Снимка: Личен архив
Райна Манджукова е директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Казва, че България е там, където има дори един българин, и това не е изтъркана фраза.
Райна Манджукова бе назначена отново на поста изпълнителен директор миналата година. Тя е оглавявала Държавната агенция за българите в чужбина и във времето от август 2009 г. до май 2010 г. Известна е със своята дейност в полза на българските общности в чужбина, била дългогодишен водещ на единственото предаване, посветено именно на тях “Облаче ле бяло”.
Изпълният директор на Агенцията е съучредител на Асоциацията на българските училища в чужбина, а също и учредител а на наградата „Българка на годината“ на името на светицата Злата Мъгленска.
Райна Манджукова бе на посещение в Англия в края на миналата година, посети и офиса на вестник БГ БЕН. Изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина даде специално интервю за БГ БЕН. В този брой ви представяме втората част от интервюто.
– В края на миналата година Вие посетихте Англия. Какви са вашите впечатления от общността там?
– С много от българите в Англия се познаваме от години, с много организации работим. Със Снежина Мечева, която е директор на българското училище към Посолството, се познаваме от преди 2005 година – заедно консолидирахме училищата, заедно създадохме Асоциацията на българските училища в чужбина. Деси Стефанова – ръководителят на Лондонския български хор, е отличена от агенцията през 2017 с отличието „Българка на годината – Света Злата Мъгленска“.
През годините агенцията е имала много добри контакти със студентските организации, които бяха много активни. Специфичното при студентските организации е, след 3, 4 или 5 години те завършват и на тяхно място идват други. Затова няма как да се предвиди дали една организация ще продължи да работи или не. При посещението си в Лондон с моите колеги направихме среща и с част от българските студенти, при това от няколко университета. За съжаление в деня, в който е имало новогодишен коледен купон на студентите, където са били събрани повече от 1000 души, ние бяхме в църквата „Свети Никола“, където се състоя концертът на хора на Десислава Стефанова, така че нямаше как да бъдем и на двете места едновременно.
Срещата ни на следващия ден със студентите беше много приятна и има много планове за съвместни дейности със състуденти от Великобритания.
Сега обаче си давам сметка, че контактите ни с българската общност в чужбина са предимно с организациите, които работят в образователната и културната сфера. Истината е, че с онази другата огромна част от българската общност в Англия, която не е обхваната от организационен живот сме имали по-малко контакти.
– На какво ще наблегнете във вашата работа, за да подпомогнете българите в Англия?
– Крайно време е да обърнем внимание на тази част от българската общност, която има нужда от социална подкрепа. Не е тайна, че има огромен брой българи, които на практика не са обхванати от английската социална система и това е проблем, който много силно безпокои самите английски власти. Една от срещите ми беше с един българин от северен Лондон. Той от две години работи с местните власти по проекти за социализация на българите в тази част на британската столица. В момента има и се разглеждат проекти и възможности и България, като държава да се включи в този процес. Това цели, колкото се може повече българи да бъдат обхванати от английската социална система. Това означава да имат документи, да могат да ползват всички социални услуги, които използват самите англичани и представителите на другите малцинства.
– Какви са приоритетите на Агенция за българите в чужбина тази година?
– Един от приоритетите, който е залегнал от миналата година е да продължаваме работата върху това да направим агенцията видима за нашите сънародници в чужбина, а и за българските институции в България. За съжаление последните няколко години се преплетоха за нас с две много негативни обстоятелства. Едното свързано с проблемите с издаването на удостоверения за български произход, както и двете години Ковид, които засегнаха всички.
Това доведе до факта, че агенцията като че ли изчезна от полезрението и на сънародниците ни в чужбина, и на българските институции и българската общественост изобщо. Задачата, с която се захванахме и по която има какво да се желае – това е да покажем на света, че ни има. И да го покажем, не чрез интервюта, макар че много ви благодаря за поканата, а да ни виждат и да чуват за нас, чрез нещата, които вършим.
Част от тях, тези в сферата на промяната на законодателната уредба, е нещо, което изисква много труд, много контакти, а не е толкова видимо т.е. резултатите от тази дейност се виждат малко по-късно, но има какво да се прави в тази насока.
