Влади Априлов: Българите в чужбина милеят за родината си

В този брой на вестник БГ БЕН Ви срещаме с известния актьор, музикант, сценарист и режисьор Влади Априлов. Той е винаги усмихнат и неслучайно някои го наричат Господин Сладко отмъщение, което е с намигване към предаването със скрита камера, възникнало по негова и на Магърдич Халваджиян идея.

Влади Априлов е работил в едни от най-популярните телевизионни предавания, а сред тях са „Пълна лудница“, „Големите надежди“, „Като две капки вода“ и други. За читателите на вестник БГ БЕН той даде специално интервю.

- Здравейте, г-н Априлов, за нас е особена чест да сте наш гост! През годините Вие сте били част от екипите на едни от най-успешните български тв формати. В кое амплоа се чувствате най-добре: сценарист, театрал, музикант, режисьор, продуцент, шоумен?

- Здравейте! И за мен е любопитно в кое амплоа се чувствам най-добре. (Смее се.) Аз никога не съм можел да се фокусирам в една дейност и да правя само едно и също нещо. Не че не ми е интересно. Мога цял живот да пиша книги, сценарии или нещо подобно, но истината е, че непрекъснато ме сърбят ръцете да правя и други неща, и съм все по някакви работни срещи.

Например вчера имах среща с Маги Халваджиян, понеже ще излиза втори тираж на автобиографичната му книга „Без реклами“, която заедно написахме, и сега ще трябва да сътворим още една допълнителна глава към нея. После пък се видях с Ненчо Балабанов, който иска да си направи свой собствен спектакъл и с него да разказва на хората различни истории, и на мен това ми е страшно интересно, понеже аз много го уважавам като актьор, като глас и присъствие. И в същото време от една-две седмици ми звъни моята стара дружка Кати Пеперудата, звездата от попфолка, която реши да пропява наново, и понеже съм й правил хитове, тя пожела да работим отново заедно. И нищо че вече от 25 години не се занимавам с такива неща, в главата ми веднага се зародиха разни идеи, та ще видим какво ще се получи.

- В този ред на мисли, ако се върнем в годините назад, как се случи преходът за Вас от рап към попфолк?

- Не знам доколко хората си спомнят преди години какъв бях или кой бях, но аз в началото започнах с мой авторски рап. Всъщност това, което цял живот съм правил, е да пиша текстове. Така започнах в този бизнес като автор на песни - поет, стихоплетец, и в един момент постепенно започнах да си изпълнявам нещата, които съм написал. Тогава бях много млад, работих с Ана-Мария Тонкова (светла й памет!). Помагах й да правим радиопредаването „Тик-так“ (кръстено на копчетата тик-так) и за един 1 април предложих идеята да направя актуални новини в рап ритъм и Ана-Мария се съгласи. Направихме ги, получиха се супер и станаха много популярни. После ме поканиха в телевизията и така започна всичко. Искам да кажа, че определено ме влече актуалното, и ако в нещо съм добър в този живот, то е да взема от информационния поток някакви неща, да ги актуализирам и да ги поднеса на хората - кога с усмивка, кога по-сериозно. Там ми е силата. Още тогава някакви хора се опитваха да правят рап новини, но не им се получаваше. Скоро гостувах на Йонислав Йотов - Тото в неговия подкаст „При Тото“, та докато си говорихме, го попитах защо не сътворим нещо заедно, като съберем всички рапъри (рапЕри), и аз като доайен да направим един мощен рап нюз и да изригнем с тонове простотии, на което той се замисли, така че може да го реализираме в някакъв момент. А относно чалга периода ми, за който имах много критики навремето и доста хора ме плюеха и някак си ме отписаха, явно, че тези хора не са слушали точно какво пея. Защото аз актуалността на текстовете, както и тази народна поезия за обикновените хора я прехвърлих просто в друга стилистика, в попфолк стилистика. Защото, когато преди 25 години аз пеех рап, изпълнявах песните си предимно по участия. И дори издадох албум, но по онова време никой не пускаше тази музика по радиото и по телевизията, а сега рапЕрите са навсякъде. И след това го прехвърлих в така наречената чалга, където имам много емблематични парчета, но те са с остро сатирични текстове, и всеки, който ги е слушал, знае за какво става дума. И дори сега, ако отвориш Ютуб на моето парче „Кючек“, ще прочетеш коментари от сорта: „Е, пичове, бати ви Влади е написал текста преди 25 години и нищо не се е променило в тази държава!“. Изкарах и там няколко години, но, естествено, тази музика ме отхвърли, защото аз не съм истинският попфолк изпълнител, а съм някой, който си правеше експерименти. Голямото достойнство ми е, че тогава издадох четири или пет албума с мои авторски песни като музика и текст, въпреки че не съм музикант. Другото, което в този период направих, е, че вкарах рок имиджа в попфолка - дълги коси и кожени панталони, така че това е моят принос и с това се занимавах. Просто такива бяха времената...

