове в Лондон, който е любим неин град. Тя е на 44 години, от Кърджали. Занимава се с мода от ранна детска възраст. Завършва Професионалната гимназия по облекло и текстил със специалност „Моделиране и конструиране на облеклото“.
Впоследствие учи в Англия „Бизнес и мениджмънт“ в David Game College, а след това и в Buckinghamshire New University.
Биляна стои зад марката Bibi Sakalieva, която спечели доста последователи първо в България, а сега и в Лондон. Погледът й обаче не се ограничава само до английската столица, а и към други световни модни сцени. Защото колекциите й вече правят впечатление на изявени модни имена. През месец май нейни дрехи бяха публикувани на страниците на английското издание на VOGUE.
За дългия и невинаги лек път към върха, а също и как трудностите могат да мотивират професионалния и личния успех е интервюто на вестник БГ БЕН с Биляна Сакалиева.
– Как започна вашата страст към модата? Спомняте ли си първите стъпки?
– Модата и създаването на дрехи са моя страст от ранна детска възраст. Като дете шиех много дрехи за своите кукли. После се появиха Барбитата и сестра ми имаше най-добре облечените кукли в квартала. След това започнах да шия дрехи за себе си и близките ми приятели. Така един прекрасен ден през 2004 г. отворих свое ателие в Пловдив и започнах да се занимавам професионално с дизайн, но тогава работех под друга марка. Отворих и първия си магазин в пловдивския квартал „Капана“, който тогава съвсем не беше това, което е днес. Смятам себе си за една от първите, които положиха усилия да възродят квартала на творческите индустрии (кв. „Капана“) и днес той да е вълшебен.
Тогава нямаше толкова много социални медии и интернет пространството не беше толкова използвано, както е днес. Имах профил на марката, под която работех тогава в една платформа ICON, включваща профилите на всякакъв вид артисти.
– Как ви откри Лондон? Дълъг ли беше професионалният път до английската столица?
– Именно чрез тази платформа ICON ме откриха и ме поканиха през 2008 г. да участвам на едно изложение в Лондон за малки и независими дизайнери – MARGIN. Тогава участвах с колекция от деним, която се прие много добре от публиката там. Тогава, през 2008 г., всъщност аз се влюбих в Лондон. Този град ме грабна и не спираше да ми напомня за себе си през останалото време. Седем години по-късно се случиха трусове в личния ми живот и се преместих да живея в Лондон. Само че животът в чужбина не е толкова лесен, както изглежда отстрани. Търсех места, където да продавам дрехите от колекциите си. Намерих един прекрасен бутик в Челси, където си спомням как мениджърът му ме изпрати у дома, за да вдигна цените си и да се върна с новите по-високи. Тогава той ми каза: „Скъпа, много харесвам колекцията ти, но тук е Челси. Никой няма да го погледне, ако е по-евтино. Отиваш си вкъщи, вдигаш цените двойно и ми ги носиш обратно!“. Така и направих. Но след комисионите и наема на щендера в магазина парите, които оставаха за мен от продажбите, не ме устройваха като сума, за да живея спокойно в Лондон. Тогава си дадох почивка. Имах нужда просто да се оттегля, да се успокоя, да си подредя мислите, защото неприятностите, които имах в личен план, ми попречиха и да работя. Така си дадох една дълга почивка от модата. Не че съм спирала да се интересувам. Започнах да работя по ресторанти и кафенета. Така срещнах и една приятелка – Яна, която пък ме вкара в кетъринг индустрията, което ми беше много полезно и удобно като работа, защото междувременно започнах да уча в Лондон. Записах специалност „Бизнес и мениджмънт“. Смятах, че ще ми е полезно за мен самата да науча някои тънкости, за да мога да управлявам бизнеса си в бъдеще. Завърших и ме наградиха за отличен успех, с което съм много горда.
– Как се върнахте отново към модата?
