С обществените си каузи София и Михаил Стоянови впечатлиха членовете на Ордена на свети Георги във Великобритания
Както ви информирахме в брой 514 на вестник БГ БЕН, за първи път двама българи - Михаил Стоянов и София Стоянова, бяха приети в Ордена на свети Георги във Великобритания, което е исторически момент за българската общност на Острова. Г-н Стоянов и г-жа Стоянова са активисти и съучредители на благотворителната организация „Малката България“ във Великобритания, като тяхното включване в Ордена е признание за активната им благотворителна дейност, културна дипломация и обществена ангажираност в Обединеното кралство.
Церемонията по инвеститурата се състоя в църквата Great St Mary’s в Кеймбридж на 17 май 2025 г., а събитието отбеляза исторически момент за българската общност във Великобритания. В този брой ви предлагаме интервю със София и Михаил Стоянови.
Михаил Стоянов е роден в Ямбол, възпитаник на МГ „Атанас Радев“. От малък има интерес към ИТ - следва „Информационни технологии” в Нов български университет и съосновава Data.BG и HomeLan. След това работи от България за голяма британска компания и често е посещавал Кеймбридж. От 2014 г. се мести да живее в Кеймбридж. Определя града като прекрасен за семейство и деца.
София Стоянова е родена в Пловдив, възпитаничка на СУ “Пейо Яворов”. Отраснала е в семейство на спортисти, тренирала е баскетбол и бокс. Следвала е „Информационни технологии” в НБУ, а след това - Open University. В Англия се занимавам с деца.
Семейство Стоянови имат две деца и са заедно вече над 25 години. Въпреки натоварения си график Михаил и София Стоянови винаги намират време да инициират и участват в благотворителни каузи. И вярват, че със своята всеотдайност и неуморен труд помагат да се промени имиджът на България извън граница.
- Спомняте ли си момента, в който взехте окончателно решение да се установите в Обединеното кралство?
София: Още преди да се преместим, съпругът ми често посещаваше Кеймбридж и беше силно впечатлен от атмосферата. При първото ми посещение прекарвах цели дни, разхождайки се из града, докато той беше на работа, и бях поразена от спокойствието и щастието, което излъчваха децата и хората. Силно ме впечатли как рецепционистката в хотела се усмихваше, докато по телефона поръчваше такси - нещо на пръв поглед обикновено, но напълно различно от това, с което бяхме свикнали в София. Истинското решение да се преместим взехме в символичен момент - докато седяхме най-отпред на втория етаж на двуетажен автобус с гледка към красивия Кеймбридж.
- Господин Стоянов, през месец май Вие и Вашата съпруга София Стоянова станахте първите българи, които бяхте приети в Ордена на свети Георги във Великобритания. Какво представлява този Орден и каква е неговата функция?
Михаил: Ордeнът „Свети Георги Мъченик“ (The Order of St George the Martyr) е благотворителна и рицарска организация, вдъхновена от християнските и рицарските добродетели на светеца покровител. Основан е официално през 2003 г. във Великобритания и е регистриран като благотворителна организация. Неговата мисия е да насърчава ценности като смелост, чест, състрадание и служба към обществото. Членовете му - мъже и жени от различни нации - се стремят да следват седемте традиционни рицарски добродетели: смелост, справедливост, лоялност, защита, вяра, чест и смирение. Това не е символична титла, а истински ангажимент към обществото чрез конкретни действия.
- Как се стигна до този исторически за българската общност момент, т.е. Вие да станете рицар на Ордена, а съпругата ви - дама на Ордена?
Михаил: Участвахме в редица инициативи - създаване и укрепване на второто българското неделно училище в Кеймбридж „Васил Левски“. Заедно с други ангажирани родители организирахме кампания за неговата акредитация по МОН, като събрахме 225 подписа от сънародници, живеещи в Кеймбридж и околността. Впоследствие подкрепихме международната инициатива Cambridge Gateway from India, както и първото мултикултурно Ифтар събитие в града.
Именно чрез тези дейности се запознахме с Великия магистър на Ордена - г-н Робърт Драйдън, трикратен кмет на Кеймбридж, който бе впечатлен от начина, по който съчетаваме културно наследство и активна благотворителност. Тази връзка се задълбочи през 2024-та, по време на събора „Кеймбридж Пее и Танцува“, организиран от Инициатива „Малката България" (сега регистрирана благотворителна организация), където представители на Ордена, както и съпругата на българския посланик бяха сред почетните гости и изразиха възхищение от духа на българската общност.
