Общинският съветник от Питърбъро Ивелина Банялиева: За мен политиката не е титла, а служба
Българката Ивелина Банялиева беше избрана за общински съветник от Консервативната партия в Питърбъро на местните избори във Великобритания, които се проведоха на 7 май тази година.
Ивелина е на 38 години, родом от Карлово, с над 15 години опит в управлението на проекти и лидерството. Тя има три висши образования, последното от които е бакалавър по право от University of London, който завършва в присъствието на Нейно Кралско Височество принцеса Ан, канцлер на университета.
Тя е съосновател на Zi Foundation - организация, която реализира редица социални и културни инициативи в подкрепа на местните общности, включително българската диаспора. Ивелина работи активно за по-добър достъп до услуги за психично здраве и за интеграцията на източноевропейските общности във Великобритания.
Ивелина Банялиева даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което говорим за приоритетите в работата й като общински съветник на Питърбъро и как ще подпомогне българската общност там.
БГ БЕН
- Госпожо Банялиева, на местните избори във Великобритания постигнахте много добър резултат и успяхте да станете първият български общински съветник в Питърбъро от Консервативната партия и първият представител на източноевропейската общност в Кеймбриджшър. Защо решихте да се занимавате с политика?
- Влязох в политиката, защото години наред работя с хората лице в лице - чрез бизнеси, чрез Zi Foundation и чрез различни обществени каузи. Видях, че много проблеми не се решават само с добри намерения, а с глас, постоянство и достъп до институциите. За мен политиката не е титла, а служба. Исках хората от нашия район - включително българската и източноевропейската общност - да имат човек, който ги разбира не само на думи, а от личен опит.
- За Вас гласуваха 37,8% от избирателите. С какво спечелихте симпатиите им?
- Мисля, че хората видяха истински човек, а не политик. По време на кампанията почуках на хиляди врати. Не отивах да изнасям речи. Отивах да слушам. Хората ми разказваха за проблемите си с паркирането, чистотата, безопасността, жилищата и ежедневните трудности. Понякога един разговор продължаваше пет минути, понякога половин час.
Не обещавах чудеса. Казвах на хората, че не мога да реша всеки проблем за една нощ, но мога да обещая нещо друго - че ще бъда достъпна, че ще работя упорито и че винаги ще се боря за интересите на гражданите.
Мисля, че хората оцениха именно тази честност. Вярвам, че доверието се печели не с лозунги, а с присъствие. Когато хората видят, че не се появяваш само по избори, а си там и след това, те го оценяват.
- Почти два месеца минаха от обявяване на резултатите. Успяхте ли вече да свикнете с изборната длъжност на общински съветник?
- Все още се уча, защото това е голяма отговорност, но вече усещам колко важна е ролята. Най-силното чувство е, че всяко обаждане, всеки имейл и всеки проблем зад него представлява реален човек или семейство. Това много бързо те приземява. Да бъдеш общински съветник, не е просто да присъстваш на заседания - това е ежедневна работа.
За мен беше и голяма чест още в началото на мандата да бъда назначена в Комисията по планиране и устройство на територията (Planning Committee). Това не е нещо, което често се случва на съветник, избран за първи път, и приемам това като знак на доверие. Надявам се, че моят професионален опит, юридическото ми образование и дългогодишната ми работа с местната общност са допринесли за това решение.
В същото време гледам на тази роля с голямо чувство за отговорност. Решенията, които се взимат в тази комисия, оказват влияние върху развитието на града за десетилетия напред.
- Кои са първите неща, с които започнахте работа като общински съветник?
- Още в първите дни след изборите започнах да получавам обаждания, имейли и съобщения от жители. Хората не се интересуваха от политика - интересуваха ги проблемите пред дома им - паркиране, отпадъци, опасни дървета, вандализъм, безопасността около училищата. Затова и първата ми задача беше да бъда на терен и да започнем да търсим решения.
