Появата на Румен Радев на предстоящите избори ще раздвижи картината, но няма да я направи нова

Решението на Румен Радев да не изкара втория си президентски мандат и да се появи на парламентарната политическа сцена завъртя истинска буря от коментари, очаквания, опасения и скрити цели. За едни новината беше очаквана, за други - суперизненада. Не са малко българите, които виждат именно в лицето на Радев промяната - така жадувана от всички, особено в последните години, когато България попадна в цикъл от извънредни парламентарни избори и сериозен политически цинизъм.

Румен Радев - промяна или още от същото

Със сигурност президентът на България Румен Радев цели да влезе в ролята на промяната за всички българи. Ако обаче съдим по първото му интервю, което той даде за предаването „Панорама“ на БНТ, тази промяна изглежда повече като „още от същото“.

Самият той заяви, че партия ще прави след извънредните парламентарни избори през пролетта. Факт, който разочарова част от привържениците му. Не каза и с чия регистрация ще се яви на вота, нито къде точно се позиционира - вляво, дясно или център. Все въпроси, чиито отговори са задължителни, за да могат избирателите да направят своя информиран избор. Въпреки липсата им обаче, привържениците на Радев, поне на пръв поглед, вярват безрезервно на него. Защото е натовски генерал и може да действа, според тях, твърдо, а и защото вече прекалено много са им омръзнали приказките на досегашните управляващи.

„Браво, голям човек!“, казват на повърхността почитателите му. Други обаче отсичат: „Месията си направи брутално харакири. Този човек не знае какво прави, някой му диктува“. Крайните коментари и разделението на българите относно участието на генерала в предизборната кампания обаче не може да заглуши сляпото доверие, което по традиция българите изпитват към всеки нов политически проект. Ако се върнем в годините назад, българите мислиха, че Симеон Сакскобургготски ще ги спаси. След това те гласуваха доверие на Бойко Борисов и ГЕРБ. По-късно дойдоха ИТН на Слави Трифонов и „Продължаваме промяната“. Не е като да не сме виждали „спасители“, които, в крайна сметка, се оказва, че не спасяват никого, освен себе си. Ще ги познаете по щедрите обещания за по-висок стандарт на живот и винаги за борба с корупцията. Сега Радев говори за бедните милион и половина българи, но също така и за борба с олигархията, без да посочва точно кого визира. Ще се съгласите, че така е по-удобно. Хем добре звучи за пред избирателите, хем не си навличаш беля с конкретни имена.

Едно обаче е ясно. След дълги години на обещания вече е време да не хвърляме доверие на сляпо, а след щателно проучване. В противен случай ще продължим още поне едно десетилетие да слушаме лъжи, докато всеки ден потъваме в корупцията от първо лице.

И нека на финал се запитаме: Защо, след като сме изморени от всякакви неоправдани очаквания, сега отново сме готови да „скочим“ сговорчиво с подкрепа към пореден нов политически проект?

Има ли капацитет Радев да промени политическата картина

Със сигурност, колкото и дисциплинирано да мълчи Румен Радев по важните въпроси за избирателите, голяма част от българите ще го припознаят. Политолозите са категорични, че ако не първо място, той има капацитет да „заличи“ част от малките партии, които прескачаха 4-процентовата бариера за влизане в НС. Очакванията са, че новият политически процес ще окрупни вота на избирателите, а това означава, че сериозно заплашени да останат извън парламента са ИТН, МЕЧ, „Величие“, а дори и БСП.

Всъщност на столетницата ще е най-трудно на предстоящите избори. Електоратът на социалистите се сви сериозно, а това беше признато дори и от доскорошния председател на БСП и вицепремиер в последния редовен кабинет Атанас Зафиров. По думите му, партията излиза отслабена от участието си в управлението на страната. Нещо повече, самият той каза, че няма да участва в листи. Но пък БСП вече има нов председател и това е Крум Зарков, може той да успее до стегне редиците.

Вероятно част от партийните членове за удобство ще „прескочат“ в новия политически проект на Румен Радев, който все пак има значително по-свежа енергия и шанс да попадне в 52-рото НС.

В заключение, със сигурност предстоящата предизборна кампания ще е по-интересна от предходната. Но и с много повече „кукички“, които ще се стремят да „уловят“ гласове. Гласовете на българите, които вярват, че със стари играчи са възможни нови резултати. Да, ама не, както казваше журналистът Петко Бочаров, светла му памет!

И ако все пак искаме промяна за България, добре е да не вярваме на светли и добре звучащи фрази, а да направим информиран избор. Ще се случи ли? Предстои да разберем!