На 21 май БПЦ почита св. равноапостоли Константин и Елена

На 21 май Българската православна църква почита св. св. Константин и Елена. На този ден имен ден празнуват всички, които носят имената на император Константин Велики и майка му Елена. Именно двамата утвърждават християнството.

В съвместната рубрика на вестник БГ БЕН и българската църква „Свети Йоан Рилски“ в Лондон ви представяме информация за едни от най-значимите светии в православния живот.

Роден през 274 г., Константин израства в семейство, което, макар да не е християнско, проявява търпимост към новата вяра. Още от ранна възраст той се отличава с любознателност и отдалеченост от езическите вярвания. Младостта му преминава далеч от дома - в двора на император Диоклетиан в Никомидия, където пребивава като своеобразен заложник, гарантиращ лоялността на баща му Констанций Хлор.

Със своя ум, скромност и внушително присъствие Константин печели симпатиите на войската и народа, но и предизвиква завист сред придворните. Особено силна е враждебността на цезаря Галерий, който дори замисля заговор срещу него. Въпреки опасностите, Константин успява да напусне двора и да се присъедини към баща си в Галия, където го заварва на смъртно легло. След смъртта на Констанций през 306 г. войската провъзгласява Константин за император.

Още в началото на управлението си той следва политиката на баща си и проявява благосклонност към християните, като им предоставя свобода на изповядване. Това се случва на фона на продължаващи гонения в други части на империята. След оттеглянето на Диоклетиан и Максимиан настъпва период на политическа нестабилност, при който няколко владетели едновременно претендират за властта. Сред тях са Галерий, Ликиний, Максимин и Максенций, което води до вътрешни конфликти и борби.

Константин постепенно утвърждава позициите си, като се стреми към стабилност и религиозна търпимост. Той осъзнава значението на християнството като обединяваща сила, макар самият той все още да не е приел вярата. След смъртта на Галерий и Максимин, властта на изток преминава към Ликиний, който първоначално е съюзник на Константин, но впоследствие става негов противник.

Решаващ момент в управлението на Константин е конфликтът с Максенций, който управлява Рим с жестокост и предизвиква недоволството на населението. През 312 г. Константин предприема поход срещу него. Според преданието той получава знамение на Кръста, което го вдъхновява за победа. След няколко сражения той разгромява Максенций при река Тибър, където противникът му загива. Константин влиза тържествено в Рим като победител.

През 313 г. той издава указ за веротърпимост, с който официално признава правото на християните свободно да изповядват вярата си. Това е повратен момент в историята на Римската империя. Докато на запад християнството се развива спокойно, на изток Ликиний започва нови гонения, което води до открит конфликт между двамата владетели. През 323 г. Константин побеждава Ликиний и става единствен император на цялата империя.

След утвърждаването си като върховен владетел, Константин окончателно се обръща към християнството и го превръща в опора на държавата. Той вижда в него средство за духовно и морално обновление на обществото. Въпреки това среща съпротива в Рим, където езическите традиции все още са силни.

Затова Константин решава да създаде нова столица. Той избира място на Босфора и основава град, който по-късно ще бъде наречен Константинопол. Градът бързо се превръща в център на християнството и новата имперска власт. Построени са дворци, обществени сгради и множество християнски храмове, които заменят езическите светилища.

Константин отдава особено значение на символа на Кръста и желае да бъде открито самото място на разпятието. Тъй като смята себе си недостоен за тази мисия, той възлага задачата на своята майка Елена. Тя заминава за Йерусалим с големи средства и правомощия, за да открие светините, свързани с живота и страданията на Христос.

Така управлението на Константин бележи дълбок поврат в историята - от езическа към християнска империя, от разединение към опит за духовно единство. Неговите действия поставят основите на нова епоха, в която християнството заема централно място в обществения и политическия живот.

Най-значимото дело на св. Елена е откриването на Христовия кръст

Поклонничеството на света Елена в Светите земи остава едно от най-значимите събития в ранната християнска история. Както свидетелства Евсевий Кесарийски, тя се отправя към изток с необичайна за възрастта си енергия и дълбоко благочестие, водена от желанието да се поклони на местата, свързани с живота и страданията на Христос. Впечатляващо е, че въпреки високото си положение, Елена избира скромността - облича се просто и се движи сред обикновените хора, с което печели уважението не само на християните, но и на езичниците.

По това време голяма част от Светите места в Палестина били умишлено заличени или осквернени. Враждебността към християнството довела до изграждането на езически светилища върху ключови християнски обекти, включително капище на богинята Венера върху мястото на Христовия гроб. По нареждане на Елена тези постройки били разрушени, а на тяхно място започнало изграждането на християнски храмове. Така били въздигнати църкви във Витлеем, на Елеонската планина и в Гетсимания - места с ключово значение за евангелските събития.

Най-значимото дело на Елена обаче остава откриването на Христовия кръст. Според преданието, през 326 г. тя локализира мястото на Голгота, където бил скрит Кръстът, на който е разпнат Христос. Това събитие се превръща в централен момент за християнската традиция и се отбелязва ежегодно от Църквата. Частица от светинята Елена взема със себе си като дар за своя син - император Константин.

Малко след завръщането си Елена завършва земния си път, оставяйки след себе си наследство на дълбока вяра и историческо значение. Нейното дело допринася съществено за утвърждаването на християнството като водеща сила в империята.

Последните години на Константин Велики също са белязани от духовна зрялост и осъзнатост. С отслабването на физическите си сили той все повече се обръща към вярата, отдавайки се на молитва и размисъл. През 337 г., след като отбелязва за последен път Великден в Константинопол, императорът се разболява тежко. В навечерието на смъртта си той приема кръщение - акт, който символично завършва неговия духовен път.

Константин умира на празника Петдесетница през същата година, на 65-годишна възраст, след повече от три десетилетия управление. Тялото му е пренесено с големи почести в Константинопол и положено в църквата на Светите апостоли - храм, който сам е наредил да бъде изграден.

С делото на Елена и управлението на Константин се поставя основата на една нова епоха - епоха, в която християнството не само оцелява, но и се утвърждава като водещ духовен и обществен принцип в Римската империя.

Страницата подготвиха отец ДОБРОМИР ДИМИТРОВ и ИВА ДИМИТРОВА

bulgarianchurchlondon.co.uk

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Набиране на средства за стенописите на храм „Свети Йоан Рилски” в Лондон можете да направите на следната банкова сметка:

THE BULGARIAN ORTHODOX COMMUNITY OF ST JOHN OF RILA IN LONDON (only capital letters) Lloyds Bank

Sort Code 30-96-26

Account Number 80397868

IBAN: GB27LOYD30962680397868

BIC: LOYDGB21446