Няколко велики хита, направени като на шега. Доза романтика, страст и нотка вулгарност стоят зад култовите истории на някои от най-известните парчета при създаването им. Едва ли някои от хората, които са ги писали, са предполагали до какви величини ще стигнат тези песни, но няма значение, защото това е вече факт. Има безброй виртуози, но най-големите музиканти са тези, които умеят да направят хит за вечни времена. Случайност, гафове, късмет, импровизации, технически неуредици и прочие фактори стоят зад хитове като „Yesterday“, „Nothing Else Matters“ и много други. Ето една малка част от тях.
Jimi Hendrix – „Purple Haze“
Историята на песента разказва историята за вманиачена сервитьорка, на която е посветена цяла статия във вестник. Жената била обсебена от един от редовните си клиенти. И как му го показала? Един ден сложила в кафето му LSD и го отвела в апартамента си. Човекът не могъл да излезе от там дни наред, но вдъхновил Джими да разкаже историята му. Песента е записана през 1967 от The Jimi Hendrix Experience и издадена като сингъл във Великобритания и САЩ. „Purple Haze“ е смятана за една от най-великите песни на Джими Хендрикс и е първият му международен хит. През март 2005 г. списание Q нарежда „Purple Haze“ на първо място в класацията на „100 Най-велики китарни парчета“. Списание Rolling Stone нарежда песента на 17-а позиция в класацията „500 Най-велики песни на всички времена“.
Metallica – „Nothing Else Matters“
Джеймс Хетфийлд се срамувал от „Nothing Else Matters”. Една от най-известните балади за всички времена само по случайност става обществено достояние. Годината е 1990-а, а Джеймс Хетфийлд е в хотелска стая на поредното турне и ужасно много му липсва гаджето. Звъни й по телефона да се чуят, като през това време държи китарата в едната си ръка и си подрънква. Именно заради това първите тонове на „Nothing Else Matters” са толкова елементарни и всеки новак в свиренето изсвирва първо тях. След като приключил разговорът, Хетфийлд се хванал и донаправил парчето. Като го завършил обаче, тотално се ужасил от себе си – смятал, че тя е абсолютно неподходяща за „Металика“. Другите от бандата обаче я чули и още тогава Ларс Улрих прогнозирал, че именно това парче може да стане тотален хит, и успял да убеди Хетфийлд да я запишат. В последния момент все пак решават да я включат в албума „Metallica”, познат още като „The Black Album” албум, 1991.
Dire Straits – „Money for Nothing“
Един от най-великите хитове на „Дайър Стрейтс” е създаден по истински случай. Текстът представлява монолога на депресиран и отчаян работник, който не може да укроти завистта си към MTV, където звездите печелят милиони и спят с красиви момичета, а той е затворен в магазина да бачка по цял ден за мижави суми. Именно на него попаднал Марк Нопфлър, докато пазарувал. Изнервеният продавач постоянно псувал и ругаел ежедневието си, а през това време в магазина имало телевизор, на който се въртяла MTV – мъжът поглеждал към екрана и съвсем изпадал в ярост, редял: „We got to move these color TVs” („Трябва да преместим тези цветни телевизори”), „I should’ve learned how to play the guitar” („Трябваше да се науча да свиря на китара”), „That’s the way you do it” („Това е начинът, по който се прави”)… Нопфлър толкова се впечатлил, че веднага се оттеглил в един ъгъл на магазина, извадил тефтерче и подслушвайки продавача, записвал дума по дума монолога му. Останало само да измисли мелодията. Парчето е включено в албума „Brothers in Arms”, издаден през 1985-а.
Deep Purple – „Smoke On The Water“
„Пърпъл” наистина виждат дим над водата! През декември 1971 г. бандата се събира в Монтрьо, Швейцария, за да запишат най-известния си албум „Machine Head”, използвайки мобилното студио на „Ролинг Стоунс”, отново с Мартин Бърч зад „волана”. Групата възнамерява да осъществи записите в „The Casino”, но се оказва, че трябва да намерят друго място, тъй като „Казиното” е запалено по време на концерт на Франк Запа от фен със сигнална ракета. Случката вдъхновява „Пърпъл” за тоталния им хит „Smoke on the Water”, изграден върху риф, който отдавна е в главата на Блекмор, саморазкриващ текст на Гилън и заглавие, хрумнало на Глоувър. През март 2005 г. списание Q поставя „Smoke on the Water” на номер 12 в списъка на 100-те най-великите китарни парчета.
Guns N’ Roses – „Sweet Child O’ Mine“
Основата на една от най-великите песни в историята на рок музиката е написана буквално за 5мин. Една сутрин, докато бандата се подготвяла за репетиция, Слаш започнал на шега да свири на китарата си някаква импровизирана от него мелодия, при което към него се включил и барабанистът Стивън Адлар. Аксел Роуз пък вече имал написана „любовна поема”, която била посветена на тогавашната му приятелка Ерин Евърли. Музикантите обаче нямат добра идея за финалната част на парчето, а в този момент Аксел е на звукозаписния пулт и се чуди на глас „Where do we go?”, „Where do we go now?”… В крайна сметка, продуцентът му предлага да опита с тези думи и всичко си идва на мястото.
Van Halen – „Jump“
Вокалистът Дейвид Лий Рот получава вдъхновение за големия хит след един репортаж по новините, в който излъчвали видео на мъж, качен на покрива на Арко Тауърс в Лос Анджелис, решен да скача… Гледайки това, Рот неколкократно призовава: „Скачай! Скачай, бе!” В крайна сметка, клетникът се отказал от решението си, а няколко месеца по-късно песента „Jump” става хит и достига номер 1 в класациите на U.S. Billboard Hot 100. Парчето е от албума „1984”, издаден през същата година.
