Съединението на България е безспорен успех за политическия елит и цялата нация

Професор Пламен Павлов е известен български историк и бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

През 1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а от 1984-та е преподавател там по история на Византия и балканските държави през периода IV-XV век. Бил е хоноруван преподавател в различни университети в страната, участвал е в много форуми на български общности в чужбина.

Професор Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина.

В периода 1998-2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят.

Професор Павлов е инициатор за създаването на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от общностите в чужбина (2009 г.), а също и на много инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните й граници.

Известният историк даде специално интервю за вестник БГ БЕН, посветено на Съединението на България - 6 септември - златна дата в българската история.

- Професор Павлов, да започнем това интервю по нетрадиционен начин и да кажем, първо, според Вас, българите склонни ли сме да помним великите дати в нашата история, каквато безспорно е 6 септември 1885 година?

- Без да се самоидеализираме, все пак като народ помним великите дати - особено онези, които са заредени с позитивна енергия. 6 септември е именно такава дата - безспорна победа не само на тогавашния политически елит, но и на цялата нация. Става дума за акт, при който тогавашните българи се опълчват срещу волята на т.нар. Велики сили, особено на Русия. Нещо повече, защитават Съединението по категоричен начин, с участието на „всяка възраст, пол, занятие“, въпреки че тези слова на Иван Вазов са писани по друг повод, но пък по отношение на Левски! Съединението е своеобразно продължение на Априлската епопея девет години по-рано, завършило с решителна победа.

- Какво показаха на света преди 140 години българите с акта на Съединение на Княжество България с Източна Румелия?

- Нашите предци показват, че свободата не „…ни е дарена…“ по нечия добра воля, а е напълно заслужена. Масовият характер на съединисткото движение потвърждава тази истина, не по-малко впечатляваща е защитата на Съединението и реакцията срещу сръбската агресия през есента на 1885 г. Доброволци от цялата страна, включително ученици от горните класове на гимназиите (Търново, Свищов, Русе, Шумен, Габрово и т.н.) потеглят веднага, организирани в доброволчески отряди, да бранят Пловдив и бившата Източна Румелия от очакваната османска инвазия. Тези спонтанно създадени въоръжени сили, следващи традицията на Българското опълчение от Руско-турската война през 1877-1878 г., участват особено активно в защитата на Видин и Северозапада, където редовната армия е крайно недостатъчна. Стотици „харамии“ от поробена Македония идват в помощ на българската войска и водени от капитан Коста Паница, се сражават смело срещу сърбите през цялата Сръбско-българска война. Всичко това прави Съединението и последвалата война ярка демонстрация на националното единство на народа ни - от Мизия, Тракия и Македония, на емиграцията от близки и далечни страни, откъдето пристигат стотици доброволци. Тъй като войната е кратка, някои са разочаровани, че не са могли да се сражават в името на Отечеството… Това се повтаря с още по-голяма сила по времето на Балканските войни през 1912-1913 г.

- Кой факт се оказва решаващ, за да се стигне до Съединението на България, и до каква степен то се случва благодарение на дипломацията на българските политици?

- Разбира се, дипломацията е изключително важна, особено при позицията на Великобритания. И все пак решаваща се оказва проявената от българското общество желязна воля и единомислие за осъществяването и защитата на акта от 6 септември - както бе показано от г-н Димитър Димитров от Би Би Си в първия том на неговата поредица от книги „Светът за българския воин“, тази картина е вярно отразена и от тогавашния британски печат.

- Защо точно Пловдив става столица на Съединението?

- Няма как да е иначе, защото водещата сила на събитията са румелийските дейци. А и поради т.нар. режим на пълномощията в Княжеството, е налице своеобразна „вътрешна“ емиграция на изявени политически фигури от София в Пловдив. В онези години столицата на автономната област привлича и много българи от Македония. Всъщност в основата на БТРЦК, създаден от Захарий Стоянов, е „македонецът“ Спиро Костов, преди Освобождението съратник на Любен Каравелов. Пратеник на комитета при младежите в Панагюрище, където на 2 септември е дадено началото на Съединението, е бъдещият знаменит държавник Андрей Ляпчев, тогава ученик в Пловдив.

- Понеже в днешно време много се говори за въздействието на Русия върху политиката на България, може би тук е мястото да кажем как Русия реагира на Съединението?

- Враждебната позиция на Русия е изненадваща за тогавашните българи, които все още живеят с илюзии към т.нар. Освободителка… Често нещата се свеждат до неприязненото отношение на император Александър III към княз Александър Батенберг, но не това е решаващата причина. Руската политика държи българите да бъдат нейни марионетки, а и прастарият принцип „Разделяй и владей!“, статуквото с две слаби български държавици, а не с една по-значима като територия и население, е в унисон с имперския интерес на Петербург. Най-коварният ход на руската политика е отзоваването на руските офицери от българската войска, с което се цели България да бъде безпомощна при очакваното въоръжено действие от страна на османска Турция. Това се отнася и за сръбската агресия непосредствено след Съединението, която е видимо насърчавана от Русия.

