Снимка: Личен архив
Райна Манджукова бе начело на Държавната агенция за българите в чужбина във времето от 12 август 2009 г. до 2010 г. Известна е с дългогодишната си дейност в полза на българските общности в чужбина, дългогодишен водещ на единственото предаване, посветено именно на тях – „Облаче ле бяло”.
Изпълнителният директор на агенцията е съучредител на Асоциацията на българските училища в чужбина, а също и учредител на наградата „Българка на годината“ на името на светицата Злата Мъгленска.
Райна Манджукова бе на посещение в Англия в края на миналата година, посети и офиса на вестник БГ БЕН. Изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина даде специално интервю за БГ БЕН, което ние ще публикуваме в два последователни броя. Днес Ви представяме първата част от него.
– Изпратихте една празнична за Агенцията за българите в чужбина година. Навършиха се 30 години от нейното създаване. Какво постигна тази институция за този период от време?
– Много ви благодаря, че започваме интервюто на празнична нота. Любопитно е, че 30-годишният юбилей продължава и тази година, защото изминалата година – 2022-ра, се навършиха 30 години от институционализирането на агенцията, т.е. от приемането на постановлението на Министерския съвет. Реално обаче екипът на агенцията започва да се формира през 1993 година, съответно и тази година ни е юбилейна.
Много неща постигна агенцията. Хубаво е да кажем, че започнахме да пишем на един чист лист всичко. Всъщност преди това е бил закрит Kомитетът за българите в чужбина, който се е възприемал от нашите сънародници в чужбина като една репресивна организация. Затова, когато известният наш писател и драматург Георги Данаилов (светла му памет!) започна да формира екипа на агенцията и тя започна да работи и да се оформя нейната политика и дейности, една от основните задачи беше да преодолеем тази негативна нагласа от страна на нашите български общности в Западна Европа и Америка. Задачата ни беше да преодоляваме този негативен образ и да убеждаваме нашите сънародници, че Агенцията за българите в чужбина е съвършено нова институция, с нови задачи и не е правоприемник и наследник на Комитета за българите в чужбина. Предполагам, че за вашите читатели това ще е познато, защото много от хората, за които говоря, са живели и продължават да живеят във Великобритания.
И като казвам, че агенцията не е била правоприемник на комитета, това е буквално. Наложи ни се да установяваме собствени контакти, собствени връзки с организации на българите в чужбина. Към онзи момент това бяха предимно българо-английски; българо-френски и българо-немски организации, които се занимаваха най-вече с дейности, свързани с популяризиране на българската култура в тези страни.
След 90-те години започна да се формира икономическата емиграция, отвориха се границите, много млади хора заминаха тогава в търсене на по-добър живот, по-добра реализация. И започнаха да формират свои организации и това вече всичко ставаше в координация с Агенцията за българите в чужбина. Започнахме да забелязваме, че се формират неделни училища. Тук трябва да кажа, че в началото на 90-те години държавата закри многото български училища към посолствата. Към 1993 година, когато започна да работи агенцията, бяха останали само четири – в Прага, Братислава, Будапеща и Триполи, но някъде в този период се закри и училището в Триполи и останаха само три. В същото време агенцията възприе политиката за работа с най-младото поколение. Приехме разбирането, че дори и родителите да са заминали с някаква обида или недоволство към България в душата си (емиграцията от 90-те години в повечето случаи бе именно такава), на децата трябва да им бъде даден шанс да опознаят България, разбира се, ако родителите им го желаят и искат да изградят връзка с родината. Във връзка с това започнахме да създаваме наши инициативи по отношение на българските деца в чужбина и тогава започнахме да откриваме в много страни по света образователни звена. Те се наричаха неделни училища, ние ги наричахме училища, но тогавашното Министерство на образованието не ги възприемаше като такива и всъщност, като говорим за постижения на Агенцията за българите в чужбина за тези години, едно от тях е именно консолидирането на тези български училища в чужбина, създаването на Асоциацията на българските училища в чужбина, което доведе до разработване на финансиране от страна на България на тези училища. В момента вече в българското обществено говорене присъства терминът „български училища в чужбина“, а в Министерството на образованието си има дори цяла дирекция. Но това не би било възможно без активната дейност на Агенцията за българите в чужбина. Това е едно от нещата, с които изключително много се гордеем.
Разбирате, че когато се създаде агенцията през 1993 година, нямаше никаква нормативна база за нейното функциониране. Истината е, че и сега нормативната база не е достатъчна за такъв вид институция и за такъв обем работа, която се върши. Ние сме създадени с постановление на Министерския съвет, няколко пъти сме преобразувани пак с постановление на Министерския съвет, включително и последното такова, с което сме прехвърлени под шапката на министъра на външните работи. Международният опит показва, че в други страни тези институции, които се занимават със своята диаспора, присъстват в закон. През 2000 година бе приет законът за българите, живеещи извън Република България, който обаче, както казваме ние, е „мъртвороден“. Реално погледнато, всичко, което в момента се върши по отношение на изпълнение на политиките за българите в чужбина, това са политики, изпълнявани от отделни сектори в политиката, образованието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието. Но закон, който да обобщава всички тези политики, ние все още нямаме. Въпреки че във всички тези политики, които в момента се реализират, огромна е ролята на Агенцията на българите в чужбина през годините.
– По последна информация колко са българите зад граница и в частност в Англия?
– Много традиционен въпрос, обаче ще ви разочаровам, защото обикновено отказвам да отговарям на този въпрос поради простата причина, че никой в България не може да ви отговори на него. Всичките тези 30 години ние събираме и такава информация, но, на първо място, тя е много динамична. На второ място, много различни са източниците, а някъде изобщо няма такива, затова един от термините ни е „по самооценка на общността“.