С времето започнахме да помагаме и на самия Орден да модернизира дигиталното си присъствие и обхват. Присъединихме се към поклонението на Ордена до Ватикана, където бяхме приети от папа Франциск, както и от италиански правителствени лидери. През март 2025 г. получихме официална номинация, последвани от няколко интервюта и преглед на обществената ни работа. На 17 май 2025 г. в църквата Great St Mary’s в Кеймбридж бяхме посветени - за първи път прозвуча българският химн, изпълнен от британски хор и органист, любителското видео на Енчо от „Малката България“ получи над 80 000 гледания и 900 споделяния. Н. Пр. г-н Тихомир Стойчев, посланикът на България, присъства лично, което беше голяма чест и признание за нас.
- По какъв начин приемането Ви в Ордена на свети Георги ще окаже влияние върху българската общност на Острова?
Михаил: Приемането ни в Ордена създава възможности в три основни посоки. Първо, то отваря канали към общественозначими каузи - имаме достъп до широка мрежа от благотворителни организации, местни лидери и институции, които могат да подкрепят български инициативи на Острова.
Второ, то ни позволява да изграждаме партньорства между български и британски структури, включително програми за междукултурен диалог, културни събития и образователни инициативи, които достигат и до британската, и до българската общност.
И трето, вярваме, че нашият пример ще окуражи и други сънародници да се ангажират активно и отговорно в обществения живот във Великобритания.
- В какви области се развивате и работите в момента?
Михаил: Благотворителност и събития с обществена полезност - чрез „Малката България“ и Ордена на свети Георги Мъченик, и партньорства с Mill Road CIC, ZI Foundation и др. Фотографията ни е хоби, което все повече се превръща в професия. Например 2 наши фотографии бяха включени в календара на Cambridge University през 2024-та, като снимката на съпругата ми София беше избрана за самата корица на календара.
- Създатели сте на благотворителна организация „Малката България“. Да разкажем малко повече за нея и защо решихте да я направите?
Михаил: „Малката България“ не започна като организация, а като необходимост. В рамките на второто българско неделно училище в Кеймбридж - „Васил Левски“, група родители, ангажирани в родителския съвет, организирахме различни културни и творчески дейности - работилници за мартеници, коледна украса, тематични занаяти и празнични срещи. Това беше първото ни усилие да създадем пространство, в което децата да се докосват до българската култура не само чрез учебния материал, но и през традициите, игрите и ръчната изработка. Тези дейности имаха силен отклик сред семействата и създадоха силно чувство за общност.
Паралелно с работата ни в училището започнахме да организираме и външни събития под името „Инициатива Малката България“, като първият ни събор беше през юли 2023-та. Именно тогава започнахме и съвместна работа с Петко Праматаров - хореограф, учител и ръководител на фолклорни групи в Лондон, както и съосновател на „Малките Приятели“. Паралелно работихме и с Жеко Георгиев, ръководител на групата „Български народни танци в Кеймбридж“.
София: През 2023-2024 г. вече организирахме редовни събития в културния календар - зимните тържества „Коледа е!“, както и пролетния празник „Пролет иде!“ по случай 3 март и Баба Марта. Започнах официално работа в училището с 3- и 4-годишните, запознавайки ги с буквите, а нашият колега Енчо Енчев водеше часовете по история и извънкласни класове по айкидо.
Михаил: През този период заедно с Николай Манолов и други родители защитихме акредитацията на училището пред МОН, събирайки 225 подписа в петиция. Малко преди юридическата регистрация на „Малката България“ директорът на училището реши да се оттегли от общия проект - неочаквано и донякъде болезнено. Но въпреки това продължихме с още по-ясна визия - да изградим структура, която не зависи от индивидуални и политически интереси, а служи на общността. Така се роди „Малката България“ - вече като официална благотворителна организация, която стъпва върху опита и доверието, натрупани още преди името да стане юридическо.
София: Днес „Малката България“ организира както местни събития, така и мащабни фестивали, подкрепя други благотворителни организации, училища и фолклорни групи, работи с местните власти и международни организации и продължава да създава събития, които не просто запазват културата, а я правят жива, споделена и обичана.
Михаил: Днес нашата мисия е ясна - „Малката България“ да създаде българския дом в Кеймбридж - платформа за култура, традиции, работилници, образование и взаимопомощ. Кои сме ние? Енчо, Ники, Петко, Жеко, София и Михаил.
- За благотворителността много може да се говори днес, но как българите на Острова могат да се сплотят и да са си взаимнополезни?
Михаил: На първо място, чрез взаимно доверие и личен контакт. Вярваме, че общност се изгражда не с лозунги, а със събития, в които хората се срещат, споделят и създават връзки и спомени заедно. Неделни училища, които не само образоват, но са социално ядро за родителите. Фолклорни и спортни групи, където децата и родителите им изграждат чувство на принадлежност. Обществени събития, като съборите ни, които са мост между българи, както и с други култури.
- Трудно ли се пазят и предават българските корени и традиции зад граница?