- Нека Ви върна във времето на Вашето детство. Какво дете бяхте, как се роди любовта Ви към изкуството? Помните ли първия филм, постановка или концерт, който сте гледали?

- Всъщност брат ми - Ники Априлов, този изключително креативен и талантлив човек, той е артистът в нашето семейство и от малък беше по театрални постановки, по сцени, а след това кандидатстваше във  ВИТИЗ. Докато тогава аз нямах нищо общо с изкуството просто защото бях спортист и се изявявах по разни състезания. Но понеже съм киноманиак, гледах много филми и изчитах тонове литература. Чета много бързо, примерно романа „Шогун“ го препрочитам само за ден. Та когато брат ми стана актьор, тогава изведнъж реших, че и аз искам да следвам този път. Е, да де, но не ставах за актьор, защото това са години подготовка, изяви, някои по-бързо се реализират, други - по-бавно. Въпреки това опитах няколко години във ВИТИЗ, но не ме приеха, за което не виня никого, защото след години осъзнах, че просто не съм бил добре подготвен, и затова записах българска филология и си завърших образованието. Започнах да си работя с литература, с писане на пиеси, на текстове и сценарии. И във времето така ми се получи, че излязох отново на музикалната сцена, както и на телевизионния екран и успях да се реализирам. Ако някога съжалявам за нещо относно работа и изяви, то е, че примерно нямах по-голяма възможност да снимам филми, да правя големи концерти или да напиша някакъв страхотен бестселър и то просто защото не съм бил достатъчно последователен. Но в крайна сметка, си имам своите качества.

- В началото на 90-те Вие сте автор на текстове на песни предимно театрални, работите с Ана-Мария Тонкова и сте били в екипа на легендарното предаване "Добро утро", чийто автор е Александър Авджиев. Какво си спомняте за това начало и какво научихте от тези уникални личности?

- По онова време аз бях млад журналист и работих като музикален продуцент на младия тогава изпълнител Лео, който беше от трио „Спешен случай“, и именно той ме запозна с Ана-Мария Тонкова. Правехме на Лео песни в попрок стилистика, нищо общо с чалгата, и същевременно започнах да помагам на Ана-Мария с рубриката „Досие“, която измислих за популярни наши музиканти, рок изпълнители. За почти всички сме правили материали - интервюирахме ги, снимахме ги в три плана - един анфанс, два профила и след това като досие със снимки. Беше много готино и оригинално, защото аз познавах всички тези хора, а за някои от тях съм писал и текстове. От „Добро утро“ ме чули и ме поканиха, за да направим видео версия на рап новините. Тогава се запознах със Сашо Авджиев, който беше лице на предаването, а двигател пък беше режисьорът Илия Костов (светла им памет!). И след като реализирахме идеята за видео рап новините, то стана суперпопулярно. И друг път съм го казвал, но това е факт - аз се появих една сутрин по телевизията за 40 секунди, и станах звезда. Така се случваха нещата по онова време в България, а „Добро утро“ беше най-гледаното тв шоу тогава. След толкова години опит всъщност за себе си разбрах, че телевизията е всичко, към което ме е бутал животът. Защото най-лесно ми е да правя телевизия и всички предавания, които съм сътворил, са успешни. Бил съм на всякакви позиции, но в „Добро утро“ разбрах, че ме бива за това нещо, и покрай тези именити колеги започнах да уча телевизионерския занаят, а след това започнах и да помагам на екипа да върви напред, както и да реализирам добри идеи. Развих се, просто попаднах на добро място, в добро време.

- Точно в тези години брат ви Ники Априлов е топрежисьор на детски предавания, той е продуцентът и водещ на „Като лъвовете“, на което Вие пък сте сценарист.

- Това бяха едни сладки години! А след 1991-ва нататък телевизията някак се отваряше, защото дотогава много трудно се пробиваше там. То беше бастион на комунизма и на всичко... Но независимо от това най-хубавите програми са точно от онзи период именно заради огромни творци и личности като Хачо Бояджиев и Иван Славков (светла им памет!). Тогава пък брат ми Ники Априлов беше направил с колежката си Катя Кисимова шоуто „Като Мадона“ в НДК, в което се представяха малки деца облечени като чужди звезди - Фреди Меркюри, Елвис или Мадона. След това предложиха този проект на телевизията. Идеята беше приета и стана едно легендарно предаване със 17 години история и вероятно можеше да продължи още, ако не бяха се появили някакви лица като директори, които го спряха. Аз правех рап новините, искаха да ме снимат за CNN, както и за международния поток, но дойде един директор, който каза: „Е, какво толкова пък прави този, скача и казва новините!“. Подобно беше изказването и за предаването „Като лъвовете“. Така се спря предаването. А тези хора, които никой не ги помни или не ги знае, си изиграха отрицателна роля и попречиха на прогреса. Но нищо не можеше да се направи. 

