Снимките са предоставени от Rosi piano school – Лондон
При изключителен успех премина четвъртото издание на пролетния фестивал „Над дъгата“, организиран от Rosi piano school – Лондон, с любезното партньорство на фондация „Огънят на Орфей” и с финансовата подкрепа на Art Council England.
В Месеца на българската култура ще Ви разкажем повече за вълненията на младите таланти, техните учители и какво е да се предават българските традиции и изкуство във Великобритания.
Избрахме за всичко това да поговорим с Росица Китанова-Трифонова, която е създател на Rosipianoschool в Лондон. Нейните ученици, които се обучават на пиано, поп пеене и теория на музиката, печелят призови места в много конкурси.
Росица Китанова-Трифонова е родена в Ловеч. През 2001 година завършва Средно училище „П. Пипков“ с разширено изучаване на музика, а през 2005-а – и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. От 2010 г. живее със семейството си в Лондон.
Росица Китанова-Трифонова създава школата си през 2015 г., но доказва, че мечтите й са големи. В началото на пандемичната 2021 година, когато хората на изкуството бяха затворени по домовете си, се ражда идеята за виртуален пролетен фестивал. Целта е да се мотивират младите музиканти, независимо от условията.
– Госпожо Трифонова, при изключителен интерес премина четвъртото издание на пролетния фестивал „Над дъгата“, организиран от Rosi piano school – Лондон, в партньорство с българската фондация „Огънят на Орфей”. Преди да поговорим за този фестивал, бързам да Ви попитам какво е да се прави българска култура на Острова?
– Първо, бих искала да приветствам всички читатели на БГ БЕН и да ви благодаря за възможността да поговорим за фестивала „Над дъгата“ и за българската култура на Острова в навечерието на 24 май. Там, където има българи, я има и българската духовност и култура, но заради условията, които имаме, понякога е по-трудно да направим нещо в тази посока, отколкото в България. От друга страна, Лондон е център на много световни култури и тук всеки цени своята култура и на другите. Не само това, но и фактът, че Великобритания като страна винаги подкрепя различните общности и ни дава свободата да се събираме и поддържаме нашата култура и традиции.
– В навечерието на 24 май кои са днес съвременните будители? И можем ли да смятаме, че голяма част от тях са именно българите зад граница, които отделят време, енергия, знания и лични средства, за да популяризират българската култура сред сънародниците ни там?
– Напълно подкрепям идеята, че по-голямата част от съвременните будители са именно българите зад граница. Любовта към България на тези българите е много по-осъзната, защото са далеч от родината си.
Съвременни будители в Англия днес са учителите в българските училища, ръководителите на многобройните танцови състави и народни хорове, организаторите на български събития. Това са хора, които пазят българския дух и събуждат в децата ни любов към българския език, към българските песни, танци и обичаи. Делата на тези хора са велики и заслужват поклон, защото, знаете ли, че понякога те от нищо правят нещо. Имам честта да познавам много от тези достойни българи и разбира се, дори да работя с някои от тях.
– Лично Вие защо решихте да се занимавате с българска култура на Острова? Какво Ви дава работата с българските деца в Лондон?
– Моята работа с българските деца в Лондон започва още като учител в Българското училище „Боян Мага“ през 2011-а, в което работих 8 години. След това по стечение на обстоятелствата повечето ми ученици по пиано са българчета, заради средата, в която бях. За мое щастие, и до ден днешен 90% от учениците ми са българчета. Някои от тях уча не само на пиано и пеене, но напоследък, заради участията ни в български събития, учим и народни песни, което много им харесва. Аз не съм решила да се занимавам с българска култура, просто следвам децата и техните нужди. Те са тези, които ме движат.
– В четвъртото издание на пролетния фестивал „Над дъгата“ се включиха над 350 деца от Великобритания, България, Мароко, Холандия, Германия, Норвегия, Испания, Полша и Уганда. На какво се дължи този изключителен успех?
– Успехът на тазгодишното четвърто издание е комплексен. На първо място, опитът, който имаме от предишни години, и все по-големият брой участници, проявили интерес към фестивала. Някои деца участват вече за четвърта поредна година. На второ място, популяризирането на фестивала в българска група на музикални педагози в социалните мрежи доведе също до интерес и участие на деца от България. В тази група членуват и много други български преподаватели като мен, които живеят извън България. И накрая, но бих казала много важен момент за успеха на фестивала тази година е 90-процентовата ни финансова подкрепа от Art Council England. Благодарение на това тази година успяхме да си позволим да наемем по-голяма зала и имахме възможността да реализираме всички наши красиви идеи.
– Кои бяха най-малките деца, които участваха в този фестивал?
