На Арената днес: Б.Т.Р. отбелязва 30 години на сцена с околосветско турне

Колко са българските банди, чийто фронтмен може спокойно да изгледа част от техен концерт като зрител, защото неговата функция е иззета от публиката, която пее не само великите им хитове, оставили следа във времето, но и новите песни на групата? В съзнанието ми веднага изниква името на Б.Т.Р.! Тяхното място в историята на българския рок е непоклатимо и до днес, което е безспорен фактор и доказва, че музиката им се прави от талантливи и начетени хора, чийто творчески дух не познава граници. 30 години на сцена, 13 успешни албума, плюс концертния албум със симфоничен оркестър, издаден преди броени дни, безброй концерти и верни фенове, а сега е факт и невероятното Околосветско турне 2025 на Б.Т.Р. с концерти в Дубай, Япония, Хонолулу, САЩ и Канада. След завръщането си в родината групата ще продължи национално турне и на големи сцени в България. За всичко това днес ще поговорим с талантливия китарист и композитор Славчо Николов. Представяме ви интервюто на Rock Arena, направено специално за читателите на БГ БЕН.

- Здравейте г-н Николов, преди броени дни стартира околосветското турне на Б.Т.Р. Как се чувствате? Поздравления и успех!

Славчо Николов: Здравейте и благодаря! Да, нашето околосветско турне започна, чувстваме се прекрасно, ще преминем през няколко континента с потвърдени дати за концерти в Дубай, Токио, Хонолулу, Америка и Канада. А когато се приберем в България, ще започне и голямото лятно турне на Б.Т.Р., което ще завърши на 8 октомври в зала 1 на НДК, както по традиция завършваме нашите турнета там.

- Преди 30 години двамата с Наско Пенев се присъединявате към Б.Т.Р. Какво беше началото за вас като група и как успяхте да направите така, че професионалната основа и приятелството да вървят ръка за ръка?

Славчо Николов: Да, трудно е, но аз съм благословен с такива свестни хора, каквито са моите колеги в групата. Ние изградихме едно партньорство, което, бих казал, че е по-скоро като вид семейство, в което всеки да поощрява качествата на другия и в същото време да правим компромиси с това, че никой от нас не е съвършен и че всички притежаваме своите положителни и отрицателни черти. Най-хубавото е, че всички ние имаме едно развинтено въображение и страхотно чувство за хумор и когато тръгнем на турне, определено е много весело и винаги има над какво да се посмеем. Дори ако трябва, понякога можем и да поплачем, ако сме видели нещо, което ни е разчувствало. Благодарен съм на Бог, че ме срещна с всички тези невероятни хора!

- Разкажете ни за първия концерт на Б.Т.Р от момента, в който се присъединихте към групата!

Славчо Николов: Когато аз и Наско се присъединихме към тогавашния Б.Т.Р., първото ни участие беше в Ница, Франция, в един малък клуб. И точно в този период България беше отстранила Франция на стадион „Парк де Пренс“ в Париж на Световното първенство по футбол с победния гол на Емил Костадинов. И, представете си, ние буквално влизаме в заведението, където преди нас свиреше френска група, и те ни представят така: „Сега, на сцената ще се качи една българска група. На барабаните е Костадинов... Стоичков е на китарата...”, и публиката никак не ни прие възторжено. Беше доста странно, но след като забихме на сцената, малко след това нещата се промениха и публиката ни хареса и искаше още да свирим.

- Какво е усещането да сте на една сцена с легенди като Deep Purple, Whitesnake, Iron Maiden, Scorpions и много други? Коя група и среща ще останат най-паметни за Вас?

Славчо Николов: За мен това е може би първото ни излизане на сцена с група от подобен ранг, а именно с Iron Maiden в София, когато ги подгрявахме. Точно в този период ние прохождахме като група, доста хора дори не бяха чували за нас и беше изключително вълнуващо да откриваме за банда като Iron Maiden в зала, препълнена с 5000 души техни фенове. Концертът се снимаше от Българската национална телевизия, имаше огромно напрежение, нямахме време дори за саундчек и всичко стана някак набързо, но си спомням, че когато забихме на сцената, водещата, която трябваше да ни обяви, каза: „Ето ги и вашите любимци!”, и хората помислиха, че става въпрос за Iron Maiden, и всички избухнаха, но вместо любимите си хитове те чуват някаква непозната музика, понеже ние свирихме наши парчета. Та това беше една паметна вечер и няма да забравя как от вълнение и от притеснение всичко да мине наред ръцете ми трепереха. А усещането от това, когато от едната си страна видях Стив Харис и Нико Макбрейн, а от другата - Дейв Мъри, беше изключително уникално за мен! И тези велики музиканти, те ни гледаха с възхищение, докато свирим, защото явно са припознали себе си в този наш хъс, който вероятно сме излъчвали тогава, тъй като в погледите им имаше нещо, което сякаш казваше, че всичко, което ние правим, на тях им е познато.

- Вече е факт и албумът „30 години Б.Т.Р.“ от концерта на групата в НДК по-миналата година, който беше със симфоничен оркестър.

Славчо Николов: Да, албумът излезе преди броени дни и това ни радва. Този концерт е със симфоничен оркестър, който направихме по-миналата година в зала 1 на НДК заедно с оркестъра от Музикалнодраматичния театър "Константин Кисимов" - Велико Търново под диригентската палка на Георги Патриков. Получи се една много вдъхновяваща увертюра, която аз и моят приятел Алекс Нушев създадохме от песните на Б.Т,Р. - извадки, които миксирахме със симфоничния оркестър, и сме доволни от резултата. Наско и Илиян така се вдъхновиха, че почти една година смесваха този албум, но резултатът е наистина впечатляващ.

