Снимка: Личен архив на доктор Мирена Василева
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
В „Училище по психология“ в този брой на вестник БГ БЕН доктор Мирена Василева засяга една много важна тема, която касае стотици хиляди хора, а именно паникатаките.
От д-р Мирена Василева
Човек никога няма да покани крадец или убиец вътре в къщата си. Но тогава защо бихте позволили мисли, които крадат щастието, да си правят дом във вашето съзнание?
Неканен гост са паникатаките във всички възрасти – от дете до възрастен. Паникатаките имат многообразни видими и невидими лица, но се хранят от липсата на незадоволени личностни потребности (физически и психически). Пристъпите на паника не бива да се определят като слабост или лудост, защото зад плашещата завеса се крие нарушената връзка между баланса „ум и тяло“, т.нар. психосоматика.
Според специалистите при психосоматичните заболявания болката и страданията на душата не намират друг изход, освен да се загнездят в тялото; те са разказ на душата на себе си и най-често това е вик за помощ или да се замислим кога тялото казва НЕ.
Болестта идва в момент, когато човек достигне своята физическа и емоционална граница. Тази граница е индивидуална за всеки. Времето, за което се стига до тези граници, зависи от енергийния запас на човека и това колко пъти е преживял една и съща вътрешна болка.
Класическата медицина вече признава връзката между психосоматичните разстройства и много болести. Например чувството на гняв увеличава нивото на адреналина в организма, което води до повишено кръвно налягане и прилив на млечна киселина в мускулите. Организмът се готви за действие, а то не се извършва, защото човекът потиска емоцията си. Резултатът от това явление са нарушенията във функциите на кръвоносните съдове, които се разрушават или се образуват тромби, които водят до инфаркт или инсулт. Когато бъде открита и отстранена истинската причина за болестта, тя престава да съществува на физическо ниво.
Както е известно, болката показва, че организмът работи неправилно. Тя е сигнал за помощ. Когато нашите емоции дълго време остават непроявени, а душевната болка се засилва, на помощ като отдушник идва тялото. При едни хора при стрес страда сърдечносъдовата система, при други – червата, и т.н. Всеки човек има свои реакции в организма си, включително и зависещи от генетичната му предразположеност, но най-вече от начина му на живот.
При паникатаките има следния порочен психосоматичен кръг:
Появяват се плашещи физиологични симптоми като сърцебиене, замайване, изпотяване, стягания и т.н., резултат от завишената ни тревожност, напрегнатото ни тяло и ум, неумението ни за релаксация на психика и тяло – „в мислите си ги интерпретираме автоматично катастрофично, черногледо: полудявам, умирам, какво ще кажат хората!?!, получавам инфаркт, не съм наред, падам и се провалям, губя се, изчезвам и т.н., и т.н. Тази интерпретация засилва страха и реакцията ни на засиления страх е характеровото ни желание за свръхконтрол, за непременно овладяване на положението. Това желание представлява едно свръхнапрежение на ума в опитите си да се справи. Свръхконтролът мощно напряга мускулните брони, води до блокировки в тялото – топката в стомаха, буцата в гърлото, тежестта в гърдите и отзад в главата, стяганията на раменете и цялото тяло. При стягането в стомаха единственият възможен дихателен процес е с връхната част на гърдите, който сега е ускорен от борба/бягство, реакцията на адреналина. Плиткото гръдно дишане хипервентилира тялото и подпомогнато от мускулните стягания/брони, покачва мощно налягането нагоре към главата. А това причинява директно засилване в замайването, дереализацията, деперсонализацията, страха от падане/провал. Засилените симптоми още повече покачват страха и ние още повече се напрягаме ментално и телесно в стремежа си за контрол.
Паниката е тотална, което затваря порочния кръг „страх от страха“ и „страх от смъртта“
Няма нищо по-объркващо и по-болезнено от това нашите страхове да поемат контрол над мислите ни, да атакуват самоуважението ни, да поставим под въпрос способностите си, да ни държат под контрол чрез копнежи и неудържими желания или да се опитват да диктуват действията ти. Все едно паразити са нападнали ума ни и на автопилот страховете поемат пълен контрол над нас и действителната реалност, която е неизвестна. Страхът е една добре отгледана негативна мисъл и недоразвита емоция.
