Снимка: Личен архив на доктор Мирена Василева
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
В „Училище по психология“ в този брой доктор Мирена Василева засяга важната тема за това как родителите могат да се справят със стреса.
От д-р Мирена Василева
Да си ефективен родител, днес наистина е по-трудно. Има толкова много неща, които ни разсейват от грижите за децата ни – натоварването на работата, забързаният жизнен стил, конкуренцията за времето на децата ни (училище и домашни задачи, приятели, телевизия, социални и спортни дейности). И никак не е трудно човек да е напълно претрупан, обезсърчен и недоумяващ дали ще е в състояние да свърши всичко. Всъщност наистина не можем – поне не в ключовите периоди на детството и юношеството.
Родителите трябва да знаят, че не е задължително стресът, на който са подложени, да премине в изнемога, и че има начини за предотвратяването й. Изнемогата не е принудителна, тя не е съдба. И все пак в контекста на родителските задължения тя е реалност, ако:
- вече нищо не ви носи радост;
- всички мисли и разговори се въртят около едно и също;
- чувствате се неразбрани и изоставени;
- очевидно вече нямате лични ресурси, за да се справите сами, значи ви е нужна професионална помощ;
Гореспоменатите симптоми най-често се проявяват по-късно, вероятно защото родителите отиват на лекар едва когато физическото изтощение пречи на справянето с ежедневието: настъпват умора, безсилие, раздразнителност и болки в тялото.
Започва се с лечение на симптомите, след което изследваме поводите и скритите причини, защото изцелението е възможно само ако те се открият и осъзнаят.
Когато имаме проблем в общуването с юношата, тези нови промени в семейното общуване понякога водят до родителски стрес при единия от родителите, а от друга страна, това се отразява и на връзката му с детето, и на партньорските отношения. Добре е да се помисли и за брачни консултации. Важно за терапевтичния процес е партньорите да не се упрекват, защото това няма да им помогне. Тоест става дума за взаимно разбиране и за съвместното изграждане на алтернативни модели на поведение.
В рамките на психотерапията родителите и юношата имат възможност да се преоткрият
От всичко казано дотук първата крачка при лечението на изнемогата е извеждане на родителя от ежедневието му. Той се дистанцира и разтоварва от всекидневните задължения в домакинството и други грижи за семейството. Лечението набляга в началото на физическото укрепване на пациента (физиотерапия) и на душевното разтоварване (психотерапия). Особено успешна е комбинацията от индивидуални и групови разговори, защото родителите така могат да обменят мисли, да дадат воля на чувствата си и да обсъдят необходимите промени в семейството. Като на първо място трябва да се възстанови нормалното общуване в семейството. Членовете на семейството се учат да говорят за своите желания, цели и разочарования и взаимно да се изслушват. С това открито общуване най-често се полага началото на нова семейна констелация, при която всеки член от семейството се изслушва и уважава. Голяма роля играе възможността да се върнат към любимото си хоби и заниманията със спорт. Правилен избор правят родителите, които спортуват. Спортът премахва стреса, тъй като при стрес се повишава отделянето на хормони от надбъбречната жлеза, което може да доведе до трайни увреждания на здравето. Тъкмо тези хормони се освобождават при спортуване. Родителите в добра форма могат по-бързо да успокояват емоционално заредени ситуации.
Важно е пациентите да си поставят реалистични конкретни цели, които обещават успех в дългосрочен план. След тази стъпка много често наблюдаваме как децата и родителите видимо се разтоварват и възвръщат присъщата си жизнерадостност.
Тъй като при синдрома на изнемогата значително страда връзката родител-юноша (родителят е свръхчувствителен, а юношата крещи и се държи много агресивно) – добре е да има общи терапевтични дейности за родителите и юношите. Чрез физиотерапията, лечебната педагогика и художественотворческите занимания те отново ще намерят път един към друг.
Важни препоръки към родителите при натрупан стрес
Направете списък с темите, които са актуални за вас като родители, за да се освободите от чувството, че само вие преживявате стреса. Във втората колонка опишете моментното си състояние, в третата – желанието си, а в четвъртата – границите на търпимостта. Когато и партньорът ви направи подобен списък, разменете ги и решете с коя от посочените и от двамата теми ще започнете разискването. Ако не сте съвсем уверени дали двамата ще съумеете да дебатирате насаме, помолете приятел/ка да влезе в ролята на арбитър. Зрели позиции и зряло поведение/отношение са най-добрият начин да се организира ролята на родителя, да се намали стресът и да не се стига до изнемога. Същевременно поведението на зрял човек е най-добрата основа за изграждане на чудесни взаимоотношения с децата в юношеска възраст. Те запазват своята индивидуалност.
Въпреки че двойките (твърде) често говорят за проблемите при възпитанието на децата и за ежедневните грижи, тези разговори не помагат особено. Липсва дистанцията, защото двамата родители са твърде обвързани с проблема. По-полезни са разговорите със специалист, на когото могат да се доверят. Той би могъл да даде полезния “поглед отстрани”. При промяната на гледната точка спрямо проблема са възможни нови преценки и решения.
