Снимки: facebook.com/BoyanIvanovClarinet
Световноизвестният кларнетист Боян Иванов е роден в Ямбол, но от 2006 година живее и работи в Лондон. През 2001 г. завършва НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив, а след това и АМТИИ, в класа на легендарния професор Петко Радев, дългогодишен и единствен български първи кларнетист на Миланската скала. През 2010 г. Иванов завършва магистърска степен в специалност “Оркестрово свирене” в едно от най-реномираните висши музикални заведения в Лондон и Европа – Guildhall School of Music and Drama.
Виртуозният кларнетист има разнообразна кариера като соло, камерен и оркестров музикант. След като завършва „Гилдхол“, той е активен изпълнител на камерна музика и основател на ансамбъл “Inspirity” и на Tринити Трио.
През 2014 г. като член на симфоничния оркестър „Орион“ Боян Иванов участва в концерт, посветен на Джон Лорд в Роял Албърт Хол, редом до самите „Дийп Пърпъл“ и с участието на рок легенди като Глен Хюз, Брус Дикинсън и актьора Джеръми Айрънс.
Интервю на Антоанета Петрова
– Г-н Иванов, завършвате музикалното си образование в България, но след това специализирате в престижния лондонски колеж по изкуствата „Гилдхол“. Сега, 16 години по-късно, поглеждайки назад във времето, какво беше началото за Вас в Лондон, на какво Ви научи Великобритания и кои са нещата, които най-силно Ви впечатлиха тук?
Боян Иванов: Здравейте, първо искам да ви благодаря за поканата за това интервю и за интереса към моята личност и кариера. Причината да пристигна във Великобритания беше доста практична – цялото ми семейство вече живееше в Лондон, когато аз се присъединих към тях през 2006 г. Баща ми беше първият, който предприе тази решителна стъпка малко след голямата финансова криза и инфлация и така наречената „Жан-Виденова зима“ през 1997 г. Моето семейство и аз сме родом от Ямбол – сравнително малък град, където по това време за родителите ми беше станало невъзможно да осигурят прехраната на семейството ни, а и да подкрепят мен и сестра ми в нашето обучение, така че на баща ми му се наложи да напусне пределите на България, за да може да издържа семейството ни. Аз самият бях последният член на семейството, който пристигне да живее в Лондон, тъй като исках първо да завърша образованието си в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, в класа на легендарния кларнетист професор Петко Радев.
Началото в Лондон беше трудно. Пристигнах с оскъден английски език и много минорно настроение, тъй като трябваше да се разделя с приятния си и забавен студентски живот в Пловдив и с всички мои скъпи приятели. По това време в България нямаше все още социални мрежи, а и не всеки имаше мобилен телефон. За първи път в живота ми се наложи да работя и физическа работа, за да си плащам наема – бях бояджия във фирмата на баща ми, който вече се беше установил и си имаше собствена компания в строителството. Но след първите две години започвах да откривам Лондон и да осъзнавам какви невероятни възможности и висококачествено образование предоставя този град. След едногодишна специализация в Trinity College of Music бях приет и в един от най-престижните музикални колежи не само в Европа, но и в света бих казал – Guildhall School of Music and Drama, където завърших магистратура със специалност „Оркестрово свирене”. По време на обучението ми в Лондон най-силно ме впечатлиха невероятната организация, материалната база и възможностите, които музикалните колежи тук предоставят на своите студенти – ежеседмични уроци и сесии не само с професорите от „Гилдхол”, но и с гостуващи световноизвестни активни музиканти и диригенти; сътрудничество, репетиции и концерти с един от най-добрите (поне за мен) световни оркестри – London Symphony Orchestra, и то много често в техния дом – легендарната концертна зала „Барбикан“; информация за конкурси и прослушвания за стипендии/финансова подкрепа. Въобще по време на обучението си, а и след това животът на професионален музикант във Великобритания продължава да бъдат безценен опит и училище за мен – тук се научих на дисциплина, смирение, себераздаване, уважение към околните, да бъдеш активен и да работиш здраво, социализиране, да загърбиш горделивост и прекалено самочувствие, да не се отказваш от целите си, да мислиш позитивно.
– Като дете започвате да свирите на пиано, но след това избирате да продължите с кларнета. Защо избрахте точно този инструмент, кое беше определящо в насоката Ви към класическата музика и помните ли първата си изява пред публика?
