Гладни за любов: умението да ценим най-важното

Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила е докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.

Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.

В рубриката „Училище по психология“ доктор Мирена Василева засяга темата, свързана с любовта. Всеки иска да я има, но готови ли сме да я получим и дадем?

От доктор Мирена Василева

 Според мен, като дългогодишен психотерапевт, мога уверено да кажа: в основата на почти всеки душевен проблем стои липсата на любов – преживяна, дадена или получена – в една или повече от нейните форми. Не говоря за клинична диагноза в тесния медицински смисъл, а за дълбок вътрешен недостиг на свързаност, приемане и емоционална сигурност. Този дефицит често не се разпознава директно. Той се проявява чрез тревожност, самота, гняв, контрол, зависимости или усещане за празнота. В основата им обаче стои една и съща човешка нужда – нуждата да бъдем видени, приети и обичани.

  Хората са гладни за любов. Не повърхностна, не шумна, не егоцентрична, а истинска – онази, която създава чувство за смисъл, принадлежност и вътрешна сигурност.

  Любовта има много проявления – майчина, бащинска (родителска), сестринска, братска, партньорска, приятелска. Всяка от тях докосва различен пласт от нашата психика. Когато някоя от тези форми липсва, или е била преживяна като студена, условна или нараняваща, в човека остава вътрешна празнина. И често именно тази празнина се опитваме да запълним чрез контрол, надмощие, гордост или емоционално отдръпване.

Истинската любов се проявява тогава, когато човек е напълно присъстващ в момента

 Любовта не е просто емоция или чувство, което идва и си отива, а състояние на съзнанието, което се проявява чрез приемане, внимание и благодарност към другия човек. Способността да ценим любовта се ражда в мига, в който спираме да я обвързваме с лични очаквания и егоистични нужди и започнем да я виждаме като израз на дълбоко присъствие – тук и сега. Когато човек осъзнава настоящия момент, той открива „вечното пространство на любовта“ вътре в себе си и в отношенията си с другите. Това означава, че умението да ценим любовта не е толкова външен акт, колкото вътрешно състояние на внимание и благодарност.

  Не можем да забраним на сърцето да обича. Но можем да се научим да чуваме сърцето. Много хора живеят през егото си – чуват само собствения си вътрешен глас и остават глухи за другия. Гледат, но не виждат. Слушат, но не чуват. Сърцето обаче не може да бъде излъгано. То винаги знае кога любовта отсъства и кога не е ценена.

Любовта не е просто чувство, а активна грижа и отговорност

Тук стигаме до една съществена истина: любовта не е просто чувство. Любовта е умение – активна грижа, отговорност, уважение и познание за другия. Това означава, че любовта не е нещо, което просто ни се случва. Тя е осъзнат избор и вътрешна практика.  Да ценим любовта означава да ѝ придаваме стойност. А стойността не се измерва с удобство, полза или лична изгода. Тя се измерва със смисъл. Когато ценим, ние спираме за миг. Забавяме темпото. Поглеждаме човека срещу себе си не като функция в живота си, а като живо присъствие със собствен вътрешен свят. Да цениш означава: да уважаваш; да разбираш и чуваш думите и виждаш действията на другия; да бъдеш благодарен; да поемаш отговорност за думите и действията си; да не обезценяваш, когато стане трудно.Философски погледнато, да цениш означава да признаваш стойността на другия. Да казваш с отношението си: „Ти имаш значение.“  Често хората започват истински да ценят любовта едва когато я изгубят. Но цененето е форма на мъдрост – способността да видиш стойността преди загубата, а не след нея. Това изисква смирение и вътрешна зрялост – разбирането, че нищо и никой не ни е даден завинаги.

Любовта се цени истински, когато има хармония между ума, сърцето и действията

С ума – когато осъзнаваме стойността ѝ и не яприемаме за даденост.

Със сърцето – когато сме искрени, съпричастни и способни да прощаваме.
С действията – когато превръщаме чувствата си в грижа, внимание и присъствие.

Любов без действия остава обещание. Любов без сърце става празна.
Любов без осъзнатост се превръща в навик.

Може би затова толкова хора страдат – не защото не са обичани, а защото не са били видени. Вниманието е форма на любов. Когато липсва, душата остава оголена и студена. Гладът за внимание рядко е суета – по-често е глад за свързване, за потвърждение, че съществуването ни има значение за някого. В крайна сметка, умението да ценим любовта започва отвътре. От способността да бъдем присъстващи, честни и отговорни – първо към себе си, а после и към другия. Любовта не е съвършена. Но е дълбоко човешка и базова храна за човешките взаимоотношения и най-божественото парченце. И точно затова заслужава да бъде пазена.

Изкуството да обичаме и ценим любовта

За да овладеем това умение, са необходими знания, присъствие и активност. Далеч сме от мисълта, че хората не отдават необходимото значение на любовта – напротив, всеки от нас жадува за нея и често се превръща в просяк за любов. Това се отнася за всички форми на любов – майчина, бащинска, сестринска, братска, приятелска, партньорска – и всяка от тях има своя дълбочина и значение за нашия вътрешен свят.

Гледаме безброй филми за щастлива и нещастна любов, слушаме стотици песни, но въпреки това рядко осъзнаваме, че трябва да се научим на умението да обичаме и да ценим любовта в пълнотата ѝ. Това странно отношение към любовта се гради на няколко основания – поотделно или взети заедно. Повечето хора гледат на любовта предимно през позицията „да бъдеш обичан“, а не „да обичаш“ – да владееш умението да обичаш и да цениш любовта. Пред тях стои проблемът как да бъдат обичани, но често забравят, че ние обичаме по начина, по който сме били обичани.

Живеем в свят, препълнен с нереални образи. В този материален свят, който често живеем на принципа на удоволствието, и където всичко изглежда видимо сладко и красиво, човек губи ясната представа за умението да ценим любовта във всички свои форми и взаимоотношения. Прекомерната информация, шумът и объркването, които медиите и технологиите ни предоставят, често ни карат да се затваряме в „ореховата си черупка“, далеч от истинската връзка със себе си и с другите. Наблюдавам, че дори човешките взаимоотношения понякога се превръщат в бизнес или в така наречената „бизнес любов“, където ценността на истинската обич се измерва с полза, видимост или изгоди, а не с грижа, внимание и присъствие.

Нека си направим равносметка: спираме ли, за да видим любовта около нас и в себе си, или се губим в очаквания, сравнения и илюзии? Истинската радост, която осмисля живота, идва от това да обичаш и да бъдеш обичан във всички форми: майчина, бащинска (родителска), сестринска, братска, приятелска и партньорска.

С ОБИЧ, МИРЕНА

Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.