Тихата революция на душата

Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила е докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.

Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.

В рубриката „Училище по психология“ доктор Мирена Василева засяга една много важна тема, свързана със смисъла, или тихата революция на душата на човек.

От доктор Мирена Василева

Животът на човека е изпълнен със смисъл, когато избухне една тиха революция дълбоко в душата му: гордостта ще отстъпи пред скромността, критичното отношение ще прерасне в уважение, единството ще замени дискриминацията, невежеството ще даде път на знанието. Но това време е далечно.

Защо? Защото дори не сме открили, че най-голямото човешко нещастие расте в почвата на емоцията. Човекът мечтае да изживее щастливи дни, но не знае как да постигне щастието.

Щастието не се купува с пари, смисълът е друг

Силните се опитаха да покорят щастието. Обсаждаха го с войски, заплашваха го с оръжия, потискаха го със своите победи. Но щастието им се изплъзна, защото никога силата не е успявала да го контролира.

Богатите се опитаха да купят щастието - издигнаха империи и натрупаха съкровища. Но то не се продаде, защото не живее там, където се броят пари. И напомни тихо, че има бедни, които обитават дворци, и богати, затворени в празни къщи.

Учените се опитаха да го обяснят с числа и формули, но щастието остана недостижимо, защото логиката на ума не може да разгадае езика на сърцето.

Известните го търсеха в аплодисментите и светлините, но то се отдръпна - скрито в простотата. И мнозина останаха сами сред тълпите, изгубили най-ценното - вътрешния мир.

Младите потърсиха щастието в шума, риска и мигновеното удоволствие. Но то им отвърна ясно: не живея там, където бъдещето се пренебрегва и последствията се забравят.

Някои повярваха, че могат да отглеждат щастието в изолация - далеч от хората, далеч от трудностите. Обявиха се за свободни от проблеми. Но щастието си тръгна и остави тихо послание: аз ценя „мириса” на хората и раста сред препятствията в живота.

Мнозина се провалиха, защото искаха аромата на цветята, без да ги засадят или защото желаеха плода, без да поемат труда. Жадуваха за върха, без пътя до него. А щастието изисква смелост - да навлезеш в дълбоките води на собствените си емоции и да се научиш да плуваш в свят, изпълен с предизвикателства и изпитания.

Щастието се крие в простите неща. В цветето край пътя. В способността да видиш красота там, където друг вижда пустиня.

Щастието не живее в шума, а в тишината. Не в победата над другия, а в победата над егото. Не в играта „аз съм прав“, а в смелостта да кажеш: „Благодаря. Извинявай. Разбирам“.

Човекът без любов губи постепенно своя свят

Човекът е създаден от Любов и без нея изчезва. Умира не само той, а светът му - децата, мечтите, успехите, смисълът. И постепенно става ясно, че най-голямата опасност за човека не са бедствията и болестите, а самият човек, когато забрави как да обича и как да общува.

Ние живеем в крехка орехова черупка - нашата душа. В нея се побират всички любови и страхове, всички войни и прошки. И когато позволим на егото да управлява, започва играта на доказване, надмощие и конфликти - в отношенията, в семейството, в обществото, в света.

Истинската сила не е в това да победиш другия. Истинската сила е да научиш урока. Защото победител в една битка е този, който е пораснал. Умът ни е като плодородна земя. Каквото посеем - това ще пожънем. Страх или доверие. Вина или прошка. Любов или съпротива. Умът не съди - той просто дава плод.

Светът на емоциите не приема лозунги за моментално щастие

Той изисква упражнение и възпитание - да се учиш да превъзмогваш разочарования и да забелязваш красотата в дребните неща. Само човек с душевен мир може да види спектакъла в едно малко цвете и да превърне всекидневието в чудо.

Емоциите трябва да ги възпитаваш, за да превъзмогнеш провалите и разочарованията, които всъщност са твоите златни победи по пътя към себе си и личностното ти израстване. Там, където си сгрешил, научаваш уроците; от болката, предателството и критиката черпиш сила. Понякога е нужно да бъдеш критикуван, отхвърлен или предаден, за да възкръснеш, да се очистиш и да видиш истинската стойност на себе си. Всяко падане те учи да обичаш по-дълбоко, да прощаваш и да вървиш по-смело по пътя на живота.

Емоциите говорят тихо - трябва само да ги чуеш. Когато емоциите мълчат, болката говори. Когато не позволим на сърцето да плаче, тялото започва да крещи. Затова спри! Затвори очи! Вслушай се! Попитай себе си: Какво ме боли? Какво ми липсва? Какво искам… и какво се страхувам да призная? Отговорите не са в съпротивата. Отговорите са в тишината. Слушай сърцето си - то знае пътя към тишината. Когато вътре всичко крещи, първо спри и чуй тишината!

Животът е прекрасен, но не е лесно да бъде изживян като приключение. Понякога той е като необятна градина, а друг път пейзажът рязко се променя - превръща се в суша като пустиня или става твърд като планина.

Всеки от нас носи своята война и своята история - рани и победи, страхове и мечти, избори и последствия. Те изграждат личността ни, оформят душата ни и ни учат как да обичаме, да прощаваме и да откриваме смисъла в простите, тихи моменти на ежедневието.

Само когато приемем своята история и се научим да я носим с мъдрост и смелост, животът ни се разкрива като истинско приключение.

Независимо от препятствията, които трябва да преодолеем, всеки човек носи в себе си невероятна сила - силата да избира, да осъзнава, да обича и да се приема. Много от нас обаче не знаят, че я притежават.

Човек не може да стане това, което иска да бъде, докато не приеме това, което не иска да бъде. Истинското общуване се случва, когато можем да четем и пишем в душите на хората не само с думи, а с действия, доказани във времето - невидимо, дълбоко, истинско.

Това е тихата революция.

Това е пътят към мира.

Това е дарът за душата.

С обич,

Мирена

Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.