Снимка: Личен архив на Светозар Гледачев
Великобритания ще гласува за своето бъдеще на 4 юли, когато ще се проведат националните парламентарни избори. Консерваторите или лейбъристите ще предпочетат британците? Това ще разберем скоро, но едно е сигурно – гласоподавателите стриктно ще следят програмите на основните политически партии в сферата на икономическото развитие на страната. По темата ви предлагаме интервю с финансовия анализатор Светозар Гледачев, който е автор на книгите „Добър ден, нещастнико!“, „Не си отивай, щастливецо“, „Хроники на една държава на кръстопът“.
Той е завършил УНСС, специализирал е в University of Delaware и Bank of America. Добър познавач е на световните икономически процеси, и в частност тези в Обединеното кралство.
– Господин Гледачев, на 4 юли във Великобритания ще се проведат парламентарни избори. Задава се ожесточена предизборна битка между досегашните управляващите – Консервативната партия и техните опоненти лейбъристите. И разбира се, икономиката е една от темите, по които ще се сблъскат двете политически формации. Да започнем нашия разговор обаче с експертен анализ за икономическото състояние към момента на страната! Каква е Вашата преценка?
– Първо, битката няма да е ожесточена, или по-точно тя ще е такава само за консерваторите. Защото за целия свят е ясно, че те ще загубят, но въпросът е с колко. Разликата е вече 21%, т.е. те са на „пързалката“ и ще се стремят със зъби и нокти да смекчат падането. То няма да е плавно, но поне да не е най-ужасната катастрофа. Защо стигнаха дотук? Това е крахът на поредица от грешни правителства през последните 14 години. Имайте предвид, че аз съм привърженик на консерваторите, но на Тачър. Тези са други. Всички, които живеят на Острова, чувстват, че нещо не е наред, че става по-зле, а не по-добре. Но едно са чувствата, друго са фактите. Осезаемо влошаване на състоянието започна с „Голямата Рецесия“ от 2008 година, и по-точно поредицата от грешни, популистки решения. Винаги съм смятал, че Британия, Великата Британия, преживяла толкова много, важна за живота на света толкова много, дала толкова много за демокрацията, науката, световния ред и т.н., няма да падне в заблудата на популистите, чиято основна цел е те да останат в историята, да галят егото си, да се чувстват важни. Те са Херострат! Навсякъде по света. Те се ръководят от принципа „След нас и потоп“. И той се случи. Ако ръстът на икономиката се беше запазил като този през 1955-2008 година, то той сега би бил с 39% повече. Защо се взима толкова дълга база за сравнение? Защото в първите години след 1955 г. Британия е много зле и се налага намесата от МВФ, два петролни шока – 1971-1973 и 1975-1976 г. И идва Тачър, за да спаси Англия от слизането й в Третия свят. Ако се вземе по-кратък период от 30 години, то сега подобрението би било не 39%, а 100%. Но Британия е развита държава, ще си кажат някои, и те растат с по-ниски темпове. Да сравним! По оценка на Световната банка, по съпоставими цени и методика, през 2007 г., преди кризата, БВП на човек във Великобритания е $44 000, в Германия – $47 000, в Дания – $53 000, в САЩ – $56 000… в Словения – $35 000, в Полша – $21 000. Какво е състоянието през 2022 година – в САЩ нараства с 15%, в Германия с 14%, в Дания с 11%, в Словения с 21%, в Полша със 70%. Във Великобритания с 6%. Ако не се промени икономическата политика във Великобритания, то само след няколко години тя ще бъда задмината от Словения и Полша, а в по-дълъг период – и от други страни.
Но още цифри за сравнение. Преди 2008 г. ръстът за съпоставим период е 46%, а не 6% след това. Средните почасови надници са се увеличили реално със 7%, но преди – с 28%. Сега Великобритания изостава в доходите с 48% от Канада, с 37% от Австралия, но и с 20% от Германия, която победи през Втората световна война. За 14-годишен период Островът изостава от другите развити страни.
