Снимка: Личен архив
Таня Запрянова е психолог. Родена е в Пловдив и е завършила Английската езикова гимназия. Първата й магистратура е по „Икономика“, а след това се издига от офис-сътрудник до управител на голяма фирма.
Преди две години обаче решава да се занимава с психология. Завършва втората си магистратура по „Приложна психология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Преминава през допълнителни квалификационни курсове в Медицинския университет – Пловдив. Завършила е в Англия курсове по детска психология, зависимости, справяне със стрес и тревожност.
В момента подготвя докторантурата си на тема: „Влиянието на емоционалната интелигентност върху психичното благополучие и самооценката на човек в зряла възраст“.Паралелно дава и консултации в Англия, а след броени дни там ще се срещне и със своите клиенти.
– Завършили сте специалност „Икономика“, как стигнахте до решението за втора магистратура по „Приложна психология“?
– Да, първата ми магистратура е по икономика, защитих я преди 20 години и си мислех, че това е сферата, в която ще се развивам кариерно през целия си живот. Започнах от офис-сътрудник и стигнах до управител на фирмата. Но както често се случва, събитията в живота ни променят курса на начертаното и проправят нови пътеки. Това се случи и с мен.
След бурни и тежки житейски перипетии, след дълги периоди на безлично, просто живеене, преоткрих себе си. Случи се изведнъж, от само себе си. Знаех какво искам, знаех как да го направя и не изгубих нито минута повече ценно време. Казах „време“ и ще отворя една скоба, ако ми позволите. Най-ценният ресурс за мен е времето. Научих се да го уважавам и ценя, защото разбрах колко много от него съм разхищавала без мисъл и цел. И всъщност безвъзвратно съм изгубила възможността да запълня онези дълги и празни моменти със същина. Затова през последните години от живота си си позволявам да се оставя на безвремието само когато съм някъде на почивка.
Така продължих с психологията. Не само личната ми нагласа и интереси през последните години, но и ежедневната ми работа с много хора, наблюденията ми върху техните взаимоотношения в работния процес и извън него, сблъсъкът на различни личностни качества и характеристики, а също и безбройните разговори и изследвания, които направих през тези години, затвърдиха желанието ми да се занимавам с изучаването на човешката психика. След като завърших магистратурата си по „Приложна психология“ в Пловдивския университет, през 2019 година открих кабинета си в София. Нарекох това начинание „Анапнеа“ (от гръцки език – означава „дълбоко вдишвам, взимам си въздух“). Името не е случайно. И пресъздава моето лично усещане от онзи момент преди няколко години, когато осъзнах какво трябва да направя със себе си. И е точно това, което моите клиенти искам да почувстват още при първата си среща с мен – в сигурна и спокойна среда, с помощта на моята подкрепа да поемат онази глътка въздух, която ще ги накара да се почувстват отново жизнени и спокойни.
Covid-19 оказва влияние върху мозъчната дейност и води до нарушения в паметта
– Точно две години се навършват от започването на пандемията от Covid-19, какви промени се наблюдават в психиката на хората като цяло?
– Последиците за психичното здраве на прекаралите Ковид, а и за всички останали хора, могат да бъдат много сериозни. Тези мащабни промени в живота, които Ковид-19 причини на практика във всички сфери от живота ни – карантината, дългите престои в локдаун, забраната за пътуване, оставането у дома, носенето на маски, социалното дистанциране, непрестанният страх за себе си и близките, промяната в ежедневната рутина, преустановяването на социалния и културния живот, страхът от неизвестното, загубата на близки и т.н., всъщност повлияха в огромна степен върху психичното здраве на хората, доведоха до тежки депресии и неврози. Но освен тези промени, се наблюдават и поведенчески, и когнитивни промени. Установи се, че вирусът предизвиква сериозни нарушения в мозъчната дейност. При хора, прекарали Ковид, се наблюдават нарушения в паметта, трудна концентрация и липса на внимание. И изобщо може да се говори за една нарушена функция на съзнанието, която продължава месеци наред.
– Чисто човешките взаимоотношения, чувства, усещания, засегнати ли са от този дълъг период на несигурност и страх?
– Разбира се! За съжаление обаче трябва да призная, че освен състраданието, емпатията, повишената загриженост към хората, които обичаме или са в нашето близко обкръжение, страхът и изолацията доведоха и до доста проблеми между партньорите, разглеждайки ги в една по-тясна семейна среда. Случаите на домашно насилие както върху жени, така и към деца се увеличиха значително през тези 2 години.Сексуалните проблеми между партньорите също се задълбочиха. Почти ежедневната промяна в плановете, несигурността за утрешния ден, напрежението допълнително влошават комуникацията и намаляват шансовете за разбирателство, и то не само между родителите или партньорите, а и между тях и техните деца.