- Как се запознахте с Маги Халваджиян? Разкажете ни за работата си с тази изключителна личност, откъде дойде идеята за автобиографичната му книга „Без реклами“?

- За Маги мога да кажа, че това е другият ми брат! Много сме близки, най-вече заради това, че сме на един акъл и се разбираме, както се казва, без думи. И да, чалгата ни събра! (Смее се.)

В деня, в който се запознахме, тогава аз щях да правя промоция, защото подхождах много професионално - снимах клипове, правех промоции с танци, балет, с декори, и продуцентите ми казаха, че очаквали да дойде един режисьор с екип. Пристига Магърдич, един такъв с дълга коса, нищо не говори с мен, леко сърдит, гледам го, командва хората си. Запознахме се и му казах, че аз ще съм на сцената, за да пея, да танцувам, че си имам хореография, а той отстрани да си снима и всеки да си върши това, което най-добре прави. И той ме прегърна! И сме си все така до ден днешен - работим заедно и всеки си върши работата и прави това, в което е най-добър. А относно книгата „Без реклами“, преди няколко години Маги имаше един по-труден период и аз отидох при него и му споделих идеята си да напишем книга за живота му и че според мен това ще го разсее. Той доста се дърпаше, не искаше и казваше, че все още е млад, за да пише автобиография, но някак успях да го навия. Седнахме и с това се забавлявахме около две години, като в книгата са разказани уникални истории, а крайният резултат е наистина много добър.

- Няма как да подминем едно от най-забавните и популярни предавания „Сладко отмъщение“, на което сте автор, режисьор, главен сценарист и водещ. Споделете ни за някои от най-забавните за Вас истории!

- Ех, това бяха едни луди три години и половина! „Сладко отмъщение“ беше по идея на Маги, който предложи да правим скрита камера, като преди това ми пусна италианската версия на това предаване. Правил съм около 150 скрити камери. И в моментите, когато не е било притеснително, винаги е било много забавно. Имам доста страшни истории, сред които случаите с певицата Ивана, където бях затворен в зоопарка в един кашон, както и ситуацията с нейната попфолк колежка Алисия, която пък плашихме с мечка, и тя взе че скочи от третия етаж на един хотел... Също така историята с Юлиана Кънчева - съпругата на Жоро Пентаграма, където чупихме едно заведение като мутри, а после ни арестуваха. Имаме изключително много случки и по време на снимките. Понякога сме се чудели дали поканените от нас „герои“ ще се усетят, но всичко е в сценария и нещата опираха и до моята „лудост“, понеже аз в този момент правех само това.

- Последните няколко години представяте пред българската публика по света Вашите спектакли "Побъркан свят", ''Стани, юнак балкански'' с уникалния Любо Нейков, както и ''Ние Българите'' с любимия на всички ни Васил Василев - Зуека.

- Това са едни от най-хубавите неща, които ми се случиха в живота, и аз ги слагам така - синовете ми и другото са тези спектакли. Първоначално всичко започна със Зуека, направихме ''Ние Българите'' и тръгнахме да пътуваме. После ковид удари навсякъде, но ние продължихме да пътуваме по света с по три ваксини, с документи и маски... Два пъти ходихме до Америка и Канада, но после Зуека се отказа, защото реши да се посвети на рисуването и искаше да бъде близо до семейството си в Испания. Така отидох при един от прекрасните ни комици - Любо Нейков, който много харесвам и за мен е комик №1 на България, без да искам да обидя някого. Освен това е прекрасна личност и светъл човек. Та отидох при Любо с написан мой материал, той го погледна и ме помоли да го променя, като ми даде конкретна идея. Преработих всичко наново и се получи съвсем друг спектакъл. На Любо много му хареса, разработихме го и така се появи “Стани, юнак балкански”. Така тръгнахме по света с него и предлагахме на нашите сънародници в чужбина сатирична драматургия. Имахме прекрасни изяви и срещи с българи по цял свят, стигнахме чак до Австралия, Нова Зеландия, Дубай и Сингапур. Но после и на Любо му дойдоха малко в повече дългите пътувания. За мен всички тези моменти бяха много специални и нямах търпение да стане петък, да кача раницата на гърба, да тръгна някъде по света и да играя.

- Защо избрахте да работите предимно в чужбина? Какви са най-силните Ви впечатления от срещите с българи по света?