Защо се случи това и кой е виновен? Всички министър-председатели дотук без изключение, но най-много Борис Джонсън заради огромните харчове по CОVID кризата, довели до инфлацията, която ги мори досега, и Брекзит, който ще продължава да ги мори още. Това е популизъм в действие и болшинството британци го одобряваха, поддържаха и насърчаваха, тържествуваха. Това искаха, и го получиха. Това са следствията. Защо тогава са недоволни? Каквото сам си направиш и Господ не може да ти направи! Най-големият удар бе Брекзит. Всичките страни в Евросъюза преживяха абсолютно същите трудности, но Великобритания се представи най-зле. Ако беше останала в ЕС, почти е сигурно, че сега щеше да бъде най-добре. Много англичани вече разбраха предимството на голямата общност от държави, в която даже да си водещ, но го разбраха по трудния начин. Проба-грешка-обедняване. Младите хора, до 39 г., преди подкрепяха консерваторите, като тази подкрепа беше 40%, а в предстоящите избори тя се очаква да бъде едва 10%. Те искат свободно движение, възможности за развитие, свят без граници, а не изоставане, обедняване, ограничения, т.е. Брекзит.
– Правителството на Риши Сунак успя да намали инфлацията през последната година, от Bank of England обаче все още са предпазливи по отношение на лихвения процент и твърдо отстояват основна цел – инфлацията да стигне 2%. Рестрикциите обаче измориха като че ли хората там. Какво може да се направи, за да се подобрят още икономическите показатели?
– Великобритания става все „по-социалистическа“, т.е. хората разчитат все повече на преразпределението чрез държавния бюджет, на помощи, на социални придобивки, а не на инвестиции, нарастване на производителността на труда и чрез нея на увеличение на заплати и доходи. Англия изостава в конкуренцията с другите страни. Проблемите са толкова много, в толкова много сфери, от толкова дълго време, че ако се разхлаби паричната политика, положението ще стане много по-лошо, а няма да се подобри. И тази инфлация сега я направи Борис Джонсън във Великобритания и Тръмп в САЩ. И тя се прехвърли в света. Изобщо помощите са като наркотиците. Започнеш ли ги, трудно е да ги спреш, а искаш все по-високи дози. Но държавният бюджет има граници. И той е към края си не само във Великобритания. Цяло едно десетилетие е белязано от неразумни харчове. Дългът на света никога не е бил по-голям – над 300 билиона долара, или около 300% БВП. Някой все някога трябва да плати за неразумното харчене и то ще е дълго и болезнено за много държави. За Великобритания – също. Тя е в началото на края на подобни политики.
– Засега социологическите проучвания дават преднина на Лейбъристката партия пред консерваторите, които управляваха страната през последните години. Една от тезите на досегашните управляващи обаче е, че ако лейбъристите дойдат на власт, те ще вдигнат данъците в страната. Има ли обективни причини това да се случи и какво ще означава за работещите във Великобритания такова повишение? Няма ли такъв ход да доведе до още по-голямо обедняване на населението?