Освен това агенцията си има и свои собствени инициативи, както и такива които от години реализира с различни партньори и партньорски организации, както в България, така и с организации на българите в чужбина. Имаме и календар в който, разбира се са включени важни годишнини на наши организации в чужбина.
Насочени са към опазване на българското етнокултурно пространство в чужбина – това е подкрепа на всякакви инициативи, които са свързани с нашите традиции, с празниците. Дейности, насочени към младото подрастващо поколение българи в чужбина. Можем да се похвалим с 27 години опит в нашия Литературен конкурс. С повече от 20 години в Конкурса за рисунка и Конкурсът за вокално пеене. Освен това преди ковидните години реализирахме две прекрасни масови инициативи за деца – ‚Спартакиада“ и „Фолклориада“, които също смятаме да възстановим.
Нещо, което предполагам, че ще интересно и за децата на нашите сънародници във Великобритания, е инициативата: „Забавно лято“, която смятаме да реализираме с някои местни власти в отделни градове. Идеята на този проект е деца от български семейства в чужбина да дойдат за една или две седмици в България. Те ще могат да живеят в български семейства, заедно с децата от тези семейства, да извършват активности и по този начин да се запознават с България.
В културен план има още неща, за който бих могла да говоря, но бих искала да обърна внимание на едно нещо само. Благодаря ви, че вестник БГ БЕН вече в няколко свои издания публикува информация за моята много свидна рожба от преди 12 години, а именно конкурсът: „Българка на годината“ на името на Света Злата Мъгленска. Отново ковид бе причината последните две години да не се организира този конкурс. Тази година го обявихме отново, имаме доста номинации. И аз съм убедена, че във всички краища по света има достойни българки, които биха носили с гордост това звание – „Българка на годината“ на името на Света Злата Мъгленска.
– Какво е да се върнеш в Агенцията за българите в чужбина след 12 години отсъствие?
– Много хубав въпрос! Имам няколко варианта на отговори на този въпрос. От една страна е като дежа вю, а от друга страна имам чувството, че никога не съм излизала от агенцията. Откакто съм влязла през 90-те години, защото след 12 години отсъствие това е от времето, когато бях председател на агенцията, обаче аз преди това 14 години съм работила в тази агенция. Това са всъщност тези 14 години от 1993 до 2007 г. За мен тези години са много по-важни и много по-ценни от десетте месеца председателстване. Това е факт.
Годините минават, както е прието да се казва като „на лента“. В различни моменти се сещам как съм реагирала в една или друга ситуация. Какво съм правила, как точно съм го правила. Вероятно понякога звуча поучително и наративно, когато ги разказвам тези неща на моите колеги. Може би не трябва да го правя, но няма как да избягам от всичките тези години, защото те са минали тук в тази сграда, между тези стени. Само хората са се сменяли, макар, че имаме един колега с когото сме започвали през 1993 година и той все още е тук.
По отношение на същността, тук трябва да се сравняват три периода. Първия период, в който съм работила като експерт до 2007-ма, после периода на председателстване и сега новия. Времената се променят, хората се променят, всичко се променя. Летвите, които бяха поставени от Георги Данаилов, Гиньо Ганев, Вера, Мутафчиева, Пламен Павлов – тези летви си остават високо, но в същото време и онези изисквания са се отнасяли за тогавашното състояние на българските общности, за тогавашните проблеми на българите в чужбина, а е минало много време и много от нещата се променят.
Надявам се, че и аз съм се променила. Може би пораснала и помъдряла. Може би вече по-малко скачам на амбразурата, когато нещо не ми хареса. Опитвам се да съм по-обрана, но не знам доколко успявам, времето ще покаже.
И още нещо. Немците имат една дума, която няма точен превод на български – „гещалт“ се нарича – това е нещо недовършено. Нещо, за което съдбата те връща на едно и също място, докато не си изпълниш мисията или кармата. Може би звучи малко самонадеяно, но на мен ми се струва, че в моя случай е точно така. Не съм имала никакво намерение да се връщам тук, не съм го мислила, не съм го търсила, но така се стекоха обстоятелствата, че ето ме отново тук. Най-вероятно имам да довършвам някакви неща, за да съм отново в Агенцията за българите в чужбина…
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