Злоупотребата с алкохол и депресиите са преките „ефекти“ от пандемията
– Изолацията, която на всички ни се наложи да изтърпим, как ни промени?
– „Човекът по природа е социално животно“, ако ми позволите да цитирам Аристотел, и в тази връзка всяка промяна на неговата възможност за социално представяне, каквато е изолацията, повлиява негативно на неговото същество. Пандемията промени всичко – как работим, как учим, как взаимодействаме, как общуваме. Лиши ни от обичайния контакт лице в лице с приятелите ни, колегите ни, близките ни. Когато обаче осъзнахме, че не става въпрос за просто няколко дни, прекарани у дома, далече от всички, когато разбрахме, че не просто прекарваме повече време с децата си, а трябва да се погрижим да продължат качествено обучението си в онлайн среда и това ни отнема почти цял ден, а след това трябва да организираме и разтоварването им, без да могат да излизат от вкъщи или да се срещат с приятели, когато с партньора си вече няма какво да споделим за работата си, защото не сме ходили с дни, когато тревогите за близките, които вече с месеци не сме виждали ни „човъркат“ непрестанно, тогава осъзнаваме как внезапно този вирус наруши ежедневието ни, как се намеси в живота ни и разбърка всичко установено и сигурно. Или това, което знаем за психологията на личността – този набор от трайни навици на поведение, емоции и мислене, формиращи уникалната идентичност на всеки човек, които в зряла възраст вече се приемат за установени и фиксирани, се оказва, че могат да бъдат силно повлияни и променени от такива събития като Ковид-пандемията и изолацията, наложена във връка с ограничаването на разрастването й.
– Учени от Oxford Health Biomedical Research Centre установиха, че Ковид-19 може да предизвика психически проблеми сред всеки пети от заболелите. Изследването показва, че сред 18,1% от пациентите, прекарали вируса, е диагностицирано психично заболяване, при 5,8% от изследваните такова е било установено за първи път. На какво се дължи тази връзка между коронавирусната инфекция и психичните заболявания, според Вас?
– Запозната съм с голяма част от изследванията, провеждани от Изследователския център – Oxford Health Biomedical Research Centre. Те практически представят целия спектър от влияния на Ковид-19 върху психиката на човека – от хранителни и емоционални разстройства и проблеми със съня, тревожни състояния, стрес и депресия, до проблеми в общуването. Наложените самота и изолация се приемат за рискови фактори и в този смисъл повишаването на симптомите на тревожност като приспособителна реакция в отговор на стреса, злоупотребата с алкохол и други психоактивни вещества, суицидните мисли и депресиите се оказват всъщност преките „ефекти“ от пандемията. А когато това се съчетае и с липсата на сигурност и чувство на безизходица, усещането за самота и безнадеждност, физическия дискомфорт, изтощението, трайното безпокойство, то тогава рискът от развитие на посттравматичен стрес, страхови изживявания и остатъчна депресия се повишава неимоверно, особено при по-младите хора.
Снимка: Личен архив
– Сега сме на прага на нова неизвестност, свързана с Covid-19. Някои учени смятат, че новият вариант „Омикрон” ще доведе до рестарт на пандемията. Какво ще се случи с психиката на хората, ако действително тези прогнози се сбъднат и отново се наложи локдаун?
– Не мисля, че хората са се успокоили дотолкова, че да мислят за пандемията в минало време. По-скоро надеждата, че донякъде положението е овладяно, започва да се изпарява при всяко съобщение за нов вариант както в случая с Омикрон. И въпреки че вирусолози и имунолози да казват, че този вариант протича доста по-леко, на мен ми направи впечатление, че повечето хора не чуха тази част от информацията, а само онази, че заразява със страшна сила и много скоро се очаква пета вълна. Това отново показва колко високи са нивата на тревожност и колко големи са опасенията на хората какво би могло да се случи. Едни толкова дълготрайни тревожни състояния – почти хронични, няма как да не се отразят с допълнителен негативен заряд върху психиката на човек. Един нов локдаун би повлиял на много хора в смисъл на безнадеждност, отчаяние или депресия. В никакъв случай не бива да подценяваме тази симптоматика, защото, ако не се погрижим качествено за психичното си здраве и това на нашите близки, излизането ни от тази пандемия няма да е като на напълно здрави хора.
– Пандемията роди и още едно явление, разделението. Този път на ваксинирани и неваксинирани, това може ли да доведе до дълготрайни поведенчески промени?
– Проблемът с разделението на ваксинирани и неваксинирани не стои отсега. Припомнете си преди няколко години случаите на родители, които отказваха да ваксинират децата си със задължително въведените ваксини, някои дори стигнаха до съд в опита си да принудят властите да разрешат допускането им до учебните заведения.
