Тези шест древни легенди всъщност се основават на реални събития

От незапомнени времена до ден днешен митовете, легендите и приказките не спират да вълнуват въображението ни. Във „Властелинът на пръстените“, една от най-известните съвременни приказки, се разказва за тъмна, ужасяваща планина, изпълнена с огън. Потоците огън от изригването на вулкана Стромболи на остров Сицилия направили такова впечатление на Толкин, че вдъхновили този образ в романа му. Ето някои от най-ярките примери.

Езерото Крейтър и битката на боговете

Коренните американци от племето кламат вярвали, че езерото Крейтър в Орегон някога е било висока планина на име Мазама. В нея живеел Лао, божество на подземния свят. В епична битка между Лао и небесния бог Скел огън и сяра изпълвали небесата между Мазама и близката планина Шаста. Лао загубил битката и се върнал в подземния свят. Скел сринал планината върху него и го затворил завинаги, запечатвайки входа на тъмницата му с красиво синьо езеро. Този мит всъщност описва мощно вулканично изригване преди 7700 години, когато огромно количество магма пропуква кората и отваря масивен кратер, който по-късно е запълнен с дъждовна вода.

Шри Ланка и армията на маймуните

Прочутият индийски епос Рамаяна разказва класическата история за отвличане и отвоюване. Сита, съпругата на бога Рама, е открадната и отведена в Демонското царство на остров Ланка. Армия от маймуноподобни мъже заедно с брата на Рама - Лакшман, построили плаващ мост (моста на Рама) между Индия и Ланка, откъдето прекосили морето и успели да победят царя на демоните Равана. Въпреки че тази заплетена история е пълна с фантастични детайли, самият мост действително съществува. Кадрите от въздуха ясно показват 48-километров подводен участък от варовик и пясък, простиращ се между двете земни маси. Този мост, който в някои свои части е само на няколко метра под повърхността на водата, вероятно е вдъхновил древната легенда. Смята се, че е минавал над водата чак до 15-и век, когато силна буря го потопила под вълните.

Звездата гост

Около 1006 година редица астрономи забелязват явление, което те наричат „звезда гост“ в небето. Персийският учен Ибн Сина (по-известен с латинското име Авицена) дава подробна информация за събитията. В неговата Китаб ал-Шифа (Книгата на изцелението) той обяснява как непознатият обект, който се виждал в небето в продължение на месеци, не спирал да променя цвета си, като хвърлял искри, преди, в крайна сметка, да избледнее и да изчезне. Дълго време смятали, че е комета, но сега знаем, че Сина е наблюдавал супернова, избухнала преди 7200 години, чиято видима светлина е достигнала Земята в началото на първото хилядолетие. Въпреки че видимата ѝ светлина отдавна е изчезнала, високоенергийните останки от SN 1006 все още могат да се видят благодарение на рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА. Промяната на цвета в този случай може да означава сливане на две бели джуджета, което би създало особено енергична свръхнова, искряща в променлив цвят. Описаното от персийския учен означава, че тази легенда не само е вярна, но и предоставя на съвременните астрономи детайли, които иначе щяха да бъдат загубени.

Атлантида 

Един от най-известните митове в човешката история, описан от гръцкия философ Платон, разказва историята за високоразвита древна цивилизация, потънала под вълните и изгубена завинаги. Макар че твърдението се оспорва, редица археолози смятат, че митът може да препраща към рухването на Минойската империя. Преди около 3650 години мощно вулканично изригване е разтърсило остров Санторини, известен още като Тера. Огромната магмена камера избухнала на повърхността толкова катастрофално, че основата на острова се сринала, изпращайки цунами към Крит и погребвайки голяма част от острова в морето. Високоразвитата Минойска цивилизация потъва под вълните завинаги.

Буревестника и китът 

Друга приказка на коренното американско население разказва за Буревестника, добронамерено свръхестествено същество, което се спуснало в морето, за да се разправи с кита убиец, който лишавал племето куилют от прехрана. По време на тази епична битка се породили мощни вълни и много хора на земята загинали в хаоса. В крайна сметка, Буревестника успял да издигне кита над вълните и да го стовари на земята с яростен гръм. Удивителното е, че през 80-те години на миналия век геолозите откриват доказателства, че през 1700 г. в северозападната част на Тихия океан е имало мощно земетресение, предизвикало цунами. То не само ударило американското крайбрежие, където вероятно са живели куилют, но било толкова мощно, че е достигнало чак до Япония.

Големият потоп 

Разбира се, Ноевият ковчег с всички видове животни в него няма как да мине за историческа истина, но много елементи от библейския разказ за потопа се повтарят и в други древни текстове от Близкия изток. Един от тях е епосът за Гилгамеш. В тази месопотамска сага, датираща от VII век пр. н.е., боговете решили да причинят невиждан потоп и да унищожат света. Един от боговете - Еа, казал на човек на име Уту-Напищим да построи лодка, за да спаси себе си и семейството си заедно с цял куп животни. Историята се развива почти по същия начин като библейската. Дали обаче има някакви доказателства, че действително е имало такива наводнения? Геологическите изследвания показват, че в Черно море спират да се вливат ледникови води в края на последния ледников максимум, преди 11 500 години. Вместо това ледниците се топят в Северно море и водата в Черно море започна да намалява. По същото време Средиземноморският басейн се пълнел с морска вода от Атлантическия океан. Двете морета бяха разделени от ивица суша. В крайна сметка, Средиземно море се преляло в Черно. Това накарало седиментната бариера между двете морета да се разкъса драматично и всеки, който би могъл да наблюдава това, щеше да види водопад, 200 пъти по-мощен от Ниагарския водопад, който пълни басейна толкова бързо, че може да потопи цял град за по-малко от ден.

Страницата подготви Антоанета Петрова