Снимка: bigstockphoto.com
Коледните празници са най-очакваното време в годината, когато всички са запленени от вълшебно настроение и сладостта на греяното вино. Ето няколко странни коледни традиции от различни точки на света. Както се казва – разни хора, разни… обичаи!
В Ирландия традицията повелява да се остави на коледната трапеза “mincepie – традиционен плодов пай и бутилка бира Guiness за почерпка за Дядо Коледа.
В Норвегия по празниците не се чисти. Изразът „яхвам метлата“ придобива съвсем ново значение. Според норвежкия фолклор в навечерието на Коледа вещици се показват и летят в небето, а тяхно основно „транспортно” средство са метлите. Затова норвежците крият всички метли и уреди за почистване… И вещиците се поставени в патова ситуация.
В Швеция през 1966 г. 13-метрова фигура на коза от слама е издигната в Стокхолм. В полунощ на Бъдни вечер козата е запалена, което не било по първоначален план. Оттогава градските власти всяка година правят сламената коза, хората се дегизират като Дядо Коледа и елфи, за да преминат незабелязано покрай пазачите и да подпалят статуята. През тези 50 години сламената коза е „оцеляла“ до Коледа само 10 пъти.
Снимка: bigstockphoto.com
В Каракас (Венецуела) по Коледа пътищата на града се затварят за автомобили и се дава „зелена” светлина на… ролковите кънки! Така хората се придвижват до църквата и със сигурност няма да могат да се оправдаят с натоварен трафик в случай, че закъснеят за празничната литургия.
В Словакия хвърлянето на храна към тавана на Бъдни вечер е съвсем обичайна гледка. По време на празничната вечеря най-възрастният член на семейството хвърля традиционното ястие „Loksa“ към тавана и колкото повече от ястието отиде на тавана, толкова по-голяма ще е реколтата на семейството през идната година.
В Каталуня коледен обичай е изнасянето на макет на библейския град Витлеем, но в сцената присъства и така нареченият „caganer“. Това е малка фигурка на човек, запечатана в доста деликатна поза, докато се изхожда по голяма нужда. Обикновено се спотайва в ъгъла, най-вероятно от срам, понеже е на показ в този иначе интимен момент.
В Гренландия е традиция да се ядат ферментирали птици или Кивиак през зимния сезон за тържествата. Птицата се пази увита в кожа на тюлен в продължение на седем месеца, за да бъде готова точно навреме за зимата.
В Украйна вместо с гирлянди коледните елхи са покрити с изкуствени паяци и паяжини. Според местния фолклор една бедна жена не могла да си позволи да украси коледното дърво в дома си, но в коледната сутрин, когато децата й се събудили, видели дървото покрито с паяжини, а щом слънцето изгряло, нишките се превърнали в злато и сребро. Смята се, че щом видиш паяжина сутринта на Коледа, ще имаш късмет.
В Канада всички пощенски станции изпращат писма на адрес: Дядо Коледа, Северният полюс, H0H 0H0. Собствен пощенски код с нули вместо с буквата „О“. През 1983 г. канадската поща създала официална програма за отговор на писмата до Дядо Коледа. Така всяка година децата от цял свят получават отговор на писмата си на техния език.
В Япония Коледа не е национален празник, но това не пречи на голям брой хора да го отбелязват. Дядо Коледа или Санта Кирошу имал очи на тила си, за да държи под око палавите деца. Японската коледна торта обикновено е пандишпанова с бита сметана и ягоди.
В България Новогодишната вечер събира цялото семейство, роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна. Баницата с късмети се приготвя с малки дрянови клончета с пъпки, колкото човека има около масата плюс едно. Всеки взима парчето пред него, а късметът определя предстоящата година. Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня – ако изпукат, е на здраве и берекет. Парчето в повече се нарича на Света Богородица. Най-познатият за Нова година обичай е сурвакането. Децата на групичка обхождат домовете на близки и съседи със сурвачки, като започват от най-възрастния член и благославят цялата къща. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.
*Сурва, сурва година!
Живи, здрави до година,
до година, до амина!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА 2022 ГОДИНА!
Редактор: ToniRock
За контакти с RockArena: Е-mail: rock_arena@abv.bg | website: www.rockarena.co.uk
