Отец Добромир: Новият храм „Свети Йоан Рилски“ в Лондон вече се припознава като място за молитва, радост и общуване

Обновената българска православна църква „Свети Йоан Рилски“ в Лондон стана на една година - точно на Сирни Заговезни, когато десетки българи посетиха храма, за да си дадат заедно прошка.

Това е специален момент за българската общност на Острова, тъй като храмът беше мечта на голяма част от нашите сънародници. И те го доказаха в годините, когато се включваха в дарителските кампании, организирани от църквата, не само със средства, но и с труд, материали и най-вече с добри сърца.

За празничния повод имаше и специално приготвена торта, която изобразяваше новия храм.

Българската източноправославна църковна община „Свети Иван Рилски“ в Лондон е учредена на 1 март 1981 година. В началото на 90-те години на ХХ век със съдействие на българската държава на територията на Посолството на България в Лондон е предоставено помещение - гараж, който е преустроен за нуждите на Българската православна църква в параклис.

Затова преди няколко години възникна идеята да се направи нов храм, а за реконструкцията българската държава поетапно отпуска сумата от 3 300 000 лева, а сънародници на Острова и българският бизнес събират чрез дарения 1 500 000 лева.

На 23 февруари 2025 година Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил освети новия храм „Св. Йоан Рилски“ в Лондон и отслужи първата Света литургия в него.

С отец Добромир Димитров разговаряме за това как промени живота на българите в Лондон обновяването на храма и как днес те имат своето, родно място, където да се помолят не само в радостни, но и в трудни дни.

- Отец Добромир, новата българска църква „Свети Йоан Рилски“ в Лондон, дълго чакана от българите на Острова, навърши една година. Тя стана факт благодарение на общите усилия на държавата и дарителите. Да припомним в началото на нашия разговор кой имаше най-голяма заслуга, за да стане тя факт!

- Изключителна е радостта ни, че вече една година българите имат свой собствен храм в сърцето на Лондон и че толкова много хора положиха усилия тази църква да стане реалност в период на близо две години.

Многобройни са дарителите и заслугите им. Всеки допринесе според възможностите и добрата си воля, поради това не можем да кажем кой има най-голяма заслуга. Обаче можем да подчертаем, че ключова роля имат Западно-и Средноевропейският митрополит Антоний, българските посланици Марин Райков и Тихомир Стойчев, българското правителството в лицето на академик Николай Денков, г-н Атанас Бостанджиев, архитект Карло Буги, строителният мениджър Мирослав Богданцалиев, църковното настоятелство, като не на последно място са и всички дарили финансови средства, материали и труд.

- Какво се промени в духовния живот на българите на Острова в рамките на тази една година?

- Мога да кажа, че при наличието на собствено богослужебно място в Лондон се възобнови редовното богослужение и посещаемостта на църквата се увеличи. Новият храм вече се припознава като място на молитва,  радост и общуване, споделяне и взаимопомощ.

- Влагате много усилия в приобщаването и на младите хора, на децата. Има ли вече резултат от тях и как ще продължите тази си мисия?

- За нас е най-важно младите хора и децата да участват в Св. литургия и тя да стане част от живота им, да бъдат православни християни и част от църковната общност. След службата за тях организираме различни беседи, каним интересни лектори, отговаряме на въпросите им и се опитваме да създадем приятна и спокойна среда, в която да общуват и да се запознават. Много често дворът зад църквата се оглася от детска глъч, съпроводена от игри. Опитваме се да ограничаваме дигиталните устройства на децата и да ги стимулираме да играят помежду си, да рисуват и да си разказват различни истории. Всичко това води до резултатите, че децата с радост и желание посещават храма и участват в богослуженията.

- Направихте наскоро и кампания за подкрепа на български семейства във Великобритания, които са изпаднали в тежки моменти. Ще продължите ли благотворителните кампании, за да може нуждаещите се да знаят, че имат подкрепа от Църквата?

- Да, тази година за първи път по случай Рождество Христово се ангажирахме да съберем средства за няколко семейства и да ги подкрепим, за да почувстват празника като радост и общение. Изработихме в енорията мозаечни коледни играчки, рисувани картички, кулинарни сладки и различни ястия. Средствата, които събрахме в рамките на три седмици, бяха на стойност 4400 паунда.

- През тази една година от откриването на храма Вие успяхте да свършите много работа. Кажете какво направихте до момента и какво още остава да се направи!

