От д-р Мирена Василева
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
В „Училище по психология“ в този брой на вестник БГ БЕН доктор Мирена Василева ни помага да заявим себе си и да овладеем умението за разбиране. За да постигнем максимална всеобхватност на темата, публикуваме я в два последователни броя. Втората част касае много важни въпроси, свързани с придобиването на умения как да станем архитекти на собствения си живот.
На първо място, за да станем архитекти на собствения си живот, трябва да разберем, че нашите убеждения не са реалността. Ние не реагираме на това, което се случва, ние реагираме на нашата интерпретация на това, което се случва. И много често ние избираме от всички възможни интерпретации най-лошата.
Това, в което вярваме, се превръща в наша реалност
Припомнете си, че това, в което вярваме, се превръща в наша реалност. Единственият отговор на вашите въпроси е във вашите избори – вашето божествено парченце – изборът. Може да лъжите другите, но не лъжете самите себе си!
Истинското израстване „да бъдем себе си, ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ и да владеем себе си“ е да разберем как работи нашият ум. Той е филтър, съдия, ръководител на всичките преживявания. Обаче много често, когато сме в конфликт със себе си, ние невинаги сме на едно мнение с нашия ум. Колкото повече оценяваме, разбираме, обучаваме и засилваме взаимоотношенията с ума си, толкова по-успешно ще насочваме живота си и ще преодоляваме трудностите. Битката в ума ни се води както за най-незначителни решения, като „трябва ли да ставам точно сега?“, така и за най-големите – „да сложа ли край на тази връзка?“. Всеки от нас води ежедневни битки от този род.
Умът се сравнява със скачаща маймуна от клон на клон. Всяка мисъл е като клон, а умовете ни са като маймуни, които се люлеят и прескачат от клон на клон, често без никаква цел. Звучи едва ли не забавно, но всички знаем, че изобщо не е така. Мислите ни обичайно са страхове, тревоги, негативност и стрес. Това е джунглата на необучения ум. Както поливачите отвеждат водата там, където искат, както дърводелците ваят дървото, така осъзнатият човек започва да оформя своя ум, като започва с разбирането на себе си: „Защо това ме радва или натъжава?”; „Защо това ме обижда и гневи?”. Оттук стартира умението да цениш, да приемаш себе си такъв, какъвто си, и да се обичаш.
Откриване и прогонване на скрити, неблагоприятни самооценки
Някои самооценки са неутрални и ни създават силни чувства на гняв, радост, тъга или вълнение. Те са просто част от вашето самоопределение и нямат емоционален багаж, свързан с тях. Много често не сме наясно с всички самоосъждания, които се спотайват в подсъзнанието ни и влияят значително на възприятията ни, като ни пречат да преминем по-дълбоко в себелюбието и себеприемането.
Ако не сте внимателни, може да не забележите кога мислите, чувствата, емоциите и усещанията, свързани с привидно неутрална самооценка, са неблагоприятни. Често рационалният ум нанизва поредица от изкривявания, като например: „Срамежлив/а съм, затова никога няма да намеря романтичен партньор; срамежливостта ми ме прави непривлекателен“ или „Аз съм екстроверт. Майка ми никога не е харесвала това в мен и изглежда смущаваше братята и сестрите ми. Вероятно съм бил глупак много пъти, тъй като съм бил твърде нетърпелив да се свържа с други хора, които ме гледат отвисоко, защото съм емоционално нуждаещ се“. Може дори да не сте напълно наясно, че украсявате самооценките си по нездравословен начин, който е контрапродуктивен за любовта към себе си и самоприемането.
Когато искаме да променим някого или да го насочим в някаква посока, първо се запитайте: „Ако този човек се промени, с какво ще се промени моят живот, моето СЪЩЕСТВУВАНЕ?“. С нищо! Животът ти продържава. Ти ще вършиш обичайните си задължения, а и това няма да засегне пространството ни по такъв начин. При положение че искаме да разберем какъв е урокът, който трябва да научим от някого, когото искаме да променим, задайте си въпроса: „Защо Аз да се страхувам, ако другият не се промени?“. Благодарение на поведението на другия човек ти ще откриеш някои от страховете си.
Защо да усложняваме живота заради факта, че нечии прически, дрехи или разбирания са по-различни от нашите? Толкова много се занимаваме с делата на другите, че не ни остава нито време, нито енергия за нас самите.