- Преди няколко години разбрах, че именно навън има интерес към български артисти и спектакли. Направих си рисърч и видях, че в чужбина се играят някакви пиеси, някаква драматургия, която няма нищо общо с живота. И затова реших да направя нещо актуално, с което да кажем нещо на тези хора, да ги накараме да се посмеят, да поплачат и да ги върнем не в България, а към това какво е да си българин, откъде сме дошли, какво сме направили, пък след това да се пародираме докъде сме стигнали. И в чужбина тези неща много повече се харесват и хората им вярват, те са запазили една наивност, една чистота...

Веднъж, докато играехме ''Ние Българите'' със Зуека в България - то беше доста критично, и хората си мислеха, че вероятно ще пеем „Я, кажи ми, облаче ле бяло“ облечени във фолклорни дрехи, но не е така. Ние българите сме славен народ, който изчезва всеки ден с по хиляда души, обречени сме на заличаване! И като взехме да говорим за тези неща и защо се случват, тук, в България, веднага имаше коментари от сорта: „Е, чак пък толкова! Не, не, това е прекалено!“. А в чужбина не е така, хората там те гледат в очите, смеят се и плачат, викат ни „будители“, защото ние говорим и за патриотизъм. Тези хора милеят за родината и се интересуват какво се случва там. Срещаме се със страхотно съхранени българи, които са емигрирали преди доста години. Гледат българска телевизия, слушат българско радио, ходят на народни танци, вълнуват се от всичко българско просто защото не са забравили, че са българи! Истината е, че аз в чужбина видях много по-съхранени българи като душевност и доброта. Затова играя в чужбина. Бях изключително щастлив, че съм накарал някой да се усмихне, да се разчувства и харесва това, което правим.

- Децата Ви живеят, учат и работят в Италия, занимават се с кино, телевизия и спорт. Как се чувстват там и като родител какво ги съветвате?

- Големият ми син завърши „Кино и телевизия“ и работи в Canale 5, една от телевизиите на Берлускони, а малкият ми син е кинорежисьор и започна работа в Sky TV. И двамата бяха в италианския колеж в Горна баня, завършиха и решиха да продължат да учат в Италия. Добри деца са и единственото, което цял живот съм им казвал, е да бъдат мъжкари и да имат достойнство. И те са такива, много железни млади мъже. Доста хора са ме питали защо не се приберат да работят в България, но аз никога не съм казвал на децата си къде да живеят и какво да правят. Не се меся в техните решения. Погрижих се да завършат образованието си и сега нека те сами да преценят какви стъпки ще правят в живота си напред. Аз имам една теория, която съм споделял на близки хора, а именно, че трябва да застанеш на пътя на успеха и някой да види твоите умения и талант. Днес живеем във време, в което могат да се постигнат много неща, време на възможности, и дори когато имаш проблеми, животът предоставя решения. Затова, ако имаш талант, бори се за него, за да постигнеш нещо.

- Вие сте потомък на възрожденеца Васил Априлов. Разкажете ни малко и за Вашия прапрадядо - легендарната личност Коста Априлов опълченеца!

- Да, ние сме потомци на този славен род и никога не сме парадирали с брат ми за тези неща. Дори определени хора си мислят, че това са някакви псевдоними, и явно това ги устройва, защото ние дори в Габрово не сме канени за някои специални събития. Ние сме от жилката на третия брат, самият Васил Априлов няма преки потомци, но в нашия род опълченецът е Коста Априлов, който е и четник, член на четата на Цанко Дюстабанов, за когото пък сестра му е била женена. В рода ни имаме и друг герой - Пенчо Априлов, който е командир на рота от герои и загива в битката при Дойран, бранейки България. Имаме невероятни личности в рода ни, за които съм чел и писал, и в мен винаги е имало едно вътрешно достойнство, че съм потомък на тези легендарни хора!

- Благодаря за отделеното време, г-н Априлов! Вашите пожелания към нашите читатели и към всички българи на Острова?

- Ами точно това, останете си Българи на Острова! Мисля, че това е най-хубавото. За мен Англия е една изключително загадъчна страна, защото аз, първо, в Банско съм обграден от англичани, а второ, съм голям фен на английската история. И напоследък непрекъснато гледам филми за това как всъщност двете държави, които са устояли на хитлеризма, са англичаните и руснаците. Гледам битката за Британия какви чудеса са били и ми е малко странно, обикаляйки Англия, в какво са се превърнали голяма част от съвременните англичани, които нямат нищо общо с тяхната история. Но истината е, че ние, българите, не сме по-долу от англичаните - все пак сме Първата българска империя в Европа, със страхотна история и самочувствие! Така че най-важното е да са здрави всички сънародници на Острова, да имат добра работа, достойно заплащане и възможност да се връщат в България, където по принцип трябва да ни е най-добре! Благодаря!.

Редактор: Антоанета Петрова