The Guess Who – „American Woman“
„American Woman“ станала с импровизация. Лени Кравиц определено удари десетката с това страхотно рокаджийско парче. То обаче не е негово, а на канадската рок група „The Guess Who”. В този период бандата е на ръба на оцеляването, свирят по евтини барове за по 10 долара на човек… Но на един концерт китаристът Ранди Бахман къса струна и понеже нямал пари да си купи дори тунер – устройството, което ти показва верния тон, по който да си настроиш китарата, Ранди започнал да се настройва по пианото. Бахман приканил останалите музиканти да импровизират нещо върху този мотив. Парчето тръгнало добре, а Ранди вкарал и текст – пеел каквото му хрумне, станал страхотен джем сешън. Но после дошъл проблем – никой от групата на помнел какво точно е свирил. За техен късмет фен бил записал шоуто. Помолили го да им даде касетката, за да чуят собствената си песен. Възстановили я и така създали парчето.
The Beatles и три от големите им хитове
Доста от близките на Пол Маккартни са убедени, че тази песен е написана именно за тях, но се оказва всъщност, че хитът е сътворен за сина на Джон Ленън – Джулиан, за да бъде утешен след развода на родителите си – Джон Ленън и майка му Синтия, тъй като го преживявал изключително тежко. Оригиналното име на песента било „Hey Jules”, но Пол Маккартни го променя, за да може да се пее по-лесно. Джулиън Ленън разбира, че тази песен е написана за него едва 20 години по-късно. Британската обществена медия BBC прави допитване чрез анкета на Острова кое е любимото им парче на „Бийтълс” и получи отговора: „Hey Jude”! Песента е включена в албума „The White Album” на бандата, издаден през 1968-а.
„Ticket to Ride“ – добре познатата песен „Ticket to Ride“ не разказва за вълшебните светове на един билет разстояние, а според Джон Ленън възпетият билет е нещо като „здравен талон“, който проститутките в Хамбург носели със себе си! Въпросният талон гарантирал, че са здрави и не пренасят венерически болести. Сингълът „Ticket to Ride“ е от албума „Help!“ от 1965 г. и е включена в саундтрака на втория филм на „Бийтълс” „Помощ!“, режисиран от Ричард Лестър и описван като „преди всичко една безмилостна пародия на Бонд“.
„Yesterday” – избрана официално за най-великата песен на всички времена, красивата мелодия на „Yesterday” хрумнала на Пол Маккартни, докато бил заспал в къщата на гаджето си. Изведнъж просто се изстрелял сънен до пианото и успял да я извади на нотния лист. За разлика от музиката обаче, никак не му се удало да измисли текст. Месеци наред я пял със следните първи редове: „Scrambled eggs, oh my baby, how I love your legs”. („Бъркани яйца, о, бейби, как обичам твоите крака”). Шеговитото й работно заглавие е „Бъркани яйца“ („Scrambled Eggs”) и останалите членове от „Бийтълс“ непрекъснато се подиграват с Пол, който използва всяка пауза при записите на албума „Help!”. След време обаче се оформили далеч по-романтични лирики. Записана е на 14 юни 1965 г. в легендарните студия на „Аби Роуд“ – 4 дни преди авторът й да навърши 23… През 1999 г. „Yesterday” е определена за песен на века според допитване на Би Би Си, а според сп. „Ролинг Стоун“ е най-добрата песен на всички времена и е с най-много кавъри в музикалната история.
Black Sabbath – „Disturbing the Priest“
Историята се развива по време на репетиция. Докато момчетата от Black Sabbath забиват супер здраво, свещеник от близката църква отива при тях и се оплаква от шума, който вдигат. Ако мислите, че са се притеснили, то чуйте „Disturbing the Рriest’ и Йън Гилън веднага ще затвърди съмненията ви. Песента е включена в албума „Born Again”, 1983.
“Ролинг Стоунс” и легендарното парче „Satisfaction“
Първото парче, в което електрическата китара е изкривена до неузнаваемост и става световен хит, е „Satisfaction” на „Ролинг Стоунс”. Разпознаваема още от първите тонове и скандална за времето си именно защото използва т.нар. дисторжън ефект, който променя чистите звуци на китарата в неистово ръмжене.
„Ролинг Стоунс” обаче не измислят дисторжъна. Той е открит по случайност и след инцидент от неизвестната банда „Марти Робинс” през 50-те години на миналия век. Тогава те записват парчето „Don’t worry”, а китаристът Грейди Мартин искал да премине от соло към бас китара. Аудиоинженерът Глен Сноди обаче нещо объркал жаковете и соло китарата отишла в усилвателя за бас. Звукът се изкривил сериозно, но тъй като записвали в момента, Мартин довършил с кривия саунд парчето. После на всичкото отгоре усилвателят нещо се задавил и изгорял. Бандата принципно искала солото да се презапише, защото за пръв път чували китара да звучи с толкова „мръсен” звук. Но в крайна сметка се отказали и така бил създаден така нареченият „фъз тон”, използван и до днес. „Марти Робинс” си останали безизвестни въпреки това тяхно откритие и звученето на странната китара, без която вече не можем да си представим нито рока, нито метъла.
Редактор: Антоанета Петрова
За контакти с Rock Arena: E–mail: rock_arena@abv.bg
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