- „Щурците“ безспорно са най-легендарната българска група. Помните ли първата ви обща изява на сцената с великия и незабравим Кирил Маричков? На какво Ви научи той?

Славчо Николов: Велик и уникален човек! Много неща научих от Кирил Маричков, защото имах привилегията цели 11 години той да бъде един от най-близките ми хора, близък приятел. Но първата ни среща с „Щурците” беше през страхотния Петър Гюзелев, защото по онова време той беше един вид ръководител в студиото, когато записвахме албума във Франция. Дори ми донесе своята китара да изсвиря едно от солата, понеже моята китара беше доста евтина и с много лош звук. След това записът стана много добре. Впоследствие се запознахме с Кирил Маричков и през 2000 година направихме един страхотен концерт заедно в Лондон, в легендарната зала „Астория”. Именно тогава станахме по-близки с Кирчо. Впоследствие направихме и „Фондацията”. Уникален човек! Липсва ми... А относно това на какво ме научи, той не правеше компромиси и не се примиряваше с неща, за които доста хора биха казали „карай да върви‘“. В него имаше една упоритост, която показваше какво е да успееш да отстояваш себе си. И на мен това много ми харесваше. Както в песента си  „Хамлет‘‘ казва: „...Можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен!“.

- „Фондацията” продължава да съществува, правите концерти, а скоро ще стартира и европейско турне. Ще каните ли гост-музиканти и гласове за изявите ви на живо?

Славчо Николов: По-скоро ще направим точно обратното - ще си останем само ние четиримата във „Фондацията” и за известен период от време ще свирим точно в този състав. Ще имаме участия, но на едно от тях - за празника на община „Лагера” в София, аз няма да присъствам и ще ме замести Валди Тотев, понеже датата съвпада с концертите на Б.Т.Р. в Торонто. След като се приберем в България, първият ми концерт с „Фондацията”ще бъде на 23 май във Виена, откъдето тръгва европейското ни турне с тях. След това продължаваме през Германия, Франция, Испания, а наесен ще дойдем и на Острова, където ще направим концерти в Лондон, Манчестър, Единбург и Дъблин, датите за които ще обявим малко по-нататък. 

- Вие сте музикант, композитор, преподавател по класическа китара, подкрепяте млади музиканти, създател сте и на мандолинен квинтет „София”. Как преминава за Вас този преход от рок към класическа музика?

Славчо Николов: В квинтета свиря на класическа китара, композирам за тях, правя много аранжименти, като един от последните беше на „Libertango” на Астор Пиацола и прозвуча наистина невероятно за нашите инструменти. И като цяло, звучи много красиво за мандолина. Класическата музика ми е помогнала в композирането на рок музика и обратното. Доста неща, които за класическите музиканти са табу, аз ги ползвам от рока и в пиесите, които пиша за квинтета, и трябва да ви кажа, че хората безкрайно много ги харесват и много се радват, че композирам точно по този начин. Така че музиката може да прави контакт да влизаш от един стил в друг, а това може само да те обогати.

- Композирате музика и за театрални постановки...

Славчо Николов: Точно така. Последната, която направих, беше за невероятния спектакъл „Сирано дьо Бержерак“ с режисьор Стоян Радев, който ме покани да напиша музиката, а в главната роля е Камен Донев, мой много близък приятел. Между другото, точно там мандолинен квинтет „София” присъства много сериозно, защото Стоян Радев искаше музиката да е именно от епохата, и аз се постарах да я направя точно такава.

- Да споменем и за съвместната Ви работа с вашата прекрасна дъщеря Яна по албума на „Вива“! Работите ли и по други общи проекти?

Славчо Николов: Да, предстои да работим заедно. Направихме една много вдъхновяваща песен, която е за социалната организация „Соник Старт” - центрове, в които са приютени деца без семейства. „Не една мечта“ е по текст на Яна, изпълняват я трио „Вива“ и тя заедно с тях. В момента доста училища ползват песента като един вид звънец. Дори няколко училища от град Левски ни изпратиха видеа, на които се вижда как коридорите се пълнят с дечица, когато започне тази песен. Това е наистина един много вдъхновяващ проект, който направихме, и както казва дъщеря ми - песен, която да е приятел за тези деца. Режисьор на видеото е съпругата ми Боряна Николова, която пък работи като PR за „Соник Старт”. Организацията кръсти цялата си кампания „Не една мечта”, но догодина ще продължи под слогана „Моментът е сега. За не една мечта!“. Дъщеря ми също така завърши актьорско майсторство и със Стефан Сърчаджиев и още няколко други талантливи млади хора направиха постановката „Балконът” - една много свежа комедия, сценична версия по пиесата „Загадъчен мъж“ на Олег Ерньов. Предстоят ни и други общи проекти с нея, за които ще поговорим по-нататък.

- Сърдечни благодарности за отделеното време! Вашето послание към нашите читатели и към българите на Острова?

Славчо Николов: Благодаря! Пожелавам най-вече много здраве и успехи на всички. Да носим България в душите си, да се гордеем с произхода си и да не забравяме откъде сме тръгнали! Очаквайте ни скоро в Лондон и до нови срещи!

Снимка: Личен архив на Славчо Николов 

Редактор: Антоанета Петрова