Снимка: museology.bg
Българите в родината и по света отбелязват на 3 март националния празник на България. На тази дата се навършват 146 години от освобождението на страната от властта на Османската империя. Тази дата ни кара да преклоним глава и да почетем паметта на хилядите хора, дали живота си за най-святото – Свободата! И да помислим – не е ли време да дадем заслуженото на Българското опълчение за изхода от Руско-турската война от 1877-1878 г.
На 3 март в Сан Стефано е подписан мирният договор между Русия и Османската империя
На 3 март (19 февруари) 1878 година в Сан Стефано, близо до Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и Османската империя, с който се поставя началото на свободна България. Той обаче е предварителен. Затова с право можем да попитаме – илюзия или мечта е Санстефанският мирен договор?
В договора четем, че България става „автономно княжество… ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската империя там повече не ще се намира“.
Днес, 146 години по-късно, в България продължават дебатите относно това дали именно датата на подписване на този договор трябва да се смята за толкова значима в българската история. Не са малко тези, които смятат, че националният празник на страната трябва да се промени. Едни предлагат за национален празник да се обяви 6 септември 1885 г., когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват, или пък 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя. Има и такива, които смятат, че най-подходяща е датата 24 май.
Всъщност интересен факт е, че 3 март е обявен за национален празник на България едва през 1990 година с решение на Великото народно събрание. За първи път денят е честван през 1978 г., а десет години по-късно той става официален празник. И така до обявяването му за национален през 1990 година.
Дългият и труден път на българското освободително движение
От падането си под османска власт българите извървяват дълъг път, докато стигнат отново до своята свобода. Първите стъпки на пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и стигат до организираната борба за свободна държава.
В средата на XIX век в българското националноосвободителното движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия.
Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Така съдбата на България се оставя в техни ръцете и зависи от интересите им. Този радикален подход прави целта по-близка и реална.
Българите удивиха света с Априлското въстание
През 1876 г. избухва Априлското въстание – кулминация на освободителното ни движение. То е потушено и удавено в кръв, но постига своя политически ефект – „българският въпрос за независимост“ е поставен на световната карта. В защита на българите се обявяват редица известни европейски политици, сред които Уилям Гладстон и Ото фон Бисмарк, велики творци като Виктор Юго, Достоевски, Оскар Уайлд, а също и световни учени.
Свободният печат успява да преобърне общественото мнение дори в страни, склонни да поддържат Османската империя поради своите геополитически интереси. Това е първото международно признаване на правата на българите.
Особено големи са заслугите на американския журналист Дженюариъс Макгахан. Той написва поредица репортажи за британския вестник „Дейли нюз“ и американския „Ню Йорк Хералд“ от местата на събитията. Неговите текстове мотивират големия британски политик Уилям Гладстон да включи в творбата си „Българските ужаси и Източният въпрос“ и да призове за премахване на османското управление в България.
Княжество България се появява на европейската карта
На 12 април 1877 г. император Александър ІІ обявява война на Османската империя. Военните действия се водят на два фронта – Кавказки и Дунавски. В Дунавската армия се включва и Българското опълчение, което включва около 10 хил. души.
Забележителни събития от войната са освобождаването на старата столица Търново, овладяването на Шипченския проход и боевете за Стара Загора. Ключов момент са битките на връх Шипка, пазен от 6500 руски и български опълченци. Проявявайки невиждан героизъм и саможертва, защитниците успяват да спрат и отблъснат атаките на 30-хилядната османска армия. В най-критичния момент идва помощ от ген. Радецки.
Осман паша в Плевен капитулира и се предава. На 28 декември 1877 г. е освободена София, а на 16 януари 1878 г. – Пловдив.
Османското правителство иска примирие. Един месец по-късно е подписан и Санстефанският прелиминарен договор, който слага край на войната.
Днес едно е сигурно – всеки българин, независимо в кой край на света се намира, има много поводи да е горд от своята народност, род и родина!
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