Боян Иванов: Така е, от 6-годишна възраст свиря на пиано и ходех на уроци по солфеж в Ямбол, но когато дойде времето да се занимавам специализирано с музика и да кандидатствам в Средно музикално училище „Добрин Петков“ – Пловдив, моята учителка по пиано ми каза в прав текст, че съм талантлив и музикален, но ако искам да мина приемния изпит по пиано, трябва да свиря по 6 часа на ден, което за един тийнейджър звучеше доста стряскащо. И реших, че това няма как да стане. Моите родители, и най-вече моята баба ме убедиха, че не трябва да се отказвам от музиката. Помня как тя ме заведе на една от репетициите на духовия оркестър в града и аз много харесах как звучи (и изглежда) инструментът саксофон. По това време саксофон не можеше да се изучава като специалност в средните музикални училища. Бях посъветван, че кларнетът е така да се каже „по-малкият братовчед“ на саксофона. Така започнах да свиря на кларнет. И за мое щастие, продължавам и до ден днешен вече като професионален музикант.
– Преди няколко месеца успяхте да поканите за майсторски клас в Пловдив Вашия преподавател и световен музикант Андрю Маринър. Разкажете ни малко повече за това!
Боян Иванов: С професор Андрю Маринър се запознахме още през 2009 г. по време на първата ми година като студент в Лондон. Той имаше майсторски клас в Trinity College of Music и хареса моето свирене. Каза ми, че ако искам, мога да се свържа с него за евентуални частни уроци. За мен тогава това беше огромна чест и признание, тъй като Андрю Маринър е легендарен кларнетист – 33 години водач на кларнетната секция на London Symphony Orchestra и син на Сър Невил Маринър – световно признат диригент и основател на един от най-известните британски оркестри – Academy of St Martin in the Fields. По време на моето обучение, както и на цялата ми кариера на свободна практика в Лондон, та дори и до ден днешен, Андрю е учителят, до когото се допитвам, когато имам важна изява, концерт или конкурс. Отдавна имах идеята да го доведа в България и да направим майсторски клас (и то в любимия ми град Пловдив, където съм прекарал най-хубавите си ученически и студентски години), но чак сега, през 2023 г., успях да осъществя тази моя идея благодарение на финансирането на проекта от Национален фонд „Култура”. Тук искам също да изкажа и големи благодарности на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив и на моя скъп приятел и преподавател по кларнет Едуард Сарафян, без чието сътрудничество този проект не би бил възможен. Майсторският клас премина при голям успех, а аз имах честта да бъда асистент на проф. Маринър и да изпълним заедно няколко произведения за 2 кларнета и оркестър в заключителния концерт на проекта.
– Свирили сте в оркестъра, който бе част от проекта за мемориален концерт на забележителния композитор и пианист Джон Лорд. Какво е усещането да сте на една сцена с рок легендите „Дийп Пърпъл”?
Боян Иванов: Този концерт ще остане един от най-паметните концерти в цялата ми кариера. Аз съм израснал с тази музика, тъй като моят баща е голям фен на рока, и за мен да свиря на една сцена с такива световни рок легенди, беше мечта, превърнала се в реалност. Концертът се състоя през 2014 г. в напълно разпродадена Royal Albert Hall, а сред гостуващите музиканти бяха световни рок легенди като Glenn Hughes, Bruce Dickinson, Rick Wakeman, Paul Weller, Don Airey, Micky Moody и разбира се, самите „Дийп Пърпъл”. Аз тогава бях част от Orion Symphony Orchestra, който е младежки оркестър, даващ възможности за изява на млади музиканти с първи стъпки в техните професионални кариери. Друга интересна случка от този концерт е срещата ми зад сцена с актьора Джереми Айрънс, дори успях да си поприказвам с него, а той изпрати сърдечни поздрави на всички свои почитатели в България. Чувството по време на концерта за мен беше неописуемо, дори някои моменти ми се губят от високия адреналин.
– Вие сте и учител. Разкажете ни малко повече с какви други проекти още се занимавате? Как успявате да разпределите времето си между преподавателската дейност и музикалната сцената?
Боян Иванов: Като музикант на свободна практика в Лондон, където конкуренцията е огромна и има хиляди музиканти, за мен е много важно да поддържам добър баланс между изпълнителската кариера и преподаването. Защото, за да се оцелее в такава конкурентна среда, се изисква да бъдеш много активен и да използваш всяка една възможност за професионално развитие. Аз преподавам кларнет и пиано както в различни общообразователни училища, така и давам частни уроци. Имам огромен респект към традициите, културата и разбиранията на англичаните относно музикалното образование и свиренето на музикални инструменти. В почти всяко семейство, независимо от социалния статус или положение, родителите записват децата си да изучават музикален инструмент. В същото време музикалната сцена в Лондон и изцяло във Великобритания е много интересна и изключително разнообразна. Като музикант на свободна практика съм свирил концерти във всякакви жанрове и стилове – от големи симфонични оркестри, през малки оперни и оперетни компании, камерни концерти в църкви, до съвременна музика, мюзикъли и филмова музика. Понякога е трудно и е въпрос на късмет да успея да съчетая преподаването с изпълнителската ми кариера, но каквото и да се случва, просто трябва да си активен, да се опитваш да използваш всяка възможност и да продължаваш напред, дори нещата да не са се развили по начина, по който си ги очаквал.
