Празничен стрес и невидимата самота по време на празниците

Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила е докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.

Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.

В рубриката „Училище по психология“ доктор Мирена Василева засяга една много важна тема, свързана с празничните дни по Коледа и Нова година и човешката самота.

От доктор Мирена Василева

Празниците ухаят на наситена емоционално превъзбудена среда с високи очаквания. Именно тези високи очаквания водят до висока доза празничен стрес. Често празниците са период на равносметка за изминалата година, но много често те са време на нерешени междуличностни или личностни проблеми, които ни водят до затворена улица - личностен саботаж „Аз срещу Аз”!

Поради факта, че има празнична атмосфера, нашият ум е предвестник само на хубави очаквания и поставя в рамка схемата на мисли „забранено е да се случват препятстващи или кризисни ситуации!”. Именно този модел на мислене поражда трудно овладяване на житейски кризисни ситуации. Настъпват необратими кризисни конфликти от неумението ни да ги разрешаваме. Целта е обаче да съхраним нашите взаимоотношения, а не да ги разрушим.

В един конфликт винаги има Аз-истина и Ти-истина

А всъщност реалната истина е между Аз и Ти. Затова е желателно да виждаме истината със сърцето, а не с ума, защото нашият ум винаги прави „пазар“ с нашите неподредени, изкривени и нереални схеми на мислене в емоционални състояния, които променят нашето празнично настроение и поведение. Нека сега да сложим реалността преди очакванията ни.

За едни хора празникът е доза стрес, но за други е празник в душата. Именно защото както при висока доза тревожност се произвеждат много стресогенни ефекти, така е и с високата доза емоционален празничен стрес. Всичко в повече не е полезно и възпитателно. Много пари - проблем, малко пари - проблем, малко любов - неудовлетвореност, много любов - не е възпитателно, без партньор или без деца - неудовлетвореност, а с деца и партньор - отново тревоги. Всичко в твърде много или в твърде малко няма баланс.

Кои хора са по-уязвими на празничния стрес

Най-голям процент уязвими са самотните хора, които нямат с кого да прекарат празника. Самотата не означава просто да си сам, защото да бъдеш сам и да бъдеш самотен, са две различни неща. Да бъдеш сам не означава непременно, че си самотен, и обратното - можеш да бъдеш сред тълпа от хора и въпреки това да се чувстваш самотен. Самотата всъщност е състояние на ума.

Първата група уязвими на самотата хора са тези, които са далеч от своите любими хора. Българите, живеещи във Великобритания, са отдалечени от своите семейства - възрастни родители, деца, роднини. Трудно е да се живее между два свята. Не трябва да пренебрегваме тъгата по родните корени в това празнично навечерие и липсата на празничната атмосфера с любимите хора, както и отсъствието на нашите български традиции и обичаи.

Втората група са хора, при които причините за самотата, носеща страдание и превърнала се в начин на живот, най-общо са изкривени модели на мислене; ниска самооценка и негативни убеждения за себе си (или за хората като цяло); страх от отхвърляне.

Празничният стрес включва висока доза уязвимост при всички нездравословни междуличностни взаимоотношения - „родител-дете“, „мъж-жена“ и други. Коледните и новогодишните празници са преди всичко за радостта от споделянето на красиви моменти с любимите хора - дългоочакван подходящ момент да си направим равносметка за изминалата година. А равносметката е начин да оцениш себе си, да се видиш отстрани, малко променен от времето и от препятствията, които си преодолял. Какъв по-подходящ момент за това от декември - в края на старата и на прага на новата година. Погледни на равносметката като на грижа за себе си. Припомни си отново най-хубавите и силни моменти, както и тези, които са те затруднили, и се обърни към всички тях с благодарност и усмивка. Не носи тежестта на неуспехите, а полети с уроците, които си научил от тях! Именно защото, ако сме загубили битка, това не означава, че сме загубили войната; победител в една битка е този, който си е научил урока. Човек се учи по принципа „Опит и грешка = Успех“!

Предстои да посрещнем Рождество Христово! Но какво всъщност символизира този свят и благословен празник? Христос ни дарява със своя пример как да живее човек: умението да обича ближния си, така както обича себе си; да живее смирено, да не критикува, а да умее да разбира; да обича Бога и да живее с мир в душата! Да живеем по примера на Христос! Нека този празник на смирение живее всеки ден в душите ни! Да бъдем по-добри, по-уважителни, по-разбиращи, за да се чувстваме обичани и здрави!

С ОБИЧ, МИРЕНА

Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.