Снимка: БГ БЕН
Първият ден от март идва по различен начин за всички българи, защото имат своят съкровен, роден празник – Баба Марта. Старицата, изобразявана навсякъде с народна носия и алени страни, понякога засмяна, друг път изключително ядосана, идва за да ни вдъхне надежда и оптимизъм след тежката зима. Защото тя носи не само лют нрав, но и пролетта. Освен това, тя, също така, ни закичва с бели и червени конци, за да сме здрави и успешни. А какво по-хубаво от това?
Всъщност, има и други народи, които носят мартеници, но пък те си нямат тази старица с променливо настроение и много изненади.
Но откъде идва традицията за закичването с мартеници?
Баба Марта носи не само месец март, а с него и пролетта, но и мартеници за малки и големи. Питали ли сте се обаче коя е тя? Всъщност…Баба Марта се представя в различните източници или като сестра, или като жена на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя е почти винаги недоволна от тях, заради белите, които са сътворили или просто…са изпили нейното вино.
Има редица легенди за Баба Марта, но една от тях гласи, че козарка, в последните дни на месец март, изкарала стадото си на паша, разчитайки, че ще има хубаво време. Но се случило точно обратното. Бабата така се разсърдила, че поискала от брат си /месец февруари/, няколко дни на заем, и така изненадала жената с лошо време. Затова народът нарича тези дни „заемни“. Заради големите виелици и студ, козарката и стадото й замръзнали, и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
А днес, можем да се върнем назад в годините на българските традиции, когато именно на 1 март най-възрастната жена в къщата е почиствала основно дома, още преди изгрев слънце. Считало се е, че след това тя трябвало да изнесе навън червена тъкан, за да зарадва Баба Марта и да я направи малко по-благосклонна.
Точно на 1 март на децата, момите и младите булки се връзвали усукани бял и червен вълнен конец, известен още като мартеница. Но не били подминаване възрастните хора и мъжете, на които също се поставяла мартеница, най-често на ръката.
Народните предания предвиждали задължително младежите да излязат навън, за да ги види Баба Марта и да се зарадва, а старите жени не трябвало да излизат, защото ще я разгневят. Има обаче и много обичаи, свързани с този празник, и те са различни в отделните краища, общото обаче са вълнените червени и бели конци. В някои части на този ден се гонят змии и гущери. За целта там се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и изричане на наричания.
Мартениците, поставени на 1 март, се носят до деня, в който се видят щъркелите. Но дори и да не успеете да видите такива, то е добре да не ги сваляте до 9 март – църковния празник на Свети четиридесет мъченици или до 25 март – Благовещение. Може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Защо в мартениците задължително присъства червеният цвят?
Традициите в направата на мартеници се променят през годините, но задължителният цвят във всяка мартеница е червеният. Според народното поверие този цвят има силата на слънце и дава жизненост на всяко същество. Затова навремето малките деца са се обличали в червено. Белият цвят пък символизира чистотата, невинността и радостта.
Сега при производството на мартеници се влага голяма изобретателност. В повечето случаи съвременните мартеници не са само от червени и бели конци, а в тях има и други символни цветове, като синьото, което се счита, че пази от лоши очи и уроки. Детските мартеници пък задължително следват „модните“ тенденции, съобразно приказни и филмови герои. Все по-често обаче българите се връщат към традицията и предпочитат мартеници от вълнени конци, както са се правили навремето. Естествено, има и по-авангардни мартеници, включително и с чесън и люти чушки. Зевзеците пък често избират мартеници, в които има закодирани весели послания.
Спор за произхода на българския обичай, който се оказва не само роден
Независимо, че дълги години смятахме, че мартеници носят само българите, уви, това не отговаря на истината. Такива обичаи има освен в България, още и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Сърбия, Северна Македония.
През последните години пък се зароди спор около произхода на мартениците. Една от версиите е, че мартеницата води началото си още от времето, когато траките са живели по нашите земи и са закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести.
Има обаче и друго предание, което гласи, че мартеницата се появява, когато хан Аспарух започва да сформира българската държава. С това предание са свързани някои от легендите за мартениците, които гласят, че хан Аспарух получил съобщение от красивата си сестра Хуба под формата на бял конец, привързан към крака на птица. По пътя обаче тази птица се наранила, и конецът се оцветил в червено. Зарадван от скъпата вест от сестра си, хан Аспарух накичил целия си народ с такива конци, откъдето се смята, че произлиза и съвременната традиция.
Днес обаче няма да спорим, защото посрещаме един съкровен празник, който ни свързва с Родината, и ще ни радва поне до второто десетдневие на март. А това всъщност е най-ценното – усещането за принадлежност, род и родина. А червено-белият конец, нека ни свързва като народ, независимо по колко кътчета на света сме разпръснати…
Честит празник, българи! Бъдете здрави!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