Твоите отношения ще бъдат много по-прости и лесни, когато се научиш да се обичаш. Не само другите трябва да приемеш такива, каквито са, но и себе си, дори и точно в този момент да не се харесваш. След като осъзнаеш, че поведението ти в настоящия момент те поставя в трудни ситуации, чиято цена ти постоянно плащаш, ти ще решиш какъв да бъдеш. Но преди всичко не забравяй, че трябва да приемаш и това, което не харесваш в себе си, за да се превърнеш постепенно в това, което винаги си искал да бъдеш. Ти трябва да изживееш някои неща, а последствията са резултат от твоите решения и избор. Само ти можеш да направиш днес избора да учиш. Важно е да обичаш себе си и да обичаш другите, да уважаваш себе си и другите. Не позволявай на никого да те накара да се чувстваш виновен!
Жънем само това, което сме успели да посеем
Защо тогава не посееш любов, за да ожънеш любов?! Винаги можеш да ми кажеш, че не е честно да правиш всички тези усилия. Може би смяташ, че ако другите станат по-мили, по-търпеливи, по-разбиращи и по-приветливи с теб, ще ти е по-лесно да промениш поведението си. Което означава, че когато другите решат да посеят ябълки, ти ще можеш да ядеш от тях! Трябва ти да решиш какво искаш сега! Какво смяташ да ожънеш, след като не си посял нищо? Искаш ли ябълки? Ами… посей ги! Това е най-добрият начин да си осигуриш добра реколта. Следователно, ако искаш да получиш любов, трябва най-напред да я посееш и след това да се радваш на плодовете. Толкова е просто.
Да спреш да искаш да променяш другите, да спреш да искаш да се променяш, означава да се ОТПУСНЕШ. Когато приемеш тази мъдрост и й се довериш напълно, ще започне трансформацията. Ще се убедиш сам, че любовта прави чудеса.
Колкото повече се обичаш, толкова повече малки победи постигаш. Става ти по-лесно и това поражда желание да продължиш. Не забравяй, че когато съдиш или критикуваш някого, това означава, че се мислиш за ГОСПОД, а другият не е. Всеки човек, дори и най-големият престъпник на тази земя, е роден, за да обича и бъде обичан.
В живота няма лоши, има страдащи. Когато приемем нашето собствено страдание и страданието на другите, става много по-лесно да приемем ситуациите, които може да ни се струват много жестоки и лоши. Когато усетиш страданието в човек с неприемливо поведение, ти ще го приемеш по-лесно дори и да не си съгласен с поведението му. Приеми, че той, от своя страна, ще ожъне каквото е посял. Когато е страдал достатъчно и е осъзнал последствията от своите действия, в живота му може да започне промяна.
Ти ще жънеш много любов, когато се научиш да обичаш другите и себе си. Същото е, като да се научиш да танцуваш. Колкото по-дисциплиниран ставаш, толкова по-добре танцуваш и шансовете ти за успех се увеличават.
Какво е любовта към себе си
Това е горивото, което дава възможност на един човек да достигне пълния си потенциал, като се изпълни със страдание, милост и нежност. Да си дадем пространство и да приоритизиране себе си, ни позволява да приемем живота си напълно и с цялото си сърце. Любовта към себе си е да се научим да проявяваме добротата към себе си, дори когато се борим и страдаме. Да си даваме прошка, когато правим грешки. Това означава да поставим себе си на първо място. Друг път означава да създадем пространство, в което да идентифицираме нуждите и желанията си. Тази любов включва поставянето на граници, а поставянето на граници включва любовта към себе си. Тези две концепции вървят ръка за ръка.
Да практикуваме любов към себе си, означава да се научим да си вярваме, да се отнасяме с уважение и да бъдем добри и милостиви към себе си.
Какво не включва любовта към себе си
Любовта към себе си не е перфекционизъм, нито пък е постоянно състояние на щастие. Тя не е основана на постиженията и външните измерители на успеха. Не се корени в основаващи се на срам, критики и страх. Тя не засрамва, не лъже, не омаловажава и не критикува. Често хората мислят, че могат да се обичат през чувството на вина и самообвинения – сякаш това ще им помогне да станат по-добри версии на себе си. Ако съумеете да направите разграничението, ще се убедите, че усилието да ставате по-добри, като се засрамвате или самокритикувате, не ви помага. Напротив, положението само ще стане по-лошо и ще се съсипете в очакване някой друг или нещо да ви спаси. Истинската любов към себе си идва отвътре и се проявява дори когато се прецакваме или правим погрешен завой в живота.