От съвсем друго естество са възможностите в груповата терапия. От една страна, е разтоварващо и освобождаващо да чуеш, че и другите родители описват същите проблеми и изпитват подобни чувства. Групата от родители в подобно положение освен това дава възможност да разберете как другите семейства противодействат на натоварването и се справят успешно (или са се справили) с изтощението. Много е полезно и общото усещане и разбиране.
Невинаги е възможно да получите помощ отвън. В такъв случай трябва да се справите сами. Важното е решението да може да се интегрира във вашето ежедневие и да е постижимо. И преди всичко са нужни постоянство и повторяемост. Тогава един (ужасно стресиращ) многочасов маратон може да се замести от разговори всяка вечер – от 15-20 минути “дневна равносметка”.
Разсъждения за двама или необходимостта от разговори
Тези разговори са необходими, ако си задавате следните въпроси:
- Как прекара деня?
- Какво хубаво ти се случи днес?
- Какво те затрудни днес?
- Какво ще правиш утре?
- С какво мога да ти помогна?
- За какво ти е нужна подкрепата ми?
- Как мога да направя деня ти по-хубав?
Въпросите трябва да са винаги едни и същи, за да създадете ритуал, който ви помага да се ориентирате. И още нещо. Особено важно е споделеното да не се обсъжда, а да се изслуша и приеме точно по начина, по който е било представено от партньора. Равносметката за деня приключва с малък ритуал (целувка, афоризъм или кратка история). Дори и в началото много въпроси и проблеми да остават открити, важното е да чуем и да “споделим” мислите и вълненията на партньора.
След около месец ще сте в състояние да се уговорите за по-дълъг разговор – по време на разходка или на вечеря. Тогава предмет на този “месечен разговор” трябва да бъде равносметката от последните 30 дни и впечатлението от нея и от партньора:
- През последните дни/седмици ти постоянно говореше за… »
- «Проблемът… явно много те затруднява. »
- «Много се тревожиш, нямаше ли и добри страни?»
- «Ти си добър съпруг/а, ти си добър любовник, приятел и родител, но образът, който си изградил/а за мен, ми е съвсем чужд и не се чувствам добре… »
- «Ти си добър партньор, но ако аз те обидя или критикувам- няма да се чувстваш добре. »
- «Ти си добър човек и приятел, но в момента твоята постъпка/поведение ме наранява и прави тревожна. »
- «Ти си добър партньор, но Аз не се чувствам добре, когато ме обиждаш/гневиш, защото това не е приятно за мен/ не се чувствам добре/желан/себе си. Разбирам те, но всеки един от нас желае да бъде разбран и обичан. Но колко пъти сме се попитали: Как Аз разбирам и обичам? Имам нужда от твоята подкрепа и разбиране и ръка за ръка да се справим, защото те обичам и ценя като човек, партньор, родител и най-добър приятел.»
Тази примерна формула за общуване е валидна във всички междуличностни взаимоотношения, включващи връзката родител-дете и партньорски взаимоотношения. Нужно е трениране на това умение, за да се придобие опит, защото не може да се назубри. Има още много други подходи, но е добре да са съобразени с ресурса на детето и родителя и партньора. Подходът, който ви допада – той е правилен.
Целта на занятието е изграждането на нова култура на разговор между партньорите и подобряването на взаимната емпатия (съпричастност). Защото само ако успеем отново открито и без предразсъдъци да възприемаме партньора, ще може да се промени нещо.
Всекидневно наблюдавам в семейните консултации, че днес жените и мъжете в еднаква степен предпочитат да се отдадат на професията, отколкото да се грижат за отглеждането и възпитанието на деца. По този начин родителите да не се самозалъгват при създаването на семейство, а да си дават сметка за нуждата на децата от тях. Следващата стъпка е разпределението на задачите помежду им, защото, когато детето вече е факт, никой няма да има физическа и психическа енергия да понесе борбата за разпределение на отговорностите.
Можете да направите следното: Няма как всичко да се планира и фиксира. Но ако направите седмичен или дневен график, това ще ви помогне да разберете къде са капаните на времето и как се появява стресът в сблъсъка на различни чувства и интереси.
Дори и само този най-обикновен график показва кога могат да възникнат затруднения и е необходима подкрепа.
Подобен анализ на реалността дава възможност за две неща:
- от обективна гледна точка: разкриване на стресовите фактори
- от субективна гледна точка: откриване на собствените „чувствителни места“ чрез самоанализ и самонаблюдение
В новата за вас роля вие, естествено, сте повлияни както от собствените си преживявания в детството, така и от съвременните образци в непосредственото ви обкръжение или от рекламите. Ще е от полза да разберете това влияние.
Важно е обаче само едно: както и да си представяте вашата роля на майка или баща, ВИЕ сте тези, които вземат решенията! Във ВАШАТА власт е дали да изберете тези, които водят до стрес и изнемога, или тези, които създават хармония в семейството и ви носят удовлетворението за един пълноценно изживян живот.
Няма трудни деца, има само деца, на които им е трудно. Което още означава: стресът, който причиняват родителите на децата си, в действителност е израз на трудностите на родителите при изпълнението на тяхната роля. Тогава децата лесно се превръщат в проекция на родителското недоволство и много трудно могат да му се противопоставят, но въпреки това го правят.
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
