Международно признатият учен д-р Петър К. Петров: Постигнал съм всичко с много труд и упорство

Д-р Петър К. Петров е българо-британски учен, който достига до световната научна общност със своите разработки и проекти. Той е магистър по инженерна физика и доктор на технически науки от Санктпетербургския държавен електротехнически университет (LETI), Санкт Петербург, Русия. Специализирал е в Технологичния университет „Чалмърс“ (Гьотеборг, Швеция). През 2007 г. започва работа в катедра „Материалознание“ в Imperial College London, където е главен научен сътрудник, преподавател по дисциплините „Наноматериали“ и „Нанотехнологии“ и ръководител на технологичния център „Henry Royce“ за тънкослойни материали и устройства. Технологичният център предоставя на водещите университети в Обединеното кралство и индустриалните партньори достъп до съоръжения за отлагане и наноструктуриране на тънкослойни материали и оборудване за изследване на тяхната структура и електрични свойства.

- Доктор Петров, да започнем първо с началото на Вашата кариера! Как започна всичко? Кое Ви насочи към физиката и инженерните науки?

- Баща ми беше много добър инженер. Можеше да направи и поправи всичко. Сигурно от него съм прихванал желанието да разбера как работят нещата. Като малък разглобявах (за ужас на моите родители) всяка играчка, която получавах, и след това пак си я сглобявах, като „подобрявах“ някои от функциите й. Е, резултатът не беше винаги успешен, но така придобивах опит. По-късно изучаването на физика и инженерни науки ми помогна да намаля „страничните щети“.

- През 2007 година започвате работа в катедра „Материалознание“ в Imperial College London. Защо решихте да се установите във Великобритания?

- Да се установя във Великобритания, не ми е било самоцел. Просто така се случиха нещата. След близо три години в Швеция, през 2000 година пристигнах със съпругата ми във Великобритания за „кратко“, само за две години. Имах договор за работа по научен проект в групата на проф. Нийл Алфорд. След това ми предложиха нов договор (по друг проект), на съпругата ми й предложиха работа по специалността й, роди ни се син. След това нов проект, през 2007-а с научната ни група се прехвърлих в Империал. Там създадох лаборатория по тънкослойни технологии (част от Лондонския център по нанотехнологии), а след това, с финансиране от института „Henry Royce“ и технологичния център „Henry Royce“ за тънкослойни материали и устройства. И така вече 25 години съм в Лондон, за „кратко“.

- Вие сте международно признат учен. Труден ли е пътят на учен и как един българин стига до толкова високо ниво?

- Не смятам, че съм постигнал нещо „много високо“. Просто правя това, за което съм учил и което обичам.

Това дали си от България или от друга държава, не е от голямо значение. Ако си „чужденец“ и не те познават, трябва да работиш в пъти по-добре от другите, за да те забележат и да те оценят. След това нещата започват да вървят различно.

Това, което аз съм постигнал, е било с много труд и упорство. Естествено, добрият шанс също помага (добри учители, ръководители, които те поддържат), но трудът и упоритостта са в основата на готовността да се възползваш от предоставената възможност.

- Ръководите Център за тънкослойни материали и устройства. По какъв начин подпомагате с работата си водещите университети в Обединеното кралство и индустриални партньори?

- Центърът, който ръководя, е уникален с разнообразието от високо технологично оборудване, което имаме. Това са много скъпи системи, които единици университети в света могат да си позволят, а да не говорим за новоразвиващи се компании. Ние обучаваме нашите партньори (студенти, докторанти, специалисти) и след това им даваме възможност да използват нашето оборудване за своите проекти.

- Вашата работа вероятно изисква голяма концентрация и прецизност, като се има предвид, че се занимавате с наноматериали и устройства. Кои сфери търпят най-голямо развитие на базата на Ваши разработки и проекти?

- Ще започна с това, че 1 нанометър е нещо, което е около сто хиляди пъти по-малко от дебелината на един човешки косъм. За да се правят устройства с такива размери, се изискват специализирани машини и специална среда. В нашия център имаме т.нар. „чиста стая“, в която броят на прашинките във въздуха е по-малък от броя на частиците в открития Космос.

В момента най-много изследвания се правят в сферата на здравеопазването (сензори за ракови клетки, изкуствени невронни влакна), както и за телекомуникация и квантови компютри.

- Д-р Петров, Вие ръководите и сте ключов изследовател в проекти, спонсорирани от EPSRC и ЕС, които касаят разработване на тънкослойни покрития и структури за събиране на слънчева енергия и активни плазмонни устройства. Какво обаче означава това за живота на хората?

- Да, наистина, това са термини, които хората трудно асоциират със своето ежедневие. Обаче зад тези термини се крият неща, които използваме всеки ден. Например, ако успеем да направим покритие, което ще повиши коефициента на полезно действие на слънчевите панели дори и с десета от процента, печалбата ще е огромна, като се има предвид колко много панели има инсталирани по света.

