Снимка: ИАБЧ
Райна Манджукова е директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от 2022 година. Тя е оглавявала Държавната агенция за българите в чужбина и във времето от август 2009 г. до май 2010 г.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина е доказала неуморната си работа в полза на българските общности в чужбина. Била е и дългогодишен водещ на единственото предаване, посветено именно на тях – „Облаче ле бяло”.
Райна Манджукова даде специално интервю за вестник БГ БЕН по повод направената промяна в Закона за българите, живеещи извън Република България. С нея беше решено да се създаде Съвет за координация на политиките за българите зад граница, който да е постоянно действащ консултативен орган към Министерския съвет.
– Госпожо Манджукова, през месец април НС направи промени в Закона за българите, живеещи извън Република България, като създаде Съвет за координация на политиките за българите зад граница, който да е постоянно действащ консултативен орган към Министерския съвет. Факт ли е вече той и как ще е от полза за българите в чужбина?
– Радвам се, че БГ БЕН продължава да държи ръката на пулса на събитията. Действително, въпреки напрегната политическа обстановка в страната, темата за българите в чужбина продължава да е във фокуса на вниманието на правителството. Промените на закона с учредяването на Съвета за координация бяха предложени от министъра на външните работи и зам. министър-председател Мария Габриел и бяха приети в рамките на предишния парламент. Идеята за създаването на съвета, както впрочем личи от наименованието му, е да координират политиките спрямо сънародниците ни по света. Какво означава това. Много често можем да чуем, че България няма политика (стратегия), доктрина за българите в чужбина. Това е и вярно, и невярно. Защото има, при това отдавна, и добре работещи политики в отделните сфери на обществения живот. Например най-успешно се реализира политиката за сънародниците ни в сферата на образованието. Още от началото на 90-те години приемаме за обучение в български висши училища младежи от българските общности зад граница. Стана 15 години, откакто България започна да подпомага финансово българските неделни училища в чужбина. Гарантирани са (поне на документ) редица облекчения в други области. Но всяко министерство работи по свои нормативни актове и политики, без обаче да координира дейностите си с други институции. От една страна, като че ли така трябва да бъде – всеки да си гледа своята работа. Проблемът обаче е, че когато се погледне на работата с българите в чужбина обобщено, така да се каже „от птичи поглед“, недостатъците изглеждат повече от позитивните неща. Една от целите на създаването на Съвета е именно да се избегне този ефект. Или по-просто казано, министерствата по-често да си говорят помежду си.
Към настоящия момент в процес на разработване е правилникът за работа на съвета, след приемането на който ще бъде насрочено и първото му заседание.
– Каква ще е ролята на Изпълнителната агенция за българите в чужбина? Съветът няма ли да дублира дейността на агенцията?
– Благодаря ви за въпроса! Мнозина ми го задават. Разбира се, че не. Съветът за координация е консултативен орган, а нашата агенция е изпълнителен орган. Роля на агенцията ще е на секретариат към съвета. За 30 години съществуване Агенцията за българите в чужбина е натрупала голям обем знания и опит за нашите общности в чужбина. Тези знания постоянно се актуализират. Всяка година референтите в агенцията актуализират справките за българските общности по страни, в които справки отразяват динамиката на развитието на една общност, интензитета на връзките й с България, основните проблеми на общността, както и това, кои от тези проблеми могат и трябва да бъдат решавани от България. Разработваме анализи на различните видове на български сдружения зад граница – училищата, фолклорните състави, медиите, културните сдружения. Всичко това ще е в помощ на Съвета за координация в неговата работа. Иначе казано, агенцията ще формулира проблемите, ще ги поставя на дневен ред на съвета, който на свой ред ще излиза с препоръки за решаване на проблемите, които препоръки агенцията ще се грижи да бъдат изпълнявани.
– По последна, неофициална информация българите зад граница са близо 1 милион и 500 хиляди. Ще се работи ли за засилване на политиките, свързани със съхранение и разпространение на българския език и култура сред тях, и трябва ли да има отделен бюджет за българските медии зад граница?
– Както казах в началото, тъкмо политиките, свързани със съхранение и разпространение на българския език и култура, към настоящия момент са най-успешни. Но само ако говорим за сферата на работа с подрастващите, децата на българите зад граница. От две години заедно с Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина търсим начин да отворим разговор с Министерството на културата за отделна програма за проектно финансиране на българските културни сдружения в чужбина – така, както вече 15 години финансираме училищата. И може би отдавна вече бихме стигнали до някакви първи стъпки, ако не беше политическата ситуация в страната и смяната на министри.
Същото се отнася и за българските медии зад граница в чужбина. Тук задачата е доста по-сложна, защото, първо, трябва да се направи много сериозен анализ, в който да се дефинират понятията като „българоезична медия“ и „българска медия“. Например вестник БГ БЕН е българска медия, защото е създаден от българи за българи и се списва на български език. Тук е лесно. Но от друга страна, сп. „Хемус“ в Будапеща излиза на български език и е предназначено за българската общност в Унгария, но се финансира от унгарската държава. Това българска медия ли е, или е унгарска българоезична медия? И ако приемем, че е второто, означава ли, че не трябва да бъде обект на подпомагане от българската държава…
Подобни казуси не са един и именно това е във фокуса на Анализа на българските медии в чужбина, по който моите експерти работят в момента и резултатите и изводите от който ще положат началото на разговора за едно трайно финансиране на проектна основа.
