Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
В „Училище по психология“ в този брой доктор Мирена Василева ни пренася в изкуството да обичаме себе си, което се постига трудно, но е изключително важно за всеки един от нас.
Добре дошли в запазената територия на любовта! Но онази, може би най-важната, а именно – любовта към себе си. А Вие обичате ли себе си?
Вълнувам се, че в пътуването, наречено любов към себе си, аз съм тук, за да ви помогна с ориентирането, като ви дам пътната карта, която ще ви отведе до по-добри взаимоотношения към вас самите. Поздравявам ви, че предприемате тази голяма крачка напред. Като отговорни личности често ни е трудно да отделим време за себе си. Но да се обичате, не означава да сте самовлюбени. Означава да се цените такива, каквито сте, да се опитвате да растете, да приемате грешките като уроци, да се разбирате по-добре, да бъдете своят най-добър приятел. Защото единственият човек, с когото със сигурност ще бъдете до края на живота си, сте самите вие. Тази любов включва поставянето на граници, а поставянето на граници включва любовта към себе си. Тези две концепции вървят ръка за ръка.
Пътна карта на изкуството да обичаме себе си
Да, трудно се постига любовта към себе си. Лесно е да се каже, по-трудно е да се изпълни. Но в тази пътна карта ще представя най-прекия път, като със сигурност той включва да се научим да си вярваме, уважаваме, да сме добри и милостиви към себе си. Ето и конкретните начини как да усвоите изкуството да обичате себе си:
Поставете себе си на първо място
Ако не сте на първо място и раздавате любовта си, скоро резервоарът ви, пълен с любов, ще пресъхне. Затова се замислете как ще подарите любов за другите, ако нямате любов в себе си? Не можете да давате, да помагате, да подкрепяте, да бъдете полезни за другите, когато вие не сте заредени с вътрешното гориво, наречено любов…
Ако сте с празен резервоар, ще можете ли да стигнете до вашата желана цел и точка? Категорично – не!
Сложете здравословни граници
Поставянето на граници не означава, че не уважавате другите. Това просто означава, че се уважавате малко повече. И ако нечия токсичност или негативизъм засяга вашето психическо здраве или емоционално благополучие, вие ограничавате присъствието им в живота си. Тук имате избор – или да позволите на други хора да контролират живота ви, или вие да поемете контрола.
Защо ни е толкова трудно да се обичаме?
Любовта към себе си изглежда доста проста концепция. Но защо тогава ни се струва толкова неуловима? Ние, хората, сме създадени за свързване и принадлежност. С лекота проявяваме грижа и страдание към другите, а ни е толкова трудно да си дадем време и пространство, да се поставим на първо място. Може би една от причините е във всеобщото схващане, че да направим нещо или да мислим първо за себе, е егоистично. Затова, преди да започнете първия си урок по овладяване на любовта към себе си, ще трябва да се откажете от някои стари вярвания.
Важно е, когато сме прекалено отговорни към другите, да не забравяме, че не всичко започва от нас. Защото умението да обичаш себе си има „две лица“. Едното е самата ни природа, която ни подтиква да подаваме ръка на другите, но другото е маскирано с болезнени страхове и нездравословни мисловни схеми за „себе си“. Нужно е да се поставят граници за истинската обич към себе си и другите.
Понякога обаче, да се учим да проявяваме любов към себе си, е като да използваме нож за масло, за да сечем избуяли плевели и да си проправим път през гъстата джунгла.
Ако сте имали трудно детство, от което тръгват дисфункционални поведенчески модели, любовта към себе си може никога да не получи шанс да пусне корени и да разцъфти. Но истината е, че можем да се научим да се обичаме и да създадем нови, здрави основи за израстване и изцеление, дори в по-зряла възраст.
Всеки, който обича другите, може да се научи и на любов към себе си
Всяка форма на любов започва с приемане. Така че любовта към себе си е себеприемане. В деня, в минутата или в секундата, в която приемете недостатъчния и несъвършения себе си със същата благодат, с която приемате доброто, знайте, че сте стъпили на арената на любовта към себе си. Тогава разбирането и съзнателната грижа за физическите, емоционалните, умствените и духовните нужди на вашето тяло се превръщат в начин на живот. Това означава, че всеки, който може да обича другите, определено може да научи изкуството да се влюбва в себе си, без да се чувства виновен.
Много често наблюдавам и установявам в сесиите, че пациентът осъзнава, че може, знае и притежава прекрасни личностни умения, но не си вярва. Той/тя имат ниско самочувствие, липсва самоприемане, за сметка на непрекъснат поток от неблагоприятни мисли, като например „не съм щастлив и нямам добър живот, защото никой не ме харесва и съм неудачник“ или „кой съм аз, че да мога да се справя в тази нова ситуация?“.