- Какво се случва след 6 септември 1885 година - тоест, след като българите вече са изпълнили основната си мечта? По какъв път тръгва обединена България?

- Първите години след Съединението не са никак леки. Белязани са преди всичко от бруталната намеса на Руската империя във вътрешните работи на съединена България - преврата на 9 август 1886 г., принудителната абдикация на княз Александър, злополучните бунтове на т.нар. офицери русофили в Русе и Силистра, настъпилата криза с отсъствието на държавен глава… Тогавашният ни политически елит, въпреки присъщите му недостатъци, се държи на висота. Нещо повече, проявява забележителна воля и креативност, като най-ярката фигура безспорно е Стефан Стамболов. Не е случайно, че Симеон Радев озаглавява знаменитата си книга „Строителите на съвременна България“ - всеобхватна характеристика по отношение на социалния живот, стопанството, културата, цялостната модернизация на тогавашна България. 

- В началото на тази година издадохте поредната книга за Апостола на свободата, озаглавена „Васил Левски: Най-добрият ни българин". Какви нови исторически факти разкривате с нея?

- Втората част на заглавието е точен цитат от един от най-верните хора на Апостола - Данаил Попов, и означава буквално „нашия патриот номер 1“. При залавянето на водача на революцията друг негов съратник, неизвестен по име, възкликва: „Нямаме втори Левски на света!“. И това не са само емоции, а вярна оценка за делата на Апостола. Неговите идеали са актуални и днес, абсолютно валидни и за съвременна България. Иначе самата книга носи подзаглавието „Петнадесет истории за Апостола“ и съдържа мои статии, свързани с различни аспекти на делата на Левски - връзките му с Раковски и Ботев, ролята му на „даскал“ и будител, връзките му с македонските и бесарабските българи, идеите на Левски за армията, общественото устройство и т.н. Книгата е своеобразно продължение на предишните ми две книги за Левски, издадени през 2017 и 2023 г., които представляват опит за цялостна биография на Апостола.

- До каква степен идеите и делата на Левски са решаващи по отношение на националноосвободителните борби на българския народ, за подготовката на Априлското въстание, а също и за продължилите и след Освобождението борби за национално обединение?

- Априлското въстание е организирано най-вече от комитетите, създадени от Левски и неговите съратници. Изтъкват го и апостолите, както изрично пише Захарий Стоянов, а и мнозина от водачите на въстанието по места са сподвижници на Апостола. Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) стъпва върху наследството на Левски, както заявяват нейните ръководители Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански… Това се отнася и за революционните сили в Западните покрайнини, например Асен Николов, и Добруджа, където държим да посочим името на Стефан Боздуганов - забележителни българи, които днес, за жалост, почти напълно сме забравили.

- Има ли още спорни факти относно рождената дата на Дякона, както и за събитията около неговото залавяне?

- Въпросът с рождената дата на Левски беше решен преди няколко години, благодарение на едно откритие на д-р Григор Бойков, анализирано с помощта на проф. Пламен Митев. Османските данъчни документи не оставят съмнение, че Дякона е роден през юли 1840 г. Крайно време е тази немаловажна „подробност“ да бъде възприета и при честванията на неговото рождение. Що се отнася до залавянето на Левски, няма убедителни данни за предателство, вкл. на поп Кръстю. Става дума за масирана операция на тайните служби на османската държава, разполагаща с модерни за времето си средства и методи. И все пак залавянето на водача на революцията, както изглежда, е случайно. От друга страна, абсолютно невярно е, че властта изпраща пленения Левски от Търново, където е идентифициран от следователите, в София със символична охрана. Напротив, става дума за военно-полицейска акция, като само през прохода Арабаконак Левски и арестуваните му сподвижници са охранявани от около 250 души.

- Виждате ли днес сред политиците ни достойни наследници на Васил Левски и на другите герои, благодарение на които се е случило Съединението?

- Ако става дума за Съединението, това е факт - в лицето на Захарий Стоянов, Иван Андонов, д-р Георги Странски и другите активни дейци на съединисткото движение. И разбира се, на Стефан Стамболов, който олицетворява в пълна степен тази приемственост, вкл. и като приемник на Левски във вътрешната комитетска организация.

- Датата 6 септември ли трябва да бъде национален празник на България?

- 6 септември е знакова дата, този ден винаги ще бъде празнуван на национално равнище. И все пак аз съм солидарен с идеята конституционно утвърден национален празник да бъде 24 май - денят, празнуван всенародно още преди Освобождението, който в максимална степен отразява връзката със Средновековието и националното Възраждане - не само с просвещението и културата, но и с многовековната българска държавност.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели по повод Съединението и върху какво трябва да се замислим в този ден?

- Разбира се, честит празник! И нека следваме духа на национално единство, воля и вяра в бъдещето на България, проявени от дедите ни през паметните дни на 1885 година!