– Изпълнителната агенция за българите в чужбина всяка година провежда конкурси за български ученици зад граница, преди около месец беше награждаването на талантливите деца. Колко от тях живеят във Великобритания?
– О, да, децата от Великобритания традиционно много активно участват в конкурсите ни и печелят много призови места. Най-много са наградените в литературния конкурс „Стефан Гечев“:
- Гергана Ненкова (9 г.), Калияна Веселинова (9 г.), Калоян Константинов (14 г.), Девора Константинова (16 г.) и Зорница Христова (17 г.) от БУ „Иван Станчов“ към Посолството на Република България в Лондон
- Рафаел Христов (14 г.) и Лора Тодорова (12 г.) от БНУ „Букваран“, Великобритания
- Виктория Милчева (10 г.) от училище „Българче“, Лондон
- Изабел Пачеманова (12 г.), БУ „Боян Мага“, Лондон
В конкурса за рисунка „България в моите мечти“ тази година наградите грабнаха следните деца от Острова:
- Александра Тихов (9 г.) и Клара Гоцева (12 г.) от училище „Българче“ в Лондон и Стефани Николова (9 г.) от филиала в град Крю
- Сияна Алексиева (9 г.) от Българско училище “Азбукарче” в Глазгоу, Шотландия
- Даяна Вълчев (8 г.) от БНУ „Пламъче“ в гр. Милтън Кийнс
- Итън Андрю Макардъл (7 г.) и Моника Пашова (7 г.) от БУ “Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон
- Теодор Начевски (9 г.) – Лондон, Великобритания
Не са малко и победителите в конкурса по пеене:
- Ивана Александрова от училище „Българче“, Лондон
- Ния Недева, Изабела Габерски, София Олатеру, Дует Кристина Николова и Габриела Попова от Български фолклорен хор „Магия“, Лондон
- Миа Дражева от БНУ „Св. Иван Рилски“, Кеймбридж
- Никол Отева от БНУ „Букваран“, Честър
А особено се радвам, че от 36 деца от различни страни, които тази година приеха поканата на агенцията за летуване в България, цели 6 бяха от Великобритания. Малките Ивана, Мия, Ния и Стефани бяха любимките на всички, Калоян участва във всички активности, а Девора дори помагаше на ръководителките да се справят с по-малките.
Изключително топли думи оставиха децата в тетрадката за впечатления, размениха контакти, плакаха, разделяйки се. И съм сигурна, че ще продължат контакти и приятелства.
– Ще продължите ли тази традиция?
– Разбира се, това са най-старите инициативи на агенцията, доказали с времето своята устойчивост, необходимост и полезност. Така че няма причина да спираме.
– Какви ще са приоритетите на Изпълнителната агенция за българите в чужбина за оставащото време от годината и планирате ли нови инициативи, свързани с разпространението на българската култура и история зад граница?
– Няколко са нещата, които много се надявам да се случат в рамките на тази календарна година. Първото е, както вече говорихме, да заработи Съветът за координация на политиките за българите в чужбина. Много е важно! Освен това очаква се всеки момент да бъде съставена и да започне да се събира работна група за синхронизиране на законодателството, засягащо предимствата, които държавата дава на лицата от български произход. Това е тема, която засяга най-вече сънародниците ни от историческите общности и едва ли ще е интересна на читателите на БГ БЕН, но, повярвайте, много е важно това да се случи, защото този разговор отдавна чака своя ред, проблемите – решение.
Започва учебната 2024/2025 година, а това означава, че започват да пристигат младежите от чужбина, приети да учат в български университети, и те са също предмет на грижите на агенцията – трябва да направим традиционната среща с представители на вузовете, със студентските организации по градовете, да се погрижим новодошлите студенти българи от чужбина от първия ден в България да се почувстват у дома.
Не са малко и инициативите в календара на събитията. Още този месец ще представим филма „Сърцето на другата България“ на известната наша журналистка Милена Милотинова, създаден по случай навършването на 30 години от създаването на нашата агенция.
През октомври са двете любими и изключителни събития: церемонията за връчване на годишната награда на Агенция „Българка на годината – Света Злата Мъгленска“ (само ще кажа, че имаме номинирана българка от Великобритания, но няма да издам нищо повече J) и големият двудневен фестивал за 29 октомври – Деня на бесарабските българи.
През ноември е традиционната трета поред творческа среща на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина, на която ИАБЧ е съорганизатор…
Нямаме време да скучаем.
– Кога да Ви очакваме на посещение във Великобритания?
– Това е единственият въпрос, на който не мога да Ви отговоря. Много е важно да посещаваме общностите, организациите в чужбина. Живият контакт, честните и откровени разговори очи в очи нямат алтернатива. Дългогодишният ми опит показва, че веднъж срещнали се на живо, после комуникацията върви много по-лесно. Проблемът е, че в момента агенцията работи активно с български организации в 51 държави, сред които има такива като вашата, където българите сте пръснати по цялата територия, и не е възможно с едно идване да се срещнем с всичките.
Но ще дойда, непременно ще дойда пак!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