За съжаление, все още много хора не разбират смисъла на ваксинирането. Дали заради вялите и погрешни сигнали от лекари, управляващи и политици, дали заради отказа от принуда, дали заради слабата информираност и съмнения за ефективността им, факт е изключително ниската степен на ваксинация в България и все по-честите изяви на т.нар. „антиваксъри“.
Възможно е тези хора да не са се срещали със страшното лице на смъртта в такива глобални мащаби, каквито причинява една пандемия. Вероятно не познават и пагубните за човечеството резултати от липсата на ваксини, непоставянето им навреме, ако погледнем малко по-назад в историята. И в този смисъл бих могла да се опитам да разбера техните страхове.
Но когато аз лично изпитвам някакви съмнения, се обръщам към точните науки. Какъв е делът на заболелите неваксинирани спрямо този на ваксинираните? Какъв е броят на починалите неваксинирани спрямо този на ваксинираните?
Разбирам, че да пазиш свободата да избираш, да пътуваш, да се бориш за гражданските си свободи е много важна тема за много българи, но тук говорим за нещо глобално, говорим за пандемия в мащаби, непознати за човечеството. И щом нации като американската (на която толкова искаме да приличаме) или еврейската (която едва ли би искала да редуцира броя на ражданията в страната) започнаха ваксинация на деца от 5 до 11- годишна възраст – питам се доколко антиваксърските движения са повлияли върху тези ходове на управляващите в тези страни?
И за да се върна на въпроса Ви, винаги и не само по повод на ваксините, е имало и ще има “за“ и „против“. Не мисля, че това разделение ще доведе до трайни поведенчески промени.
Не потискайте чувствата си, оставете ги да преминат свободно през вас
Снимка: Личен архив
– Как да спасим психиката си в условия на пандемия от Covid-19?
– Много е трудно да останем абсолютно спокойни в тази продължаваща толкова дълго ситуация, и то с толкова лоши развои и неизвестен край. Но все пак препоръчвам спазването на няколко много простички и общоприети правила, като: да се информираме за актуалната ситуацията винаги от надежден и потвърден източник, а не да се прехвърляме с дистанционното управление на телевизора от канал на канал, или да се заровим по всички интернет публикации и да слушаме, гледаме и четем абсолютно всичко, на което се натъкнем, свързано с Ковид. Хубаво е да приемем, че нашето безпокойство всъщност е нещо напълно нормално и то е част от нашата „алармена система“, че нещо се случва и това ни кара да сме по-внимателни. Трудно е, когато знаем, че не можем да повлияем на развоя на събитията по никакъв начин, но пък е много важно да правим всичко необходимо, когато чрез нашите действия можем да помогнем за по-лесното справяне с проблема (например, спазването на задължителните противоепидемични мерки). Така ние самите даваме своя принос за справянето с „общото зло“ и се чувстваме значими с този си принос. Попаднали под карантина или задължителна изолация, имаме възможност, ако се чувстваме физически добре, да направим някои полезни неща за себе си – фокусирайки се върху интересите си, хобитата си или в откриването на ново и интересно начинание, би било страхотен начин да осмислим излишъците от свободно време. Препоръчвам да се правят и релаксационни упражнения за дишане, коита са много приятни и полезни. Но в никакъв случай не потискайте чувствата си. Оставете ги да преминат свободно през вас. И най-вече, опитайте се да бъдете добри и щадящи не само към себе си, но и към околните, защото те всъщност се намират в абсолютно същата ситуация.
– Да поговорим и за Вашата практика в Обединеното кралство. Предстоят Ви консултации през месец декември. Там какви са притесненията на хората?
– За втора година организираме тази предколедна среща с мои клиенти в Обединеното кралство. За този период разбрах колко важна за тях е тази лична среща. И докато при индивидуалните онлайн консултации се занимаваме с проблемите им в семействата, с децата, с кариерното им развитие, с трудната адаптация към този забързан и доста по-различно подреден свят, с взаимоотношенията им с хора от други етноси и култури, каквито, както знаем в Обединеното кралство има доста, то основната част от консултациите на място преминават под мотото на справянето с тревогите и страховете им, свързани с пандемията. Дори предварителните ми заявки за срещи са с основна тема „Ковид 19“. Интересен щрих бих искала да споделя от предишната ми среща с тях – колко важна за тях се оказва връзката с родината и как тя в доста голяма степен, въпреки всичко и противно на очакванията, всъщност им помага да се справят, да се мобилизират и да превъзмогнат по-леко тревогите си. Сякаш загрижеността за случващото се в България – високата смъртност и заболеваемост, ниският процент на ваксинирани, липсата на медикаменти и достатъчно болнични легла и какво ли още не, ги кара сами да преосмислят проблемите си, по-адекватно да реагират на затрудненията в ковид ежедневието, сякаш за да си вдъхнат кураж и да покажат по някакъв начин, че могат да се справят, че има решение и че всичко ще е наред.
