Практически насоки за предотвратяване на насилието при децата
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила е докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
В рубриката „Училище по психология“ доктор Мирена Василева засяга една много чувствителна и важна тема, а именно - как да предотвратим насилието при децата.
От доктор Мирена Василева
Много често децата имат „диагнозата“: „Аз знам, че мога и знам, но не си вярвам“. Това изречение обобщава парадоксалната уязвимост на детето: въпреки потенциала си, то често се чувства несигурно, което го прави по-податливо на различни форми на насилие.
Ролята на самооценката и усещането за безопасност
Основата на психичното здраве в детството е усещането: „Аз съм ценен, обичан и защитен“. Когато това чувство липсва, рискът от тревожност, пасивност или попадане в рискови ситуации се увеличава.
От моя професионален опит мога да потвърдя, че децата с изградена здрава самооценка и стабилно усещане за безопасност реагират по-устойчиво на стрес и са по-склонни да търсят помощ при заплаха.
Превенцията на насилието при децата не започва в кризисен момент, а в ежедневието - в семейството, училището и общността.
Как можем да помогнем на децата да развият здрава самооценка
Най-добрата възможност за това е родителите сами да имат здрава самооценка, да я моделират и да я внушат на децата си. Ако те отглеждат децата си с любов и уважение, позволяват им да преживеят постоянно и доброжелателно приемане, дават им подкрепяща структура от подходящи правила и разумни очаквания и:
- Не ги отрупват с противоречия;
- Не прибягват до осмиване, унижение или физическо малтретиране като средство за контрол;
- Помагат им да вярват в способностите си.
Така децата имат шанс да интернализират тези нагласи и да изградят основа за здрава самооценка.
Как да помогнем на детето и защо е важна ролята на родителите
На първо място, родителите носят огромна отговорност. И точно те могат да подпомогнат детето си:
- да се чувства обичано и обичащо,
- да развие топли и взаимно удовлетворяващи взаимоотношения;
- да постига целите си и надминава себе си.
Как пазите физическата безопасност и емоционалната му сигурност? Как използвате времето си, за да му помогнете да развие чувство за Аз, което да му даде вътрешна сила, мотивация и ефективни умения, така че да избере удовлетворяващ и целенасочен живот?
Безспорно родителството е по-трудно днес, отколкото когато и да било преди, заради огромните предизвикателства в 21-ви век. Много неща ни разсейват от грижите за децата: натоварване в работата, забързан начин на живот, конкуренция за времето на децата (училище, домашни, приятели, телевизия, социални и спортни дейности).
Всъщност наистина не можем - поне не във всички посоки едновременно в ключовите години на детството.
Настрана от новия начин на живот и възможността за професионална кариера на възрастните (и очакванията към родителството), детството се изправя пред свой собствен набор от промени. Повече гледане на телевизия, сблъсък с насилие, сексуална експлоатация, контакт с много други деца (самите те имащи нужда от по-здраво чувство за Аз), както и наркотиците - всичко това е променило природата на отглеждането на децата. Трябва да решим как ще удовлетворяваме потребностите им и как ще отговаряме на изискванията на родителството по начин, който е възпитателен и за двете страни.
Често чуваме съвети как да отделим време, да го пестим и управляваме, но изглежда, че то никога не ни достига. Липсата на време, което да прекарваме с децата си, е едно от най-сериозните оплаквания, които чувам от подрастващите от всички възрасти, особено от тийнейджърите. Това е така, защото децата приравняват времето със силата на любовта ни към тях.
Количеството „качествено“ време, което родителите не успяват да прекарват с децата си, би трябвало да представлява национална грижа. Неговата липса се отразява в тревожния брой случаи на отклоняващо се детско поведение днес. Тъжно е, че много от тях споделят, че на родителите им „не им пука“. Трудно е да се повярва на това, но да не си желан физически или емоционално, е ужасно чувство. Реакция на родителско безразличие е гневът и днес има много гневни деца както по улиците, така и в домовете ни.
Самооценка - определение и съставки
Може би сте чували термина „самооценка“ да се определя като „степента, до която човек се харесва“. Самооценката е сложна картина на възприемане на собствената стойност. Тя включва чувството, че заслужаваме щастие, здраве, добруване, уважение, любов, приятелство и успех.
Първоначално самооценката се изгражда чрез четири основни области:
- Физическа сигурност - дете, което се чувства в безопасност вкъщи, в училище и в ежедневната среда;
- Емоционална сигурност - дете, което се чувства защитено и знае, че няма да бъде разочаровано или осмивано;
- Идентичност - дете, което се приема и се чувства удобно със себе си;
- Принадлежност - дете, което се чувства желано и прието.
Тези образи за себе си се предават най-вече чрез взаимоотношението на детето с вас и с другите хора, с които то прекарва значително време.