– Малко преди да завърша, започнах да си търся работа в модната индустрия. Един ден попаднах на обява за работа в ателиета на Ралф Лорън. Изпратих си документите и моето портфолио и ми се обадиха. Извикаха ме на среща и ме помолиха да занеса неща, които аз съм шила. Одобриха моделите и останаха впечатлени. След това ме пратиха на трета фаза, която проверяваше уменията ми в ателието. Ето там не успях да се справя. Ателието беше за корекции на дрехи, закупени от клиентите в магазина, обаче те се извършваха на ръка. Ръчен шев на почти всичко, което ме изуми. А аз съм бавна с шиенето на ръка и това не ги устройваше. Така работата за Ралф Лорън отпадна. Спомням си, че тогава бях много тъжна, все едно съм изгубила състезание. Помня, че съпругът ми Милен, който срещнах в Лондон, седна до мен и ме окуражи, като ми каза: „Биби, ти трябва да работиш за себе си, а не за другите. Ти трябва да показваш таланта си, като шиеш и създаваш дрехи под твоето име, а не за Ралф Лорън“. Така се роди идеята да създам моята марка BIBI SAKALIEVA и да полагам усилия да я развия. Започнах да правя бизнес плана си и да си изготвям маркетинговата стратегия. Този план трябваше да го използвам пред инвеститори, които да инвестират в мен. Бях си харесала и помещение и вече имах готовност да действам. Винаги има едно ОБАЧЕ. Дойде ковид пандемията и съсипа всичко – бизнес план, място за творене, пари от инвеститор. Никой не знаеше какво следва. И така за една коледна ковидна ваканция се прибрахме до България и затвориха границите. В Англия затвориха абсолютно всичко, тогава съпругът ми предложи да си останем в България, защото и тук има шанс за развитие. Той обаче знае колко много ме привлича Лондон като място за развитие за мен и никога не ме е спирал. Винаги е до мен и ме е подкрепял във всичките ми решения. Така започнах да развивам Bibi Sakalieva. Получих покана да взема участие на ревю по време на Седмицата на модата в Лондон, където също минах през специална селекция. Колкото и да мислим: „аз нали си плащам таксата, трябва да ме вземат“, всъщност не е така. Разглеждат ти портфолиото, разглеждат ти уебсайта и преценяват дали си подходящ. Така се озовах на ревю по време на Седмицата на модата в Лондон през септември 2022 г. И така нещата започнаха да се случват с малки стъпки. Списание LONDON RUNAWAY отдели цяла една страница в ноемврийския си брой и представи всичките ми дрехи от ревюто в Лондон. Френското списание MOEVIR също публикува моя снимка в ноемврийското си издание. Малко след това пък американското онлайн издание REGALIER осъществиха контакт с мен и предложиха да ме интервюират. Почти веднага след ревюто с мен се свърза една PR агенция с офиси в Лос Анджелис и Лондон, която работи само със стилисти и дизайнери. И ако на един стилист му трябва нещо определено, влиза в тяхната платформа и там си избира каквото търси. Така един мой гащеризон се оказа фаворит сред стилистите. През февруари, пак по време на Седмицата на модата, Чарли Фишър облече този гащеризон и отиде на едно от ревютата и събитията с него. През декември пък с мен се свърза друга маркетингова агенция с офиси в Париж и Канада за участие в Седмиците на модата в Париж, Милано, Токио и Ню Йорк. Аз избрах Париж. Тази агенция работи с медии от висок ранг като VOGUE, ЕLLE, Marie Claire. Много се надявах моя дреха да попадне на страниците на VOGUE. Мечтаех си и тайно се надявах някой ден да се случи.
– Как се случи поканата за участие на вашите авторски дрехи на страниците на VOGUE?
– Докато се чудех дали да приема предложението за Седмицата на модата в Париж – дали си струва да се разпилявам, или да се концентрирам, решението си дойде само. В един прекрасен мартенски ден, докато си проверявах електронната поща, видях, че имам писмо от VOGUE UК. В първия момент помислих, че някой си прави шега. Препрочитах този мейл и не вярвах, че от VOGUE UК ми предлагат да взема участие в тяхната кампания за представяне на прохождащи дизайнери.
„I wanted to get in touch as I came across your brand on Instagram and I think you would be perfect for an upcoming fashion designer showcase that I am creating for British Vogue.“
Така започва писмото. Четях и не вярвах, не смеех дори да крещя от радост. Разбира се, не се поколебах и за миг, изпратих им каквото им трябва – като снимки и кратко инфо, и оттам вече те избират коя снимка да представят.
Снимка: Личен архив на Биляна Сакалиева
Зная, че не е корица, не е голяма страница, но за мен самата това е огромно постижение, защото съм там.