Страхът има много невидими лица. Понякога пейзажната картина изглежда прекрасна, но има много невидими детайли. Първоначално е много важно да се проследи историята на пациента и да се открие първопричината за това тревожно състояние. Следваща стъпка е да научи значението на страха и да промени отношението към порочния кръг „страх от страха”. Да открием кое провокира тази емоция страх: кога, къде, как и защо се проявява. Наша отговорност е да наблюдаваме дали се съмосъжаляваме, тревожим, гневим, страхуваме или осъждаме – всичко, което отслабва енергията ни, и да усещаме кога се поддаваме. Смелост е да излезем от омагьосания кръг „страх от страха“!
Страхът е много добър учител, който ни дава мярата кое е добро и кое е зло; кое е правилно и неправилно. Той е инстинкт за самосъхранение и полезен защитен механизъм. Страхът е полезен, за да съществуваме безопасно в този свят. При малките деца няма осъзнат страх.
Ние трябва да изследваме страха си и да разберем какво има зад тази емоция страх; какво се крие зад тази емоция – вина, обида, гняв, любов и много други емоции. От какво се страхуваме и какво влияние оказва това върху нашите мисли, поведения и решения, за които носим отговорност.
Как функционира нашият ум и как да премахнем негативните мисли
В нашия ум няма изваждане и делене, има само събиране и умножение. Обикновено, когато сме тревожни, ние казваме: Просто ще премахна негативните мисли и ще имам положителни мисли! Това е чудесна формула, но така няма да се получи. Просто трябва да обърнете малко внимание на начина, по който функционира нашият ум. Ще видите, че има разлика между това, което сте вие, и това което сте събрали в ума ви! Хайде, ще ви помоля да експериментирате за 10-15 секунди. Моля ви, затворете очи и следващите 10 секунди просто не мислете за маймуна. Моля ви, опитайте се да не мислите за маймуна за следващите 10 секунди! Ще видите, че ще бъдете пълни с маймуни. Искам да кажа, че това е естеството на ума ви, защото в този ум всичките три педала са за даване на газ – няма спирачки, няма съединител, каквото и да докоснете, ще се движи само по-бързо. Целта е насила да премахнем негативна мисъл. Това е невъзможно, защото промяната е през осъзнаването и силата на приемането! Нашият човешки ум е най-сложният компютър. Дори всички суперкомпютри са произлезли от него. Размислете, „мозъкът изучава нашия мозък“!
Нашият ум по природа е леко неспокоен, тревожен и неуверен, защото ние нищо не знаем със сигурност. Да размислим над схемата „минало – тук и сега -бъдеще“. Миналото е история, която за всеки е богат индивидуален опит и желателно е да осъзнаваме, че „опит+грешка е равно на успех“. Именно нашето минало е прекрасна история с богат преживян опит и да ходиш на психотерапия, е да се научиш да ходиш по твоя личен преживян опит. Това е майсторство! Много често нашият ум е обърнат към миналото в ежедневно работещ режим: Защо така се получи?; Защо на мен?; Как? Къде? Кога? Защо? Това е един вътрешен монолог с блокиран ум. Например, ако шофирате кола, включвате на първа предавка скоростния лост, давате газ на педала, но ръчната спирачка е дръпната, т.е. автомобилът не може да потегли напред. По същия начин работи умът ви, когато е обърнат към миналото и не сте научили вашите уроци от миналото. Умът ви е блокиран и заклещен и не може да върви напред. Трудно ни е да живеем и съществуваме тук и сега, а бъдещето ни е неизвестно.
В заключение: миналото е история, бъдещето е неизвестно, затова подарете си днешния ден „тук и сега“.