София: Зависи от родителите, на първо място. Работила съм с деца, чиито родители са от смесен брак, и децата им говорят добър български още на 3-годишна възраст. Както и с деца, чиито родители са изцяло българи, но не говорят български, въпреки че са в първи клас в българско неделно училище, което прави обучението им много трудно. Детското ежедневие е основно на английски език и ако децата нямат пример от родителите и/или от българските им приятели, те късат връзката си с България.
Михаил: Голяма част от българите зад граница се стремим към българското - съзнателно или не, това е част от нашата идентичност както в социален, така и в персонален аспект. Струва ми се, че процентно повече българи в чужбина се занимават с фолклор - и децата, и родителите, отколкото в самата България. За българите в България това е даденост, за нас зад граница е връзка с българското, далеч от България, и се стремим към него.
- В България, а и не само през последните години патриотизмът се „облича“ в доста странни форми. Вие как разчитате патриотизма днес и с какво той се различава от патриотарството?
Михаил: Истинският патриотизъм е тих, последователен и градивен. Не се измерва в брой знамена на профилната снимка, а в това дали си готов да направиш нещо добро за общността си - било то с време, труд или идеи. Патриотарството, за съжаление, често е шумно, агресивно и използвано като инструмент за разделение - „нашите“ срещу „чуждите“. Има и хора, които говорят много за България, но не правят нищо за нея - нито в чужбина, нито у дома.
За нас патриотизмът е в малките действия - когато българско дете на 7 г. излезе на сцена и каже „Обичам те, родино!“ на фолклорен фестивал. Когато родител отдели време в неделя, за да закара детето си на българско училище. Или когато разкажем на чужденец за кирилицата, розовото масло или Паисий.
- Интересувате ли се от случващото се в България в момента и смятате ли, че страната ни се развива в правилната посока?
Михаил: В политически аспект - не. Например партия със създаването си се врича да направи промяна, а след това се обединява с опониращата партия, което някак обезсмисля съществуването й, нали? Можете да намерите подробни примери за всяка една партия в България, което е жалко. Икономически - също не. Голяма част от „големия бизнес“ в България всъщност виси на държавни обществени проекти. Производството е замряло в много отрасли, а печелившите фирми всъщност са собственост на чужди компании.
София: Относно образованието, в сравнение с времето, когато бях ученичка, България в момента е по-назад. Нито учениците уважават учителите, нито учителите поднасят информацията така, че да бъде интересна на децата, а съобразена с условията на 21-ви век. Туристите избягаха от България и самите българи предпочитат да ходят в Гърция и Европа, където условията и услугите са на по-добро ниво.
Относно фолклора и традициите - виждаме много примери в самата България, в които млади хора се ангажират със запазването и разпространението на културата и традициите чрез инициативи и благотворителна дейност. Радва ни, че много от учениците и завършващите в България искат да покажат връзката си с традициите и фолклора.
- Могат ли българите в чужбина да помогнат на своята родина и как?
Михаил: Помощ в самата България едва ли. Живеейки извън България, много малко неща можем да направим за процесите в самата България. Но можем да помогнем за името на България по света - да разкажем за вековните ни традиции, културата и постиженията на България, и за приноса й в световен мащаб. Задайте си въпроса - какво би представлявал светът, ако България никога не е съществувала? Каква ли азбука ще използват славянските и руските народи? Колко изобретения нямаше да бъдат изобретени? Българите зад граница могат да помогнат на своята родина, като споделят за постиженията, културата и труда на поколенията българи преди нас. Пиеро, един италианец, който е приятел на „Малката България“, беше възхитен от събитията, които създадохме през последните две години. Той каза, че България има страхотна култура, традиции и история, но светът не знае за тях. И беше категоричен, че българите, които са извън родината си, могат да помогнат точно с това - светът да научи за България.
- Какви са следващите инициативи, които планувате с „Малката България“?
София: С Енчо от „Малката България“ работим върху международен спортен ден за деца от всякаква възраст, да ги отделим от електронните устройства за един ден и да им покажем българската поговорка „здрав дух, здраво тяло“. Проектът оригинално беше замислен за българските деца, но след това решихме, че можем да го разширим за деца от всякаква народност, още повече че децата имат приятели от различни народности.
Михаил: Проведохме разговори с една английска църква в Кеймбридж относно провеждането на православни служения един път месечно, организирани от „Малката България“. Паралелно установихме връзка и с гръцката благотворителна организация в Кеймбридж, която притежава гръцки православен храм в града. Споделихме идеите си с отец Добромир от Българската православна църква „Свети Йоан Рилски“ в Лондон и той беше позитивно настроен за участие в тези служения.
Михаил: Активно работим и с Ивелина Банева от ZI Foundation относно международен фолклорен фестивал в Питърбро през септември с участието на български, гръцки, чешки, словашки и естонски фолклорни състави. Начинанието е подкрепено и от кмета на областната администрация на Кеймбриджшир и Питърбро.