Нещата обаче не се случват само като седиш и чакаш. Едно от най-големите търговски изложения – PURE LONDON, също ме одобри за участие при тях, но то е през юли и си дадох сметка, че няма да успея да се справя за там със създаването на рекламни материали и достатъчно налични артикули. Затова си запазих правото за следващата година. През месец май взех участие в друго събитие, което е от поредицата, които правят LONE DESIGN CLUB. Те правят в различни локации на Лондон POP-UP STORE, нещо, което е много нашумяло напоследък в английската столица. Така млади и прохождащи брандове като моя имат шанса да срещнат своите клиенти и да запознаят публиката със своето творчество отблизо. Също така тук се залага много на устойчивостта и опазването на околната среда, на използването на по-малко вредни материали и т.н. Това е доста нашумяло на Острова през последните години, хората там се вълнуват, когато си купуват нещо – дали то е създадено, без да се използва нечестен и робски труд, както се случва с брандовете за бърза мода. Общо взето, публиката се интересува от пътя на продукта, преди да стигне в ръцете на клиента, вълнува се от стойността на продукта. А това е и моят път – да създавам дрехи със стойност. Искам клиентите ми да знаят, че това, което са си закупили, няма да се скъса или износи след кратък период, а ще имат дрехата за дълго в гардероба си.
Снимка: Личен архив на Биляна Сакалиева
Дрехите, които правя, не са насочени към определена целева група. Аз създавам дрехи RTW – готови за носене, които се съчетават за всякакъв тип събитие – практични, удобни, лесни за поддръжка. В днешно време знаем колко забързано живеем всички и нямаме време за нищо. Затова винаги избирам да работя с материали, които не изискват специални грижи.
– Кое е водещото при създаването на една дреха и доколко цветът определя и съответния модел?
– При мен специално водещото е комфортът. Аз не правя екстравагантни дрехи, за които ти трябва упътване как да ги носиш. Залагам на това да се чувстваме комфортно, когато носим дадена дреха. Определено цветът или шарката много често определят самата дреха. И при мен се е случвало един и същи модел в различни цветове, но само един цвят е търсен от клиентите и дрехата става хит, но в определен цвят.
Моите дрехи стоят еднакво добре на всякакъв тип жени – високи, ниски, слаби, пълнички, съвършени и несъвършени. Аз лично не познавам жена, която да харесва всичко в себе си, всяка една част от тялото си. И аз като жена все съм критична към себе си. Затова се старая да създавам дрехи с не много сложно конструкция, които да пасват добре дори върху пълнички фигури и да прикриват дефектите по тялото, като придават една съвършена визия, независимо от нашата фигура. Това е моят стил и моят почерк – мултифункционалност, елегантност и удобство в едно, семпъл и изчистен класически дизайн, който придава усещането за класа.
– Какво Ви вдъхновява за създаването на вашите колекции?
– Всеки път различни неща. Понякога книга, понякога филм, а много често ме вдъхновява, като се разхождам по улиците и наблюдавам как хората са облечени.
– Какво е необходимо за един стилен и изискан тоалет?
– Изчистен дизайн и самочувствие да го носим.
– В днешно време, когато имитациите са на мода, има ли бъдеще пред младите дизайнери?
– Ох, това ми е много болна тема. Благодарна съм, че клиентите, които търсят изгряващи дизайнери, стават все повече. Наблюдавам, че модата за антилогото става все по-нашумяла и сред известните личности. Всеки търси да бъде уникален, това може да го получи точно от малките имена в модата.
– Трудно ли се пробива на международната дизайнерска сцена?
– И да, и не. Определено конкуренцията е смазваща, говоря за Лондон специално. Като световна модна столица там непрекъснато всеки се бори, но като си упорит и си гониш целите, нещата рано или късно се получават. Просто при мен се получава с адски много усили и труд, докато при други късметлии става по-лесно.
– Какви са вашите творчески планове и докъде искате да стигнете?
– Дали ще изглежда твърде дръзко, ако кажа, че искам да имам свое място в магазини като Harrods, Selfridges and John Lewis или поне собствен бутик на известно и посещавано място в Лондон! Разбира се, искам да стигна още далеч, зад океана. Искам да развивам марката си и да не спирам. Надявам се Бог да ми го е отредил.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