Някои от нашите самооценки са толкова болезнени за признаване, че пречим на съзнателния си ум да ги изведе на повърхността на нашето съзнание. Никой не иска да се сблъска с мъчително болезнена мисъл като „аз съм лош родител“ или „важните хора в живота ми не ме уважават“, но такива неблагоприятни и разрушителни вярвания за себе си се крият в много от нас. Страхът ни увеличава опасността да излезем извън всякаква пропорция.
Използвайки внимателно изкуството на творческата трансформация, вие можете да се изправите лице в лице с истината за себе си и да се придържате към вярата, че всяко едно от вашите качества може да бъде изкарано на светло заради полезните му аспекти. Вашата най-дълбока или основна креативност, която е горивото за най-големите пробиви в личностното израстване и трансформация, ще остане заровена дълбоко в психиката ви, докато не признаете, проучите и след това се откажете от неблагоприятните самооценки.
Трансформирайте неблагоприятните си самооценки
След като сте записали всички груби самокритики, които са ви хрумнали, може да искате да ги групирате визуално, като рисувате линии и кръгове, за да докажете връзката им с произхода им. Например, когато майка ви е казала: „Ти се движиш твърде бавно“, или вашият съпруг ви е казал: „Вие отлагате през цялото време“. Намерете общите теми и ги отбележете. След това си задайте следните въпроси относно всяка от тези неблагоприятни самооценки:
- Това вярно и точно ли е за мен в момента?
- Вярно ли е понякога?
- При какви обстоятелства?
- Беше ли вярно в миналото, но вече не е?
Превърнете в изкуство справянето с нездравословното съмнение
Добрият градинар знае, че органичният отпадъчен материал може да се превърне в купчина обогатена тор, който ще помодпомогне отглеждането на нещо ново. Можете да направите същото с вашите неблагоприятни самооценки, като ги трансформирате в хранителни вещества, които ще подхранват новото ви Аз и ще ви помогнат да се самоприемете.
Независимо дали става въпрос за стара нездравословна самооценка, която се появява тук-там, въпреки че съзнателно сте я отхвърлили, или такава, за която едва наскоро сте разбрали, че е вярна и точна днес, процесът е един и същ. Вместо да пренебрегвате мухлясалите малини в хладилника или умиращите листа на вашия розов храст, вие ги премахвате и ги използвате за облагородена тор, за да обогатите живота си и да ви позволи да отгледате нещо ново. Подобно на художника или текстописеца, който копае болката от миналото си, за да създаде майсторско произведение на изкуството, вие също, в крайна сметка, може да преоткриете живота си. От друга страна, изследването на собствените мисли и чувства може да ви помогне да придобиете представа за това какво най-много искате в живота си и как бихте могли да го постигнете. Така имате шанс да превърнете всяка криза във възможност, като използвате вашите неблагоприятни чувства и мисли като храна за лично изследване и да се закотвите в реалността на себеприемането.
Запитайте се: „Какво е това самоосъждане, което ме кара да мисля негативно за себе си в този момент?“. Предизвиква ли то срам, ярост или вина? Забележете дали усещането е здравословно и подкрепя вашето благополучие, или е нездравословно, което ви затруднява да влезете в състояние на осъзнатост, откритост, доверие и себеприемане.
Себеприемането започва с освобождаване от негативните мисли
Безусловното себеприемане започва с вглеждане в себе си и премахване на тези самоосъждания, които ви пречат да изпитате любовта към себе си.
Много хора се придържат към мита, че тези, които са успели, неизбежно се чувстват добре със себе си и са свободни от съмнения и несигурност. Много клиенти, с които работя, имат автобиографии, лични постижения и репутации, които печелят най-дълбоко уважение и възхищение, но тяхната липса на себеприемане и негативната саморазправа често са крайно брутални. Въпреки лошото си мнение за себе си, те успяха да създадат живот, на който мнозина биха завидели. И все пак липсата на връзка между вътрешните им чувства за себе си и външния им успех ги кара да се въздържат от извършване на промени, които биха довели до много по-голямо удовлетворение и спокойствие. Те често ще останат в застояла ситуация, докато промяната не им бъде наложена, и след това ще се почувстват смазани от кризата, пред която са изправени.
В заключение: Хората, които умеят да обичат себе си, са тези, които познават поражението, страданието, познават битката, познават загубата и са открили своя собствен начин да изплуват от дълбините. Тези хора притежават признателност, чувствителност и разбиране за живота, което ги изпълва със състрадание, нежност и дълбока и любяща загриженост. Хората със себеуважение и себеприемане на своята индивидуална, неповторима по природа личност не са успешни и щастливи по някаква случайност. Човек, който притежава майсторството да обича себе си, с лекота раздава към другите от тази благотворна обич, но без тежест. Защото познава умението да обичаш във всички форми. Изкуството да обичаш себе си и другите, е умението да живеем правилно. Това е вътрешен процес на израстване!
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!