В някои държави българите са признати от техните законодателства за национално малцинство – съответно когато в тези страни има преброявания в графата националност, хората имат възможност да се самоопределят, като отбележат националност „българин”. Това присъства в техните статистики и ние ползваме тези данни от статистиките на чуждите страни. На всеки обаче му е ясно, че тези данни не може да са изцяло точни, защото ние не знаем например как се самоопределят децата от смесени бракове. Не сме сигурни, че всички хора правят разлика между националност и гражданство и още много неизвестни има, които правят тези статистики недостатъчно точни, за да ги ползваме като брой българи в съответната страна.
За повечето страни по света обаче няма такава статистика. Много е труден този въпрос. А що се отнася за Великобритания – ако си спомняте, аз вас ви питах за това, когато ви гостувахме с колегите в края на миналата година.
Темата за броя на българите в чужбина е нещо, с което най-много се спекулира, и затова аз лично избягвам да я коментирам. В този смисъл искам да кажа нещо друго. Колкото и да е изтъркана фразата „България е там, където има дори един българин“, Агенцията за българите в чужбина работи именно на този принцип. Няма значение колко са българите в една страна, за да бъдат те обект на грижа от страна на агенцията, за да проучваме проблемите на тези хора, техния бит, как живеят, с какво можем да бъдем полезни, какво може да направи България чрез Агенцията за българите в чужбина, за да бъде силна връзката им с България. Това е принципът, на който работи Агенцията за българите в чужбина.
– Трудно може да се каже, че за този период от време държавата успя да излезе с единна политика по отношение на българите в чужбина. Какво трябва да се прави, за да стане това факт?
– Първо, какво означава единна политика за българите в чужбина? Такова нещо няма. Има политики в различните. Проблемът е, че не всички политики са формулирани в нормативни актове. Както казах по-горе, липсва ни закон. Но ако говорим за отделни политики, най-сполучлива е тази в образованието. Там сме обхванали и двете страни – българите, които са в чужбина, чрез двете постановления, чрез които се финансират неделните училища, и българите от историческите общности, които идват в България с Постановление 103.
Доста се работи и по въпросите, свързани с българското гражданство, с пребиваването в България. Това засяга предимно т.нар. исторически общности. Но е важно от гледна точка на България. Известно ви е, че в България има криза на работната ръка, има демографска криза и тези политики по отношение на пребиваването в страната и по отношение на даването на българско гражданство имат пряка връзка с преодоляването на тези кризи в страната. Тези политики също работят. Много често се променя законодателството в това отношение, за да бъде по-гъвкаво, за да се осъществяват по-лесно тези политики, така че не мога да кажа, че няма политика, това, което искам да подчертая, е, че няма единен закон.
– Обликът на българската емиграция се променя в годините. Докъде стигна процесът с издаването на удостоверенията за български произход?
– Това са два отделни въпроса, които нямат нищо общо помежду си. Българската емиграция, в смисъла на думата емиграция, който е общоприет – т.е. хора, които са излезли от съвременните граници на България и са се установили извън нея във връзка с икономически проблеми и икономически търсения. Тези хора по никакъв начин не ги засяга нашият процес на издаване на удостоверения за български произход.
Удостоверенията за български произход засягат хората от т.нар. историческа емиграция. Това са потомците на наши сънародници, напуснали България преди 200-300 години.
Та ако говорим за облика на българската емиграция, то тя се променя на няколко пъти в историята на съвременна България и не знам дали е интересно да я преповтарям, но всъщност най-старите български емиграции са от 20-те години на миналия век. После имаме антикомунистическа емиграция от средата на века. След това имаме 90-те години – първото отваряне на граници и демократичните промени в цяла Европа. Това е голямата емиграция – предимно млади хора, включително мои състуденти, приятели, с които заедно сме участвали в промените, които заминаха просто защото имаха възможност да заминат. После вече са тези от 2000 година насам – това е икономическата емиграция – или гурбетчийската, както я наричаме. Това са хора, които са заминавали, за да работят. После са преместили и семействата си там. Това са предимно нашите сънародници в Испания, Италия, Гърция и Кипър.
В зависимост от това с каква цел са заминавали българите от България, такъв характер имала и общността, формирала се в една или друга държава. Вие много добре знаете, че в Англия има представители на всичките тези вълни може би. Естествено, най-много са от последната. Хората, които са заминали за Англия с желанието си за по-добър живот, за по-добри заплати и т.н. Също така много добре ви е известно колко българи от България са заминали за Англия и живеят в момента там не с цел да работят и да получават по-добри заплати, а просто, за да се възползват от социалната система на Англия.
Съжалявам, че го казвам, но убедена съм, че това е известно и няма как да се скрие. От друга страна, тези хора също са или поне би трябвало със сигурност да бъдат обект на грижите на българската държава, така че това е за облика на емиграцията.
А що се отнася до издаването на удостоверения за български произход, аз не съм сигурна, че читатели на БГ БЕН много се интересуват точно от този въпрос. Както казах, той се отнася за българите от историческите общности, но за да не останете с впечатление, че избягвам въпроса, ето и отговора. След като през 2021 година за процедурата по кандидатстване за българско гражданство не са нужни наши удостоверения, в момента ние работим само по производствата за придобиване на постоянно и продължително пребиваване в България и също така за удостоверяване на българския произход на лицата, които кандидатстват в България по линия на Постановление 103 за обучение в България.
В следващия брой на вестник БГ БЕН ще можете да прочетете втората част на интервюто с изпълнителния директор на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова, в която ще говорим конкретно и за българите в Англия.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
