PISA 2025: Българските ученици остават далеч под средното ниво по четене, математика и природни науки

Само 1% от 15-годишните в България достигат най-високите нива по четене. Резултатите по математика и четене се влошават спрямо 2022 г., а страната остава под средните показатели за ОИСР

Българските 15-годишни ученици продължават да имат сериозни дефицити в базовите умения, необходими за образованието, работата и ежедневието. Това показват резултатите от PISA 2025 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикувани във вторник. В трите основни области на изследването – природни науки, математика и четене – резултатите на България са значително под средните за ОИСР.

Най-сериозният сигнал идва от четенето. Българските ученици постигат средно 387 точки, при 404 точки през 2022 г. Това е поредно влошаване на представянето и показва колко трудно за голяма част от учениците остава не просто да прочетат един текст, а да извлекат смисъл от него, да откриват информация и да правят изводи.

Само 42% от българските ученици достигат поне ниво 2 по четене, при 69% средно за ОИСР. Това означава, че повече от половината 15-годишни у нас не достигат базовото равнище, което PISA приема като необходим минимум за функционална грамотност. Още по-тревожен е делът на най-добре представилите се – едва 1% от българските ученици са на ниво 5 или 6, при 6% средно за ОИСР.

Именно този показател показва не само колко ученици изпитват затруднения, но и колко малък е делът на тези, които могат да работят уверено с дълги и сложни текстове, да разбират абстрактни идеи и да правят разграничения между факт и мнение въз основа на информация, която не е изрично посочена.

Математиката също отстъпва

При математиката резултатът на България през 2025 г. е 405 точки, спрямо 417 точки през 2022 г. Само 43% от учениците достигат ниво 2 или по-високо, докато средната стойност за ОИСР е 65%. Едва 3% са сред най-добрите ученици – тези, които достигат ниво 5 или 6.

Тук проблемът не е само в способността да се решават сложни математически задачи. PISA измерва доколко учениците могат да приложат наученото към реални ситуации – например да сравняват варианти, да разбират числова информация или да превеждат практичен проблем на езика на математиката.

Природните науки са единственото изключение

По природни науки България получава 421 точки, което е практически същият резултат като през 2022 г. Той обаче остава значително под средното за ОИСР. Само 53% от учениците достигат поне ниво 2, при 74% средно за организацията, а едва 2% са на най-високите нива 5 или 6.

Това означава, че проблемът не може да бъде обяснен единствено с моментен спад. Данните показват по-дълбока слабост в способността на учениците да използват знанията си, за да обясняват явления, да оценяват доказателства и да правят заключения въз основа на данни.

По-сериозният проблем е натрупването

Резултатите от PISA 2025 показват, че между 2022 и 2025 г. България губи позиции по два от трите основни показателя – математика и четене, докато представянето по природни науки остава приблизително без промяна. В по-дълъг период картината е още по-тревожна: спрямо 2015 г. делът на учениците под базовото ниво се е увеличил с 15 процентни пункта по математика, със 17 пункта по четене и с 10 пункта по природни науки.

Така PISA 2025 не показва просто поредното слабо представяне на българските ученици. Данните поставят въпроса дали образователната система успява да даде на значителна част от тях най-важните умения, които трябва да останат след края на задължителното образование – да четат с разбиране, да мислят критично, да работят с числа и да използват знанията си в реални ситуации.

Има и още един важен контекст. България не е изключение от глобалната тенденция. ОИСР отчита исторически спад в резултатите на 15-годишните, като средните резултати в организацията са достигнали най-ниските си нива в историята на PISA по четене и математика. Между 2015 и 2025 г. средният резултат по четене в страните от ОИСР е спаднал с 28 точки, а по математика – с 22 точки.

Разликата е, че за България тази глобална тенденция се наслагва върху вече ниска изходна позиция. Затова и малкото подобрение или стабилизирането на един показател не е достатъчно. Особено показателен е делът на учениците, които не достигат дори базовото ниво на грамотност – защото именно той показва колко голяма част от бъдещата работна сила може да влезе в живота на възрастните без достатъчно умения за самостоятелно учене, анализ на информация и решаване на практически проблеми.

PISA 2025 е проведено сред над 760 хил. ученици от 91 държави и икономики. В България са участвали 6830 ученици от 211 училища, представляващи приблизително 58 200 15-годишни.

За българската образователна система резултатите са пореден сигнал, че проблемът вече трудно може да бъде разглеждан само като въпрос на учебни програми или отделни училища. Данните говорят за системен дефицит – едновременно при базовите умения на най-слабите ученици и при подготовката на онези, които трябва да бъдат двигателят на следващото поколение.