Страхът на родителите се отразява върху психиката на децата им
– В условия на ежедневен стрес, несигурност и в изцяло нова онлайн реалност живеят и децата, те по-приспособими ли са към всичко, което ни се случва или рисковете за тяхната психика са още по-големи?
– Знаете ли, много родители всъщност не си дават сметка, че техният страх се отразява директно на психиката на децата им. И в много случаи детските страхове са тъй големи именно заради страховете на техните родители. Децата са изключително проницателни за тревогите на своите близки и в съчетание с всички останали страхове, идващи отвън, не е трудно да се досетим до какви сериозни последици може да доведе това – забавяне на тяхното когнитивно, емоционално, интелектуално и социално развитие, а в някои случаи и увеличаване на риска от психично заболяване. Не само пропуснатите възможности за учене обаче трябва да се вземат предвид по време на настоящата криза, а и това, че когато училищата са затворени за дълги периоди, много деца ще започнат да забравят това, което вече знаят – регресия, която ще бъде много трудна за коригиране. По-важно е това, че за всяко дете несигурността и загубата на собствената му свобода води до много нежелани последици. И ако не отделим достатъчно внимание и време, за да обясним простичко и възможно най-спокойно какво точно се случва и защо правим всичко това, защо изискваме и от тях да спазват новите правила, рискуваме психичното здраве и развитие на собственото си дете.
При най-малките деца съществува и още един проблем – те често вярват, че техните собствени мисли и поведение са причина за това, което се случва. Започват да се самообвиняват ненужно и е възможно да изпаднат в криза. И отново искам да повторя, колко важно е да им обясним, да им покажем, дори и под формата на забавна игра и с малко въображение, защо и как например слагаме маски, как трябва да се мият ръцете, защо не могат да играят толкова често с приятелчетата си. Тези не толкова трудни за изпълнение дейности от страна на възрастните ще подпомогнат до голяма степен редуцирането на детските страхове.
При децата в тийнейджърска възраст също е много важно да обясним, че тревогите им са напълно нормални и обосновани. И за да ги накараме да се почувстват по-добре, можем, например, да ги ангажираме с това да обяснят на по-малките си братя или сестри какво се случва, какво и защо трябва да правим. Или можем да ги ангажираме с някоя социална дейност – да напазаруват на възрастен съсед, например, или да изведат кучето му на разходка. Това са все дребни и съвсем простички действия от наша страна, с които можем да помогнем на децата си да преминат по-леко през тази тежка и за тях криза.
Освен това аз горещо препоръчвам на родителите, ако забележат трайна промяна в поведението и настроението на детето си, да се обърнат към психолог, защото рано откритите промени в психичния статус на децата намалява значително риска от развиването на сериозни психични проблеми.
Доброто планиране може да Ви предпази от предпразничния стрес
– Накрая на нашия разговор ми се иска да поговорим и за празниците, предстои Коледа и Нова година. И колкото и да са хубави тези празници, и чакани, те са свързани с немалка доза стрес. Как да го избегнем и по-опасен ли е той в условия на пандемия от коронавирус?
– Да, подготовката за празниците, избирането и купуването на подаръци, организирането на семейното тържество в условията на пандемия изглеждат още по-стресиращи. Ако сте изгубили близък или пък поради забрана за пътуване не може да празнувате с любим за вас човек, то съвсем нормално е да се чувствате тъжен. И точно защото е Коледа това ви изглежда още по-несправедливо и няма как да станете по-щастливи. Затова, ако ви се плаче, поплачете си, дайте воля на чувствата си. Сигурна съм, че след това ще ви олекне и ще забележите колко красива елха сте подредили и може със сигурност да я споделите виртуално с всичките си приятели и любими. Може даже да се получи интересен конкурс за най-красиво украсена елха… Експериментирайте, бъдете креативни, дайте воля на творческите си заложби.
Освен здравословно хранене по празниците трябва да практикуваме и здравословно харчене. Много е важно да внимавате с парите, които ще похарчите по празниците. Колко по-удобно е от вкъщи, пред лаптопа, да трупаме в кошницата още и още подаръци, и без да се замисляме, да похарчим значитела сума пари, а това може да натежи на бюджета ни впоследствие.
Планирайте, доколкото това ви е възможно, задачите и събитията, които ви предстоят по празниците, за да сте сигурни, че няма да пропуснете нещо важно.
И накрая, не забравяйте да се забавлявате! Да, точно вие, защото вие сте най-важните, защото от вас и вашето добро физическо и психично здраве зависят и много други усмивки и много друго щастие и спокойствие!
Весели празници! Бъдете здрави!