Самооценката му е продукт не само на това, което то си казва, но и на посланията, които другите му изпращат за неговата ценност като човек. Освен от изказванията, то може да види колко е важно и от действията ни към него. Те демонстрират колко го ценим - идеята, че „действията говорят по-силно от думите“.
В другите две области - компетентността (дете, което се чувства способно и добро в някои неща) и чувството за мисия (чувството, че животът има смисъл и че има неща, които си струва да се правят) - самооценката на детето вече не зависи единствено от другите. Тези два последователни компонента разширяват чувството му за себе си и задействат цикъла на себеовластяване. Когато детето се чувства способно и уверено в уменията си и осъзнава, че животът има смисъл и цели, които си струва да постига, то развива вътрешна сила и мотивация, задейства активен цикъл на самостоятелно поставяне на цели, ангажираност и устойчив успех.
Интернализираното убеждение на детето става: „Аз съм ценен човек, който може да върши нещата. Аз знам, че мога, вярват ми, приемат ме дори когато греша и уважават моята неопитност. Не е грешно да опитам, защото това е моят опит, и моите родители вярват, че мога да се справя“.
Разпознаване на рисковите сигнали при децата
Парадоксално, но факт е, че именно различните видове злоупотреби - пренебрежение, емоционална злоупотреба, психологическа злоупотреба, физическа злоупотреба, финансова злоупотреба и сексуална злоупотреба - представляват „червения бутон“ в развитието на детето. В практиката често се използват термините емоционална и психологическа злоупотреба като близки или припокриващи се понятия, тъй като и двете засягат вътрешния свят на детето - неговата самооценка, чувство за сигурност и доверие.
Обратното на този „червен сигнал“ е спасителната жилетка на превенцията - детето да не бъде пренебрегвано. Това означава активно присъствие, внимание и грижа. Означава детето да се чувства чуто, разбрано и защитено. В основата стои емоционалната безопасност - среда, в която детето знае, че няма да бъде унижено, осмивано или заплашвано, че може да споделя страховете и грешките си без страх от отхвърляне.
Сигурни, решителни, дружелюбни, доверяващи се, весели, оптимистични и целенасочени - кой родител не би искал детето му да притежава тези качества, които са естествена последица от високата самооценка?
Вашето дете се нуждае от вас. Да му помогнете да развие здрава самооценка, в никакъв случай не е постижение за една нощ. То се изгражда чрез внимателните действия на отговорни родители и чрез активно родителство.
Насърчавайте детето си да говори, когато е уплашено! Споделянето и разбирането ще го насърчат не само да ви казва, когато е уплашено, но и защо се чувства така. Попитайте го как се чувства, когато е сгрешило нещо. Ако започне да споделя колко е уплашено, това може да се дължи на прекомерното му притеснение по отношение на методите ви на дисциплина. Прекалено сурови ли са те? Нормално е детето да се притеснява от наказанията, но ако наистина се страхува да ви каже за някоя беля, може би е време да преразгледате стила си на дисциплиниране.
Целта ви е да осигурите дисциплина като основа - нещо, което показва на детето ви, че съществуват безопасни граници, в чиито рамки то може да се чувства защитено. Тази сигурност - чувството за безопасност - подпомага самооценката. Ниската самооценка се появява тогава, когато детето толкова силно се страхува от дисциплината, че се самоубеждава, че явно трябва да е лошо, за да заслужи лошото отношение.
Поговорете за неговите грижи. Дете, което пази страховете си дълбоко в себе си, се превръща в стресиран и тревожен човек.
Заключение: универсалната рецепта за безопасност
Всички компоненти на здравата самооценка и усещането за безопасност - физическа и емоционална защита, чувство за принадлежност, компетентност, идентичност и смисъл - се прилагат не само при децата. Ако ги обърнем и приложим в партньорските отношения като възрастни, рецептата остава същата: доверие, внимание, подкрепа, яснота в границите и взаимно уважение създават безопасна среда, в която и двамата могат да растат и да се развиват.
За родителя, който чете тази статия, полезен начин да улови прилагането на рецептата е да направи равносметка: Давам ли на детето си същата емоционална подкрепа и уважение, каквото бих искал за себе си в партньорските си взаимоотношения?
В практиката това означава да наблюдаваме ежедневните си взаимодействия: споделяме ли страхове и радости, изслушваме ли внимателно, подкрепяме ли без осъждане и даваме ли яснота и стабилност чрез последователни граници.
Тази проверка не е просто упражнение - тя е ключът към това детето да се чувства ценено, защитено и уверено. Приложена ежедневно, тази „рецепта“ изгражда устойчивост, самоуважение и вътрешна сила, създавайки основата за едно щастливо дете.
С ОБИЧ, МИРЕНА
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