- Успяхме да завършим храма, да изработим мраморен под с мозайка и иконостас с икони, купол и всички архитектурни елементи, както и мраморни колони и сводове. Храмът беше осветен от Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний, а първата Света литургия беше възглавена от Българския патриарх Даниил. След освещаването на храма се изработиха мраморни ажурни пана с месингов парапет, които се монтираха във вътрешността на храма, постави се масивна метална врата, изработиха се икони за иконостаса и архиерейският трон, резбована певница за певците. Извън храма изработихме метална красива ограда и врата за двора на посолството, нов паваж зад църквата, декорирахме всичко с дръвчета и саксии, поставихме пейки, което създаде уютно живо пространство за разговори и общуване след литургията.

- Продължавате кампанията за набиране на средства за довършването на църквата. Какво още трябва да бъде направено там?

- Да, продължаваме да събираме средства, тъй като трябва да бъде изработен стъклен параван от външната страна на вписания купол, което е изискване при изработването на архитектурния проект. Също така продължава украсяването на храма с нужните резбовани проскинитарии (място за икони), а също и изработването на стенописна украса. Предстои и да се изработят мозайки за средата на купола и пространството над централната врата. Самата врата предстои да бъде обкована с медна ламарина и да бъдат изработени бронзови релефи с български светии, които да свидетелстват за величието на нашия народ, родина и дух.

- Какво място има днес духовният живот за миряните, като се има предвид в какъв труден и много объркан свят живеем?

- Според мен духовният живот има централно място. Смея да твърдя, че човешкото битие е битие на вярата, ние сме homo religiosus и рано или късно всеки от нас се сблъсква трагично с въпросите за смисъла, смъртта, разочарованието от материалното и липсата на радост и мир в едно консуматорско общество. Така умореният и изпонаранен от много грижи и притеснения съвременен човек има нужда от духовен пристан, в който да открие смисъл по вертикалата, а не по хоризонталата на съществуването си, да се издигне на по-високо ниво отвъд материалния живот, който често е ограничен, независимо от благата и възможностите, които предоставя. За нас християните този Смисъл е Богочовекът Иисус Христос и общението ни с него, общият живот в църквата и преодоляването на греха и смъртта.

- В днешно време според Вас сещаме ли се за Десетте Божи заповеди и трябва ли да им дадем нов смисъл?

- Десетте Божии заповеди са вечни, тъй като Бог, Който е вечен, ги е открил на Моисей и чрез него на всички народи и ако се замислите, те не са нещо противно на нашето човешко битие. Нима не е естествено да не крадем, да не лъжем, да не убиваме и лъжесвидетелстваме, да обичаме ближния си и Бога, да не пожелаваме чуждото… както и всичко останало, казано в заповедите, не са свръх нашите сили, те са естествени напътствия, но изпълняването им е това, което всъщност ни прави истински човеци.

- Правим това интервю в един много важен момент за българските православни християни, а именно Великия пост - най-дълъг и строг. Затова не мога да не Ви попитам за смирението - защо трябва да стигнем до него, знаем колко труден е пътят до него?

- Смирението е една от най-великите добродетели, в която се уподобяваме на самия Господ Иисус Христос, Който казва: “...поучете се Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат 11:29), обратното на смирението е гордостта, която ражда всяка вражда, всеки конфликт и загуба на мир. Така че в периода на Великия пост ние се борим с гордостта и която тя като основен грях поражда, а именно това, което в Църквата наричаме страсти, т.е. греховните привички като гняв, завист, осъждане, омраза, злопаметност, отмъстителност, похот и всички останали грехове… Като най-силните ни оръжия срещу тях са смирението, вярата и доверието в Бога.

- Защо трябва да простим на враговете си? Много хора не могат да намерят смисъл в прошката.

- Това е изключително сложно, за да може да се обясни с две думи, но мога да кажа, че ако ние не прощаваме на враговете си, то още сме далеч от това да бъдем християни… Много е трудно да простим на онези, които ни желаят зло и ни вредят, а дори понякога заплашват и живота ни. Единственото, което можем да направим в тази ситуация, е да молим Христос да ни даде сили да простим, да си спомним, че Той е простил на онези, които са Го разпъвали на кръст, че е простил на всички, които са забивали гвоздеи в нозете и ръцете му, които са Го осъдили на тази позорна и страшна смърт. Той прощава и на нас. Поради това трябва да си припомняме неговите думи като предупреждение: “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви (Мат 6:14-15)“. Всичко това ни разкрива, че християнство не е просто религия като всички други, тя е истина, начин на живот, себеотдаване, откровение и изключително висок духовен подвиг, уподобяване на самия Бог.

- Да завършим нашия разговор с Вашето пожелание към читателите ни!

- Пожелавам им да посещават и участват в богослуженията в българския храм “Св. Йоан Рилски“ в Лондон. Пожелавам им благодатен Велик пост и да имаме голямата радост да посрещнем светлото Христово Възкресение.