Къде се проявява липсата на любов към себе си? Човекът, който жертва собствените си нужди и желания заради другите, е много вероятно, в крайна сметка, да стане недоволен и фрустриран. В началото поведението може да изглежда като отдаване на грижа, но с времето такъв човек губи усещането си и става изтощен и неудовлетворен. Причините за липсата на любов към себе си са много, а проявленията на изпразнения резервоар могат да са различни. Например причината би могла да бъде омраза към собственото тяло, а проявленията да се изразяват чрез деструктивни модели, като постоянни диети, преяждане и повръщане, компулсивно следене на теглото и сравняване с други хора в социалните мрежи. Възможно проявление е също безкрайното преследване на емоционално недостъпни и неподходящи партньори в безплоден опит да се почувстваме специални и желани. Или пък в оставане в нездравословни отношения много по-дълго, отколкото е нужно. Знак за липсата на любов към себе си е фокусирането върху външни източници уж за да ни зареждат. Често обаче на финала оставяме с усещането за още по-голяма вътрешна празнота.
Понякога липсата на любов към себе си се проявява не толкова очевидно – под маската на перфекционизма. Това твърдение може да ви звучи странно. Успехът и постиженията не подхранват ли любовта към себе си? За съжаление, когато перфекционизмът и външните критерии за вътрешната ни стойност поемат кормилото, любовта към себе си пресъхва. Усещането, че не сме достойни, започва да надделява и ни тласка в грешна посока, далеч от самите нас. Минавали ли са ви мисли като: „Само ако можех да изкарам 100% на теста по математика! Само ако можех да отслабна с 10 килограма! Само ако можех да си намеря гадже!“? Натискът да доказваме на другите и на себе си, че сме достойни, се превръща в безкрайно, напразно преследване, като погрешно възприемане като любов. Само че не е. Любовта към себе си е онова, което проблясва и се включва проява на добрина и милост към себе си, независимо от постигнатите резултати.
В заключение: Аз намирам за вярно, що се отнася до физическите заболявания и психологическите, че тяхната коренова причина е неумението да се себеприемаме. Ние, хората, не умеем да разбираме и обичаме себе си и следователно не умеем да обичаме и разбираме другите. Коренът на дървото от многото психологични разстройства е в нашата себепредстава: Кой съм аз? Добър или лош? Мога или не мога? Ставам или не ставам…? Желан или нежелан съм?
Трябва да вникнем на какво ни учи това. Така че можем да погледнем на всичко това като на проблем, от който трябва да се отървем. Да погледнем навътре в себе си и вместо да се самоосъждаме за неща, които сме причинили на себе си или на другите, да направим нашия избор. Именно защото всички сме родени обичани и обичащи, трябва да продължим да обичаме себе си и другите.
Всеки един от нас ежедневно работи с това понятие „любов“ и е ставал свидетел на чудеса. Иска се смелост да тръгнем към себе си, за да осъзнаем, че сме милионери в любовта и можем да раздаваме безусловно любов към себе си и другите. Невероятно е! От момента, в който хората започнат да си служат с този магически инструмент – ЛЮБОВТА, било с партньор, родители, деца, семейства, приятели, служители или шефове, настъпват необикновени резултати. Любовта има силата да внася чувствителни промени около нас.
Препоръчително е да научим децата си на любов от най-ранна възраст, дори от раждането, а може и по време на бременността.
Няма нищо по-силно от примера обаче. Ако ти си тих и позитивен, това ще повлияе много повече, отколкото, ако му говориш да бъде такъв. Ти си възприеман като пример, като модел, а знаем много добре, че младите имат нужда от хора, които да уважават и почитат. Любовта към себе си крие голяма лечебна сила. Любовта трепти. Когато си изпълнен с любов, тези трептения се излъчват толкова силно от теб, че хората ги усещат. Ето защо те се чувстват добре в твое присъствие. Ще имаш чувството, че всичко около теб се променя, но това всъщност е резултат от твоите трептения и УМЕНИЕТО ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ!
С ОБИЧ, МИРЕНА
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!