На 3 март България отбелязва 147 години от Освобождението си

На 3 март България отбелязва националния си празник, датата, на която страната се е освободила от властта на Османската империя. Днес обаче не всички българи приемат 3 март за национален празник. Въпреки това по традиция в цялата страна празникът ще бъде отбелязан с шествия, поднасяне на венци на паметниците от Руско-турската война, църковни ритуали и празнични концерти. Център на тържествата ще бъде отново връх Шипка, където стотици българи ще се изкачат, независимо от метеорологичните условия, за да сведат глави пред подвига на освободителите.

Независимо от страстите, които традиционно разделят българите, нека навръх националния празник да почетем паметта на хилядите, които дадоха живота си за свободата на България. И да не забравяме на 3 март, че трябва да отдадем заслужена почит и на Българското опълчение, което има решаваща роля за изхода от Руско-турската война от 1877-1878 г.

Какво се случва на 3 март 1878 година

На тази дата преди 147 години в Сан Стефано, близо до Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и Османската империя, с който се поставя началото на свободна България. Той обаче е предварителен. Затова с право можем да попитаме: илюзия или мечта е Санстефанският мирен договор?

В договора четем, че България става „автономно княжество... ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската империя там повече не ще се намира“.

Днес, 147 години по-късно, в България продължават дебатите относно това дали именно датата на подписване на този договор трябва да се смята за толкова значима в българската история. Някои историци дори предлагат националният празник на страната да се промени и да бъде или на 6 септември, когато се чества Съединението на България, или на 22 септември, когато е обявена българската независимост.

3 март се чества като национален празник от 1990 година, а решението е взето от Великото народно събрание. За първи път денят е честван през 1978 г., а десет години по-късно той става официален празник. И така до обявяването му за национален през 1990 година.

Поклон пред делото на участниците в българското освободително движение

От падането си под османска власт българите извървяват дълъг път, докато стигнат отново до своята свобода. Първите стъпки на пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и стигат до организираната борба за свободна държава.

В средата на XIX век в българското националноосвободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия.

Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното - всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Така съдбата на България се оставя в техни ръце и зависи от интересите им. Този радикален подход прави целта по-близка и реална.

Българите удивиха света с Априлското въстание

През 1876 г. избухва Априлското въстание - кулминация на освободителното ни движение. То е потушено и удавено в кръв, но постига своя политически ефект - „българският въпрос за независимост“ е поставен на световната карта. В защита на българите се обявяват редица известни европейски политици, сред които Уилям Гладстон и Ото фон Бисмарк, велики творци като Виктор Юго, Достоевски, Оскар Уайлд, а също и световни учени.

Свободният печат успява да преобърне общественото мнение дори в страни, склонни да поддържат Османската империя поради своите геополитически интереси. Това е първото международно признаване на правата на българите.

Заслуга за това има американският журналист Дженюариъс Макгахан, който публикува в британския и американския вестникарски печат поредица от репортажи от случилото се по време на Априлското въстание. Неговите текстове мотивират големия британски политик Уилям Гладстон, който също излиза с призив за премахване на османското управление в България.

Княжество България се появява на европейската карта

На 12 април 1877 г. император Александър ІІ обявява война на Османската империя. Военните действия се водят на два фронта - Кавказки и Дунавски. В Дунавската армия се включва и Българското опълчение, което е около 10 хил. души.

Забележителни събития от войната са освобождаването на старата столица Търново, овладяването на Шипченския проход и боевете за Стара Загора. Ключов момент са битките на връх Шипка, пазен от 6500 руски и български опълченци. Проявявайки невиждан героизъм и саможертва, защитниците успяват да спрат и отблъснат атаките на 30-хилядната османска армия. В най-критичния момент идва помощ от ген. Радецки.

Осман паша в Плевен капитулира и се предава. На 28 декември 1877 г. е освободена София, а на 16 януари 1878 г. - Пловдив.

Османското правителство иска примирие. Един месец по-късно е подписан и Санстефанският прелиминарен договор, който слага край на войната.

Днес едно е сигурно - всеки българин, независимо в кой край на света се намира, има много поводи да е горд от своята народност, род и родина!

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!