Силата на самоприемането и приемането на другите (Първа част)
От доктор Мирена Василева
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила е докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
В рубриката „Училище по психология“ доктор Мирена Василева засяга една изключително важна тема, свързана с приемането на себе си, но също така и на другите.
„Не нашите различия ни разделят. Неспособността ни да разпознаем, приемем и отпразнуваме тези различия“, Одре Лорд
Океанът може да изглежда съвсем различен, в зависимост от това дали стоите на брега, носите се над него в самолет или плувате сред вълните.
И планината добива най-различен облик - според това къде се намирате. Всяко живо същество вижда света от своята уникална гледна точка. От прозореца си наблюдаваме огромен шубрак, но за птичката в гнездото това е уютната листна вътрешност на дървото. В същото време бръмбарът вижда само един масивен, безкраен ствол. Но и в трите случая става дума за едно и също дърво. Точно както една сянка се скрива от определено място, но се вижда от друго, така лесно можем да пропуснем фантастични гледки - освен ако не сме готови да погледнем с други очи на това, което стои пред нас. Да видиш света от различна перспектива - пространствено и мислено, може да ви разкрие множество скрити съкровища и често именно в това се корени процесът на откривателството ЗА СЕБЕ СИ.
Какво се крие в обвивката на пълното приемане
Понятието ПРИЕМАНЕ, което води до безусловна любов, е просто, но не е лесно за възприемане. Силата на приемането е като невидима сянка, която ни преследва, като наш ангел пазител, но нашето его има огромно надмощие да бъде винаги право и ежедневно влиза в безсмислени битки със себе си и другите хора около нас. Когато се умори егото от безсмислени битки, тихо притихва и вижда сянката СИЛАТА НА ПРИЕМАНЕТО и започва осъзнато да разговаря със смирен глас в тишината. Когато сме отново предизвикани от неприемане на поведението на другите относно тяхното различие, като модел на мислене и поведение, ние започваме нови битки с „каменни блокове“ пред себе си и другите. Силата на самоприемането и приемането на другите е трансформираща както лично, така и социално. Ето защо ще представя пейзажната картина на пълното приемане, защото безусловното самоприемане и приемането на другите работят заедно. Когато приемете себе си, вие сте по-добре подготвен да приемете другите - и обратно. Те се захранват едни с друг, създавайки по автентичен живот, свързан с позитивно благополучие. Приемането означава, че ние приемаме това, което се случва не защото ни харесва или не ни интересува, или сме се предали, а защото то вече се случва. Приемането означава, че отваряме очите си и гледаме право в „каменния блок“, за да можем да го видим ясно и да решим как да отговорим ефективно. Това означава, че приемате реалността за истина и не настоявате да я промените. Приемането на другите означава да признаете, че те имат свои собствени мнения, емоции и принципи, без да ги критикувате или да се опитвате да ги промените. Това не означава непременно съгласие или одобрение, а по-скоро желание да видите ситуацията от тяхна гледна точка и да приемете тяхната реалност.
Как работи вашият ум
Всички ние сме си изработили вярвания, свързани със самите нас, с околните, с връзките ни с тях, със заобикалящия ни свят, с всичко, най-общо казано, като се тръгне от способността ни да се изучим, до възпитанието на децата ни, минавайки през професионалното развитие и семейните ни отношения. Всеки носи в себе си плеяда от вярвания. Те са безброй и направляват целия ни живот.
Много често хората, създават своя собствена спяща действителност, без да осъзнават, че са жертви на собствените си идеи и схващания, на собствените си вярвания. Вярванията им не проникват до съзнанието им и трябва да престанат да вярват във всякакви небивалици, защото си развалят живота заради неща, които изобщо не представляват реалността. Да осъзнаят как предразсъдъците им създават стрес там, където нямат нужда от такъв. Склонни сме да мислим за стреса като за нещо, което се случва извън нас, нещо, което се случва на нас. Но реалността показва, че не самите стресови фактори в живота ни определят колко страдаме, а това как ги възприемаме. Може и да нямаме контрол върху предизвикателствата с „каменни блокове“, пред които се изправяме, но имаме избор как да ги възприемаме и как да им отговорим или не можем да спрем вълните, но можем да се научим как да сърфираме или плуваме във водите. Като човешки същества ние имаме капацитета за съзнателно осъзнаване, което ни дава динамичната ни творческа сила, но пълният потенциал на тази сила е до голяма степен спящ, докато не я събудим съзнателно.
Какво държи тази сила спяща и как да я събудим
Ние работим на различни честоти, в зависимост от нашето състояние на съзнание във всеки даден момент. Това има много общо с това, дали действаме (мислим/чувстваме/действаме) от страх и уязвимост, или от състояние на приемане, откритост и свързаност. С други думи, действате ли от его, или от истинско състояние на съзнателно осъзнаване? Въпросът „кой отговаря за вашия ум?“ също така предполага, че вие сте повече от вашия ум. Това предполага, че има измерение на вашето същество, което е по-високо от вашия ум, което може да капсулира ума ви като негов управител и пазител - този, от когото всъщност се нуждаем, за да бъдем на шофьорското място на живота си.
Да приемеш егото си. Често ми задават следния въпрос: „Не мога да приема да не бъда прав и губещ. Как да се справя с това?”. Много добре си давам сметка, че често егото ръководи живота ми, но как да успея да го потисна, за да не ми влияе толкова? Най-напред ние трябва да го приемем, а не да се обвиняваме, че го имаме, и още по-малко да искаме на всяка цена да се отървем от него. Когато се опитваме да отхвърлим каквото и да било, това показва голяма липса на приемане. По-скоро трябва да осъзнаем, че досега сме вярвали, че егото ни е най-доброто средство за защита от страданието. Егото се сравнява със слуга, която командва господаря си, защото той му е дал много власт и му е позволил да се държи така. Днес, след като вече сме отворили съзнанието си, осъзнаваме, че ние сме този господар и че не трябва слугата да решава вместо нас. Той по-скоро трябва да слуша заповедите на господаря си. Трябва само да поговориш по този начин на твоето его, като си представяш, че говориш на човек до теб. Винаги помни, че ние не сме нашето его и че трябва да се свържем отново с нашата божествена същност. Ние сме съвършени, уникални същества, които използваме физическо, емоционално и ментално тяло, за да преживеем някои неща, за да се върнем към нашата истинска природа. За нещастие, сме забравили тази действителност във времето и сме вярвали, че постъпваме добре, като използваме менталната енергия, за да създадем его. Затова нека отново влезем в контакт с това, което сме.
Сприятелете се с емоциите си
Тук откриваме още едно важно прозрение. Вашите емоции, независимо колко болезнени могат да бъдат, са ваш приятел, защото ви информират като Съзнателно Осъзнаване, където вашият ум е объркан и ранен. Приемането отваря вратата към вашето сърце, което е вашето Съзнателно Осъзнаване. Сега имате силата на саморефлексията. Не само това, сега сте представител на самата Безусловна Любов, от която винаги сте се нуждаели през целия си живот. Вие буквално сте се превърнали в собствено вечно убежище и родител. Това е сърцето на практиката на Осъзнатостта. Ето защо, ако искате да освободите повече от потенциала си, обърнете внимание на емоционалната си болка. През повечето време тя сочи къде трябва да направите някаква обновителна работа по обусловяването на ума си. Понякога болезнените емоции ви казват какво трябва да промените в света около вас, за да се грижите по-добре за себе си. Да знаете кога да поработите върху себе си или да промените нещо в света около нас изисква проницателност/яснота. Проницателността/яснотата изисква саморефлексия.
С Обич, Мирена
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