Може би най-горда съм с инициативата за безплатно събиране на отпадъци, която организирахме само няколко седмици след изборите. С помощта на доброволци, Общинския съвет и нашите партньори успяхме да съберем близо 17 тона отпадъци само за четири часа. Когато видиш възрастни хора, семейства и доброволци да работят рамо до рамо за по-чист квартал, разбираш колко много може да се постигне, когато общността е обединена.
Но за мен работата на един общински съветник не се изчерпва само с решаването на проблеми. Искам да създаваме възможности. В момента работим по безплатни дентални прегледи за деца, по инициативи за здравна превенция и по събития, които събират хората и изграждат по-силни връзки между различните общности.
Аз винаги съм вярвала, че най-силните общности не са тези без проблеми, а тези, които умеят да се обединяват и да ги решават заедно. Именно това се опитвам да правя всеки ден като общински съветник.
- Вие сте изключително деен човек, съпредседател сте и на ZI FOUNDATION. Как ще защитавате интересите на българската и източноевропейската общност?
- Ще ги защитавам като част от цялата общност на Питърбъро, не като отделена група. Българите и източноевропейците работят, плащат данъци, създават бизнеси, отглеждат деца тук и допринасят много. Но понякога техният глас остава по-тих. Искам да помогна този принос да бъде видим, уважаван и разбран.
Чрез Zi Foundation, чрез Европейския фестивал на културата и наследството и чрез работата ми като общински съветник ще продължа да изграждам мостове между различните общности. Вярвам, че интеграцията не означава да забравиш кои са корените ти. Напротив, означава да се гордееш с тях и едновременно с това да допринасяш за обществото, в което живееш.
- Трябва ли българите да последват Вашия пример и да се впуснат в обществено-политическия живот на Острова?
- Да, категорично! Ако живееш в една държава, ако децата ти растат там, ако работиш и допринасяш, имаш и право и отговорност да участваш. Това не означава непременно да станеш политик. Може да си доброволец, училищен настоятел, организатор на обществени инициативи или просто активен гражданин.
Колкото повече българи участват в обществения живот, толкова по-силен и уважаван ще бъде нашият глас.
- Няма как да не Ви попитам и защо избрахте Консервативната партия?
- Избрах Консервативната партия, защото вярвам в личната отговорност, трудолюбието, семейството, предприемачеството и силните местни общности. Аз самата съм човек, който е дошъл в тази страна, работил е много и е изградил живота си стъпка по стъпка.
Вярвам, че държавата трябва да помага на хората, когато имат нужда, но също така трябва да насърчава инициативността, амбицията и независимостта. Това са ценности, които винаги са били важни за мен.
- Какво трябва да променят в действията и поведението си британските политици?
- Политиците трябва повече да слушат и по-малко да говорят на хората отвисоко. Хората са уморени от празни обещания. Те искат честност, присъствие и практически решения.
През последните години видяхме как много обещания, дадени по време на избори, впоследствие бяха променени или изоставени. Независимо коя партия е на власт, това води до едно - загуба на доверие.
Според мен политиците трябва да бъдат по-честни с хората. По-добре е да обещаеш по-малко и да го изпълниш, отколкото да обещаеш всичко и след това да търсиш оправдания.
- През последните месеци премиерът Киър Стармър е подложен на голям натиск. Какво е Вашето обяснение?
- Според мен основната причина е разминаването между обещанията и действията. По време на изборите бяха създадени големи очаквания, а последвалите промени в редица позиции разочароваха много хора.
Разбира се, всяко правителство е изправено пред трудни решения, но хората очакват последователност. В последните месеци имаше няколко момента, които поставиха под въпрос тази последователност както във вътрешната политика, така и по отношение на международните назначения и външнополитическите послания на страната.
Според мен именно това беше последната капка за много избиратели. Хората могат да приемат трудни решения, но трудно приемат усещането, че обещаното и направеното не съвпадат.
- Каква е според Вас разликата между политиката в България и тази в Обединеното кралство?
- Едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха във Великобритания, е колко близо до хората е местната политика. Тук не можеш да спечелиш доверието на хората само с плакати, публикации във Facebook или телевизионни участия. Трябва да излезеш на улицата, да почукаш на вратите, да разговаряш с хората лице в лице и да отделиш време да ги изслушаш.
По време на моята кампания прекарах безброй часове по улиците на Питърбъро. Разговарях с жители пред домовете им, в парковете, пред магазините и на обществени събития. Именно там научаваш какво наистина вълнува хората, а не в политическите кабинети.
Друга голяма разлика е прозрачността и отчетността. Решенията на общините, заседанията и документите са публични и леснодостъпни. Хората очакват да могат да проследят как се вземат решенията и защо. Като общински съветник трябва да бъдеш готов да обясниш и защитиш всяко свое решение.
Впечатли ме и колко ограничени са средствата за местни кампании. Тук не става въпрос кой ще похарчи повече пари, а кой ще вложи повече време, енергия и личен контакт с хората. В крайна сметка, доверието се печели не с бюджета на кампанията, а с присъствието в общността.
Мисля, че най-важният урок, който научих, е, че хората не те избират заради партийния ти цвят или заради титлата ти. Те те избират, защото вярват, че ще работиш за тях. А това доверие трябва да се заслужава всеки ден.
- В България е трудно да срещнеш политик, който да предоставя възнаграждението си за благотворителни каузи. Каква кауза ще подпомагате със заплатата си на общински съветник?
- За мен тази позиция не е начин да вземеш нещо от обществото, а възможност да върнеш още повече обратно. През годините винаги съм участвала в благотворителни и обществени каузи, защото вярвам, че когато можеш да помогнеш на някого, просто го правиш. Честно казано, никога не съм си представяла, че помощта към хората трябва да бъде нещо, за което човек очаква възнаграждение.
Именно затова възнаграждението ми като общински съветник ще бъде насочвано към каузи, свързани с деца, семейства и хора в нужда. Подкрепа за деца в неравностойно положение, семейства, които преминават през трудности, и млади хора, които имат нужда от възможност, а не от съжаление - това са каузи, които са близо до сърцето ми.
Приемам това възнаграждение не като лична облага, а като още един инструмент, чрез който мога да правя повече добро. Ако досега съм помагала със своето време, труд и енергия, то сега ще имам възможност да увелича още повече тази подкрепа и да върна още повече на общността, която ми е гласувала доверие.
- Организирате в края на август и благотворително събитие в полза на нуждаещите се деца. Разкажете повече за него!
- Събитието „Every Child Matters“ е посветено на децата със специални образователни потребности и увреждания, както и на техните семейства. Нашата цел е да създадем ден, в който всяко дете да се чувства прието, ценно и равнопоставено.
Ще съберем на едно място специалисти, организации и професионалисти, които работят в сферата на детското развитие, сензорната терапия, адаптираните занимания и подкрепата за семейства. Ще има специално разработени активности, сензорни зони и възможности родителите да получат информация и насоки от експерти.
Доколкото ни е известно, подобно събитие в такъв мащаб не е организирано досега в нашия регион. Искаме да изпратим ясно послание - че всяко дете заслужава да бъде включено, уважавано и да има възможност да разгърне потенциала си.
- Какво ще кажете на всички българи, които продължават да виждат бъдещето си в Обединеното кралство?
- Бих им казала: Не се страхувайте да бъдете видими! Пазете езика, културата и корените си, но участвайте активно в обществото, в което живеете!
Великобритания ми даде много възможности, но нито една от тях не дойде лесно. Всичко беше постигнато с труд, постоянство и вяра, че произходът ти не определя тавана на възможностите ти.
Аз съм горда българка от Карлово и съм благодарна на Великобритания за шансовете, които ми даде. Вярвам, че можем да бъдем едновременно добри българи и активни граждани на страната, която наричаме свой дом. И когато успяваме, нека не забравяме да подадем ръка на следващия след нас човек.
