Снимка: Личен архив на Театрална работилница Лондон
Елисавета Дачева е режисьор, преподавател и театрален педагог. През 2015 година тя създава Театрална работилница Лондон (THEATRE WORKSHOP – LONDON).
Елисавета Дачева завършва публична администрация в НБУ в София, а след това продължава следването си в специалност „Право” на Бургаския свободен университет. По-късно завършва актьорско майсторство в Лондон. Има магистратура Master of Arts (MA) in Actor Training and Coachingat от University of London The Royal Central School of Speech and Drama през 2019 г.
В периода 2018-2021 г. към Театрална работилница Лондон се включва и аматьорският театрален състав КК „The Metlite”. Така постепенно се оформя българско театрално училище за възрастни, в което, освен че подготвят представления със свои сценарии по мотиви от популярни български комедии, участниците се запознават с театралния занаят, наука и практика.
Елисавета Дачева даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което говорим за това как българите в Англия ще отбележат една знакова дата в българската история – 150 години от обесването на Васил Левски.
– Тази година на 19 февруари се навършват 150 години от обесването на Васил Левски – българския Апостол на свободата. Театрална работилница ЛОНДОН постави на английска сцена постановката „От бесилото към безсмъртието“. Какво послание отправяте с нея и как се роди идеята?
– Отдавна ме занимава историята, свързана с Левски. Още от времето, когато едва на пет години татко ме водеше на Къкринското ханче, където всяка година имаше възстановка на залавянето на Левски. Миналата година, преди да свърши сезонът, имахме възможност да го изиграем 4 пъти – два в Лондон и два на турне в Ливърпул и Манчестър, където повече от 300 души си купиха билети и дойдоха да ни гледат. Там имахме възможност да се срещнем с публиката и деца от българските училища, за да поговорим за Васил Левски. Покани продължаваме да получаваме, което ме кара да мисля, че има нужда от нас, от театър и от българска култура, която е произведена от българи, живеещи в чужбина, и е за българи, живеещи в чужбина.
„От бесилото към безсмъртието” не е първата постановка за Левски, която поставям. Преди нея поставих „Великденско вино” от Константин Илиев – пиеса, която засяга същите въпроси от съвсем друг ъгъл. Искаше ми се да потърся друга гледна точка, друг ъгъл.
Призмата, през която се пречупва погледът ни и в двата случая, определя по-нататъшното ни отношение към собственото ни разбиране за приятелството, предателството, героизма и саможертвата. Дълбочината и на двете пиеси е зашеметяваща. И беше огромна привилегия да ги поставя на сцена и да ги видя през очите на публиката. Не намирам обаче темата за изчерпана. С радост бих се впуснала в нови изследвания на времето и феномена Левски.
– По-различен ли е погледът за Левски, когато живееш и работиш извън България?
– Да, по-осъзнат, по-близък и по-роден. Сега светът стана малък – с всички технологии и ние свикнахме да се свързваме помежду си по-лесно, независимо от разстоянията. Но връзката с мястото, на което си роден и където са твоите корени, се осъществява по-скоро от определен контекст, това са нещата, с които си израснал – образи, чувства и метафори, които са те оформили като личност. Точно това са нещата, които те определят и преразглеждаш, когато се потопиш в чужда култура. Всички ние, живеещите извън България, сме потопени в различна от нашата култура и това ни кара по-осъзнато да се вглеждаме в нас и в корените си, да търсим онова, което ни определя, нашето “духовно ДНК“, част от което е и Васил Левски.
– Кога ще бъде представена отново постановката за Левски пред българска публика в Англия?
– След премиерата през 2022 г. на постановката „От бесилото към безсмъртието”, бяхме поканени от г-жа Светла Дионисиева – директор на Българския културен институт в Лондон, да представим постановката по случай честването на 150-годишнината от обесването на Васил Левски. Това ще се случи на 19 февруари 2023 г. от 18:00 ч. в галерия „София” на БКИ-Лондон.
Тук ми се иска да споделя няколко мнения на хора от публиката, които дойдоха да ни гледат и ни писаха в Фейсбук. Те са от страницата на Театрална работилница Лондон/Theatre Workshop London във Фейсбук:
Jeni Popova
Прекрасна работилница за изкуството! Вие горите и изгаряте на сцената, нещо, което професионалистите невинаги правят! Успех и занапред!
Vanya Andonova
Гледахме и слушахме, и си спомняхме. И минало, и бъдеще. Актьорите ни пренесоха назад, назад към корена, към мъката, към надеждата, към истината през какво сме минали. Уникална игра Ivan Nenchev, плаках през повечето време. Поставено и изиграно толкова добре, та да остави отпечатък и да искаш още. Чакаме с нетърпение следващите пиеси. Браво!
Elina Stoianova
Бяхте разкошни, актьорската игра, изпипването на детайлите, музиката, беше професионално! А стихотворението на момиченцата в началото ни разтопи. Браво за прекрасната работа и ентусиазма!
Nina Suvandzhieva
Прекрасно! Присъствали сме на всички премиери – смях, плач, пълно с емоции. ,,От бесилото към безсмъртието“ – прекрасно! Много благодарим!
Veselina Petkova
Вярвам, че Левски е в сърцето на всеки българин. Да направиш това представление, изисква много любов, но също така сила и кураж, защото всеки има своя представа за този, бих го нарекла, Символ на гордостта ни към нашето си, най-святото. Лично аз изпитах огромно вълнение да бъда част от това преживяване. Музиката, гласът на Анка – вълшебни! Актьорите – страстни, изпълнени с чувство на отговорност към посланието, което предават на публиката. Благодаря на Театрална работилница Лондон за енергията, времето и усилията, които дават от себе си, за да продължат това, което не трябва да бъде забравяно напред в поколенията. А именно – нашите корени!
