Успехът на БФК „Мераклии“ в Лондон е в резултат на постоянство, усилен труд и огромната любов към българския фолклор
В рубриката „Български таланти на Острова“ вестник БГ БЕН Ви среща в този брой с Маргарита Бояджиева и Венцислав Шопов от популярния Български фолклорен клуб „Мераклии“ в Лондон. Клубът е създаден през 2014 година в Лондон и чрез него се пазят и предават българските народни традиции и обичаи на сънародниците ни на Острова.
Венцислав Шопов, който е главен художествен ръководител и хореограф на „Мераклии“. Той е завършил Държавното хореографско училище в София през 1989 година със специалност „Артист-балетист и педагог в танцовото изкуство“. Има дългогодишна практика като танцьор и солист на Държавния ансамбъл „Пирин“ (1988–2003 г.).
Маргарита Бояджиева е ръководител на „Мераклии“. Завършила е бакалавър с отличие в специалност „International Hospitality Management“ в Buckinghamshire New University през 2022 година.
Двамата са убедени в това, което правят, защото народните танци докосват и вълнуват хиляди българи в Обединеното кралство. Убедени са, че дори и далеч от Родината, трябва да продължат своето дело да носят славата на България по света.
На снимката: Венцислав Шопов и Маргарита Бояджиева / от дясната страна/ с Цвети Кънчовска, която им връчва почетна грамота.

- Да започнем първо с решението Ви да се преместите в Англия – спомняте ли си какво Ви провокира и от колко години сте в Лондон?
Венцислав Шопов: Както при много българи, пътят ни към Англия започна с гурбетчийството, провокирани от търсенето на нови възможности, сигурност и по-добър живот. Така, неусетно, годините се изминаха и вече повече от 20 години живеем в Лондон.
- Кога попаднахте в плен на магията на родния фолклор?
Венцислав Шопов: Магията на фолклора за мен не е просто избор – тя е усещане и съдба. Тече в кръвта ми още от дете. Завършил съм Държавното хореографско училище като артист-балетист и педагог в танцовото изкуство. Бил съм танцьор и солист на ансамбъл „Пирин“ в периода 1988 - 2003 г. Фолклорът ме изгради като човек и ме научи да ценя корените си.
- Кога и защо решихте да създадете Български фолклорен клуб „Мераклии“ в Лондон?
Венцислав Шопов: През 2014 година, водени от силна носталгия към родното, с подкрепата на Маргарита и шепа ентусиасти, се създаде „Мераклии“. Клубът се появи от любов към народните танци, към традицията и към България, и от потребността да има място, където българският дух да се съхранява и възражда.
- Днес БФК „Мераклии“ е един от водещите клубове зад граница. На какво се дължи този успех?
Венцислав Шопов: Успехът се дължи на отдадеността и упоритостта на танцьорите, на безсънните нощи и вълненията преди всяка изява. Успехът е резултат от постоянство, усилен труд в залата и огромната любов към българския фолклор.

- Колко танцьори има в момента клубът и как е структуриран?
Венцислав Шопов: Клубът обединява около 60 души от различни възрасти. Структуриран е в детско-юношеска група, група за автентични танци и хореографска група за сценични изяви. Репетициите се провеждат всяка неделя, а отскоро сформирахме и група за начинаещи, водена от наши талантливи танцьори, с репетиции всеки четвъртък. За повече информация може да посетите фейсбук страницата ни: https://www.facebook.com/MerakliiBFClubLondon/
- Как успявате да привлечете и задържите най-малките?
Маргарита Бояджиева: Преди две години дадохме възможност на децата да излязат за първи път на голяма сцена по време на концертния формат „Хоро да е, в Лондон да е“. Участието им не беше предварително планирано, но появата им развълнува цялата зала и те обраха бурните аплодисменти. Оттогава мотивацията им е още по-силна, защото усетиха тръпката и емоцията пред голяма публика. В началото винаги е трудно, но когато усетят как първите стъпки се превръщат в танц, идват радостта, увереността и желанието да продължат.

- Какво е да съхраняваш българските традиции зад граница – труден ли е този път?
Венцислав Шопов: Да съхраняваш българските традиции зад граница понякога е уморително и болезнено, но пътят от първата несигурна стъпка до уверено хоро, е истинско щастие и награда. Когато видиш как българското хоро се извива далеч от родината, разбираш, че всяко усилие си е струвало и за малките, и за големите танцьори.
- Как се разви клуб „Мераклии“ през годините? Сплотяват ли народните танци българите зад граница?
Маргарита Бояджиева: Български фолклорен клуб „Мераклии“ не е просто клуб, той е дом. Народните танци ни събраха, сплотиха и ни превърнаха в малка българска общност, която с времето се превърна в голямо фолклорно семейство, изпълнено с приятелства, безценни емоции и незабравими спомени.

- Имате ли случаи на хора, които откриват фолклора едва след като заминат в чужбина?
Маргарита Бояджиева: Да, имало е такива случаи и това са едни от най-вълнуващите моменти. Много от нашите танцьори никога не са танцували преди. Случвало се е родители, присъстващи на репетициите на децата си, постепенно да се запалят и сами да пожелаят да изучават българските народни хора.
- През 2025 г. участвахте за трети път в „На мегдана на другата България“. Какво е усещането?
Маргарита Бояджиева: Съборът „На мегдана на другата България“ става все по-мащабен. Усещането е, че си в България, макар и извън нейните граници, и е изпълнено с трепет, положителни емоции и спомени, които остават завинаги в сърцето.
- Какви нови танци и изяви подготвяте?
Венцислав Шопов: Продължаваме да обогатяваме репертоара си с нови хореографии и автентични танци. Предстоят ни фестивали, събори и срещи, които носят силна мотивация и положителен заряд.
- Ясно ли е кога ще се проведе шестото издание на „Хоро да е, в Лондон да е“?
Венцислав Шопов: Това е инициатива, в която влагаме много усилия и сърце. Все още уточняваме датата, но с голяма вероятност събитието да се проведе през есента.
- Защо за Вас са важни благотворителните каузи?
Маргарита Бояджиева: Когато имаме възможност да помогнем, го правим от сърце. Надеждата крепи, а заедно можем повече. Най-важното е да бъдем човечни, не само в хубавите, но и в трудните моменти.
- С каква мечта и с какво послание бихте се обърнали към нашите читатели?
Венцислав Шопов: Мечтая българският фолклор да се съхрани и да продължи да живее в своя автентичен облик. Да предам това безценно богатство на младите таланти, които да продължат делото и да го предават от поколение на поколение.
Маргарита Бояджиева: Пожелаваме на всички българи, и най-вече на българските деца по света, да не спират да носят духа на българския фолклор в себе си, да почитат традициите и обичаите ни, да се гордеят с корена си.