– Когато строиш, проблемите в основите на къщата се репликират, т.е. повтарят на горните етажи и стават все по-значими, по-големи и по-видими. За да си „оправиш“ къщата, трябва не да „боядисваш“ стените, да поправяш покрива, а да изчистиш грешките в основата, за да започнеш да отстраняваш грешките по етажите. Такова нещо няма да се случи. Ще има половинчати мерки, защото хората не са готови да изпият горчивото лекарство. А то е цялостна система от мерки за повишаване на конкуренцията. Затова вероятността да се вдигнат данъците е висока, защото манталитетът на англичаните е променен. Нивото на спестяване е отчайващо ниско – 14% от БВП. За сравнение – в България е три пъти по-високо. Проблемът на българите е, че пълнят банките с пари при нулеви лихви, а на англичаните, че нямат достатъчно пари в банките. И за да стане още по-зле, то жилищните кредити в България са под 2.5%, а на Острова, са на най-висок връх от 15 години, като достигнаха 6.65% средна лихва. Затова и много българи в Англия купуват жилища в България. Т.е. мнозинството от хората на Острова смятат, че само богатите имат пари, и увеличението на данъците е нещо добро, което няма да ги засегне. Те мислят – държавата да вземе от богатите и да даде на бедните. Това е тотално погрешно, но пък е популистко. Увеличавайки дозата на финансовата зависимост и наркомания, ти ставаш по-зависим, не по-богат и по-свободен, а е и социализъм в действие. И като вземем предвид, че Кийт Стармър е лейбърист, най-вероятно е това да се случи. Но как и по какъв начин, ще разберем. Пари в хазната няма достатъчно. Увеличението на данъците нищо няма да подобри, дори в средносрочен план. Ефект ще има само за една година. После цени и пазари ще се нагодят, обаче британците няма да станат по-богати от тази мярка. Но вероятността тя да се случи е голяма, защото ще се приеме от болшинството.
– Премиерът Риши Сунак обаче казва, че планът му за икономиката работи и само той може да превърне тази стабилност във възстановяване, което да е от полза за всички. Колко още време трябва на Великобритания да се възстанови и възможно ли е това да се случи напълно след Брекзит?
– Колкото и да е странно, Риши Сунак има по-вярна икономическа логика и по-правилна политика. Но нито може, нито има време да я приложи. Великобритания е „болна“ от тежка болест и само с аспирин няма да мине. Трябва добър „хирург“, а такъв като Тачър няма. Тя ще си остане болна. Пак ще повторя, сегашният премиер наследи много тежки и нерешими за един мандат проблеми. Той не ги създаде, той ги получи. Тяхното решение изисква дълъг период на промени, като добрите резултати ще дойдат след години. Популистките времена са такива, че никой не иска да чака. Хората искат джънк фуд, а не гурме и биохрана. Те искат сега и веднага, нищо че е зле, некачествено и за кратко, а не добро, хубаво и стабилно, но след време. По целия свят е така, но във Великобритания наслагването на проблеми и отлагането на техните решения се случват в този момент. И катализатор беше Брекзит. Еманация на неразбиране на световните процеси, икономиката, собственото си индивидуално развитие. Има малки и големи грешки. Брекзит беше огромна грешка. Великобритания никога няма да е същата, защото замени „кон за кокошка“. И ето още един парадокс. През тези 14 години консерваторите се представиха зле, но тези, които идват, ще се представят още по-зле. Ако не искат това да се случи, те трябва да направят кризисни десни реформи, характерни за консерваторите. А те са либерали! Но дори и това е възможно! В целия свят десни правят леви реформи, а леви – десни.
– Риши Сунак изненада мнозина, като обяви общонационални парламентарни избори на 4 юли, тъй като се очакваше те да бъдат през есента. Защо според Вас той избра този ход?
– Всички знаят отговора – за да не загуби катастрофално. Не да спечели, а да не загуби повече. Да минимизира загубите. Доверието в консерваторите все повече спада и с времето ще спада, затова и след анализ са решили да отидат най-скоро на избори. Но… има и нещо друго, което хората не знаят. Най-вероятно до края на годината ще има криза. Тя се очаква вече втора година да започне, а тя все не идва. Но все някога ще дойде. А когато тя удари, по-добре да не си на власт. Всички индекси на всички борси са на рекордни нива сега и всички показатели за „прегряване“ – също, т.е. светът е преди криза или вече е в криза. Но статистически не е отчетено. Тази година е годината на изборите – Европа, Русия, САЩ. Те ще определят за дълъг период съдбините на света. Затова и за Сунак, и за консерваторите във Великобритания, макар и с лош край, те са по-добри от избори в края на годината. Дори и за Великобритания е по-добре. Когато това се случи, Стармър ще казва, че е заварил бедствено положение и не е виновен, а Сунак ще казва, че Стармър се справя зле. А англичаните ще вярват и на двамата и ще си кротуват.
