Изучаването на „Добродетели и религии“ ще противодейства на проявите на агресия в училище

Министерството на образованието и науката публикува за обществено обсъждане промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Една от промените е свързана с интензивната езикова подготовка по български език за децата, които не го владеят, включително и за тези, които се връщат от чужбина.

Сред новите моменти е и въвеждане на задължително свободноизбираем предмет „Добродетели и религии“, което предизвика сериозен дебат „за“ и „против“.  Някои родители дори поискаха оставката на образователния министър Красимир Вълчев. Предложението за промяна в Закона за училищното и предучилищното образование не се приема единодушно и от учители, директори и университетски преподаватели.

Затова вестник БГ БЕН поставя на дневен ред предложенията на МОН за въвеждане на новия предмет в образователната система на България. В няколко поредни броя ще представим различни гледни точки - на учители и университетски преподаватели, които познават не само българската, но и британската образователна система.

Първото становище е на дългогодишния учител и директор Валентина Кожухарова. Тя е завършила история и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски“. Трудовата й биография е многолика. Работила е като учителка по история, български език и литература. Преподавала е и религия. Била е и хоноруван преподавател в СУ “Св. Климент Охридски“.

Несъмнено обаче г-жа Валентина Кожухарова е трайно свързана с 41-во ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ - София, където е била директор от 1993  до 2008 г.

 Училището е построено веднага след Освобождението и е от най-старото в столицата, както и едно от първите, в което беше въведен предметът „Религия“.

Това е и поводът да поканим госпожа Валентина Кожухарова за интервю за вестник БГ БЕН. Пред изданието ни г-жа Кожухарова се връща назад в годините. Спомня си, че директорката преди нея е била много отдадена на идеята да се изучава религия, затова тя е продължила това дело. Така 41-во ОУ „Свети Патриарх Евтимий“ в София става едно от първите, което въвежда религията като свободноизбираем предмет. 

- Госпожо Кожухарова, интересна е Вашата гледна точка относно дебатите за въвеждане на предмета „Добродетели и религии“ като задължителноизбираем предмет. Но преди да пристъпим към същността на въпросите, искам да споделите Вашия опит, който имате като първия директор на училище в България, в което е въведен този предмет под формата на свободноизбираем. Как започна всичко?

- Предметът „Религия“ беше въведен в 41-во ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ - София през 1993 година. По това време родителите бяха с положителна нагласа за изучаване на „Религия”, тъй като дългите години на атеизъм и безверие бяха променили ценностите и мисленето. Хората искаха децата им да имат и друго знание, което да разшири кръгозора им.

Включването на учениците в обучението по „Религия“ ставаше след писмено съгласие на родителите, с което те засвидетелстваха своето желание за изучаване му като свободноизбираем. Разбира се, не всички деца от един клас искаха да изучават  „Религия“. Затова на тези, които не желаеха, им предлагахме алтернативен избор. Отнасяхме се с уважение и разбиране към предпочитанията на децата и родителите.

Учениците, които изучаваха „Религия”, проявяваха голям интерес към предмета, тъй като това беше нещо ново и непознато за тях.

- Срещнахте ли проблем с намирането на учители, които да преподават този предмет?

- Учителите, които водиха часовете по „Религия“, бяха от Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски“. Тогава, някои от тях бяха все още студенти, а по-късно станаха преподаватели в университета. Всички бяхме без опит. Нямаше и учебници, което налагаше да обсъждаме винаги съдържанието и методиката на преподаване, тъй като трябваше да заинтригуваме малките ученици. Те получаваха знания за основите на християнската религия, за доброто и любовта, която носи, за прошката и нейния смисъл, за приемането на различните, за християнския празничен календар и неговото място в многовековната история на българите. Разбира се, имаше и трудности, които произтичаха от обстоятелствата, че нямаше помагала, учебни тетрадки и дидактически пособия, но пък това даваше свобода на учителите за проява на творчество.