Pepa Peteva
“От бесилото към безсмъртието” – една от най-добрите пиеси за Левски – Апостола на свободата! Прекрасни сте! Амин! Бъдете благословени!
– Как могат да бъдат закупени билети за спектаклите
– Билети могат да се запазят от нашите партньори от BILETI.CO.UK. Билетите за този спектакъл са безплатни. Това представление е изцяло спонсорирано от нас – всички участници. Малка кутия за дарения ще бъде оставена на входа. И при желание всеки би могъл да дари средства, за да продължим да правим Театър.
– Още първите представления на постановката за Апостола на свободата преминаха при изключително голям интерес. Имате ли идея да направите и филм за Левски?
– Иска ни се спектакълът да стигне до повече хора. Никак не е нова идеята за телевизионен спектакъл. Имах възможността да уча и работя в Лондон с едни от най-иновативните театрални специалисти, част от изследванията им включваха театралната работна среда извън театралните сцени и бяха насочени към разширяването на сценичните изяви и комбинирането на театрални техники и изкуства с нови технологии и авангардни сцени. Оттам ми хрумна идеята да заснемем нашата традиционна, историческа театрална постановка в извънконвекционална среда „нетеатрална“. Това ще разшири кръга на публиката ни и ще ни даде възможност да се докоснем до повече българи в различни краища на света. Планирали сме заснемането, както и местата, на които ще се случи. Сега сме съсредоточени в набирането на средства и финансирането на проекта. 50% ще финансираме самостоятелно, за останалите силно се надяваме да открием сърцати хора, които да помогнат.
– Българите днес сещат ли се за заветите на Васил Левски, които той ни завеща?
– Мисля, че част от заветите му живеят в нас съвсем неосъзнато, станали са част от нас и независимо от всички промени – ценностни и културни, продължаваме да ги носим, спазваме и следваме.
– Според Вас кой завет не трябва да забравяме нито ден?
– Не е завет, по-скоро възглас: „Народе????”, ето този. Спомняйки си всеки път, че този народ, към който Левски е отправил четирите си въпросителни, съм аз. И аз да отговарям всеки път на тези въпросителни с „Да. Ето ме. Тук съм. Още ни има!”. Аз някак не вярвам в колективната отговорност. Мисля, че отговорността е лична, че промяната на света, спасението, добротата и святостта зависят само от един човек и ние всички трябва да отговаряме еднолично. Всеки от нас за себе си и за всички. Убедена съм, че ако Левски сега се обърне към нас с въпросителното си „Народе????“ и всеки от нас стане и каже „Да! Аз! Тук съм! Има ни!”, един голям, сплотен и единен народ ще се изправи на крака, за да заяви присъствие в света. И тези хора ще се изправят на петте континента в целия свят, защото ние, българите, макар и пръснати, кръвно сме свързани с България.
– Трудно ли се съхранява родолюбието зад граница?
– Никак даже, винаги ще твърдя, че зад граница родолюбието става съзнателен избор и нараства.
– Патриотизмът днес сред българите разбира ли се правилно, или вече има други измерения?
– В последните 20-30 години наблюдавам как нашият патриотизъм се раздели и в масовите си проявления се сви до границите на няколко празника, народни обичаи, песни и танци. Това, че се опитваме да възродим традициите си и се обръщаме назад към народното творчество, е прекрасно, чудесно е. И че във всяка държава, където има българи, се играят хора. Това безспорно е форма на патриотизъм или начин той да се изрази, да покажем, че се определяме като българи. Но един народ се изгражда постепенно във времето и се развива и натрупва ценности. И за да е жив, не трябва да се мумифицира. Малко ми е тъжно, че забравяме нашите поети, писатели, история, култура, наука и постижения. Пеем народни песни, но не рецитираме, играем народни танци, но децата ни не знаят кои са нашите народни герои. Забравяме българските народни приказки, притчи и гатанки. А всичко това е част от нас, от България, от корена ни и от това да се чувстваме българи където и да отидем по света. След няколко дни честваме 150 години от обесването на Васил Левски. Ще има много българи навсякъде по света, които ще си спомнят и националната, и родовата, а защо не и семейната си история. Мисля си какво ще се случи, когато в 2078 година ще се честват 200 години от обесването, ако сега не разкажем, покажем и не предадем историята на децата си. Ще има ли кой да помни, да се гордее, да се огледа назад във времето и да ни продължи като семейна, родова и национална памет? Затова ще помоля всички: Елате на театър, елате, за да ни има в децата и внуците ни, за да ги има тези чествания, когато нас ни няма! Защото, ако днес не посеем семето на Родолюбието, след 50 години то няма да разцъфти.
– Съвсем скоро, на 3 март, България ще чества националния си празник. Какво ще пожелаете на нашите читатели?
– Да помним, да прощаваме и да продължаваме напред! Ние сме формирани от хора, самоопределящи се като българи, от паметта и историята си. Това самоопределяне тръгва от всеки човек поотделно, преминава през семейството – майка, баща, деца, баби и дядовци, после се разширява в рода – лели, чичовци, прабаби и прадядовци, след това преминава в регионите – старозагорци, бургазлии, софиянци, русенци, карловци, калоферци… И след това в голямото Българи! Да помним, че всичко тръгва от Мама и Татко и стига по тази разширяваща се родова река до България. Да прощаваме на всички, забравили, враждебни или прегрешили по отношение на нас, отечеството ни и нашата история, защото няма вечни врагове, но има вечно съществуващи народи. И за да бъдем вечно съществуващ народ, трябва да продължим напред! А за да продължим напред, трябва да помним!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
