Силата на самоприемането и приемането на другите (Втора част)

Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила е докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.

Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.

В рубриката „Училище по психология“ доктор Мирена Василева представя втората част от една изключително важна тема, свързана с приемането на себе си, но също така и на другите.

От доктор Мирена Василева

На повечето от нас ни е трудно да приемем това, което другите искат да бъдат, да правят или да имат. Нашето его е толкова убедено, че имаме право и че знае Истината за това кое е идеално поведение, за да бъдем щастливи, че непрекъснато искаме да налагаме вярванията си на всички наши близки. Интересно е, че се опитваме да убедим другите да бъдат това, което ние самите не успяваме да станем. Толкова искаме да се променим, че се стремим да променим другите. Всеки има своята истина. Ежедневно се наблюдава в нашите междуличностни взаимоотношения ясно и замаскирано наличие на много осъзнати и неосъзнати форми на неприемане към другите хора и към нас самите. Тези маскирани модели на поведение включват нашите душевни рани от отхвърляне, изоставяне, несправедливост, предателство, унижение и Егото - като най-голяма пречка да разтворим нашите личностни травми.

Да погледнем с други очи

Вкарват един човек в киносалон и му прожектират филм - „неговия живот“. Супер, той го гледа с радост, виждайки себе си като главен герой, и разпознава майка си, баща си и брат си/сестра си и всички любими хора, които са около него. Чудесно! После в следващ киносалон му прожектират „неговия живот“, но през очите на неговата майка. Гледа и не може да разбере какво се случва в сюжета на филма. След това в следващ киносалон му пускат прожекция с „неговия живот“, но през очите на неговия баща. Гледа и отново не може да разбере какво се случва в сюжета. После в друг киносалон му прожектират филма „неговия живот“, но през очите на неговия брат/сестра. Гледа и нищо не разбира, защото сюжетът на филма няма нищо общо с неговия живот от неговия преживян опит. Всеки си има своята истина през личния преживян опит. Реално всички ние живеем в една обща Вселена; ние живеем в едно Цяло, но в същото време всеки един от нас е една абсолютна индивидуална и неповторима Вселена. Именно това различие и неповторима индивидуалност ни повлича в неумението да приемаме различието на другите. Всички сме в една и съща лодка. Просто имаме различни весла и вероятно минаваме по различни реки. Веслата ни, т.е. инструментите, които използваме, за да се движим в света, са различни, както и водните басейни - средата, в която се намираме. Различни начини на навигация. Преосмислянето на тази метафора по отношение на собствения ни живот може да бъде същинско просветление.

Силата на себеприемането

Приемането не е повърхностно нещо. То е върховна сила. Да приемеш себе си такъв, какъвто си, не е самодоволство, а е състрадателна самоотговорност. Вие се учите да се изпълвате отвътре, без да се налага да вземате от някой друг. Вие се учите да изграждате своя собствена солидна основа на самоуважение и устойчивост.

Тези, които растат с високо балансирана и функционална обусловеност, която им позволява да правят самогрижовни и самоовластяващи избори в живота си, сякаш се справят лесно в живота. Тяхното позитивно обусловяване им позволява да създават и привличат любов, хармония и изобилие. Те рядко дори трябва да мислят за самоприемането, защото всъщност го живеят. Останалите от нас трябва да схванат значението на този фундаментален закон на живота през мъглата на нашето объркано обусловяване и да се научат как да бъдат ученици на Приемането. Като ученици ние се учим да разбираме, че Приемането трябва да бъде безусловно.

Безусловно себеприемане

Представете си, че току-що сте получили голяма кошница с плодове. Посягате към кошницата и изваждате красива червена ябълка, а след това узряла сочна круша, но след това намирате гнил портокал, последван от перфектен банан, и накрая чепка грозде, някои от които са кашави и гнили. Ясно е, че някои парчета са добри, а други не са толкова добри. Как бихте обозначили кошницата или бихте преценили общата й стойност? Виждате ли, кошницата ви представлява, а разнообразието от плодове, които варират по зрялост, е като вашите черти, силни и слаби страни. Да се оценявате като цяло въз основа на една-две единствени черти, е все едно да кажете, че кошницата с плодове е напълно лоша и безполезна само защото съдържа няколко парчета лоши плодове. Бъдете наясно с вашия личностен образ и ценете своите положителни характеристики, умения и силни страни на характера във всички области на живота, включително работата и семейните отношения - не приемайте тези силни страни за даденост. След това, когато се сблъскате с трудност или негативизъм, си напомнете защо се гордеете с това, които сте.

Трябва да осъзнаем, че трябва да поставим тази съществена практика на грижа за себе си в центъра на живота си до края на живота си, за да продължим да освобождаваме истинския си потенциал и да имаме живота, който наистина искаме, защото ние сме тези, които създават живота си. Оценяването на цялостната ви самооценка като лоша въз основа на отрицателни резултати или на това, което другите мислят за вас, няма смисъл.

Самоприемането не е инстинктивно

Може да не го придобиете от опит - въпреки че със зрелостта някои хора сякаш се натъкват на него и решават да не се интересуват толкова от това какво мислят другите за тях. Освен това самоприемането може редовно да бъде подкопано от основния инстинкт за самообезценяване, който всички ние притежаваме в по-голяма или по-малка степен. Приемането на реалността на вашата човечност означава, че когато направите грешка, това не означава, че сте се провалили, и следователно сте по някакъв начин недостойни. Това просто означава, че сте имали опит да бъдете човек, и сега ви е дадена възможността да научите нещо полезно от този опит. Това е просто възможност за развитие. Няма от какво да се срамувате. Няма за какво да се отхвърляте. Освен това със силата на самоприемането е по-малко вероятно да се чувстваме като жертва и да обвиняваме другите. По-лесно е да бъдем саморефлективни и самоотговорни. Приемането прави много по-лесно да признаем грешките си. Когато приемаме себе си такива, каквито сме, това прави възможно и управляемо да се изправим пред себе си, защото Приемането осигурява антидот на самоотхвърлянето и задушаващата фалшива гордост, която се опитва да го компенсира. Когато правим всичко възможно да приемем себе си такива, каквито сме, скоро можем да усетим разликата между двете противоположни състояния на ума и многократно да преживяваме убежището на самоприемането в сравнение с болката от самоотхвърлянето.

С ОБИЧ, МИРЕНА

Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.