По-късно тази ситуация се промени и имах отговорността и удоволствието да бъда член на Комисията по религия към МОН и да участвам в създаването на първите помагала по религия заедно с професори от Богословския факултет на СУ. Така нашите ученици, а също и тези от страната получиха възможност да работят по-ефективно.

- Стигнахте дори и до изграждането на параклис в двора на столичното училище. Как възникна идеята за него и как се осъществи на практика?

 - Идеята възникна през 2000 година във връзка с Милениума, а инициативата бе на родители, общественици, учители и богослови. Така се стигна до построяването на параклис в училищния двор. Основният камък и първата копка бяха направени на 6 май 2000 г. Параклисът стана реалност благодарение на щедри дарения и беше осветен тържествено  на 5 май 2005 г. от сегашния Пловдивски митрополит Николай, който по онова време беше викарий на Софийския митрополит.

- Сега как Ви се струват различните реакции относно въвеждането на предмета „Добродетели и религии“? Има силна реакция срещу тази промяна, но има и защитници. От МОН представиха своята концепция, от която става ясно, че учители, а не свещеници ще преподават този предмет, а учениците ще могат да избират между три модула: "Религия - православие", "Религия - ислям", "Добродетели/етика".

- Днес реалностите са различни - както в страната, така и в света. Поради тази причина реакциите при общественото обсъждане относно въвеждане на предмета „Добродетели и религии“ са различни - от „осанна“ до „разпни го“. Ценна характеристика на демокрацията е плурализмът и изразяването на собственото мнение. И личният избор е право на всеки човек.

Смятам, че изучаването на този предмет днес е актуално. Подкрепям идеята учители да преподават предмета в училище и имам няколко аргумента за това:

• учителите от педагогическите специалности (начална училищна педагогика, история, български език) познават методиката на преподаване в съответната образователна степен, както и особеностите на емоционалното и социалното израстване на учениците;
• богословската наука е трудна и ако материалът бъде поднесен от гледна точка на теологията, със съответната терминология, учениците могат да изгубят интерес;
• тъй като предметът ще бъде изучаван под формата на ЗИП, не зная как юридически би се формирал хорариум, за да бъдат назначени специални учители по предмета.        

- В началния етап за учениците от I до IV клас ще се въведе на първо време този предмет, а сега става ясно, че учителите ще преминават през допълнителна квалификация. Тепърва ще се пишат и учебници. Доколко уместно е това? И може ли да се окаже, че системата няма да е подготвена реално за тази промяна?

- Моето мнение е, че трябва да има допълнителна квалификация за началните учители и други педагогически специалисти, които ще преподават в училище „Религия и добродетели“ като задължителноизбираем предмет.

Уважавам богословите, дълги години съм работила с тях. Смятам, че те носят силата и мъдростта на Божието слово, но по-подходящо би било те да преподават в гимназиален етап и специализираните духовни училища.

В светското училище религията трябва да се преподава в културно-исторически и познавателен аспект, с оглед на това  учениците да получат познание за религиите като носители на нравствени ценности.

- Като дългогодишен директор и педагог смятате ли, че с въвеждането на такъв предмет ще може да се противодейства на негативните явления в поведението на децата, които наблюдаваме през последните години?

- Изучаването на „Религия и добродетели“ безспорно ще противодейства на проявите на агресия и негативни явления в училище. Безспорно този учебен предмет ще помогне за изграждането на младите хора като почтени, отговорни и достойни.

- Министър Красимир Вълчев мотивира въвеждането на час по „Добродетели и религии” именно като опит да се подобри възпитателната функция. Доколко обаче добродетелите могат да се предадат в час? Това не трябва ли да е приоритет вътре в семействата?

- Важен фактор в изграждането на децата е семейството, но в забързаното време това става все по-трудно. Това обаче не може да бъде оправдание, тъй като вниманието, грижата, обичта, но и взискателността и правилата в семейството са много важни при формирането на личността. Нека не забравяме, че децата са огледало на семейството. Ние живеем сред общество от хора и за взаимоотношенията е изключително важно да се спазват определени норми на поведение и добър тон. Затова смятам, че предложенията на образователното министерство за промяна в Закона за училищното и предучилищното образование са навременни и актуални.