– Най-малките ни участници бяха Мартина, на 4 години, от Димитровград и Теодор, на 5 години, от с. Труд, Пловдивско, които участваха с народно пеене в категория „Фолклорна/Традиционна музика”. Тук искам да добавя, че в следващото издание на фестивала „Над дъгата“ бихме искали да поканим за участие повече деца, които изпълняват фолклорна музика от други страни като Румъния, Полша, Турция, Гърция, Шотландия, Африка, Китай и други.
– Увеличава ли се интересът на българските деца в Лондон към българското музикално изкуство, ако съдим по резултатите на този фестивал?
– Интересът към фестивала не само сред българчетата се дължи най-вече на това, че събитието е безплатно и достъпно за всички участници. Лично аз бях поканила за участие учениците на всички мои български колежки, които познавам, в Лондон и се радвам, че всички се включиха с удоволствие. С радост споделяме, че получихме много позитивна обратна връзка, което ни мотивира да продължим с нашата мисия да носим радост на участници, учители и родители. Поради големия интерес, през 2025 г. фестивалът в Лондон ще се проведе в два дни – на 22 и 23 март.
– Основната цел на „Над дъгата“ е да вдъхновява децата и техните учители, а конкурсното начало остава на по-заден план. Смятате ли, че това е печеливша стратегия, която дава по-добри резултати по отношение на приобщаването на подрастващите към музиката?
– Да, напълно подкрепяме тази стратегия, затова „Над дъгата“ е бил и ще бъде фестивал с неконкурсен характер. Трудът на децата и учителите трябва да бъде възнаграден, всеки един от тях да се чувства специален и удовлетворен. Целта ни е да организираме истински празник на музиката и всички да почувстват това празнично настроение.
– Естествено, като на всеки фестивал най-вълнуващата част са изпълненията на живо. Колко деца и от кои държави се включиха в концерта на живо?
– В концерта на живо на 23 март в Лондон участваха 75 деца от Великобритания, България и Мароко. Имахме повече желаещи участници в живия концерт, но за съжаление, нашият капацитет беше 75 деца, заради часовете на наетата залата и по предварително планувания проект, с който сме кандидатствали за финансиране към Art Council England.
– Имахте ли повече участници тази година от България?
– Да, тази година имаше изключително голям интерес към живия концерт в Лондон от участниците ни от България. В него участваха млади музиканти от Пловдив, София, Бургас, Велико Търново и Шумен.
– Можем ли да кажем, че фестивалът „Над дъгата“ вече се утвърди като своеобразен мост между българските деца в Лондон и България?
– Наша участничка от Пловдив – Тина-Летисиа, записа за нас видео със свои впечатления от живия концерт в Лондон на 23 март. В него тя казва: „За мен фестивалът „Над дъгата“ беше страхотно преживяване, намерих нови приятели и завинаги ще запазя този красив спомен. Надявам се догодина отново да участвам“. Има други деца, които за трета поредна година идват от България специално заради живия концерт. Моите ученици, които също участват от самото създаване на фестивала, казват: „Ние израстваме заедно“.
– Как се стигна до виртуалното участие на децата от Уганда? С какви изпълнения се представиха те?
– Следя от години децата от Уганда в социалните мрежи, защото бях много впечатлена от техните изпълнения на български народни песни и хора. Разбира се, зад всичко това стои един голям българин – Даниел Делибашев, директор на Dulo Primary school в Уганда и създател на фондация „Усмивка за Африка“. Свързах се с него и ги поканих да участват във виртуалния концерт на фестивала в категория „Фолклорна/Традиционна музика”. Те изпълниха угандска предженитбена традиционна песен и танц.
– Подготвяте ли вече петото издание на фестивала „Над дъгата“?
– Да, вече имаме нови идеи и започваме още отсега да работим върху тях, за да стигнем до още повече млади таланти. Залата Sir James Hawkey hall вече е резервирана за 22 и 23 март 2025 г.
– Какво е да си учител днес, в тези предизвикателни времена за образованието?
– Да си учител в днешно време, си е предизвикателство, защото децата са много будни и осъзнати и ако един учител не е на тяхната вибрация, то той е загубил учениците си. Всички стари методи и подходи вече не са актуални. Ние, учителите, всеки ден се учим от нашите ученици и следваме техните нужди. Да си учител в днешно време, е да си гъвкав и креативен.
– Какво ще пожелаете на нашите читатели по повод най-българския празник – 24 май?
– По повод 24 май желая на читателите на БГ БЕН много светли и мирни дни. Все по-често да вървят към себе си и да се връщат към корените си с любов към родния език и култура.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