– Другата тема, която стои на дневен ред пред Великобритания, е нелегалната миграция. Доколко тя повлиява на икономическото състояние на страната, или по-скоро е удобна тема за риториката на политиците?
– Това е огромен проблем, без ясно и добро решение. Дори и на най-либералните страни в света им писна от мигрантите, дори и явно да не го казват. Те променят етническия състав, манталитета, начина на живот, всичко. Разбъркват установения ред. Но разбиранията на хората се променят много трудно, а дори и там, където става, е много по-бавно, отколкото са си представяли и най-големите оптимисти. Създават се общности, анклави, „държава в държавата“, с висока престъпност, която пък се използва, даже и финансира от чужди държави за дестабилизация, подклаждане на напрежение и даже изнудване. Кое му е доброто!? Това са вече огромни общности, които не се интегрират, но влияят и променят приелата ги страна. Хераклит казва: „Не можеш два пъти да се изкъпеш в една река“ – водата няма да е същата, но и човек няма да е същият. Не можеш да спреш емиграцията. Великобритания няма да е същата, но и светът няма да е същият, защото вече не може да се построи нова „желязна завеса“. Тя ще трябва да е между богати и бедни страни. Кой ще я направи? Как ще я направи и кога ще се направи? Кои ще са едните и кои другите? Не че не може и че няма някой като Хитлер да се опита да пренареди световния ред, но светът ще навлезе в „ледена епоха“, а може би и в последната ядрена война. Този проблем няма бързо и удовлетворяващо решение за всички страни или изобщо няма решение. Парадоксът е, че емигрантите дразнят емоционално, но допринасят материално за благополучието на Великобритания. Те пълнят повече държавния бюджет, за да може правителствата да дават повече на мрънкащите, социално слабите и хейтърите. Без тях икономически щеше да е много по-зле, а бедните още по-бедни.
– Какви дни да очакваме пред Обединеното кралство след изборите на 4 юли?
– Много неизвестни. Нищо не е ясно, а когато се изясни, ще е много по-късно. Няма единна икономическа политика, която да бъде прилагана. На теория има, но на практика няма да се случи. Пациентът не иска да приеме лечението и предпочита да си страда не силно, на обезболяващи, но дълго, без тенденция да бъде излекуван, и дори свиква с мисълта да е вечно болен. Стармър е привърженик на Евросъюза. Сега и повечето англичани – също. Това е едно от възможните решения на Великобритания, защото то ще реши повечето им проблеми. За няколко години ще отклони вниманието на хората от реалните проблеми. Подготовка за референдум, агитации, спорове, кавги… Ще им спечели време. А през това време светът ще е излязъл от кризата, най-вероятно ще е приключила войната в Украйна, че и в Газа, т.е. светът ще се успокои и икономиката ще тръгне нагоре. И политиците ще побързат да си припишат заслугите за това, а то е ясно отсега и че при всеки премиер ще се случи. Затова повдигането на въпроса за връщане на Великобритания или дори само референдум, изглеждат най-логични. Но то няма да е нито лесно, а и нито възможно в скоро време. Европа вече не иска Великобритания, защото тя беше глезеното й дете. Тя имаше безброй изключения и повече се възползваше, отколкото спомагаше на Съюза. Повече взимаше, отколкото даваше. Сумарният ефект беше в нейна полза, а тя сама се отказа от него. Дори и това да се случи, то ще е при други, много по-различни условия, и на друга, много по-висока цена. Вратите са отворени, но не всички са добре дошли и не във всички случаи.
Сегашните несгоди основно се дължат на Брекзит, но повторно влизане в Евросъюза не решава всичките тези проблеми. Трябва производство, производителност, конкуренция, а мерките за това са на национално ниво. Те са болезнени и затова няма да бъдат направени!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