- Едно от предложенията касае забраната на мобилни телефони в час. Не звучи ли в  ХХI век абсурдно по своята същност тази мярка?

- Без дисциплина в час няма как знанията да достигнат до учениците и да изпълнят своята функция. Освен предложените мерки обаче е необходимо учителите също да положат усилия, тоест те да поднасят информацията интригуващо и провокативно. Така те могат да мотивира учениците да задълбочават интересите си в съответни научни области. Ученикът трябва да бъде активен участник в учебния процес, но не само чрез презентации, защото те обикновено се възлагат на екип от 3-4 ученици, а по тях работи само един, но всички получават отлични оценки. Тази практика е деструктивна и не води до умения за работа в екип, тъй като не стимулира практикоприложни умения и не формира аналитично и критично мислене. Необходимо е да се използват иновативни методи и техники за обучение в тази посока. Само така може да се разчита за изграждането на трайна и продуктивна памет.

Личното ми мнение е, че премахването на телефоните по време на учебни занятия е закъсняла, но добра мярка. Тя е допустима в ХХI век, защото е нужно младите хора да се дисциплинират, да се учат на правила, на нормална вербална комуникация и да управляват емоциите и действията си. Това рефлектира върху ежедневното поведение на всеки човек. Знаете сега, когато се съберат близки хора на някакво събитие, не след дълго всеки от присъстващите започва да си гледа в телефона и не общува с другите. Така хората се отчуждават, липсва топлотата на диалога и усещането за общност.

- Една значителна промяна предстои по отношение на подготовката на децата по български език. Предвижда се интензивна подготовка за децата, които не владеят добре родния си език, включително и за тези, които се връщат от чужбина. Ще има ли ефект тази мярка?

- Подготовката на децата по български език е изключително важна, без съмнение. Учениците трябва да се обучават на книжовен български език без елементи на диалект или разговорна реч. Той трябва да се знае добре от всички деца, включително и от тези, които се връщат от чужбина.

В същото време смятам за неправилно учениците да не повтарят класа в началната училищна степен, защото има деца, които, без да могат да четат и пишат, достигат до пети клас. А после?

- Предвижда се и промяна на философията на изпитването на децата - от проверка на фактологични знания към оценяване на уменията, свързани с реалния живот, критичното мислене и социално-емоционалното развитие. Дълго време системата очакваше тази промяна, която да позволи да се проследи личният напредък на всяко дете. Готова ли е обаче системата за тази промяна и може ли тя да доведе до сериозно разгръщане на потенциала на всяко дете?

- Със сигурност начинът на изпитване на учениците трябва да се промени. Отдавна системата за проверка и оценка на знанията е превърната в клише - само тестове и презентации. Зная, че много учители смятат това за авангардно. Но кога, къде и как ще се учат учениците да структурират вярно синтактични изречения, които да композират в смислен текст? Къде ще търсят причинно-следствените връзки?

Внасянето механично на модели от световната образователна практика не е добър вариант. По-правилно би било да се обърнем към богатите традиции в българската образователна система, да ги съотнесем към реалностите на ХХI век и да се съобразим с характерните особености на българската народопсихология.

Педагогическите специалисти трябва да работят така, че да се разкрива индивидуалността на всяко дете. Не е правилно, ако класът е на добро ниво като цяло, то и поставените задачи да бъдат съобразени с това. Трябва да се възложат специални задачи на ученици, показващи по-голям интерес към определено научно знание. Нека да се даде възможност на децата да изразяват собствено мнение, да изграждат умения за критично и аналитично мислене, да се учат да управляват процеси. По този начин се дава възможност за развитие на младите хора, а оттам и на бъдещето на цялата нация.