Как се разболяват умът и тялото
Нашият ум и тяло са един голям оркестър. Нашето тяло е на парчета и всеки орган или система в тялото работи със своя индивидуална честота относно индивидуални особености и нужди, за да работи пълноценно. Елементите на човешкото тяло са система от органи, които непрекъснато си взаимодействат и зависят една от друга и така изграждат един цялостен организъм. Това са нервната, ендокринната, храносмилателната, дихателната, сърдечносъдовата, опорно-двигателната и пикочно-половата система. Има съдова, нервна система, кожа и много други. Умът е „диригент“ на тези всички наши органи и тази неуморна работилница, предава информацията по невронен път, чрез клетката. Когато диригентът, тоест нашият ум, има нездравословни мисли, емоции и чувства, ОРКЕСТЪРЪТ, нашето тяло, няма физиологичен баланс и вседствие на „липсата на добра комуникация“ между ума и тялото ние чуваме фалшива музика. Ние много търпим и ЕЖЕДНЕВНО слушаме фалшивата музика, но когато стане непоносима и неразбираема за ушите ни, плашим се, изпадаме в паника. Опитайте да се всушате във вашето тяло, защото той е вашият най-добър приятел.
Да вземем примера с нашия ум/мисли, които по природа са естествено неспококойни и неуверени. Тази природна зависимост на ума и нашите мисли ни води до пристрастяване/зависимост от ежедневна тревожност. Размислете дали вашите мисли не са развили буквално апетит за тревожност! Кой дава храна на вашите мисли?
Именно защото колкото повече сте завладени от някой вид емоция или поведение, толкова по-голямо ще става желанието ви за него. Това е вярно за всичко – от депресия и всякакъв тип пристрастявания до емоции като гняв и щастие. В дъното на всичко е, че каквото и да е желанието ви, то е резултат на това, което искат и търсят тялото и мозъкът ви. Влиянието на информацията за това как вашите мисли и чувства създават и определят клетките ви и как вашите клетки комуникират е зашеметяващо. Помислете върху това! Какво комуникираха днес рецепторите на клетките ви с останалата част от тялото ви?
Да не забравяме, че най-висшата аристокрация е в опитомяването на собствения ви ум. Позволете си да бъдете щастливи! Идеята, че създавате себе си с помощта на мислите и чувствата си, всъщност е добра новина. Сега, когато знаете как функционира организмът ви, можете да използвате емоциите и мислите си, за да създадете здраво тяло, което е по-възприемчиво към положителните емоции.
В заключение: Всички искаме едно и също, за да бъдем щастливи, но на практика не се получава в човешките взаимоотношения, защото липсва ЧОВЕЩИНА. Човекът превърна човешката грижа и комуникация в „бизнес любов“. Наблюдава се бизнес с човешката душа и пазар на човешкото здраве. Нека да започнем от университетите, та те обучават студентите на що е болест, но не и на що е здраве… Може ли да се излекува болест, ако не знаеш какво е здраве? Нима в този век няма лек? Напротив, има, но всичко е бизнес – войни, рак, болести…. Ние, хората, сами унищожаваме прекрасния живот.
Здравето е една цялостна система. Човешкият организъм не е просто механичен набор от органи и системи. Това е една цялостна система, в която всичко е взаимосвързано: и тялото, и мислите, и душата, и начинът на живот. Ако ви боли едно нещо – това е показател за липса на здраве в целия организъм като цяло. Това е показател за неправилен начин на живот, за начин на мислене, това е показател за откъснатост от Природата на нейните закони! Но организмът е саморегулираща се система. Колкото и трудно за вярване да е това, болестта не идва като враг, а като помощник. Болестта иска да ни помогне да възстановим изгубеното равновесие в организма. Болестта или дисбалансът между ума и тялото е единственото средство, с което организмът се опитва да отстрани възникналите в него неуредици. Трябва да се върне здравето на организма като цяло, а не да се унищожават болестите една по една. Ако не се приведе целият организъм в норма, на мястото на една унищожителна болест израстват десет нови.
С ОБИЧ, МИРЕНА
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