Друг интересен проект, по който моята група работи, е за изработването на антимикробни покрития. Това всъщност е повърхност с много малки игли (около хиляда пъти по-малки от дебелината на човешки косъм), на които се унищожават микробите по механичен начин. Друго характерно свойство на тези наноигли е, че са направени от (плазмонни) материали, които при осветяване много бързо повишават температурата си. Така можем да имаме без микробни покрития, без да се използват химикали. (Този проект е в сътрудничество с колеги от други групи и университети, но трябва да отбележа, че една от групите е с български ръководител.)

Има и много други интересни проекти, по които към работил или работя в момента.

- При Вас идват много студенти, които правят своите проучвания и изследвания. Имат ли интерес младите хора към науката? И с какво е по-различно днес младото поколение бъдещи учени?

- Много колеги се оплакват от отлив на младите хора от науката. Обаче при нас е различно. Младите студенти и специалисти, които идват при мен, са силно мотивирани и имат желание да научат и направят нещо ново. Може би мотивацията идва от факта, че те правят нещо, което досега никога и никъде не е правено. Е, невинаги всичко, което правим, има желания от нас резултат, но знанията и опитът се трупат и следващият проект е по-успешен.

По-различното днес е достъпът до информация. Много по-бързо могат да се намерят отговорите на въпросите, които те интересуват.

- Сред студентите, които идват при Вас, идват ли и българи и успяват ли те също да се развиват и да се утвърждават сред международната научна общност?

- Да, доста българи са идвали при мен като студенти или на стаж и с гордост мога да кажа, че практически всички са се реализирали успешно. Евгений, бивш магистър и докторант в моята група, сега успешно развива международна компания в областта на високите технологии. Иван след стаж в моята група завърши магистратура в King's College London и сега е водещ инженер в престижна компания във Великобритания. Има и много други умни и талантливи български деца (Алекс, Мила, Адриан, Стела, Карла, Николас), които тепърва ще се утвърждават като бъдещи лидери.

- Контактувате ли с Ваши колеги учени от България?

- Да, близо пет години вече сътруднича с колегите от Института по обща и неорганична химия към Българската академия на науките. Колегите от България идваха на работно посещение. Даже в момента работим по съвместен проект, в който разработваме нов материал със способност да преобразува топлина в електричество. Надяваме се да успеем да получим външно финансиране за това сътрудничество, защото засега проектът се крепи само на нашия ентусиазъм

- В какво се изразява сътрудничеството с болницата King's College и какъв метод успяхте да разработите съвместно за пациентите с диабет?

- Това е интересна история. Съпругата ми е лекар - доктор на медицинските науки и член на Кралското дружество на лекарите във Великобритания. Тя работи в клиниката по диабетно стъпало в болницата King's College и активно се занимава с научна дейност. Един ден сподели, че не е сигурна как да анализира количествено експеримент, който индиректно моделира резорбцията на костната повърхност при пациенти с диабет. Предложих й да пробва метод, който използва оборудване, което имаме в нашия център. Идеята се оказа успешна и сега се прилага за изследване и създаване на нови терапевтични методи за предотвратяване на разграждането на костните тъкани при болни с диабет.

- Смятате ли, че изкуственият интелект може да повлияе на науката и как?

- Да, определено! Както казах по-горе, различното днес е бързият достъп до информация. А изкуственият интелект (ИИ) ни помага да обработим тази информация значително по-бързо и да постигнем резултати за дни и месеци вместо години и десетилетия. ИИ може и помага на науката да се развива много бързо.

Но тук въпросът е по-скоро етичен. Отначало, защо „изкуствен“? Това е интелектът на поколения учени, та бих казал, даже и на човечеството. Тук имаме софтуер, способен да обработва тази информация много по-бързо от отделно взет човек, но той не е източникът на информацията. След това идва проблемът за качеството на информацията, която се използва. Ако ИИ се зареди с невярна информация, резултатите ще бъдат грешни. И затова казвам, че проблемът е етичен: кой и как учи ИИ, и кой и за какво използва резултатите на ИИ.

- Накрая на нашия разговор нека да кажем за нашите читатели, че сте основен автор на повече от 100 научни статии с голямо въздействие и сте изобретател на пет патента, редовно сте и канен да изнасяте лекции на национални и международни форуми. В този ред на мисли кои са най-големите Ви успехи?

- Много труден въпрос! Аз не смятам, че успех може да се градира. Всеки успех е важен и си има своята сладост. Друга истина е, че успехите са не само мои. Те са успехи на семейството ми (напр. гордея се с факта, че синът ни, който е роден и израснал в Лондон, говори български без акцент), както и на моите родители, учители, ръководители и колеги, без които нищо от това, за което си говорихме, не би се случило.