– Какво мислите за сливане на класическата музика с някои други модерни стилове? Имате ли желание да експериментирате в други жанрове?
Боян Иванов: Аз съм голям привърженик на смесването на стилове и жанрове и съм отворен към всякакъв вид колаборации и нови проекти. Пример за това е първият албум, който записахме в студио 1 на Българското национално радио в София преди пандемията с моята дуетна партньорка френско-тайванската пианистка Лизиан Чен. Албумът се казва „Euphony”, което буквално се превежда като „благозвучие, приятно за ухото“, и включва както популярни и ефектни произведения, вече композирани за кларнет и пиано, така и аранжименти на популярни класически пиеси с по-модерно звучене и джазови хармонии, специално аранжирани за нашето дуо от изключителния джазов пианист и импровизатор Paul Harris със сценично име Harry the Piano, който е и скъп мой приятел.
– Нека да поговорим и за сътрудничеството Ви (работата Ви) с Българския културен институт Лондон, чийто директор е г-жа Светла Дионисиева – една невероятно креативна личност, към която отправяме сърдечни благодарности и уважение за успехите и за всичко, което е направила и прави!
Боян Иванов: Аз имам огромен респект към госпожа Светла Дионисиева и Българския културен институт, към цялата им дейност и всичко, което правят за развитието и разпространението на българската култура във Великобритания. С г-жа Дионисиева се запознахме още докато бях студент в Лондон, тъй като и до ден днешен тя провежда благородната политика да дава сцена за изява на млади български таланти от всички сфери на изкуството. Също така заедно с българската пианистка Габриела Георгиева имахме честта да изнесем първия класически рецитал след откриването на Българския културен институт през 2011 г. През годините с нея развихме освен чисто професионални отношения, така и с гордост мога да кажа – и лично приятелство, тя е изключително интересна и креативна личност, винаги пълна с идеи и неуморна при осъществяването им. Освен многобройните и разнообразни концерти, които съм изнасял като част от календара на Български културен институт Лондон, съм имал удоволствието да участвам и в организацията на едни от най-мащабните и грандиозни проекти на г-жа Дионисиева като неин асистент, където съм имал честта да работя с имена като Теодосий Спасов, Светлин Русев, „Мистериите на българските гласове”, Васил Петров, Живко Петров и много други невероятни артисти и музиканти.
– Кой е концертът, който най-силно Ви е впечатлил до момента и с кого още бихте искали да делите обща сцена?
Боян Иванов: Концертите, които никога няма да забравя, не са един или два, имал съм късмета и щастието да свиря в най-големите и известни концертни зали не само в Лондон, а и в Англия, като мога да спомена Royal Albert Hall, Royal Festival Hall, Barbican Centre, Cadogan Hall, Queen Elizabeth Hall, Royal Liverpool Philharmonic, Bridgewater Hall Manchester. Най-запомнящите се и емоционални концерти за мен, които винаги ще помня, са концертът с Deep Purple в легендарната Royal Albert Hall; участието ми на фестивала „Златната Диана“ в родния ми град Ямбол, където имах честта да изсвиря двойния концерт за кавал, кларнет и симфоничен оркестър на Теодосий Спасов заедно със самия него, турнетата, в които участвах като солист на Пловдивския филхармоничен оркестър в Китай през 2018 и 2019 г.; гостуванията ми като 1-ви кларнет на Държавна опера Пловдив на Античен театър в Пловдив; дебютът ми в Бразилия през октомври 2022-ра като солист на Симфоничния оркестър на гр. Натал и много други.
– Изобщо кой е човекът Боян Иванов, какъв сте извън сцената? Какъв съвет бихте дали на младите музиканти, които се стремят към световната сцена?
Боян Иванов: Извън сцената Боян Иванов е човек, който обича да се забавлява и експериментира, да прекарва време с приятели и колеги музиканти и артисти, да пътува и посещава нови места, концерти и заведения с музика на живо, да гледа спортни събития и филми.
Младите музиканти мога да посъветвам да бъдат себе си, да бъдат упорити, всеотдайни и трудолюбиви, да не се отказват, когато претърпят разочарование или неуспех и да не се влияят от чуждото мнение, и винаги да мислят позитивно.
– Благодаря за отделеното време! Няколко думи към българите на Острова?
Боян Иванов: И аз благодаря за поканата и за интересните въпроси, за мен беше голямо удоволствие и желая много успехи на БГ БЕН! На българите на Острова искам да пожелая много здраве най-вече, късмет и успехи във всичко, което правят, да бъдат горди, че са българи, и никога да не забравят откъде са тръгнали, но в същото време да черпят и вземат най-доброто от тази невероятна държава с традиции и култура Великобритания, която в момента наричаме наш дом.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
